Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 5146/2024 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на С. П. В. от гр. София, срещу Решение №1427/0503.2024 г. по адм. дело №5054/2023 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. Навеждат се доводи за нищожност на съдебното решение като постановено при пълна липса на мотиви, алтернативно - като неправилно, в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се от съда да отмени обжалваното съдебно решение и да й присъди разноски за касационната инстанция. Постъпило е писмено становище от касатора в отговор на подадения п отговор от ответната страна по касационната жалба. С молба от 04.06.2024 г. от В. е представено писмено доказателство, представляващо Разпореждане №214-00-12444-1/17.09.2021 г., издадено от Териториално поделение на НОИ – София - град. В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа жалбата и становището по нея. В хода по същество В. моли касационния съд да уважи подадената от нея жалба, като излага доводи, че оспорената заповед е нищожна, тъй като не е възстановена на работа съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, действащ към 5 май 2023 г. Претендира присъждане на направените от нея съдебни разноски.
Ответникът по касация - Началникът на Дирекция за национален строителен надзор/ДНСК/, чрез процесуалния представител юриск. Илиева депозира писмен отговор по касационната жалба, в който излага съображения за недопустимост, алтернативно - за неоснователност на същата. В съдебно заседание ответната страна се представлява от юриск. Илиева, която оспорва касационната жалба и поддържа подадения писмен отговор по нея. В хода по същество моли касационния съд да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба, а по същество – за неоснователност на същата. Не са допуснати нарушения от административния съд, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.
Върховният административен съд/ВАС/, състав на Пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
В хода на съдебното производство административният съд е установил следната фактическа обстановка:
С. З. № РД-15/088 от 01.06.2022 г. на Началника на ДНСК е прекратено служебното правоотношение, считано от 02.06.2022 г., със С. П. В. на длъжност „Главен експерт“, Отдел „Събиране на вземанията“, Дирекция „Правна“ при ДНСК с присъден ранг III младши, на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл./. Тази заповед е обжалвана пред АССГ, като с Решение № 6130/24.10.2022 г., постановено по адм. дело № 8529/2022 г., същата е отменена.
С Решение № 4324/24.04.2023 г., постановено по адм. дело № 1140/2022 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 6130/24.10.2022 г., постановено по адм. дело № 8529/2022 година по описа на АССГ.
На 05.05.2023 г. оспорващата В. е депозирала заявление до Началника на ДНСК, с което поискала въз основа на влезлите в сила съдебни решения да бъде възстановена на държавна служба.
С. З. № РД-15-111/05.05.2023 г. Началникът на ДНСК е възстановил С. В. на длъжност „Главен експерт“ в Отдел „Процедури и договори“ в Дирекция“ Правна“, с място на работа в ДНСК – Централно управление, длъжностно ниво 7, експертно ниво 3, с ранг III трети младши, считано от датата, посочена в заявлението за започване на работа – 05.05.2023 г. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗДСл. Заповедта е връчена лично на оспорващия на дата 05.05.2023 г.
Първоинстанционният съд е намерил предявената жалба за процесуално допустима, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Изложил е съображения, че тъй като в заповедта липсва посочване пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, намира приложение нормата на чл.140 от АПК и срокът се смята за удължен съответно с два месеца. В конкретния случай заповедта за възстановяване е връчена на оспорващия на 05.05.2023 г., а жалбата до съда е подадена на 26.05.2023 г., т. е. в предвидения двумесечен срок по чл.140 от АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. Следва да се посочи, че двумесечният срок по чл.140, ал.1 от АПК тече от датата на издаване на заповедта, а не от 20.05.2023 г., както неправилно е посочил АССГ, който е прибавил 2 - месечния срок към 14 - дневния срок за обжалване, считано от датата на връчване на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, а не с два месеца.
АССГ е приел жалбата за неоснователна. Съдът е извършил цялостна проверка на оспорената заповед по реда на чл.168 от АПК на всички основание по чл.146 от АПК, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган - Началника на ДНСК, на който с нормата на чл. 6, ал.1, т.6 от Устройствения правилник на ДНСК е предоставено право да утвърждава длъжностното разписание и да определя индивидуалния размер на основните заплати и допълнителните възнаграждения на работещите в ДНСК в рамките на структурата и бюджета, да издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в ДНСК. АССГ е намерил за неоснователен довода на оспорващата, че процесната заповед е нищожна на основание чл.146, ал.1, т.3, 4, 5 от АПК, защото на първо място, посочените от В. правни разпоредби засягат не нищожността на един административен акт, а незаконосъобразността му/ основания за унищожаемост на един административен акт/. На второ място, дори и да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на един административен акт, то те не водят до нищожност на акта, а до неговата незаконосъобразност.
Според решаващия съд неоснователно е твърдението на оспорващата, че предвид липсата на реално възстановяване на заеманата преди прекратяването на служебното й правоотношение длъжност, влезлите в сила съдебни решения на АССГ и ВАС, издадените актове, които противоречат на съдебните решения са нищожни на основание чл.177 от АПК, защото по делото липсват доказателства В. да не е възстановена на длъжността „Главен експерт“ в Отдел “Процедури и договори“. Напротив с процесната заповед от 05.05.2023 г., издадена от Началника на ДНСК, оспорващата е възстановена на тази длъжност.
При издаването на процесния административен акт, органът по назначаването е спазил процесуалноправните разпоредби и материалните такива от Закона за държавния служител/ЗДСл./. В конкретния случай, след отмяна на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на В. с №РД-15-088/01.06.2022 г. на Началника на ДНСК, с влезли в сила съдебни решения на АССГ и ВАС, оспорващата се е явила да заеме предишната длъжност, като е подала заявление за възстановяване на заеманата преди прекратяването на служебното правоотношение длъжност, а ответникът по оспорването е издал оспорената заповед, като я е възстановил не на длъжността „Главен експерт“ в Отдел “Събиране на вземанията“ в Дирекция „Правна“ при ДНСК, а на длъжност „Главен експерт“ в Отдел „Процедури и договори“ в Дирекция “Правна“ с месторабота в ДНСК - Централно управление, длъжностно ниво 7, експертно ниво 3, с ранг III младши, считано от датата на подаване на заявлението за възстановяване на работа - 05.05.2023 г. Според административния съд, обстоятелството, че В. е възстановена на друга длъжност, различна от заеманата преди прекратяване на служебното й правоотношение, не води до извод, че заповедта е незаконосъобразна. Административният орган, в изпълнение задължителните указания, дадени в Решение № 4324/24.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11410/2022 г. на ВАС, е издал процесната заповед за възстановяване на В. на длъжност "Главен експерт" с конкретно посочено място на работа, придобит ранг и основна заплата. Възстановяването е извършено при спазване на визираните в чл.122 от ЗДСл предпоставки.
По изложените подробни съображения първоинстанционният съд е намерил, че оспорената заповед отговаря на условията за редовно действие на административните актове, поради което е отхвърлил предявеното срещу нея оспорване.
Представеното в хода на касационното производство писмено доказателство - Разпореждане №214-00-12444-1 от 17.09.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - София - град, с което е разпоредено да бъде отпуснато парично обезщетение на С. В. за периода от 09.09.2021 г. до 08.01.2022 г., е неотносимо към предмета на спора.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдебното решение е постановено в законен състав, при надлежно сезиране от заинтересовано лице, за който оспорената заповед е неблагоприятен административен акт, доколкото с последната В. не е възстановена на същата длъжност в отдела, която е заемала, а на същата длъжност, но в друг отдел, макар и в същата дирекция.
Неоснователен е изложеният довод за нищожност на съдебното решение, като постановено при пълна липса на мотиви.
Напротив - касационната инстанция констатира, че изложените от АССГ мотиви са подробни, логични и съответни на приетите по делото писмени доказателства. Решаващият съд е анализирал относимите правни разпоредби от Конституцията/чл.116, ал.1/, от Закона за държавния служител- /чл.2, ал.1 и чл.6 - относно понятието „държавен служител“/, от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията/чл.2, ал.1, регламентиращ понятието „длъжност в администрацията“/, както и Решение №5/1993 на Конституционния съд на Р. Б. относно понятието „държавна служба“/, като е извършил преценка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, на основание разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК. Настоящата касационна инстанция споделя изложените от АССГ мотиви, поради което на основание чл.221, ал.2 - ра, изр.2 - ро от АПК препраща към тях и не следва да ги повтаря.
Предвид изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1427 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело №5054/2023 по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА С. П. В. от гр. София, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, гр. София сума в размер на 100,00 /сто/ лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА