Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 8083/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Т., чрез процесуален представител, срещу решение №1139 от 22.06.2023г., постановено по адм. дело №455/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград /АС-Благоевград/, с което е отхвърлена жалбата на Тасев против заповед за задържане на лице №СФ-12869/22.12.2022г., издадена от старши лейтенант Р. Р., оперативен дежурен в сектор „Бойна готовност и оперативно дежурство“ в Регионална служба „Военна полиция“ – София /РСВП/.

С цитираната заповед на основание чл.13, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от Закона за военната полиция /ЗВП/ и във връзка с данни за извършено престъпление по чл.235 от НК, формулирани в докладна записка рег. №СФ-12868/22.12.2022г. по описа на РСВП – София и с цел да се предотврати възможност на лицето да извърши друго престъпление, да се укрие или осуети провеждане на наказателно производство, ефрейтор М. Т. е задържан в гр. София от 15:00 часа на 22.12.2022г. за срок от 24 часа, като е отведен и настанен в помещение за задържане в РСВП – София.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба.

Ответникът – Р. Р., старши лейтенант, оперативен дежурен в сектор „Бойна готовност и оперативно дежурство“ в регионална служба „Военна полиция“ – София, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.13, ал.5 от ЗВП, в съответствие с изискването за форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Решението е правилно.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.13, ал.5 от ЗВП /Държавен вестник, бр.23 от 19.03.2021г., в сила от 01.09.2021г./ сега ал.6, съгласно който, при задържане директорът на служба "Военна полиция" и директорите на регионалните служби съобразно своята компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица издават писмена заповед за задържане. Със заповед №СФ-8229/19.12.2019г. на Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – София, издателят на акта Р. Р., старши лейтенант, оперативен дежурен в сектор „Бойна готовност и оперативно дежурство“ в регионална служба „Военна полиция“ – София е оправомощен да издава писмени заповеди за задържане по чл.13, ал.5 от ЗВП, в качеството му на оперативен дежурен, назначен в 24-часово оперативно дежурство в РСВП – София.

Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ППЗВП, като фактически основания за издаването й се съдържат в административната преписка -част от издаване на оспорения акт, а именно - докладна записка рег. №СФ-12868/22.12.2022г. по описа на РСВП – София.

Съответно на приложимите материалноправни разпоредби е заключението на съда, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед.

Съгласно чл.13, ал.1, т.1 от ЗВП, органите на служба "Военна полиция" могат да задържат до 24 часа лице по чл.11, ал.1, когато има данни, че е извършило престъпление. Оспореният административен акт е издаден именно във връзка с наличието на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.235 от НК и с цел да се предотврати възможността на лицето да извърши друго престъпление, да се укрие или осуети провеждането на наказателно производство.

По делото не се спори, че на 22.12.2022 г. в с. Г. Б. обл. Благоевград, в изпълнение на ОИМ по ЗМ-60/2022г. по описа на РСВП – София, при проверка от длъжностни лица на товарен автомобил с повишена проходимост /ТАПП/ е установено, че лице облечено с военна униформа управлява процесния ТАПП, който е натоварен с дървен материал с неустановен произход. Водачът на товарния автомобил е установен като ефрейтор 2-ри клас М. Т., който е предоставил позволително и билет за превоз на дървен материал. При извършената проверка е установено, че в билета за превоз има нередности, а именно същият е издаден на името на друго лице. По този начин длъжностните лица установили, че са налице данни за извършено престъпление по чл.235 от НК, въз основа на което е издадена и оспорената заповед.

Същата е мотивирана с наличието на данни за извършено престъпление от общ характер. Правилни са изводите на първостепенния съд, че прилагането на мярката по чл.13 от ЗВП и издаването на заповед за налагането й не предполага образувано наказателно производство срещу лицето, както и привличането му в качеството му на обвиняем по образувано наказателно производство, като е достатъчно компетентният орган да разполага с данни за извършено престъпление.

При тези данни с издаването на заповедта са изпълнени предпоставките на чл.13, ал.1, т.1 от ЗВП и същата е издадена при правилно приложение на материалния закон. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни.

Останалите твърдения в касационната жалба, относно издаването на заповедта в нарушение на чл.5, 1 от ЕКЗПЧОС и чл.6, ал.2 от АПК, са били наведени и пред първостепенния съд, който е изложил подробни и обосновани мотиви, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

За изчерпателност следва да се добави, че изложените от съда мотиви, че в заповедта не е посочено пред кой съд тази заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, не се споделят от настоящата касационна инстанция. В оспорения акт изрично е посочено, че може да се обжалва в 14-дневен срок по реда на АПК пред АССГ. Тази неточност в мотивите на първоинстанционния съдебен акт обаче не води до незаконосъобразността му, а само следва да бъде отбелязана с оглед коректността на касационната проверка и след разрешения със съдебен акт спор за подсъдност.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Благоевград е изпълнил задължението си по чл.168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение на АС-Благоевград следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1139 от 22.06.2023г., постановено по адм. дело №455/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград.

ОСЪЖДА М. Т. с [ЕГН] и адрес: гр. Кресна, [улица], обл. Благоевград, да заплати на Регионална служба „Военна полиция“ – София, сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ