1№ 189

гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия в откритото съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1757 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 314/19.12.2022 г. по гр. д. № 213/2022 г. в частта, с която Окръжен съд – Шумен, изменяйки първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на Ц. И. Ц. срещу ЗАД „ДаллБ. Ж. и здраве“ по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1 КЗ за сумата над 2 500 лв. до сумата 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП от 30.06.2020 г., като е определил отговорността на страните за разноските по делото.

Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, понесени от увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, по покрития риск „гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ)?

По въпроса има установената практика на Върховния касационен съд, която настоящият състав споделя. Приема се, че имуществената застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила срещу риска за застрахования да възникне деликтна по характера си отговорност вследствие на притежаването или използването на моторното превозно средство по време на движение или престой. Предназначението й е да репарира в рамките на застрахователната сума/покритие/лимит вредите на увреденото лице, за които отговаря застрахования. По прекия иск на увреденото лице за обезщетение на неимуществените вреди от настъпилото застрахователно събитие – за претърпените болки и страдания от телесните и/или емоционални увреждания, съдът следва да вземе предвид както техния характер и тежест, така и интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, прогнозите за проявлението им в бъдеще. В мотивите на решението съдът е длъжен не само да посочи всички тези обективно проявени обстоятелства, които са в причинна връзка със застрахователното събитие, но и да ги прецени в тяхната съвкупност с оглед особеностите на конкретния случай и съобразно икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са застрахователните лимити към деликта/към събитието, да определи обезщетението за неимуществени вреди, без да надхвърля застрахователното покритие.

Настоящият състав, като разгледа касационната жалба от ищеца Ц. Ц. срещу въззивното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за частично основателна по следните съображения:

Касационните оплаквания – необоснованост и неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД, не касаят установената в решението фактическа обстановка. Тя е следната: На 30.06.2020 г. около 16.35 ч. ищецът управлява л. а. „Пежо 607“ с рег. [рег. номер на МПС] . На излизане от бензиностанцията до[жк]на изхода на [населено място] след няколко метра се пристроява в лявата лента на пътното платно, за да се върне в града. Намалява скоростта до минимум, за да направи обратен завой. В този момент е ударен отзад от л. а. „Ф. Г. с рег. [рег. номер на МПС] . Поведението на другия водач В. Г. е в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Той се е движил с такава несъобразена дистанция, която не му е позволила да избегне удара в задната дясна част на управлявания от ищеца лек автомобил, когато той спира за обратния завой. Виновен за ПТП е Г..

Видими травми от инцидента няма, но при удара главата, шията и гърбът на ищеца силно се блъскат в шофьорската седалка и в предпазната й облегалка. Като се прибира, той започва да повръща. Вратът и гърбът започват да го болят. От удара му е причинена мекотъканна травма на шията, гръдния отдел на гръбнака и лявото рамо, без данни за увреждане на костни структури и вътрешни органи. Започва да изпитва мускулни и невропатни болки с лек към умерен интензитет, които преминават месец след инцидента. При ищеца – 70-годишен към ПТП, се наблюдават дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб с голяма давност, от които няма значими оплаквания, освен при неудачни движения, големи физически натоварвания и травми. След ПТП обаче започва да изпитва слабост и изтръпване в лявата ръка от травмите при удара. Вегетативната му нервна система е слаба. Появяват се сърцебиене, лесно изпотяване, главоболие и разстройство на съня. Започва да се страхува от шофиране. Преустановява честите посещения при дъщеря си, която е студентка в София. Изолира се. Негово предпочитание става леката земеделска работа в уединение, но при извършването й се предпазва от физически натоварвания, защото се страхува от болките във врата и от изтръпването на лявата ръка. Изгубва мотивация за активна дейност. Липсва му психичен капацитет, за да компенсира негативните преживявания от преживяната ситуация, въпреки че посещава клиничен психолог, психиатър и невролог и приема изписаните му медикаменти.

Година и половина след ПТП (при освидетелстването от вещите лица) неговото емоционално състояние продължава да е нестабилно. Въпреки предприетото медикаментозно лечение, продължават да се появяват чести негативни ретроспекции за преживяното. В мислите се фиксира върху инцидента. Това поддържа неговите страхове и го прави личностно дебалансиран. Липсата на мотивация за активна дейност продължава, както и болките във врата и изтръпването на ръката.

При тази фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че понесените от ищеца неимуществени вреди от ПТП пораждат деликтната отговорност на виновния водач В. Г. (чл. 45 ЗЗД) и след като е застрахована при ответника по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, искът по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ е установен в своето основание. Неправилно обаче въззивният съд е определил обезщетението в размер на сумата 2 500 лв., която не отговаря на критериите за справедливост (чл. 52 ЗЗД).

Касационната инстанция приема, че действително травматичните увреждания на ищеца са леки, но с оглед неговата възраст, особености на вегитативната нервна система и психика, болките и страданията от ПТП не отшумяват, а са довели до трайна промяна в неговия живот – той е престанал да шофира, постоянно се връща се към преживяното, не намира мотивация за активна дейност, въпреки консултациите със специалисти и медикаментозното лечение, като болките във врата и изтръпването в лявата ръка съпътстват ежедневието му, намира за справедливо обезщетението в размер на сумата 10 000 лв. То е съобразено и с икономическото състояние в страната към 30.06.2020 г. и не надхвърля застрахователните лимити. Касационната инстанция следва да отмени решението в частта, с която искът по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ е отхвърлен в размер над сумата 2 500 лв. и да го уважи до размера от 10 000 лв. В останалата част касационната жалба е неоснователна.

На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК касаторът/ищецът дължи юрисконсултско възнаграждение за представителството на ответника/ответник и по касация. Съдът като съобрази ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, защитения интерес (8 000 лв.) и минималния обем на дадената защита (юрисконсултът се е явил само в откритото съдебно заседание и е изразил бланкетно становище по въведените касационни основания и по повдигнатия въпрос), го определя за сумата 100.00 лв. (минималния размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП).

На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД съдът определя възнаграждението на адв. К. П. за представителството на ищеца Ц. Ц. пред настоящата инстанция за сумата 300.00 лв., съобразявайки отново ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, защитения интерес (7 500 лв.) и обема на дадената защита (начинът, по който са развити касационните основания, обосновката на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при които въззивното решение е допуснато до касационен контрол, изразеното становище по повдигнатия въпрос и участие в устните състезания).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Върховния касационен съд 30.00 лв. - държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 и 150.00 лв. – държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 314/19.12.2022 г. по гр. д. № 213/2022 г. в частта, с която Окръжен съд – Шумен е отхвърлил иска на Ц. И. Ц. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата над 2 500 лв. до сумата 10 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК[ЕИК] да заплати на Ц. И. Ц. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ и сумата 7 500 лв. (общо 10 000 лв.) – обезщетение на неимуществените вреди от ПТП от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 10 000 лв. до сумата 18 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на адвокат К. А. П. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1

ЗЗД сумата 300.00 лв. – възнаграждение за защитата на Ц. Ц. пред Върховния касационен съд.

ОСЪЖДА Ц. И. Ц. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на Върховния касационен съд 180.00 лв. – държавните такси по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.