Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 7904/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. при Агенция „Митници“ (АМ), чрез упълномощения процесуален представител - главен юрисконсулт Л. Т., срещу Решение № 897 от 28.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2208 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2022 г., в частта, с която е отменено Решение с peг. № 32-294047 от 01.09.2022 г. към MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022 г., издадено от директора на ТД "М. В. при АМ, а именно с която основание чл. 84, ал. 1, т. 1 , във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8, във вр. с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 101, 1, във вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 59 АПК, не е приета митническата стойност на декларираната стока № 20 – „трикотажни памучни печатни платове – 841 кг“ по MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022 г., определена е митническа стойност на стока № 20 в размер на 6744,82 лв. – при база 8,02 лв./кг.; извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022 г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл. 104, 1 МКС и чл. 56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00 лв; ДДС – 23 040,77 лв., от които 22185,27 лв. са заплатени; установен е дължим ДДС за доплащане – 855,50 лв., ведно с лихва за забава; на основание чл. 77, 2 МКС за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията – 07.04.2022 г.; на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС и чл. 77, 3 МКС, за длъжник е определен "Ей Ди Л. Б. ООД и в частта, с което АМ е осъдена да заплати на „Ей Ди Л. Б. ООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 670,00 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон – касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във вр. с чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013 г., МКС), довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава. Сочи, че установената задължителна последователност на прилагането на точки „а“, „б“, „в“ и „г“ по чл. 74, 2 МКС било невъзможно поради непредставяне на данни за определяне на вида на стоката. Позовава се на резултатите от извършен лабораторен анализ в Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) за стока № 20, за която е прието, че следва да бъде извършена промяна на тарифния й код. Поддържа становище, че след извършения сравнителен анализ в МИСIIIА се установява, че процесните стоки са декларирани на много по-ниски цени. Акцентира, че при изследване на метода по чл. 74, 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. липсвали достатъчно данни, които да бъдат анализирани с оглед определянето на сходство на стоките и същият е неприложим. При преценка на приложението на третия метод по чл.74, 2, буква в) МКС било установено, че липсва база за сравнение на единична цена, по която се продава на територията на Европейския съюз. В допълнение посочва, че когато не може да се определи митническа стойност на внасяни стоки чрез прилагане разпоредбите по чл. 70, чл. 74, 2, б. „г“ и чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тя следва да се определи чрез разумни способи по регламента и на данните, достъпни в страната на вноса. Твърди, че без значение е начинът на осчетоводяване в счетоводството на дружеството, тъй като митническата стойност на стоката е била определена по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Иска от съда да отмени съдебното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, с което касационната жалба се поддържа по сходни на изложените в нея доводи.

Ответникът – „Ей Ди Л. Б. ООД, чрез адв. Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. В писмена молба оспорва касационната жалба и моли съдебното решение в обжалваната част да остане в сила. Представя списък на разноските.

Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт, който подлежи на касационен контрол и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Варна е било Решение per. № 32-294047 от 01.09.2022 г. към MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022 г., издадено от директор на ТД М. В. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8, във вр. с чл. 19, ал. 7 ЗМ, във вр. с чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 101, 1, във вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, във вр. с, чл. 59 АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока № 20 по митническата декларация от 07.04.2022 г., като е определен нов код по ТАРИК 6004100091 (вместо 6005240000); определена е нова митническа стойност на внасяната от „Ей Ди Л. Б. ООД стока № 20 – „Трикотажни памучни печатани платове – 841 кг.“, с произход Турция – в размер на 6744,82 лв., при база - 8,02 лв./кг., установена по MRN 21BG002007001930R6/29.12.2021г. на друг вносител; разпоредено е извършването на корекция на MRN 22BG002002070064R4/07.04.2022 г. в клетки – 6/14; 6/15; 8/6; 4/14 и 4/16; взети са под отчет начислените с решението държавни вземания; установени са суми в размер на: мито – 0,00 лв.; ДДС – 23040,77 лв., от които в размер на 22185,27 лв. са заплатени на 07.04.2022 г., а за доплащане е установен дължим ДДС в размер на 855,50 лв., ведно с лихвата за забава; за дата на възникване на задължението на основание чл. 77, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определена 07.04.2022 г. – датата на митническата декларация; за длъжник на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС и чл. 77, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определен „Ей Ди Л. Б. ООД. Жалбата на настоящия касационен жалбоподател е оставена без разглеждане срещу решението на директора на ТД М. В. при АМ в частта му относно определеното ново тарифно класиране на стоката, съответно е прекратено производството по делото в тази му част. В тази му част решението, което е с характер на определение, не е предмет на настоящия инстанционен контрол.

От фактическа страна съдът установил, че на 07.04.2022 г. вносителят „Ей Ди Л. Б. ООД декларирал при режим „Допускане за свободно обращение“ 28 стоки, 768 колета, 13616,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, с обща фактурна стойност 56715,77 EUR, с курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR и условие за доставка СРТ - Варна. Към декларацията били приложени: Фактура № VNT2022000000028 от 05.04.2022 г., сертификат ATR № D1733622 от 05.04.2022 г., сертификат за непреференциален произход № U03494533 от 05.04.2022 г., международна товарителница CMR от 05.04.2022 г., износна митническа декларация № 22341300EX00279507 от 05.04.2022 г.

Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки дружеството - вносител е уведомено с писмо, че на основание чл. 195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 1032,96 лв. След предоставено обезпечение е извършена митническа проверка на стоките, за което е съставен Протокол №21BG9999М042583 от 25.09.2021 г., като са взети мостри от процесните стоки за определяне на тарифно класиране и митническа стойност. С нарочно писмо са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, като в отговор от него са представени писмо от митницата; депозит за обезпечение; документ, удостоверяващ плащане към доставчика; митническа декларация за внос, износна турска декларация; фактури за продажба към клиенти; международен договор; извлечение от банковата сметка на дружеството.

При разглеждане на допълнително представените документи митническите органи установили, че стоката е описана като „плетен плат“. Поради обстоятелството, че не разполагали с етикети от рулата на платовете и с подробна информация за състава и вида на плата, взетата при проверката мостра от стока № 20 е изпратена в ЦМЛ - София за лабораторен анализ и становище за тарифното класиране от Дирекция „Митническа дейност и методология“ на ЦМУ. Предвид изготвената лабораторна експертиза (МЛЕ) от ЦМЛ, становището към нея и съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН) за стока № 20 е прието, че се класира в код по КН, различен от декларирания. С нарочно съобщение, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. В указания срок вносителят не е изразил становище.

Като се позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г. директорът на ТД Митница - Варна издал обжалваното решение. С него е променен кодът по ТАРИК на стоката и е определена нова митническа стойност по митническата декларация за процесната стока. Административният орган приел, че начинът на разплащане не кореспондира с посочения от продавача и представените допълнителни документи, тъй като в представената фактура не е посочено, че плащането ще бъде извършено чрез банков трансфер. Извършил е анализ на представения международен договор и изразил съмнение относно автентичността на същия, тъй като е изготвен само на български език, а продавачът по него е турско дружество. Анализирал чл. 6 и чл. 8 от договора и е посочил, че не става ясно кои са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното качество. Относно чл. 9 от договора счел, че условието на плащане, което можело да се извърши в срок от 10 месеца от датата на доставка, не се вписвало в нормалната търговска практика при външнотърговски сделки, освен ако страните не са свързани лица, като този начин на разплащане значително ощетява продавача, тъй като не може да ползва собствения си финансов ресурс и при недобросъвестен купувач не би могъл да си събере дължимото вземане.

След извършен анализ на митническата стойност на стоката с произход Турция към всички държави членки за 2019 г.; 2020 г.; 2021 г. по данни от сайта на Европейската комисия, административният орган е приел, че митническата стойност на стока № 20 за килограм е по - ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в Европейския съюз, както и за Р. Б.

Поради обстоятелството, че съмненията на митническите органи не са отпаднали дори и след представените от декларатора допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или подлежаща на плащане за тях сума, е прието, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Според митническите органи редът по чл. 74, 2, във вр. с ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е неприложим, като митническата стойност следва да бъде определена, съгласно разпоредбата на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и съобразно Решение на СЕС по дело С - 599/2020 г. - чрез използване на разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на данните, достъпни в страната на вноса.

При така установеното въз основа на приобщените по делото като доказателства документи от административната преписка по издаване на спорното решение и заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), първоинстанционният съд направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и отговаря на общите критерии за форма и съдържание на индивидуалните административни актове, но противоречи на материалния закон.

Въз основа на заключението на приетата по делото ССЕ, съдът приел за установено, че по категоричен начин се установява начинът на плащането по процесната фактура № VTN2022000000028 от 05.04.2022 г. Неправилно, според съда, са интерпретирани клаузите в договора за покупко-продажба, факта, че е сключен на български език, както и констатациите на митническия орган за това, че е платено едва след започване на производството по проверка на митническата декларация и то по начин, който не кореспондира с посочения в договора. По тези причини съдът приел, че съмненията на митническия орган за неправилно деклариране от страна на настоящия ответник по касация на митническата стойност на процесната стока № 20 с MRN 22BG002002070060034R4 от 07.04.2022 г. са недоказани. Въпреки това посочил, че дори тези съмнения да се приемат за доказани по смисъла на чл. 74, 1 МКС, то в случая напълно формално и при пълна липса на мотиви от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Мотивирал извод, че не е установено наличието на сходство между стоката по декларацията, използвана за база и тази по процесната декларация. Наред с това приел, че административният орган не е извършил анализ на използваните данни от декларацията, респ. същите са подадени от друг вносител, различен от дружество, но стоките са закупени от същия турски контрагент – VAHATEKS TEKSTIL SAN.VE DIS TIC LTD от гр. Истанбул, Турция. В обобщение съдът приел, че в процесния случай от страна на административният орган не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава, по декларация на трето лице, директорът на ТД М. В. е постановил незаконосъобразен административен акт, който отменил.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Споделим е изводът на първоинстанционния съд за противоречие на спорното митническо решение с материалния закон по изложените в обжалваното съдебно решение съображения. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

По дефиницията на чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС. По чл.140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

Безспорно, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, 2, букви а) до г) от същия, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е в тежест на митническия орган.

Уведомяването по чл. 22, 6 МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Европейския съюз и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (вж. Решение на СЕС от 03.06.2021 г. по дело С-39/2020 г., т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 – дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено, както правилно това е било съобразено от първоинстанционния съд.

Споделими са развитите в обжалваното съдебно решение съображения, че липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези, посочени в чл. 74, 2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, 3 от същия регламент. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (вж. Решение на СЕС от 12.12.2013 г. по дело С-116/2012 г., т. 43, Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-599/2020 г. т. 45 и др.). Правилно и обосновано на доказателствата по делото съдът е приел, че в казуса митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност по чл. 74, 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоката и не е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Въз основа на представените в хода на административното производство документи установена и доказана се явява декларираната митническа стойност. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице, направени в заключението на ССЕ, видно от което е налице плащане по банков път на посочената във фактурата сума и тя отговаря на декларираната. Нещо повече – платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. Приетото от митническия орган, че липсват представени допълнения към договора и кореспонденция, а от приложения договор не ставало ясно кои са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното качество, е неоснователно, доколкото от страна на административния орган в хода на производството не е изискана конкретна кореспонденция, която да не е представена.

Обосновано на съдържанието на спорното митническо решение АС - Варна е приел, че митническият орган бланкетно посочва, че са изчерпани всички вторични методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, 2 МКС. Правилно съдът е приел, че въз основа на представените в първоинстанционното съдебно производство извадки от митническата информационна система МИСІІІА за периода от 01.01.2022 г. до 07.04.2022 г., може да се направи извод, че е възможно определяне на новата митническа стойност по някой от вторичните методи, посочени в 2 на чл. 74 МКС. От изложените мотиви в решението е видно, че при извършения анализ са открити „сходни стоки“, но същите, нито са посочени в оспореното решение, нито са изложени аргументи защо митническите органи са приели декларираната митническа стойност на тези стоки за необичайно ниска.

На следващо място, соченото от касационния жалбоподател, че договорната стойност на процесните стоки е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, основано на Решението на СЕС по дело С - 291/2015 г., не е в резултат на анализ на каквито и да било документи, приложени по административната преписка и/или делото. Освен това позоваването на извършения сравнителен анализ може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности.

В настоящия случай при прилагане на хипотезата на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност на стока № 20 по процесната митническа декларация, административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост, съгласно чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който сочи, че може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е извършил анализ на използваните данни от декларацията на трети лица с процесната декларация на стока № 20, съответно изпращачът на стоката е същият, но липсва сравнителен анализ на характеристиките и съответните съставни материали на стоките, предмет на сравнение, качеството, търговската марка, търговското равнище, на което се предлагат, както и количеството на внесените стоки. Това обуславя извода за необоснованост на приетото от митническия орган, че стоката по цитираната митническа декларация от 29.12.2021 г. на трети лица е сходна с процесната стока по смисъла на чл. 1, 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Предвид изложеното, като е достигнал до извод, че от страна на митническия орган не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във вр. с чл.74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при определяне на митническата стойност на процесните стоки и е отменил оспорения административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

По съображения, свързани с изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и доказани разноски за касационното производство в размер на 480,00 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като размерът му съответства с минималното възнаграждение, предвидено с чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 897 от 28.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2208 по описа на Административен съд – Варна за 2022 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Ей Ди Л. Б. ООД, с [ЕИК] сума в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА