О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2881
гр. София, 13.10.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2370 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от Г. Д. Г., чрез адв. Ж.Д. за изменение на постановеното по делото определение №1955/24.06.2025г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение до размер, който съответства на правната и фактическа сложност на делото. Изложени са доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по молбата ЗАД „А. Б. излага доводи за неоснователност на искането по чл.248 ГПК за намаляване на присъдените разноски за касационното производство. Счита, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано, а договореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледано по същество искането е основателно. С постановеното по настоящото дело определение №1955/24.06.2025г. не е допуснато касационно обжалване на решение №142 от 28.06.2024г., постановено по в. гр. д. №139 по описа за 2024г. на Апелативен съд - В. Т. като е осъден касаторът Г. Д. Г., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗАД „А. Б. АД сумата 2 688 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски по делото, като са приложени списък по чл.80 ГПК, фактура и платежно нареждане за плащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 688 лева с ДДС.
С молбата от страна на касатора е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника в касационното производство адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника, че това възражение е преклудирано, тъй като отговорът на касационната жалба и приложенията към него, вкл. доказателствата за направените съдебни разноски не са връчени на касатора, а произнасянето на съда по чл.78 ГПК е в закрито заседание. В тази хипотеза възражението по чл.78, ал.5 ГПК може да се направи надлежно именно в производството по чл.248 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът в касационното производство има право на направените съдебни разноски, но е основателно направеното от насрещната страна възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, поради което същите следва да бъдат намалени до сумата 1 680 лева с ДДС. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 Закона за адвокатурата. Въведеното правило, че съдът не може да намали договореното възнаграждение под размерите, определени с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
По изложените съображения нормата на чл.78, ал.5 ГПК в частта, препращаща към чл.36 ЗЗД, респ. към Наредба №1/2004г. не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Прекомерността на адвокатското възнаграждение се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. В конкретния случай следва да се съобразят материалния интерес – обжалваемия интерес в касационното производство /16 000 лева/; обстоятелството, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност; фактът, че по спорните въпроси има трайна и непротиворечива съдебна практика, а по отношение на поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е налице задължителна съдебна практика; както и спецификите на касационното производство, вкл. основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, които са въведени от касатора с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, настоящият състав съобразява и обстоятелството, че касационното производство е приключило с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че извършената работа от упълномощения адвокат се изчерпва с изготвянето на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. С оглед изложеното, съдът намира, че претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение е прекомерно, като същото следва да бъде намалено до сумата 1 680 лева с ДДС. Молбата по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение чрез намаляване на присъдените на ответната страна разноски до тази сума е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение №1955/24.06.2025г., постановено по т. д. №2370/2024г. по описа на ВКС, І т. о., като вместо
„ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗАД „А. Б. АД сумата 2 688 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК“ следва да се чете:
„ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗАД „А. Б. АД сумата 1 680 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: