№ 4577

гр. София, 13.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 3715/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Т. Т. чрез назначения му служебен адвокат Е. К. против определение № 1012 от 14.08.2025 г. по ч. гр. д. № 659/2025 г. на Окръжен съд – София.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд и е допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното:

Исковата молба на Д. Т. Т. срещу Софийски районен съд (СРС) е била предмет на разглеждане първоначално по гр. д. № 45259/2023 г. на СРС. С нея е предявена претенция за обезщетение на вреди от деликт (изразяващ се в противоправно прекратяване на гр. д. № 32671/2022 г. по описа на СРС, образувано по предходна искова молба на Т. и изпращането му на Административен съд - София град) с позоваване за нарушения на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Дадени са указания за изправяне на констатираните недостатъци на исковата молба и поради неизпълнението им в срок, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е постановено връщането й с разпореждане № 129460 от 18.10.2023 г. на СРС. Този преграждащ съдебен акт е бил обжалван пред Софийски градски съд, който с определение № 3100 от 01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 14272/2023 г. го е потвърдил. При последвалото негово обжалване пред ВКС е образувано ч. гр. д. № 708/2025 г. по описа на IV г. о., по което с определение № 1552 от 27.03.2025 г. е допуснат касационен контрол и въззивното определение е отменено, като вместо това е постановено обезсилване на разпореждането на СРС за връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, прекратено е производството по гр. д. № 45259/2023 г. по описа на СРС и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Костинброд (РС – Костинброд), по съображения от чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ – доколкото страна по спора е сезирания първоинстанционен съд. Междувременно, пред въззивния градски съд след постановяване на акта му, е постъпила молба от ищеца Т. за правна помощ и за освобождаване от внасяне на държавна такса. Исканията му са уважени с разпореждане № 10159/28.06.2024 г. на СГС – предоставена е правна помощ на Д. Т., на основание чл. 95 ГПК вр. с чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ, изразяваща се в процесуално представителство пред ВКС и е освободен от задължението да внесе държавна такса в производството по частната касационна жалба, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. За служебен адвокат на страната (след поредица от назначения и освобождавания на служебни адвокати) е определена и назначена адв. К.. Тя е представлява страната в касационното производство по предходното обжалване на преграждащото определение на въззивния съд (СГС).

Със сега обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 293 от 13.05.2025 г. по гр. д. № 270/2025 г. на Районен съд – Костинброд (РС – Костинброд), с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната (отново) исковата молба на Д. Т. против Софийски районен съд (СРС) с гореописания предмет и е прекратено производството по делото.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че с разпореждане № 582 от 07.04.2025 г. по гр. д. № 270/2025 г. на РС – Костинброд (комуто делото е изпратено за разглеждане от ВКС) исковата молба на Д. Т. е била оставена без движение и на ищеца е указано в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да отстрани недостатъците в сезирането: да бъдат предоставени доказателства за внесена държавна такса от 10 лв.; да се изложат твърдения в какво се изразяват увреждащите действия на ответника с тяхно описание като се посочат фактите и обстоятелствата, на които се основава иска; периода, за който ищеца сочи, че търпи вреди и в какво се изразяват тези вреди; от кое конкретно поведение (действие или бездействие) са произтекли те и кога е осъществено то. Посочено е, че на страната са били указани и последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение на горните указания. Тъй като съобщението до страната с изпращане на препис от разпореждането е било връчено надлежно – на съпругата на ищеца, З. Т., на 15.04.2025 г. и изпълнение на указанията не е последвало – нито в законоустановения за това срок, нито и към датата на произнасяне от първостепенния съд с акта по чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба е върната, а производството по делото – прекратено. При горните факти въззивният съд е приел, че твърденията за фактите и обстоятелствата, които обуславят претендираната деликтна отговорност на държавата по ЗОДОВ, за причинени вреди, са непълни и неясни и се нуждаят от конкретизация и обосновка в смисъла, в който е процедирал и първоинстанционния съд. Изтъкнато е също, че разглеждането на исковата молба е изисквало с оглед редовността й да се внесе държавна такса, а данни за това липсвали, нито пък ищецът бил отправил искане за освобождаване от такси и разноски в производството, тъй като съдът служебно не дължи произнасяне по този въпрос.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, за които се твърди, че са обуславящи изхода на делото и които се отнасят за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с доводи, че даденото по тях разрешение от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, респ. че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Тези въпроси имат следното съдържание (уточнено и прецизирано от ВКС съгласно правомощията му, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК):

1. „Освобождаването на страната от заплащане на такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК важи ли до приключване на съдебното производство във всички инстанции, вкл. в хипотезата на връщане на делото и повторното му разглеждане?“ – въпросът е обобщаващ (включва първото и второто питане);

2. „Дължи ли въззивният съд цялостна проверка на обжалвания с частна жалба първоинстанционен акт или е органичен от посоченото в жалбата?“;

3. „Предоставената правна помощ при условията на чл. 95 и сл. ГПК, изразяваща се в процесуално представителство на страната пред ВКС важи ли и при повторното разглеждане на делото от съдилищата – първоинстанционен, респ. въззивен?

По първия въпрос се сочи отклонение с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – разрешението по т. 12, според което когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, а така също и с определение № 495/09.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4787/2015 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Относно второто питане се твърди противоречие с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а по третото – с горецитираното определение и с определение № 175/11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 1206/2015 г. на ВКС, IV г. о.

Поддържа се също алтернативно искане за селектиране на жалбата и на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради претендираното от страната значение на повдигнатите въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Настоящият състав на ВКС счита, че в случая са обосновани предпоставки за достъп до касация по първия и третия от поставените въпроси за да се провери съответствието на обжалваното въззивно определение с разрешенията, възприети с указанията по т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с определение № 495/09.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4787/2015 г. на ВКС, I г. о. – по първия въпрос, както и с определение № 175 от 11.03.2015 г. по гр. д. № 1206/2015 г., IV г. о. (наред с определение № 495/09.11.2015 г.) по третия.

По въпроса какво е действието във времето на освобождаването от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, когато такова е постановено в хода на производството по делото, е налице трайна съдебна практика на ВКС, вкл. установена по задължителен за съдилищата начин. С указанията по т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Затова, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В описания случай се касае за еднократен акт на съда, който запазва своето процесуално значение в течение на цялото производство по висящия спор между страните, докато то не приключи с окончателен акт. Съдът не се сезира повторно с ново искане, дори и да се наложи делото да бъде върнато отново за разглеждане от въззивен или първоинстанционен съд, след като спорът между страните продължава да е висящ и производството по него не е приключило.

Отговорът на въпроса за действието на разрешението по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 21, т. 2 ЗПП (процесуално представителство) за предоставяне на правна помощ на страна в процеса, е също еднозначен и намерил разрешение в константната съдебна практика на ВКС, вкл. сочената от страната. Съгласно чл. 95, ал. 3 ГПК определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго. Когато молбата за правна помощ (която е уважена с допускане на помощта) е подадена преди дължимото процесуално действие на страна, с извършването на което законът (ГПК) свързва настъпването на неблагоприятни последици за нея, съдът е призван да съобщи за това действие и на назначения към този момент процесуален представител на страната, вкл. на ищеца за отстраняване на недостатъци на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. В противен случай съдът допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед допуснатата по делото правна помощ.

При така дадения отговор на поставените питания обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Основателни са касационните доводи в частната жалба, че както допускането на правна помощ на ищеца Т., така и освобождаването му от държавна такса са еднократни актове на съда (в случая на въззивния градски съд при първоначалното разглеждане на делото), които е следвало да бъдат съобразени от съдилищата при последвалото, отново, разглеждане на спора в първостепенния (РС – Костинброд) и въззивния (ОС – София) съд. Делото е върнато от ВКС на районния съд в [населено място] именно за да извърши надлежна проверка за редовност на исковата молба на Д. Т. и да даде евентуални указания за отстраняване на недостатъците, ако се констатират такива. Това е наложено от установената процесуална недопустимост на преграждащото определение на първостепенния съд (първоначално сезирания СРС), основана на нарушение на правилото на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, която не е констатирана от въззивната инстанция (СГС, които е допуснал правна помощ и постановил освобождаване от д. такса) при обжалването му и не е обезсилено. При отсъствие на промяна в обстоятелствата, при които молбите по чл. 95 ГПК и чл. 83, ал. 2 ГПК са уважени, районният съд в [населено място] е следвало да зачете ефекта на вече постановеното към този момент освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса и да изпрати съобщението относно указанията за нередовностите на исковата молба на неговия назначен служебен адвокат – адв. К.. Още повече, необходимостта от ползване на назначената от СГС правна помощ - във въззивното производство при първоначалното разглеждане на спора относно редовността на исковата молба, е индиция, че ищецът се е нуждаел от такава и в първата инстанция, вкл. и при отстраняване на нередовностите на исковата молба. Противно на изложеното, първоинстанционният съд е приел, че държавна такса в случая се дължи, дал е такива указания и е изпратил съобщението до страната с констатираните други недостатъци в сезирането (относно конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава претенцията и прецизиране на искането за съдебна защита – петитума на исковата молба) на домашния й адрес в [населено място], но не и на адвокат К.. Вместо да съобрази горните факти и констатира допуснатите съществени процесуални пропуски на районния съд като отмени обжалваното пред нея преграждащо определение по чл. 129, ал. 3 ГПК, втората съдебна инстанция е счела, че установените нередовности на исковата молба са надлежно съобщени на ищеца и не са отстранени в предоставения му законово определен срок, с което са налице предпоставки за връщане на исковата молба и прекратяване на делото. Подобно процедиране е порочно и води до неправилност на атакувания въззивен акт.

В заключение, обжалваното определение ще следва да се отмени, както и потвърденото с него определение по чл. 129, ал. 3 ГПК на РС – Костинброд и делото се върне на последния за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Д. Т. Т., вкл. чрез съобщаване на назначения му служебен адвокат указанията по редовността й.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1012 от 14.08.2025 г. по ч. гр. д. № 659/2025 г. на Окръжен съд – София.

ОТМЕНЯ определение № 1012 от 14.08.2025 г. по ч. гр. д. № 659/2025 г. на Окръжен съд – София и потвърденото с него определение № 293 от 13.05.2025 г. по гр. д. № 270/2025 г. на Районен съд – Костинброд.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Д. Т. Т..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: