О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60778

Гр.София, 15.11.2021г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2559 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народното събрание на Република България срещу решение №.260563/26.01.21 по г. д.№.16503/19 на СГС, ІІ А състав – с което е потвърдено решение №.170118/8.07.19 по г. д.№.81487/18 на СРС, 27с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС 8355,77лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.18 до окончателното изплащане, както и 2273,72лв. лихви за забава за периода 28.12.15-27.12.18, със съответно произнасяне по разноските.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение съдът е приел, че предявеният иск е допустим и основателен. Посочил е, че отговорността на държавата може да бъде реализирана чрез предявен срещу нея иск, а в случаите, когато това е допустимо, и чрез иск против причинилия увреждането неин орган - който има качеството на процесуален субституент. Тогава държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органа, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй...