Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 7809/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. Г., подадена чрез процесуален представител адв. Н., против Решение № 531 от 19.04.2023 г., постановено по дело № 2312 по описа за 2022г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на К. Г. против Ревизионен акт № Р-03000321004214-091-001/13.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 161/31.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателката са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период 2017 година в размер на 1 165,34 лева – главница, и 477,18 лева – лихва, и за данъчен период 2020 година в размер на 614,75 лева – главница, и 64,55 лева – лихва.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушения при прилагането на материалния закон-касационно основание по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Твърди се, че на са налице предпоставките за провеждане на ревизионно производство по особения ред за облагане с данъци по чл. 122 ДОПК. Поддържа, че необосновано е приетото от приходните органи и от първоинстанционния съд, че началното салдо към 01.01.2015 г. е било в размер на 5 000 лева, като се твърди, че жалбоподателката е разполагала със сумата от 10 000 лева. На следващо място изразява несъгласие по отношение на наличието на основание за реализиран доход от възмездно ползване на движимо имущество /лек автомобил „Ауди А6“, рег. № [рег. номер]/ за процесните години, както и оспорва размера на дохода от продажба на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № [рег. номер] и определените с ревизионния акт, въз основа на така констатираните факти общи данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ и задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, като се иска отмяна на решението. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчни-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва касационната жалба, като счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-03000321004214-091-001/13.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 161/31.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателката са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица върху формирана обща данъчна основа по чл. 17 от същия закон за данъчен период 2017 година в размер на 1 165,34 лева – главница, и 477,18 лева – лихва, и за данъчен период 2020 година в размер на 614,75 лева – главница, и 64,55 лева – лихва, в резултат на проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.

За да постанови атакуваното решение съдът е счел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е за установено че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДФФЛ и е данъчно задължено лице по чл.3 от ЗДФФЛ за доходи, произхождащи от източници в България и чужбина. Аргументите на съда съобразно повдигнатите пред него спорни въпроси са следните: 1/ Приел е за доказано установеното в ревизионния акт несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и получените/декларираните доходи; 2/ Относно началното салдо към 01.01.2015г. е счел, че жалбоподателката е разполагала с налични средства в брой в размер на 5 000 лева. Не са били налице доказателства за съхраняването и спестяването на твърдените от ревизираното лице разполагаеми парични средства в размер на 10 000 лева към началото на ревизирания период. 3/ Отрекъл е тезата за предоставянето на парични средства от С. И. (дъщеря на жалбоподателката) за периода 2017г.-2020г. Ангажираните по делото разписки едва при оспорването на ревизионния акт по административен ред, не се ползват с висока доказателствена стойност; 4/ Счел е, че получените доходи както следва: пред 2018г.- в размер на 10 000 лева, през 2019г.- в размер на 8 600 лева и през 2020г.- в размер на 9 320 лева, са квалифицирани като облагаем доход на основание чл. 8, ал. 6, т. 5 ЗДДФЛ – доход от предоставяне за ползване на движимо имущество - лек автомобил „Ауди А6“, като е отречено последните да са получени от ревизираното лице в резултат на покупко-продажба на процесното МПС на трето лице. 5/ Възражението, че извършените разходи за ремонт на лек автомобил „Мазда 3“ следва да бъдат включени в покупната му цена е отхвърлено като неснователно по аргумент, че са без значение за определяне на данъчната основа от облагаем доход от продажбата на същия. По тези съображения първостепенният съд е възприел като законосъобразен ревизионния акт, предвид безспорно установеното по делото превишение на разходите над приходите за процесните периоди, както и недекларирани от ревизираното лице доходи от продажба на автомобил и от наем на друг лек автомобил.

Първоинстанционният съд е дал верен отговор на въпроса досежно наличието на условията на чл.122, ал.1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно наличието на данни за укрити приходи или доходи за периодите 2017 г. -2020 г. и декларираните и /или получените приходи, доходи, на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на К. Г. с ревизионния акт (при възприети за частично основателни възраженията на ревизираното лице) е установено превишаване в годишен аспект на извършените разходи над получените приходи за 2019 г. в размер на 1 480,05 лева и за 2020 г. в размер 9 333,56 лева.

Тези именно факти са мотивирали съдът да приеме, аналогично на органите по приходите, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – за ревизия при особени случаи, като същата правилно е била развита в производство и на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане на същия за съответните периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения /главница и лихви/. Безспорно съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 – 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК /в случая/ е за ответната страна, в каквато насока са и дадени указания от първоинстанционния съд в хода на разглеждане на делото с разпореждането за неговото насрочване. Ревизиращите органи са определили годишната данъчна основа, като са включили данъчната основа от доходи за наем/ декларирани и недекларирани, данъчната основа от продажбата на МПС и други доходи.

В този порядък и след като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса съставът на Административен съд – Варна обосновано е приел, че органите по приходите са установили от фактическа страна обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за конкретните периоди.

Най-сетне съдът е споделили и изводът, за наличие на данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Така в хода на ревизията е посочено, че правилно приходните органи са приели, че жалбоподателката не е декларирала получен доход в размер на 15 559,43 лева за 2017 г. от продажба на лек автомобил „Мазда 3“, в режим на семейна имуществена общност, с договор за покупко-продажба от 20.04.2017г., доколкото полученият доход от облигационната сделка не попада в изключението на необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал.1, т.2, б. „а“ ЗДФФЛ, както и не са декларирани доходи от възмездно ползване на движимо имущество / лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер]/ в размер на 4500 лева за 2018 г., 3906 лева за 2019 г. и 4194 лева за 2020 г.

Що се касае до останалите повдигнати с касационната жалба възражения относно фактическите и прави изводи на съда за формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, същите се възприемат като неоснователни, поради следните аргументи.

1. Относно това какви разполагаеми средства следва да бъдат признати към началото на ревизираните данъчни периоди – 01.01.2015г.

В тази връзка много точно съдът е анализирал доводите на жалбоподателката, свидетелските показания, дадени от сина и дъщерята на последната, също и писмените доказателства, представени с молба от 17.02.2023г. и 17.03.2023г.

Тук е мястото да се посочи, че в съответствие с правилата на процесуалния закон /чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 170 от АПК/, с разпореждането за разпределяне доказателствената тежест в процеса, а и с трайно установената съдебна практика, съставът на административния съд е указал на жалбоподателката, че именно тя носи доказателствената тежест да установи тези си твърдения, съставляващ благоприятния за нея и положителен факт от обективната действителност, че към посочената дата е разполагала с посочената сума в брой. С тази доказателствена тежест правилно приходната администрация, а и съдът, са приели, че К. Г. не се е справила досежно твърденията за наличието на сумата от точно 10 000 лева, доколкото не е доказано получаването на сума от продажбата на злато от съпруга й - И. И. през 2012 г., нито спестяването или съхранението на средства, получени от продажбата на МПС-та, които са СИО, от 14.08.2012 г. и 29.09.2010 г.

2. Правилно и при съвкупен анализ на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е потвърдил констатацията на приходния орган за определяне на облагаем доход върху данъчната основа, представляваща положителната разлика между продажната цена на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № [рег. номер] и цената му на придобиване. Административен съд - Варна обстойно е изследвал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е формирал извод, че документално доказаната цена на придобиване на имуществото по чл. 33, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ включва само документираната с договора за покупко-продажба цена, която купувачът е заплатил на продавача плюс посочените в митническата декларация митни сборове, в това число и ДДС. Правилно съдът е отрекъл твърдените от ревизираното лице разходи за ремонт и др. на процесния автомобил.

3. Обосновано първоинстанционният съд не е възприел тезата на жалбоподателката, че лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № [рег. номер], е продаден на трето лице - М. Ч., но без облигационната сделка да е удостоверена от нотариус, поради което получените във връзка с продажбата му средства представляват неговата покупна цена. Доказано е, че договор за покупко-продажба в изискуемата от закона форма (чл. 144 ЗДВп.) не е сключен между К. И. и съпругът й И. И. ( като продавачи и М. Ч. като купувач, а е установено предоставянето на автомобила чрез посредничеството на сина им Д. И. в полза на третото лице). Безспорно е установено и, че във връзка с ползването на автомобила от М. Ч. са изплащани суми – 10000 лева през 2018 г., 8 680,00 лева през 2019 г. и 9320,00 лева през 2020 г. на Д. И.. Така получените доходи правилно данъчната администрация е квалифицирала като облагаем доход на основание чл. 8, ал. 6, т. 5 ЗДДФЛ – доход от предоставяне за ползване на движимо имущество и доколкото последният не е включен в подадената от К. И. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за процесните години 2018 г., 2019 г. и 2020 г., правилно е счетено, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – наличие на укрити доходи. Не е спорно и обстоятелството за съгласие средствата да бъдат получавани от сина на Иванови. Следователно, законосъобразно с РА са определени данъчните периоди на придобиване на дохода с оглед нормите на чл. 11, ал. 1, т.1 и 2 и ал. 3 ЗДДФЛ и съответно, данъчните основи за определяне на задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

4. Фактическите и правни доводи изложени в касационната жалба от К. Г., свързани с твърденията за получена сума от дъщеря й - С. И., са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Представените по делото 8 бр. записки едва при оспорването на ревизионния акт, по смисъла на чл. 181 ГПК вр. с § 2 от ДОПК нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи. Съдът е обсъдил доказателствената им стойност съвкупно във връзка с дадените от свидетелката Иванова показания в о. с.з на 21.03.2023г. Спорното обстоятелство не е установено, предвид липсата на конкретика относно това какви суми и в какъв период са съхранявани в дома на майка й, поради което съдът не е кредитирал показанията. Предвид липсата на доказателства за получаване на посочените суми и за начина на тяхното съхранение при касаторката, не се налага извод за доказаност на твърденията й, че е разполагал с тях.

Следва да се съобрази правилото, въведено в чл. 124, ал. 2 ДОПК, съобразно което – "В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. "Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства.

При законово разместената тежест на доказване, жалбоподателката е тази, която е следвало да установи съответните обстоятелства, опровергаващи констатациите на органите по приходите и то в условията на пълно доказване, доколкото съдебният акт не може да почива на предположение, с която доказателствена тежест Иванова не се е справила.

Или като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА Административен съд – Варна е постановил правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 и чл.7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на Национална агенция по приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 532,18 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 531 от 19.04.2023 г., постановено по дело № 2312 по описа за 2022г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА К. И., [ЕГН], с адрес: гр.Белослав, [улица], за заплати на Национална агенция за приходите сумата от 532, 18 (петстотин тридесет и два лева и осемнадесет стотинки) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА