Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 7985/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) „М. В. , подадена чрез гл. юрк. Р. срещу решение № 3909 от 13.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3708/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на Л. Д., О. Т., А. Столяр, В. Приймаченко, М. В., В. Б., И. С., Д. З., И. З. - граждани на Украйна, е отменено решение peг. № 32-91902 от 09.03.2023 г., към Декларация за временно складиране № 22BG002007002761U4 от 10.09.2022 г., статии №№ 30, 31, 32, 33, 37, 38, 40, 43, 44 и 45, издадено от директора на ТД „М. В. и Агенция - Митници е осъдена да възстанови на Л. Д., О. Т., А. Столяр, В. Приймаченко, М. В., В. Б., И. С., Д. З., И. З. разноските за водене на делото и депозита за преводач, в общ размер на 170 лв.; на А. Столяр и В. Приймаченко заплатеното възнаграждение за един адвокат, в размер на общо 2 000 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът неправилно е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като лицата не са били уведомени за бездействието си. В митническото законодателство не са предвидени правила за уведомяване на чуждестранни граждани. Касаторът твърди, че от представените по делото доказателства не се установява, че Зашляпин е бил упълномощен да извърши митническо оформяне, във връзка със спорните леки автомобили и че е направил постъпки пред митническите органи за поставяне под митнически режим или реекспорт на процесиите автомобили. Обсъжданото от съда пълномощно не е представено в цялост (налична е по преписката само първа страница от същото) и не е видна дата на издаването му. То, както и цитираните коносаменти от съда са на чужд език, без превод на български език, поради което съдът не е следвало да ги обсъжда. Според касатора е неоснователно и позоваването на представената в съдебното производство молба peг. № 32-83728/02.03.2023 г. от Д. З., тъй като срокът по процесната Декларация за временно складиране от 10.09.2022 г. е изтекъл на 10.12.2022 г. Твърденията на лицето, че е било в невъзможност да пътува до България заради войната в Украйна, са оборени, от представените доказателства, че същият е влязъл в България на 29.10.2022 г. Твърди, че въпреки войната в Украйна, в митническото законодателство на Съюза няма предвидени дерогации и неспазването на горепосочения срок води до възникване на митническо задължение съгласно чл. 79, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и изисква предприемане от страна на митническите органи на необходимите мерки за разпореждане със стоките в съответствие с чл. 197, чл. 198 и чл. 199 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Счита, че административния акт е обоснован и надлежно мотивиран. Иска оспореното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по нсъщество, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу админинистративния акт. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК.

Ответниците – Л. Д., О. Т., А. Столяр, В. Приймаченко, М. В., В. Б., И. С., Д. З. и И. З., всички граждани на Украйна и с постоянен адрес на местоживеене в Украйна, представлявани от адв. А. и от адв. С., оспорват касационната жалба. Считат, че съдебното решение е правилно, тъй като от митническите органи са допуснати съществени процесуални нарушения, както на Регламент 952/2013 г., така и на АПК, в производството по издаване на административния акт. Искат решението да бъде оставено в сила. Претендират разноски по делото, съобразно представен списък (л.40) и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв. за касационна инстанция (л.41).

Представителят на Върховната прокуратура на Р. Б. дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на решение рег. № 32-91902 от 09.03.2023 г., към Декларация за временно складиране № 22BG002007002761U4/10.09.2022 г., статии с №№ 30, 31, 32, 33, 37, 38, 40, 43, 44 и 45, издадено от директора на ТД „М. В. , с което на основание чл. 198, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 925/2013, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 59 АПК, е постановено отнемане в полза на Българската държава и продажба на общо десет броя леки автомобили.

По делото е установено, че чрез регистрирана в Украйна фирма „А. А. гражданите на Украйна - Л. Д., О. Т., А. Столяр, В. Приймаченко, М. В., В. Б., И. С., Д. З. и И. З. са закупили употребявани автомобили, чрез проведен (проведени) търг (търгове) в САЩ. Корабът, превозващ автомобилите, не е могъл да акостира в пристанището на град Одеса, поради войната в Украйна и наличието на морски мини в района. Автомобилите са разтоварени в пристанището на град Поти - Грузия, откъдето след това са натоварени и пристигнали на Митническо пристанище „Варна ферибот“.

С Декларация за временно складиране № 22BG002007002761U4 от 10.09.2022 г. (л. 24 от делото), подадена от превозвача Параходство „Български морски флот“ АД, на Митническо пристанище „Варна ферибот“ са представени стоки, с пристанище на натоварване гр. Поти - Грузия, описани в общо 170 статии, като 10 от стоките (автомобили), описани в статии с №№: 30, 31, 32, 33, 37, 38, 40, 43, 44, 45 не са били оформени в срок, съгласно митническите изисквания, регламентирани с чл. 149 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Митническият орган е констатирал, че тези „несъюзни стоки“ не са били поставени под съответен митнически режим и не са били реекспортирани, в рамките на 90 дни.

Д. Параходство „Български морски флот“ АД, който се явява солидарен длъжник и държател (см. чл. 5, т. 34 от Регламент (ЕС) № 952/2013) е посочил като получатели по коносамента, горепосочените чуждестранните физически лица, които също не са предприели в 90-дневния срок предписаните в чл. 149 от Регламент (ЕС) № 952/2013 действия. Срокът за завършване временното складиране е изтекъл на 10.12.2021 г.

С писмо от 03.01.2023 г. (л. 33) директорът на ТД „М. В. е уведомил Параходство „Български морски флот“ АД, във връзка с подадената Декларация за временно складиране от 10.09.2022 г., че стоките, в рамките на 90-дневния срок не са поставени под митнически режим, съответно - не са реекспортирани, поради което и на основание чл. 79, § 1, б. „а“ Регламент (ЕС) № 952/2013 за тях възниква митническо задължение; поканил е декларатора, в 30-дневен срок да „предприеме незабавно всички необходими мерки за уреждане положението на стоките“ (леки автомобили).

От Параходство „Български морски флот“ АД е получен отговор, с писмо, вх. № 32-5983 от 06.01.2023 г. (л. 35), в който същият е посочил, че е само превозвач на автомобилите.

С докладна записка (л. 36) началникът на Митнически пункт „Варна ферибот“ е уведомил директора на ТД „М. В. , че: 90-дневният срок по чл. 149 МК, по отношение на процесиите стоки е изтекъл на 10.12.2022 г.; получателите на стоките „нямат посочен адрес за уведомяване в Украйна, по коносамент, фактура и договор, поради което не могат да бъдат предприети действия по уведомяване и даване на възможност да се представят доказателства за даване на нужното направление“.

Съставен е Констативен протокол, peг. № 32-70577 от 21.02.2023 г. (л. 98), в който е описано състоянието на десет броя леки автомобили и е предложено на директора на ТД „М. В. да „изготви“ решение за отнемане и продажба на леките автомобили.

Във връзка с гореизложеното директорът на ТД „М. В. е издал спорното решение peг. № 32-91902 от 09.03.2023 г., към Декларация за временно складиране № 22BG002007002761U4 от 10.09.2022 г., статии №№ 30, 31, 32, 33, 37, 38, 40, 43, 44 и 45, с което е постановено отнемането в полза на Българската държава, на десет броя леки автомобили.

За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Съдът е извършил анализ на документите по представената административна преписка, въз основа на който е установил, че правото на защита на украинските граждани е било нарушено, тъй като последните не са било информирани, че е налице неизпълнение от страна на Параходство „Български морски флот“ на задължението по чл. 149 Регламент (ЕС) № 952/2013 и за солидарното им задължение по същата разпоредба. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушена императивната разпоредба на чл. 22, § 6 МК, която задължава митническите органи „преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя“ (в случая – украинските граждани), да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението и да му предоставят възможност да изрази своето становище, в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението“.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа наа тях е приел, че митническия орган е проявил процесуална пасивност, като не е положил никакви усилия, да уведоми украинските граждани, представляващото ги дружество за закупуване на автомобилите или украинските власти, предвид военното положение в Украйна, за започналото административно производство. Направен е извод, че в случая е налице непълно изясняване от страна на митническия орган на фактите и обстоятелствата, свързани с процесиите автомобили. Според съда, в случая е нарушена разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК, което е съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на митническото решение.

По изложените съображения съдът е отменил процесния административен акт.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил фактите и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.

Неоснователно е оплакването на касатора, че предметът на спора пред административния съд не е бил дали по време на административното производство са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на административния акт. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, административният съд не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В нормата на чл. 146 АПК е посочено, че основанията за оспорване на административните актове са: т. 1. липса на компетентност; т. 2. неспазване на установената форма; т. 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; т. 4. противоречие с материалноправни разпоредби; т. 5. несъответствие с целта на закона. За тези обстоятелства съдът следи служебно, поради което е неоснователно оплакването на касатора, че е подменен предмета на спора.

Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административно производство по издаване на оспорения акт. По делото не е било спорно, че украинските граждани не са уведомени за започналото административно производство по изземане и продажба на десетте леки автомобила. Не е спорно, че същите не са били уведомени и за задължението им да предпиемат своевременни действия, съобразно чл. 149 Регламент (ЕС) № 952/2013, нито са били уведомени, че такива действия не са предприети от страна на Параходство „Български морски флот“ АД. По делото не е било спорно, че от страна на административния орган не са предприети никакви действия в тази насока. За да постанови процения административен акт, митническия орган се е задоволил единствено да констатира, че срока за предприемане на действия по чл. 149 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е изтекъл и да провери дали леките автомобили имат търговска стойност, за да бъдат реализирани приходи от продажбата им.

Разпоредбата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда процедурата за произнасяне на митническия орган по решения взети въз основа на заявление, а чл. 29 Регламент (ЕС) № 952/2013 препраща към прилагане на разпоредбите на чл. 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и членове 26, 27 и 28 за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление, освен когато митнически орган действа като правораздавателен орган. В настоящият случай митническият орган не действа като правораздавателен орган, поради което е приложима разпоредбата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, според която преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.

Действително, от представеното пълномощно на л. 42 е налична само първата страница, но административният орган не е проявил процесуална активност, за да събере пълномощното в цялост, както и същото да бъде преведено на български език. От представеното пълномощно, надлежно заверено за вярно с копието от А. М. е видно, че в същото е посочен конкретен адрес на Д. Владимировна (Володимировна). От приложената първа страница е видно, че тя е упълномощила К. Георгия да закупи за нейна сметка автомобил „Тойота“, модел „Къмри“, с посочен VIN, който изцяло съответства на VIN, посочен по т. 1 (стр. 2, л. 22 от делото) на оспореното решение. Правилно е посочено от съда, че митническият орган е можел да уведоми поне Л. Володимировна и грузинската фирма - посредник за вноса на автомобилите (Caucasus Autoimport LTD), но и това безспорно не е сторено. На л.157 от делото е приложена молба, регистрирана с № 32-83728 от 02.03.2023 г. за удължаване на срока за вдигане и даване на транзит на 21 броя автомобили поради наличие на обективни причини, а именно война в Украйна. Тази молба е подадена от Д. З., който е едни от жалбоподателте, но видно от представените доказателства, митническият орган не се е произнесъл по нея, въпреки, че същата е подадена преди постановяване на процесния административен акт. С тази молба Зашляпин се е идентифицирал като лично заинтересован и като пълномощник на „физически лица от Украйна“, като е посочил постоянният си адрес и имейл.

Действително, представените коносаменти и пълномощно са на чужд език, без превод на български език, но митническият орган не е проявил никава активност, за да изясни фактическата обстановка по спора и да попълни цялостно административната преписка. В тази връзка не е изискано и представените документи да бъдат представени с заверен превод на български език.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, довели до лишаване от участие в производството на адресатите на акта, респ. нарушено е правото им на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.

По така изложените съображения решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски по делото. Видно от договор за правна защита и съдействие (л.41) от А. Столяр и В. Приймаченко е заплатено адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв., в брой и същото следва да им се присъди. Наведеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като размерът на същия е съобразен за всяко от лицата с минимално определените размери за дело без материален интерес по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3909 от 13.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3708/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на А. Столяр и В. Приймаченко, граждани на Украйна, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА