Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 7892/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 3977 от 15.06.2023 г., постановено по административно дело № 7838/2022 г., Административен съд София-град (АССГ) е: 1) изменил по жалба на СМАЙЛ д-р Г. А. за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина ЕООД заповед за налагане на санкции № РД-253с-314/27.07.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която на жалбоподателя на основание чл. 147, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности за 2020-2022 г. (НРД за ДД за 2020-2022 г.) е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 250 лв. за установените нарушения по т. 1 в размер на 100 лв., и по т. 2 в размер на 150 лв., като е намалил размера на всяка от санкциите по т. 1 и т. 2, на 50 лв.; 2) осъдил НЗОК да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 220 лв., представляваща разноски по производството.

Срещу така постановеното решение в частта му, с която е изменена заповедта за налагане на санкции чрез намаляването на финансовата неустойка по размер до минималния, е подадена касационна жалба от управителя на НЗОК, действащ чрез пълномощника гл. юрк. Т.. Касаторът твърди, че решението на АССГ в тази му част е неправилно, понеже е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира и присъждане на деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Постановеният съдебен акт е атакуван и от СМАЙЛ д-р Г. А. за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина ЕООД, ЕИК 204395447, действащо чрез пълномощника адв. Т., в частта му, с която жалбата му до първоинстанционния съд срещу заповедта за налагане на санкции не е изцяло уважена чрез отмяната на индивидуалния административен акт. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на АССГ да бъде отменено в оспорената част и изцяло да се отмени атакуваната от него пред АССГ заповед. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Счита касационната жалба на другата страна за неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното с тях решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни.

С процесната заповед от 27.07.2022 г., издадена на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), чл. 157, ал. 1 и ал. 2 и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности за 20202022 г. от управителя на НЗОК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на СМАЙЛ д-р Г. А. за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина ЕООД, изпълнител на извънболнична дентална помощ по договор с НЗОК, на основание чл. 157, ал. 1 и ал. 2 от НРД за ДД за 2020-2022 г. за нарушение на реда и условията за оказване на дентална помощ е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 250 лв., както следва: по точка 1 от заповедта на основание чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 25, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 от НРД за ДД за 2020-2022 г.; по точка втора от заповедта на основание чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 93 от НРД за ДД за 2020-2022 г. Органът е приел за установено, че д-р Г. не е информирала своя пациентка (здравноосигурено лице /ЗОЛ/) за методите на евентуалното й лечение и заплащането на извършената от нея дейност, както и че д-р И. (работещ в лечебното заведение на д-р Г.), който е извадил зъба на пациентката, няма сключен договор с касата. Във връзка с гореизложеното, след като на рентгеновата снимка се е обективирало, че зъб с код 36 е дълбоко фрактуриран, д-р Г., която е общопрактикуващ лекар по дентална медицина, съгласно чл. 93 от НРД за ДД за 2020-2022 г. е трябвало да издаде на ЗОЛ Направление за консултация бл. МЗ 119А за насочване към посочените в тази разпоредба лекари специалисти по дентална медицина, което тя не е сторила.

Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, срещу констатациите на проверяващите в който изпълнителят на извънболнична дентална помощ е подал възражение в законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срок, което сформираната по реда на чл. 75 от ЗЗО арбитражна комисия не е уважила и с пълно единодушие е потвърдила констатациите в протокола.

За да постанови подложеното на касация решение първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон (касателно преценката дали са извършени процесните нарушения и какви по вид следва да бъдат наложените наказания за извършването им). По основният спорен между страните въпрос АССГ е приел, че вменените на лечебното заведение нарушения действително са извършени и наложените наказания за извършването им са правилно определени по вид. Същевременно съдът е установил, че за размера на наложените наказания липсват мотиви, поради което и предвид тежестта на нарушенията и липсата на предходни нарушения, е намалил размера на тези наказания за всяко от нарушенията до нормативно предвидения минимум. По тези съображения съдът не е отменил оспорената пред него заповед, а я е изменил в частта за наложените с нея санкции, намалявайки ги до размера от по 50 лв. за всяко от консумираните нарушения.

Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. В хода на производството пред АССГ са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за частична основателност (досежно размера на наложените финансови неустойки) на жалбата на лечебното заведение срещу санкционната заповед на управителя на НЗОК, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи на страните за противното. Материално законосъобразна е преценката на съда, че лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ, е допуснало посочените в заповедта две нарушения, но налагането за извършването им на санкции над минималния размер противоречи на материалния закон и неговата цел. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи в него съответстват с установените по делото обстоятелства, а свидетелските показания, противно на твърдяното в касационната жалба на изпълнителя на дентална помощ, са преценени съобразно критериите в чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК. В тази връзка правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на д-р И. и на медицинската сестра Д., които освен че са заинтересовани в полза на работодателя си, с оглед всички други данни по делото техните показания са нелогични и противоречиви. От друга страна, показанията на свидетелката М. (лекуваната пациентка, по чиято жалба до НЗОК е тръгнала проверката по отношение на лечебното заведение) кореспондират с документите, съдържащи се в административната преписка.

Изложените от Административен съд София-град съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 към мотивите на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд не споделя твърдението на лечебното заведение, че по делото са налице категорични доказателства, че д-р Г. е разяснила на пациентката, която се предлага да извърши д-р И. екстракция на зъб, няма да бъде заплатена от НЗОК и следва да се заплати от пациента, и че в хода на производството пред АССГ се установило, че д-р Г. е информирала ЗОЛ за всички възможности за лечение, цената им, както правата на пациентката като здравноосигурено лице във връзка с това лечение. В случая предвид изложеното по-горе за преценката на свидетелските показания, по делото липсва обективна и достоверна информация д-р Г. да е разяснила правата на пациентката като здравноосигурено лице. За пълнота трябва да се отбележи изрично и, че с оглед предметните предели на спора в конкретния казус е напълно ирелевантно за неговия изход кой точно от д-р И. и д-р Г. е извадил счупения зъб на пациентката М., защото вменените на лечебното заведение нарушения не са свързани с това.

Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на управителя на НЗОК в насока, че понеже последният разполага с оперативна самостоятелност да определя финансовите неустойки при издаване на заповед за налагане на санкции, съдът не може да упражнява контрол върху тази негова преценка. Фактът, че административният орган при налагане на санкциите действа в условията на оперативна самостоятелност при налагане на финансови неустойки и те са в нормативно предвидения диапазон, не изключва съдебния контрол за законосъобразността им (арг. от чл. 169 от АПК). Видът и размерът на санкцията се определя от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия, когато тя се е произнесла с такова. В конкретния случай административният орган не е извършил такава преценка и не е обосновал надлежно налагането на финансовите неустойки в размер над минималния предвиден. След като липсва тази преценка и предвид установените факти по делото, налагането на санкции в размер, по-голям от минималния, е незаконосъобразно, както правилно е преценил и първоинстанционният съд.

С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани. Постановеният от АССГ съдебен акт не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Поради това и акцесорните касаторови претенции за присъждане на направените деловодни разноски също са неоснователни.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3977 от 15.06.2023 г., постановено по административно дело № 7838/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА