Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 7444/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК , във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на И. К., подадена чрез пълномощник адвокат А. Ч., с подробно развити касационни основания, срещу решение № 2707/20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 10014/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1040-21-618/17.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ-София-град и потвърденото Разпореждане № РВ-3-21-01158955/ 08.07.2022г. на длъжностното лице по чл.114, ал.3 от КСО.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа тезата, че с оглед на събраните доказателства не са налице предпоставки за отмяна и възстановяване на полученото в условията на добросъвестност парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете по издадените болнични листове. Иска се отмяна на решението и съответно на това - отмяна на административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - София-град, в писмена защита чрез юрк. Д. В. от 12.02.2024 г., излага становище по съществото на спора, като оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 2707/20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 10014/2022 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на И. К. срещу Решение № 1040-21-618/17.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ-София-град с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-01158955/ 08.07.2022г. на длъжностното лице по чл.114, ал.3 от КСО. С посоченото Разпореждане № РВ-3-21-01158955/08.07.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София - град, И. К. е задължена да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 17.12.2019 г. до 31.01.2021 г. в размер на 2478,99 лв.

В хода на административното производство е установено, че подадените данни от осигурителя „Селект 43“ ЕООД по чл. 5, ал. 4 КСО за И. К. за периода от 17.12.2019 г. до 31.01.2021 г. са служебно заличени, поради което г-жа Кръстева не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и 1, ал. 1, т.3 от ДР КСО. През периода за И. К. са представени от дружеството осигурител „Тенир 2010“ ЕООД удостоверение приложение № 9 (към чл. 8. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)) по болнични листове за периода и удостоверение приложение № 10 (към чл. 9. ал. I от НПОПДОО) за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50. ал. 1 и чл. 51 от КСО, считано от 30.04.2020г. с данни, относно правото на парично обезщетение. По болничните листове и удостоверение №10, представени от „Тенир 2010“ ЕООД на И. К. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за 278 работни дни в размер на 23014,85 лева като при изчислението им в дохода, от който е определен размерът на паричните обезщетения, е включен и осигурителен доход за периодите от 01.03.2019г. до 30.09.2019г. и от 01.11.2019г. до 30.11.2019г.„ съгласно данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4. т, 1 от КСО чрез „Селект 43“ ЕООД – предходен работодател и осигурител на И. К.. При осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения по КСО и на спазване на осигурителното законодателство, е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на “Селект 43" ЕООД, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № КВ-5-21-00983946/25.08.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ - София град. От изискана и предоставена в хода на проверката информация е установено, че последната подадена годишна данъчна декларация от “Селект 43" ЕООД е за финансовата 2016г., а за периода от 2017г., 2018г. и 2019г. дружеството няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. По време на проверката осигурителят „СЕЛЕКТ-43” ЕООД не е представил каквито и да било документи, свързани с осъществяваната от дружеството и наети лица дейност. Не са представени безспорни доказателства, от които да е видно, че лицата, за които са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и за които са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор реално са положили труд след м. 02.2019г. - последният момент, до който има данни за търговски обороти по регистрирани фискални устройства на дружеството. Направен е извод, че дружеството без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларации обр. №1, Данни за осигуреното лице” в това число и за г-жа И. К. за периода от 01.03.2019г. до 30.09.2019г. (вкл.) и от 01.11.2019г. до 30.11.2019г.

При констатации за липса на осигурително правоотношение е изведен правен извод, че сумите изплатени като парично обезщетение за бременност и раждане дете са изплатени при липса на право за това, поради което е издадено разпореждането, предмет на решението на директора на ТП на НОИ София град, обжалвано пред съда.

Решението на директора на ТП на НОИ София град е обжалвано пред съда с възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната му.

Съдът е приел, че И. К. за посочените периоди не е имала право на парично обезщетение, тъй като няма качеството на осигурено лица по смисъла на 1, ал.1, т.3 от ДР на КС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Обосновано административният съд и органите на НОИ са приели, че за процесния период лицето, което е имало трудов договор не са осъществявали трудова дейност и съответно не са имали качеството на осигурени лица по смисъла на 1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е възникнало осигурително правоотношение предвид отсъствието на фактическия състав от хипотезата на чл. 10, ал.1 КСО.

Съгласно чл. 92 ЗКПО ГДД и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Наличието на тази хипотеза подкрепя изводите на административния съд и органите на ТП на НОИ досежно невъзникналото процесно осигурително правоотношение.

Предприети са били действия по служебно заличаване на данните, подадени от „Селект -43“ ЕООД, гр. София по реда на чл. 3, ал.13 от Наредба № 8 / 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Данните на жалбоподателката И. К. са били заличени, който факт е с правно значение за процесния спор.

Съгласно чл. 40, ал.1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на 1, ал.1, т.3 ДР на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО недължимо.

Съгласно чл. 114, ал.2, т.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения.

Издадените актове от органите на НОИ правилно са били ценени от административния съд като законосъобразни. За тях не са налице пороците по чл. 146 АПК и оспорването срещу тях правилно е било отхвърлено като неоснователно.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2707/20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 10014/2022 г. на на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА И. К. от гр. София, да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София - град разноски в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ