Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 7787/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С., чрез адв. С. С., против Решение №3181/15.05.2023 г., постановено по адм. дело №811/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Твърди се единствено, че с обжалваното съдебно решение е потвърден акт за двукратно установяване на конфликт на интереси и налагане на две глоби, при липса на получени две различни облаги по смисъла на Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ отм., сега загл. изменено - Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.). В депозирана по делото писмена защита касаторът сочи като самостоятелно основание за уважаване на касационната си жалба обстоятелството, че чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ е отменен след започване на производството. Претендира отмяна на атакуваното решение.

Ответникът – Комисията за противодействие на корупцията (КПК), като правоприемник на КПКОНПИ, чрез Л. М., директор на дирекция „Конфликт на интереси“ на КПК, в представени писмени бележки и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение № РС-422-22-109/16.11.2022 г. на КПКОНПИ (сега - Комисия за противодействие на корупцията), с което на основание чл. 74, във вр. с чл. 171 и чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г., сега загл. изменено - Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) по отношение на Спасова е установен конфликт на интереси, поради това, че в качеството й на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.) е подписала Рекапитулацията за месец април 2021 г., с която определя и начислява сама на себе си допълнително възнаграждение за постигнати резултати и Бюджетно платежно нареждане №Е02603 на 27.04.2021 г., в частта му, с която нарежда сама на себе си допълнително възнаграждение за постигнати резултати при наличието на частен интерес. По този начин е счетено, че Спасова неколкократно е нарушила разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.), за което са й наложени две глоби, всяка от които в размер на 5 000 лева, както и са й отнети в полза на държавата сума в размер на 267 лева и сума в размер на 5400 лева.

За да отхвърли жалбата на Спасова против процесния административен акт, съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и е съобразен с целта на закона.

Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Пред първоинстанционния съд е установено, че С. С. е лице, заемащо висша публична длъжност, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.). Видно от Решение №193/05.03.2021 г. на Министерски съвет (МС) за освобождаване на заместник-председателя и за определяне на председател и заместник-председател на Българския институт по метрология (БИМ), касационната жалбоподателка е назначена на длъжността председател на БИМ. Същата е освободена с Решение №675/16.09.2022 г. на МС за освобождаване на председателя и заместник-председателя и за определяне на заместник-председател и временно изпълняващ функциите на председател на БИМ.

С. С. е подписала Заповед № А-132/26.04.2021 г, с която е разпоредила изплащането на допълнително възнаграждение за постигнати резултати на служителите по служебни и по трудови правоотношения в БИМ за периода м. януари - м. март 2021 г. по приложен списък, на служителите по т. 1.2 по приложен към заповедта списък и на служителите за кадрово осигуряване на някои дейности, назначени в БИМ по реда на ПМС № 66/1996г. по приложен списък. Спасова не е включила своето име в цитираната заповед за изплащане на допълнително възнаграждение.

На 27.04.2021 г. Спасова е подписала Рекапитулация за месец април 2021 г., в която попадат и начислените суми за допълнителни възнаграждения на служителите за постигнати резултати, включително възнаграждение и на самата нея в размер на сумата от 5400 лева. На следващо място, Спасова е подписала и Бюджетно платежно нареждане № Е02603 от 27.04.2021г., с което нарежда сумата от 160 239.22 лв. за допълнително възнаграждение за постигнати резултати на лицата по служебни и по трудови правоотношения в БИМ, в която сума е включена и тази, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати от самата нея резултати в брутен размер на 5400 лева.

Административното производство, по което е издадено и обжалваното решение на КПКОНПИ, е започнало по сигнал с вх. ЦУ01/С-422/19.05.2022 г., в който са изложени подробни съображения относно осъществен конфликт на интереси от председателя на БИМ С. С., без към него да са приложени доказателства.

Предвид получения сигнал и на основание чл. 71, ал. 1, предл. 1 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.), с Решение №КИ-194/27.06.2022 г. пред КПКОНПИ (сега Комисия за противодействие на корупцията) е образувано производство за установяване на конфликт на интереси срещу С. С. – председател на БИМ и в това й качество на лице, заемащи висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ.

Изпълняващият длъжността председател на БИМ е представил справка за изплатено на 27.04.2021 г. възнаграждение на Спасова, от която е видно, че са начислени общо 10 998.33 лв., от които допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е в размер на 5 400 лева.

В Доклада на ръководителя на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията в Министерство на икономиката е констатирано, че С. С. е получила през месец април 2021 г. допълнително възнаграждение за постигнати резултати, без за това да е издадена заповед от министъра на икономиката за определяне индивидуалния размер на това възнаграждение.

Ръководителят на Инспектората в Министерството на икономиката е представил копие от документи от извършена извънпланова проверка и предварително проучване по повод сигнал срещу С. С. за нередности в БИМ, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 10.01.2022 г. по пр. пр. № 20154/2021 г. на СГП по повод същия сигнал, доклади от главния секретар на БИМ с peг. №13- 22/08.04.2021 г., peг. №1.3-26/26.04.2021 г. и peг. № 1.3-27/26.04.2021 г. с всички приложения и отчети към тях, писмо с peг. № 46-02-57/07.04.2021 г. от началник на отдел „ФСД“ в БИМ.

На заседание на КПКОНПИ (сега КПК), проведено на 02.11.2022 г., в изпълнение на изискването на чл. 72, ал. 5 ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.), Спасова е била изслушана.

С Решение № РС-422-22-109/16.11.2022 г. на КПКОНПИ и след изпълнение на административните правила, е установен конфликт на интереси по отношение на касатора Спасова, поради това, че в качеството й на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.) е подписала Рекапитулацията за месец април 2021 г., с която определя и начислява сама на себе си допълнително възнаграждение за постигнати резултати и Бюджетно платежно нареждане №Е02603 на 27.04.2021 г., в частта му, с която нарежда сама на себе си допълнително възнаграждение за постигнати резултати при наличието на частен интерес. С решението на органа на Спасова е наложена: глоба в размер на 5000 лева за осъществен конфликт на интереси при подписване на Рекапитулация за месец април 2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал.1, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.); глоба в размер на 5 000.00 лв. за осъществен конфликт на интереси и за това, че е подписала Бюджетно платежно нареждане № Е02603/27.04.2021 г., с което също е нарушила чл. 58, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.); отнета е от касатора Спасова, на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.), сума в размер на 267 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за 27.04.2021 г. - датата, на която са осъществени нарушенията по чл.58, ал.1, изр. първо, предл. четвърто ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.); отнета е от от касатора Спасова в полза на държавата, сума в размер на 5 400 лева, представляваща получената материална облага, на основание чл. 81, ал.2 ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.).

По делото е представено и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РСП-422-22-01/08.03.2023г. на КПКОНПИ (сега КПК), с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № РС-422-22-109/16.11.2022г. В диспозитив първи втори, трети и четвърти, както и навсякъде в текста на Решение № РС-422-22-109/16.11.2022г., вместо „чл. 58, ал. 1, изр. първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ“ следва да се чете „чл. 58, изр. първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ“.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на Спасова като неоснователна, след като е извършил контрола по чл. 168, ал. 1 от АПК и е приел за установени кумулативните предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ по чл. 46 от Закона за администрацията.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Следва да се споделят изводите на първоинстанционния административен съд, формирани след преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Решението на Комисията е издадено от компетентен орган. Правилно е преценено, че актът е постановен в съответствие с изискването за форма по 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.), като съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.). При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като лицето е уведомено за възможността да бъде изслушано, както и да подаде възражения, след като се запознае с доказателствата по преписката и представи допълнителни такива, с оглед предприетото право на защита. Решението на КПКОНПИ (сега КПК) е съобразено с материалноправните норми и целта на закона.

С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ, настоящият касационен състав съобразява, че е настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията.

Съгласно 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията, неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията.

Първоинстанционният съд правилно е определил и на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, че конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ (нормата отм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 , в сила към датата на издаване на обжалвания административен акт) възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според приложимата разпоредба на закона, фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ ( в сила към 16.11.2022 г.), респ. лице по 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ ( в сила към 16.11.2022 г.); 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53 във връзка с чл. 54 ЗПКОНПИ ( в сила към 16.11.2022 г.), или на свързано с него лице и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба.

Конфликтът на интереси в този смисъл следва да бъде доказан безспорно от административния орган. От данните по делото е видно, че Комисията го е доказала главно и пълно в съдебния процес, а тезата, застъпена в касационната жалба на С. С. в обратния смисъл, е необоснована.

Според съдържанието, вложено в чл. 53 във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.) „частен интерес“ е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Следва да бъде посочено, че конфликт на интереси може да има само, когато съответният частен интерес на лицето, което заема публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите правомощия по закон. Достатъчно е лицето, което заема държавна длъжност, да има частен интерес, който да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му по служба.

От своя страна и съгласно чл. 54 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.), облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

Видно от мотивите на първоинстанционното съдебно решение, и решаващият орган, и административният съд правилно са преценили, че е налице конфликт на интереси по отношение на С. С. в качеството й на председател на БИМ.

Неоснователни са възраженията на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение.

По делото не се спори, че за периода 05.03.2021 г. – 16.09.2022 г. С. С. е била председател на БИМ, т. е. е лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т.18 от ЗПКОНПИ и че за нея се отнася забраната по чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ.

Съгласно чл. 24 от Вътрешните правила за заплатите в БИМ, преценката за това дали председателят на БИМ е постигнал резултати, дали въобще и в какъв размер следва да му се определи допълнително възнаграждение за постигнати резултати, принадлежи на министъра на икономиката по предложение на главния секретар на БИМ, а не на председателя на БИМ.

От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че в конкретния случай министърът на икономиката не е издавал такава заповед, а касаторът по собствена инициатива предприема действия, за да си осигури/гарантира допълнително възнаграждение за постигнати резултати, сама взема решение да си предостави такова, определя размера му и го включва в акта (рекапитулацията), въз основа на който впоследствие се извършва изплащане на възнагражденията. Отделно от това, отново сама на себе си, изплаща по банковата си сметка определеното от самата нея допълнително възнаграждение за постигнати резултати, подписвайки на 27.04.2021 г. Бюджетно платежно нареждане.

При правилното установяване на горепосочените факти, първоинстанционният съд обосновано е приел, че по този начин при упражняване на правомощията си Спасова е нарушила разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ (в сила към 16.11.2022 г.), осигурявайки си недължима облага.

С оглед спецификата на висшата публична длъжност, изпълнението на задълженията и осъществяването на правомощията, които са й вменени, не следва да допускат наличие на съмнение за съществуването на частен интерес при реализирането им. Конфликт на интереси възниква тогава, когато заемащото висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба, а в разглеждания случай С. С. безспорно има частен интерес.

В своята съдебна практика Върховният административен съд последователно поддържа становището, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Законодателят не изисква дори доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияли на установения частен интерес.

Частният интерес на касатора при подписване на Рекапитулацията за месец април 2021 г. и Бюджетното платежно нареждане на 27.04.2021 г. се изразява на първо място във възможността Спасова да набави за себе си (недължима) материална облага (допълнително възнаграждение), а на второ място – в реално получаване на доход в пари в брутен размер от 5400 лева, постъпили по собствената й банкова сметка.

Аргументирано съдът сочи в обжалваното съдебно решение, че в обратната хипотеза - при наличие на заповед от министъра на икономиката, облагата би била дължима и по никакъв начин не би била обвързана с упражняване на правомощията на С. С..

Не следва да се уважат и направените в касационната жалба оплаквания, че съдът е постановил неправилно решение, приемайки, че в случая Спасова е извършила две самостоятелни нарушения, подписвайки Рекапитулация за месец април 2021 г. и Бюджетно платежно нареждане № Е02603/27.04.2021 г., за което са й наложени две отделни санкции.

В тази връзка правилно съдът е взел предвид факта, че ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество), като специален закон, урежда по специфичен начин индивидуализирането на деянията, квалифицирани като конфликт на интереси.

С. С. (без да има компетентност за това) е предприела като председател на БИМ, от една страна, действия по осигуряване получаването на допълнително възнаграждение, вземайки решение да си предостави (сама на себе си) такова в определен от нея размер, чрез подписването на Рекапитулацията. От друга страна, подписвайки Бюджетното платежно нареждане на 27.04.2021 г., тя изплаща отново сама на себе си определеното вече допълнителното възнаграждение, което безспорно постъпва по собствената й банкова сметка. Така касаторът оказва помощ и подкрепа на самата себе си.

В случая органът е доказал осъществяване на фактическия състав на конфликта на интереси спрямо С. С.. Нарушен е неколкократно чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.), като нарушаването на тази забрана е законова предпоставка да се ангажира отговорността по чл. 171 от ЗПКОНПИ (ред. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2022 г.). Вина на лицето в този случай не е необходимо да се доказва в никоя от двете й форми.

По изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 143, ал. 3 от АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3181/15.05.2023 г., постановено по адм. дело №811/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА С. С., [ЕГН], с адрес гр. София, [жк], [улица], да заплати на Комисия за противодействие на корупцията (старо наименование - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), с адрес гр. София, [улица], разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА