Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 7571/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д., подадена чрез адвокат Д. И., против Решение № 4080/19.06.2023 г., постановено по административно дело № 9811/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 18-8874/24.08.2022 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно със съответните последици.

Ответната страна, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, не изразява становище по спора.

От ответните страни Н. П. и Т. К. е постъпил писмен отговор, с който оспорват касационната жалба и молят съдебното решение да бъде оставено в сила. Н. П. се представлява в съдебно заседание от пълномощник К. П., който изразява становище в подкрепа на съдебния акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София град е заповед на Началника на СГКК София, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3, във връзка с чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, състоящо се в нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.1387.411.1, представляващи две магазинни помещения, реална част от масивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, [район], [улица].

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с оспорената заповед, която е приета за законосъобразна. За да достигне до този извод, съдебният състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон.

Първостепенният съд се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка, като правилно е приел, че оспорената заповед е издадена в хипотезата на непълноти или грешки по смисъла на 1, т. 16 ДР ЗКИР, съгласно който това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. От събраните по делото доказателства се установява наличието на такова несъответствие, изразяващо се в наличието на самостоятелни обекти в сградата, които са със самостоятелно функционално предназначение и е следвало да бъдат нанесени в кадастъра. Заявителите на процесното изменение Т. К. и Н. П. се легитимират като собственици на тези обекти, което е удостоверено с нотариален акт, ползващ се с доказателствена сила по отношение на констатираните в него факти, като от страна на жалбоподателя не се твърдят, респективно не се доказват застъпващи се вещни права върху тях. Ето защо, установената непълнота в кадастралната карта не е свързана със спор за материално право, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

При така установените факти, безспорно е налице грешка в кадастралната карта, изразяващо се в несъответствие на заснетата в кадастралната карта сграда и самостоятелните обекти в нея, спрямо действителното им състояние, която е отстранена по законоустановения ред. Без значение за настоящия правен спор е конкретното предназначение на самостоятелните обекти, както и дали сградата е законно построена, доколкото целта на процесното производство е поддържането на кадастъра в актуално състояние чрез отразяване на сградите и обектите, така, както съществуват в обективната действителност.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Първостепенният съд е събрал относимите доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил решението си при спазване на изискванията на чл. 172а АПК. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4080/19.06.2023 г., постановено по административно дело № 9811/2022 г. по описа на Административен съд София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ