Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 8178/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. И. гр. Ивайловград, ул. „България“ № 49, срещу Решение № 650/01.08.2023 г. на Административен съд – Хасково (АС – Хасково) по адм. дело № 657/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Общината срещу Решение № РД-02-14-571/19.05.2023 г. на ръководителя на Националния орган (РНО) по П. И. V-А Гърция – България 2014-2020, с което ѝ е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по Договор № Д-88/28.09.2021 г., сключен с „Инфраинжстрой“ ЕООД, и същата е осъдена за разноски.

Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като актът не съдържа изискуемите от закона реквизити, а именно номер и дата на издаване, което не е отчетено от съда. Аргументира, че генерираният уникален № РД-02-14-571/19.05.2023 г. се съдържа единствено и само в деловодна справка от официален документен регистър по изпращането му, поради което не отговаря на законовите изисквания.

Относно нарушението по т.1.2. от оспрваното решението на РНО свързано с ограничително изискване за подбор за специфичен опит, счита, че органът неправилно приема, че от участниците е изискано да разполагат с разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация за изпълнените от тях идентични или сходни строежи, в противоречие с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Посочва, че съгласно условията на възложителя, критерия за подборсе доказва чрез представянето на списък на строителството, идентично или сходно с предмета на поръчката съобразно декларираното в ЕЕДОП, придружен с удостоверения за добро изпълнение, които съдържат стойността, датата, на която е приключено изпълнението, мястото, вида и обема на изпълнените дейности, както и дали е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания, получател, лице за контакт, телефон, ел. поща. Заключава, че органът неправилно е акцентирал върху процеса на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, тъй като възложителят не е изисквал представяне на същото от участниците за доказване на съответствието с критерия за подбор.

Оспорва също изводът на съда, че е избран изпълнител, който не отговаря на изискванията на възложителя. Счита, че съдът е формирал извода си за наличие на нарушението, поради неправилно тълкуване на заложените в документацията изисквания към участниците. Касаторът сочи, че не е заложено изискване за посочване на „норма време“ в линейния график, а комисията не може да изисква от участниците да посочат в линейния график метода на изчисление на необходимото време за изпълнение на отделните дейности по поръчката. Направени са и конкретни сравнения между двете оферти ( на избариня изпълните и на отстранения участник), въз основа на които се извежда извод, че линейният график на допуснатия участник е в съответствие с направените от комисията изчисления. В допълнение сочи, че липсата на информация за прилаганите трудово сметни норми и официалните източници за тях (официалните справочници за трудово сметни норми – УСН, СЕК, ТНС), въз основа на които са изготвени офертните анализи на избрания изпълнител, не обосновава извод за несъобразяване с общия срок за изпълнение на строителния обект при дефинирането на индивидуалните срокове и разпределението на контролните елементи (позиции по графика), тъй като това не е въведено като основание за отстраняване от възложителя, още повече същите са взети предвид при подготовката на графика и е посочен срок за изпълнение, съответстващ на изискванията.

Иска отмяна на съдебното решение като неправилно, като и на адмнистративния акт като незаконосъобразен. Касаторът не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Националния орган на П. И. V-А Гърция – България 2014-2020, не се явява и не се представлява. В писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощника – юрк. Л. Л., излага становище за нейната неоснователност. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора адвокатско или юрисконсултско възнаграждение над минималните размери.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.07.2020 г. между Националния орган (НО) по П. И. V-А Гърция – България, и О. И. в качеството му на партньор, е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Програмата за изпълнявания от О. И. в партньорство с О. Л. и О. О. (от гръцка страна) проект „Синергия между хората, културното и природното наследство във О. Л. Ивайловград и Орестиада“. Размерът на предоставяната БФП по проекта на О. И. представляваща национално съфинансиране, е в размер на 76 397,60 евро.

На 14.04.2021 г. кметът на О. И. обявява открита по вида си процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Изпълнение на строеж „Създаване на зона за отдих и туризъм и приключенски парк в местността „Дупката“, Ивайловград (реконструкция и рехабилитация)“.

Поставени са следните критерии за подбор:

1) за годност (правоспособност) за упражняване на професионалната дейност (раздел ІІІ.1.1. от обявлението, както и в документацията за обществената поръчка), съгласно който участник в процедурата следва да бъде вписан в Централния професионален регистър на строителите (ЦПРС) към Камарата на строителите в България (КСБ), съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС, за изпълнение на строежи от четвърта група - четвърта категория или по-висока, а за чуждестранно лице – да е вписано в аналогичен регистър съгласно законодателството на държава членка на Европейския съюз, в която е установено или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на К. Ш. и същото да има право (съгласно националното му законодателство и при условията на взаимно признаване) да изпълни предмета на поръчката. В случая, че участник е обединение, което не е юридическо лице, изискването се доказва от тези членове на обединението, които съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, са ангажирани с изпълнението на строителството.

2) за икономическо и финансово състояние (раздел ІІІ.1.2. от обявлението, както и в документацията за обществената поръчка), съгласно който участникът следва да има валидна застраховка "Професионална отговорност" за проектиране и строителство, съгласно чл. 171 от ЗУТ, с минималната застрахователна сума за строежи четвърта категория, съгласно Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, или съответен валиден аналогичен документ в случаите на чл. 171а от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Пояснено е, че при участие на обединения, които не са юридически лица, изискването се прилга за всеки член на обединението, който ще извършва строителни дейности.

3) за технически и професионални способности (раздел ІІІ.1.3. от обявлениеето, както и в документацията за обществената поръчка) – опит в изпълнението на строителство, идентично или сходно с предмета на настоящата обществена поръчка, изпълнено през последните 5 (пет) години, считано от датата на подаване на офертата. В забележка е пояснено, че под „изпълнено строителство“ се разбира такова, при което за строежа в посочения по-горе период има издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по смисъла на Наредба № 2/31.07.2003 г.

Поставено е изискване към съдържанието на техническото предложение на участниците (раздел 4.5. от документацията за обществената поръчка), като същото следва да включва работна програма и мрежов календарен график с линейни диаграми за изпълнение на предвидените в поръчката дейности. Работната програма следва да включва като аспект описание на работната ръка и техническото оборудване и механизация, които ще бъдат използвани за изпълнението на всяка технологично обособена група СМР и/или подобект. Календарният график с линейни диаграми за изпълнение на предвидените в проекта дейности, следва да е придружен с Диаграма на механизацията и Диаграма на работната ръка. Дефинирането на индивидуалните срокове и разпределението на контролните елементи (позиции по графика) следва да бъде съобразено с общия срок за изпълнение на Обекта и съответно обезпечено с хора и техника (на база обобщени/комплексни разходни норми за труд и механизация за всеки контролен елемент). При подготовка на графика участникът следва да се съобрази с трудовите норми в строителството, посочени в съответните официални справочници за трудови сметни норми (УСН, СЕК, ТНС), както и да укаже в работната програма въз основа на кои от тях е подготвил своите офертни анализи. Посочено е, че за ефективен и унифициран анализ на представените оферти, както и бъдещия контрол по съответствието на сроковете, линейният календарен график следва да се разработи в среда на специализиран програмен продукт MS Project (или еквивалентен програмен продукт) и да се представи като неразделна част от офертата. При това позициите (контролните елементи) следва да се захранят с ресурси, като продължителността на работите да бъде обвързана с бройката на привлечените ресурси (през трудоемкостите). Отбелязано е, че работната програма и графикът следва да обосновават предложения от участника срок за изпълнение на поръчката, в противен случай участникът се отстранява. Отстранява се и участник, чийто график показва технологична несъвместимост на отделните дейности и операции, както и противоречие с работната програма, техническата спецификация, предложените ресурси или други условия, заложени в процедурата или нормативен акт, уреждащ строителните процеси.

Подадени са две оферти – от „Инфраинжстрой“ ЕООД и от „Надежда Ви Строй“ ЕООД.

Оценителната комсия установява, че Техническото предложение на „Надежда Ви Строй“ ЕООД, по позиции 24 и 88 от линейния календарен график има несъотвествие на необходимото време за изпълнение с посочената от участника норма време, изчислената трудоемкост, поради което участникът е отстранен на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. чл. 101, ал. 5 ЗОП вр. чл. 39, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП).

На 28.09.2021 г. е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка № Д-88 с изпълнител „Инфраинжстрой“ ЕООД на стойност 705 563,36 лв. без ДДС.

На 21.04.2023 г. бенефициерът О. И. е уведомен за регистриран в НО сигнал за нередност във връзка с проведената обществената поръчка. От страна на органа са констатирани следните нарушения:

1) По т. 2.3.1 – Ограничителни изисквания във връзка с поставените от възложителя критерии за подбор за годност и наличие на застраховка „Професионална отговорност“, с което са нарушени разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 6 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, и такива, свързани с поставения критерий за подбор за технически и професионални способности, с което са нарушени разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП.

2) По т. 2.3.2 – Изпълнител, който не отговаря на изискванията на възложителя, с което са нарушени разпоредбите на л. 107,, т. 2, б. „а“ във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП.

Нарушенията по т. 1 са квалифицирани като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), във вр. чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ), за която се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 5%, а нарушението по т. 2 е квалифицирано като нередност по т. 14 от същото приложение, за която се предвижда определянето на финансова корекция в размер на 25%, като на основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности следва да се определи обща финансова корекция в размер на 25%.

С уведомлението на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи своите писмени възражения по основателността и размера на предложената финансова корекция и при необходимост да приложи доказателства.

На 05.05.2023 г. О. И. представя възражение.

На 19.05.2023 г. е издадено оспореното Решение № РД-02-14-571 на РНО, с което на О. И. е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по сключения договор с „Инфраинжстрой“ ЕООД на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. 5, т. 4, 70 от ДР на ЗУСЕФСУ и 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, т.5.3.b, букв „j“ от Програмата, във вр. чл. 8, ал. 4, т. Ii и т. v от Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ и въз основа на раздел І, т. 1, б. „б“ от Заповед № РД-02-14-472/13.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В решението е посочено, че по същия договор има определена финансова корекция в размер на 5% за нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередност, като предложената финансова корекция в размер на 25% не се натрупва с вече определената и нейният финансов ефект ще бъде погълнат от финансовия ефект на настоящата корекция. Финасвота корекция е определена за две нарушения на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 и ал. 6 ЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, квалифицирани като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, както и за нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съдът приема от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, с оглед представената по делото Заповед № РД-02-14-472/13.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на издателя на акта – М. О., директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“, е възложено да ръководи дейността на Националния партниращ орган по П. И. V-А Гърция – България за програмен период 2014-2020, като издава всички индивидуални административни актове по ЗУСЕФСУ, с което е удостоверена и персоналната компетентност на подписалото акта лице.

Съдът приема, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, и не са допуснати нарушения на специалните административнопроизводствени правила. Отхвърлено е като неоснователно възражението на бенефициера за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, тъй като в акта липсва дата на издаването му и номер, като е посочено, че съгласно Наредбата за обмена на документи в администрацията, в официалния документен регистър за всеки регистриран документ се вписва и датата на получаване или подписване на документа, а уникалният регистров номер и датата на получаване или подписване формират уникалния регистров идентификатор на документа. Такъв е формиран и при изпращане на документа на дата 19.05.2023 г. на бенефициера чрез Средата за електронен обмен на съобщения.

Материалната законосъобразност на акта е преценена от съда в контекста на сочените от него правни основания за издаването на акта. Прието е, че с оглед чл. 142, ал. 1 АПК и 70 от ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51/2022 г., приложима към разглеждането на спора е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г.

Въз основа на анализ на приложимите правни норми от националното законодателство и от правото на ЕС, по отношение на всяка от установените от органа нередности, съдът приема за неправилен изводът на РНО за нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. чл 3, ал. 3 ЗКС, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съдът счита, че задължителната регистрация в ЦПРС за строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ, отговорността на строителя за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация за съответната група и категория, когато е задължителна, както и че участието в обединение по чл. 3, ал. 3 ЗКС не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строитлени и монтажни работи по чл. 3, ал. 2 с. з., а процесният обект е строеж, който следва да е изпълвяван от строител вписан в ЦПРС, то изискването за обединения, които не са юридически лица, се отнася единствено за онези негови членове, които ще са ангажирани в изпълнение на строителните дейности, за които ЗКС изисква регистрация в ЦПРС, но не и за онези от тях, които ще извършват строителни дейности на обекта, за които не се изисква регистрация в ЦПРС, според разпределението на дейностите в договора, е в съотвествие на закона. Заключава, в тази връзка, че изискването не е ограничително по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП и не противоречи на чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. чл. 3, ал. 3 ЗКС, доколкото изискването за вписване е нормативно предписание и се прилага изключението по чл. 59, ал. 6 ЗОП, поради което не е налице нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, съответно няма нередност с оглед посочените от органа фактически обстоятелства.

Със същите аргументи е прието, че не е налице ограничително изискване във връзка с поставения критерий за подбор по чл. 62, ал. 1, т. 2 ЗОП – наличие на застраховка „Професионална отговорност“, доколкото предвид изричното уточнение на възложителя, че изискването се отнася за всеки член на обединението, който ще извършва строителство, то касае не всички участници в обединението, а само онези от тях, които извършват строителство съобразно разпределението, предвидено в договора за създаване на обединение, за което се изисква такава застраховка. За несъответние на нормативната уредба са приети доводите на органа, основани на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, като е посочено, че с обявяването на поръчката е известна категорията на строежа, за която следва да е налице и съответна застраховка. Направен е извод, че така формулирано изискването не е в нарушение на чл. 59, ал. 6 ЗОП и не може да се приеме за ограничително по чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Съдът приема за правилен извода на органа за осъществено нарушение на 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с поставеното изискване за опит в изпълнението на идентично или сходно строителство, при което за изпълнените обекти следва да е налице издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Съдът обосновава, че протокол обр. 15, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор. Доколкото в протокол обр. 15 се посочва дали строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и условията на сключения договор, въз основа на което се установява годността за приемане на строежа, то със съставянето му се извършва предаване на строежа от изпълнителя на възложителя, поради което и приключва изпълнението по договора за строителство. Съдът споделя изводат на органа, че издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация не е индикатор за изпълнение/неизпълнение на обекта в съответствие с приложимите изисквания, тъй като изискването обектът да бъде пуснат в експлоатация излиза извън правомощията на строителя. Поради това доказването на изискването за опит чрез представяне на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация е незаконосъобразно и ограничава конкуренцията при участието в процедурата, като препятства онези икономически оператори, които не могат да докажат опит чрез изпълнени, но невъведени в експлоатация обекти, съответстващи на предмета на поръчката. Съдът заключава, че са нарушени границите на оперативната самостоятелност на възложителя, очертани с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОП, поради което изводът на органа за нарушение на чл. 2, ал. 2 е правилен и съответен на материалния закон.

Съдът приема, че е налице нарушение на чл 107, т. 2, б. „а“ във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, тъй като за изпълнител е избран участник, който не отговаря на предварително обявените условия. Сочи, че към офертата на „Инфраинжстрой“ ЕООД са посочени работна програма и график с налична таблица с описание на ресурсите (трудова сила и механизация), които ще бъдат изполвани за извършване на дейностите по отношение на всяка технологична обособена група СМР, както и индивидуална продължителност в календарни дни, но липсва информация за прилаганите норми за изчисляване на труда и официалните справочници, в които са посочени въпросните норми, въз основа на които този участник е анализирал и определил времето за изпълнение, каквото е поставеното от бенефициера изискване в документацията за обществената поръчка. Счита, че не е ясно как комисията е проверила дали посочените в графика ресурси (труд и техника) оправдават индивидуалната и общата продължителност на дейностите, предложени от този участник и дали са съобразени със срока за изпълнение на поръчката, доколкото липсва изрично посочване на прогнозни норми за строителството. Съдът намира, че комисията не е извършила детайлна проверка на съответствието на всички оферти с посочените изисквания на възложителя, в резултат на което до оценка е допусната оферта, която не отговаря на предварително обявените условия. Приема за правилен извода на органа, че комисията е третирала неравноправно участниците, като спрямо едната са извършени допълнителни изчисления дали предложените срокове съответстват на посочените от участника норми, а спрямо другата оферта дори не е констатирана липсата на посочване на такива норми, въз основа на които да може да се направят допълнителни изчисления за съответствие. Счита нарушението за безспорно доказано и правилно отнесено под хипотезата на нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като е налице разходване на БФП при наличието на незаконосъобразно сключен, в нарушение на правилата за конкуренцията, договор за обществена поръчка. Сочи още че е налице и нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, тъй като са третирани неравнопоставено участниците в процедурата.

Съдът изследва и наличието на третия елемент от състава на нередността, като сочи, че за да е налице нередност, нарушението следва да има или да би могло да има като последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, като се отчете неоправдан разход. Като се позовава на установеното в практиката на Съда на ЕС, че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд (решение от 14 юли 2016, Wrociaw, C-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45), съдът приема, че органът правилно е установил наличието на нередност, за която се следва определянето на финансова корекция. Намира за правилна квалификация на нарушенията - по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 за нарушението на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП – приложени дискриминационни критерии, но е налице минимално ниво на конкуренция, тъй като са получени две оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор, за която е предвиден размер на финансовата корекция от 5%, и по т. 14 от Приложение № 1 за нарушението на чл. 107, т. 2, б. „а“ вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП - критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител участник, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, за която е предвиден размер на финансовата корекция от 25%. Правилно е определена и основата, върху която се изчислява финансовата корекция, както и е съобразен чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, съгласно който финансовата корекция се определя според най-високия процентен показател на корекцията, приложим за всяко от установените нарушения. Направен е краен извод, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Сдът е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона.

Формира решаващ извод, че независимо от установената от съда липса на нарушенията по т. 1 от акта (ограничителни изисквания за годност и наличие на застраховка „Професионална отговорност“), останалите две установени нарушения, съставляващи нередност са достатъчно основание за определяне на финансова корекция в посочения в акта размер, то актът не страда от някой от визираните в чл. 146 АПК пороци, поради което е законосъобразен. Така мотивиран, съдът отхвърля жалбата на О. И.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е определил правилно приложимия материален закон, като е съобразен 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51/2022 г., съгласно който до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Безспорно е, че съгласно 5 от ДР на ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. Интеррег V-A Гърция - България 2014-2020 е програма за трансгранично сътрудничество, създадена в рамките на европейската стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване. С оглед 73 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ във вр. 1 от с. з., по отношение на програмите, предоставящи средства от ЕСИФ, както и програмите за трансгранично сътрудничество, законът се прилага в редакцията му преди изменението и допълнението със ЗИДЗУСЕСИФ, при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. За прецизност на изложеното касационната инстанция следва да посочи, че преди изменението и допълнението на закона с ДВ бр. 51/2022 г., е извършено още едно изменение на ЗУСЕСИФ със ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 39/27.05.2022 г. Доколкото обаче същото касае само състава на управителните органи на Фонда на фондовете, с оглед извършените структурни промени в състава на правителството към онзи момент – създаването на Министерство на иновациите и растежа, и функциите и структурното място в държавната администрация на Централното координационно звено, то посочването от съда, че приложима е редакцията на ЗУСЕФСУ към ДВ бр. 52/09.06.2020 г. се отнася до действащото и към редакцията на закона към ДВ бр. 39/2022 г. съдържание на разпоредбите, имащи отношение към администрирането на нередности и определянето на процесната финансова корекция.

Споделят се изводите на съда, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на формата на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, тъй като в него не е посочена дата на издаването му и номер на акта. На първо място, следва да се посочи, че съгласно посочената разпоредба реквизити на административния акт са датата на издаването му и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, но не и номер на същия. Вписването на акта в деловоден регистър на издалия го орган няма отношение към неговата законосъобразност, но както правилно приема съдът, въз основа на разпоредбите на Наредбата за обмена на документи в администрацията, регистрирането на документа в официалния документен регистър удостоверява и датата на неговото подписване, в случая с електронен подпис на издателя на акта, доколкото и документът е създаден като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) във вр. чл. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), вътрешният оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите се уреждат с наредба на Министерския съвет. Такава е приета с с ПМС № 101 от 17.05.2008 г., обн. ДВ бр. 48/2008 г., посл. изм. ДВ бр. 36/2022 г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от нея, административните информационни системи (АИС), разработени и внедрени в администрациите, осигуряват поддържането и обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител при предоставянето на административни услуги и изпълнението на административни процедури. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, процедури са всички работни процеси в администрацията или между различните администрации, които включват вътрешен оборот на документи и които не представляват предоставяне на административни услуги и вътрешни електронни административни услуги. АИС поддържат и осигуряват съхранението на приетите и създаваните електронни документи по ал. 2 за срок не по-малък от 20 години по начин, позволяващ възпроизвеждане на документите без загуба на данни, като съгласно ал. 5 създаването на електронните документи в администрацията се осигурява със средствата на АИС или на външни програмни приложения. В тази връзка, доколкото създаденото като електронен документ решение за определяне на финансова корекция чрез средствата на внедрената в Министерство на регионалното развитие и благоустройството АИС, осъществяваща вътрешния документооборот на електронни документи, създадени в резултат на административната процедура по администриране на нередност, доказано е регистрирано с № РД-02-14-571/19.05.2023 г. в АИС, то същото има достоверна дата, поради което и не е налице липса на изискуемия от чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК реквизит на акта.

Датата на издаване от своя страна има отношение към установяване компетентността на органа във времево отношение, както и евентуалното издаване на акта при условията на заместване на същия. Видно от данните по делото, за издател на електронния документ се сочи М. О. – директор и ръководител на Националния орган. Компетентността на лицето е доказана с представената по делото Заповед № РД-02-14-472/13.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а актът е издаден след нейното издаване и не се установяват данни предоставената при условията на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ компетентност на директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ да е отнета.

За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи и служебно - чл. 218, ал. 2 АПК. Това налага извършването на проверка за правилност на изводите на съда по отношение на всички твърдяни от органа нарушения, съставляващи нередност, доколкото същите се явяват фактическото основание за определянето на финансова корекция в посочения в решението размер.

Правилно първоинстанционният съд приема, че крайният извод за наличие на нарушение, обосноваващо определяне на финансова корекция в тежест на О. И. за нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС, е незаконосъобразен.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС строителите, които изпълняват строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. Това законово изискване значи, че тогава, когато участник в обществената поръчка е обединение, което не е юридическо лице, изискването за вписване в регистъра е относимо за тези от участниците, които с оглед на разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение, ще изпълняват строеж от първа до пета категория или отделни строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности. За тези от участниците в обединението, които ще извършват строителни и монтажни дейности, които не представляват строеж от първа до пета категория или които не са включени в Националната класификация на икономическите дейности, не е налице законово изискване за вписване в регистъра.

Във връзка с изискването за вписване в регистъра на всички участници в обединението, които ще извършват строителството, в тежест на органа е да установи, че строителството като част от предмета на поръчката включва дейности, за които не е налице законово изискване за вписване в регистъра. Констатацията за наличието на ограничително изискване следва да бъде обоснована чрез анализ на предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, за да се изясни въпросът дали предметът на обществената поръчка в частта й на строителството включва строителни и монтажни работи, които не представляват строеж от първа до пета категория или не са включени в Националната класификация на икономическите дейности, т. е. за които не е налице законово изискване за вписване в регистъра. Такъв анализ не се съдържа в обстоятелствената част на административния акт, поради което относно установено нарушение административният орган не е изяснил относимите обстоятелства, поради което изводът за наличие на нарушение е необоснован, а материалният закон е приложен неправилно.

Поради това и разглежданият от РНО критерий за подбор съответства на нормативната регламентация и не е ограничителен по смисъла на т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото изрично е записано уточнението, че вписването е съобразно разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение. По изложените съображения се споделя изводът на съда за липса на нарушение, съответно не е осъществен съставът на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ във вр. т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Правилен е изводът на съда и по отношение поставения от възложителя критерий за подбор, свързан с икономическото и финансово състояние на участниците, доколкото изискването за застраховка „Професионална отговорност“ с покритие, съответстващо на категория строеж съобразно предмета на обществената поръчка, е обвързано с изискването за годност и задължението на лицата, осъществяващи строителство в съответната категория да застраховат отговорността си за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Правилно се отбелязва от съда, че при приложението на чл. 59, ал. 6 ЗОП изискването ще е приложимо по отношение на онези съдружници в обединението, което не е юридическо лице, които ще изпълняват строителството, за което се изисква застраховане на отговорността за вреди според категорията на строежа.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на съда за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с поставения от възложителя критерий за подбор, свързан с техническите и професионални способности на участниците, досежно уточнението, че под „изпълнено строителство“ ще се разбира това, при което за строежа в посочения от възложителя период има издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по смисъла на Наредба № 2/31.07.2003 г.

Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени именно в Наредба № 2/31.07.2003 г. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. Удостоверенията за въвеждане в експлоатация се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Съгласно чл. 19а, ал. 3 Наредба № 2/31.07.2003 г. за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж четвърта или пета категория към заявлението се прилага окончателен доклад на лицето, упражняващо строителен надзор, както и констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец № 15 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Последният съгласно посочената норма на ЗУТ се съставя след завършване на строежа, като с него се удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя.

Видно е, както правилно приемат органът и съдът, че строителят няма отношение към регистрацията и издаването на удостоверение за въвеждането в експлоатация на строеж от четвърта категория. Задълженията на строителя са нормативно установени в чл. 163 ЗУТ, като сред тях не е включено задължението да подаде заявление за регистриране въвеждането в експлоатация на строежа. Дори в договорните отношения между строителя и възложителя да е предвидено оказване на съдействие на възложителя за въвеждането на обекта в експлоатация, то това няма отношение към изпълненията на задълженията на строителя по извършване на необходимите строително-монтажни работи за изграждане на обекта на строителството. Както законът, така и практиката, а и житейската логика налагат извода, че изпълнение на строителството е налице тогава, когато обектът е приет от възложителя. Наличието на евентуални забележки по качеството на изпълнението и неговата пълнота съобразно инвестиционния проект, също нямат отношение към факта на изпълнено строителство, доколкото такива несъответствия се констатират именно при съставянето на акта обр. 15 и за строителя възниква договорната отговорност да ги отстрани своевременно до въвеждането на обекта в експлоатация. Тези несъответствия не се считат за толкова съществени, че да препятстват установяването на годността за приемане на строежа и възможността за бъдещото му ползване по предназначение от възложителя. Каквито и обстоятелства да препятстват впоследствие въвеждането на обекта в експлоатация, те не са свързани с изпълнението на задължението на строителя, а имат отношение към липса на някоя от предпоставките по чл. 19а Наредба № 3 от 2003 г. Поради това, въведеното от възложителя изискване опитът в идентично/сходно строителство да се докаже чрез обекти, за които има издадено удостоверение за въвеждане в екплоатация ограничава участието на икономическите оператори, които биха могли да докажат изпълнение на задълженията си по строителството на обекта, т. е. съответствие на изпълненото с отговорността им, съответно способността им да изграждат такива обекти, което именно е и целта на поставянето на критерий за подбор, свързан с предходен опит в изпълнение на строителство с идентичен/сходен предмет.

Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Поставеното от възложителя изискване спрямо изпълнените от участниците обекти чрез които доказват опита си, не е необходимо за установяване на възможността им да изпълнят разглежданата обществена поръчка, поради което и същото се явява непропорционално на преследваната цел, необосновано, което го прави незаконосъобразно. С чл. 2, ал. 2 ЗОП е въведена обща забрана при възлагането на обществени поръчки възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Чрез изискването необосновано се ограничава участието на стопански субекти в процедурата за възлагане на обществената поръчка, проведена от бенефициера, поради което с действията си същият е нарушил чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, както правилно приема съдът, с оглед изложените от органа фактически обстоятелства. Правилно съдът сочи, че доколкото не може да се изключи негативното финансово влияние на нарушението върху разходваните средства от ЕСИФ, предоставени на бенефициера О. И. в качеството му на партньор в проекта по Програмата, то е налице осъществяване на състава на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ.

Споделя се напълно и изводът на съда за осъществено нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП.

Неоснователен се явява аргументът на касатора, че в документацията за обществената поръчка не се съдържа изискване за посочване на „норма време“, а липсата на информация за прилаганите трудово сметни норми и официалните източници за тях (официалните справочници за трудово сметни норми – УСН, СЕК, ТНС), въз основа на които да са изготвени офертните анализи на участника „Инфраинжстрой“ ЕООД, не може да обоснове извод за цялостно несъобразяване с общия срок за изпълнение на обекта при дефинирането на индивидуалните срокове и разпределението на контролните елементи (позиции по графика).

На първо място следва да бъде посочено, че всички изисквания, посочени от възложителя в документацията за обществената поръчка са предварително обявени на участниците в процедурата, поради което с влизането в сила на решението за откриване на процедурата, стават задължителни за тях.

Касаторът не оспорва факта, че сред изискванията, на които следва да отговаря предложението за изпълнение на поръчката като минимум, е посочено следното:

„За Линейния календарен график са в сила следните изисквания: ...Дефинирането на индивидуалните срокове и разпределението на контролните елементи (позиции по графика) да бъде съобразено с общия срок за изпълнение на Обекта и съответно обезпечено с хора и техника (на база обобщени/ комплексни разходни норми за труд и механизация за всеки контролен елемент). За тази цел, при подготовка на графика участникът следва да се съобрази с трудовите норми в строителството, посочени в съответните официални справочници за трудови сметни норми /УСН, СЕК, ТНС/, както и да укаже в работната програма въз основа на кои от тях е подготвил своите офертни анализи“.

Официални документи, в смисъл на такива, които са получили санкцията на държавен орган, съдържащи „разходни норми в строителството“, към настоящия момент няма. Такива са съществували до 1991 г., когато разходите за единица строителна продукция са били обособени в „разходни норми“ въз основа на задължително и точно определени технология и организация на процесите („уедрени сметни норми“ или УСН). С либерализацията на строителните процеси, както по отношение на технологията и организацията им, така и по отношение на цените на строителната продукция, такива задължителни „разходни норми“ не са уредени, макар в практиката да продължават да се ползват от инвеститорите и строителите като база за анализи и прогнози, както и за ценообразуване. С навлизането на нови технологии в строителния процес, са се наложили и други „разходни норми“ – например, посочените от възложителя СЕК.

Доколкото разходните норми за труд, материали и механизация по които се ценообразува строителството, не са утвърдени като стандарт или инженерни нормативи, т. е. са препоръчителни, то само по себе си, непосочването им в предложението за изпълнение, както правилно приема и касаторът, не би могло да бъде основание за отстраняване на участника от процедурата. Но без значение въз основа на кои от тях участникът е направил разчетите си, възложителят е въвел като изискване това да бъде посочено изрично в предложението за изпълнение. Посочването, от една страна, въз основа на кои разходни норми потенциалният изпълнител е направил разчетите си, съответно е определил цената за извършване на строителството, позволява при възлагане на обществената поръчка с договорна клауза те да бъдат приети като база за разплащане от страна на възложителя – инвеститор. От друга страна, доколкото всеки разход е свързан с определена технология, то с оглед избрания от потенциалния изпълнител технологичен подход, ще се определи и цената на търсения от възложителя резултат от строителството. А възможността за извършване на проверка, включително дали избраната технология оправдава предложения от участника срок за изпълнение на индивидуалните работи (норма време, която показва времето, за което се извършва дадена работа), а оттам – и дали се е съобразил с общия срок за изпълнение на поръчката, не е без значение за възложителя.

Възложителят изрично е посочил, че Графикът следва да дава възможност за ефективно планиране и приоритизиране на съвкупността от дейности, чрез метода на критичния път (Critical Path Method, CPM). Изрично също така е посочено, че за да е налице ефективен и унифициран анализ на представените оферти, както и бъдещ контрол по съответствието на сроковете, линейният календарен график следва да се разработи в среда на специализиран програмен продукт, като отделните позиции (контролните елементи) се захранят с ресурси и продължителността на работите да бъде обвързана с бройката на привлечените ресурси (през трудоемкостите) – Resource Driven Regime.

Видно е, че това няма как да стане, ако продължителността на работите не бъде обвързана с определена разходна норма. Изрично също така е посочено, че работната програма и графикът следва да обосновават предложения от участника срок за изпълнение на поръчката, а при технологична несъвместимост на отделните дейности и операции в графика, както и противоречие с работната програма, техническата спецификация, предложените ресурси или други условия, заложени в процедурата или нормативен акт, уреждащ строителните процеси, участникът ще бъде отстранен от участие. Не би могло да бъде извършена проверка за технологична съвместимост на предвидените в графика отделни дейности и операции, ако не е ясно каква е базата, на която участникът е направил своите разчети. Правилно в тази връзка се отбелязва от органа, че не е ясно как комисията е проверила дали посочените в графика ресурси (труд и техника) оправдават индивидуалната и общата продължителност на дейностите, предложени от избрания за изпълнител участник „Инфраинжстрой“ ЕООД и дали са съобразени с необходимия срок за изпълнение на поръчката, поради липсата на посочени от участника прогнозни норми за строителството. Липсата на изрично посочване от страна на участника въз основа на кои трудово сметни норми е подготвил офертата си е достатъчно основание да се приеме, че участникът е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, поради което е било налице основанието за отстраняване на участника по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Като не е констатиран този пропуск в офертата на участника „Инфраинжстрой“ ЕООД от комисията, е допуснато нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта на ЗУСЕФСУ, което осъществява обективен елемент от състава на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Правилно органът приема, че с действията си комисията е нарушила и принципът на равнопоставеност по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, доколкото въз основа на посочените от другия участник „Надежда Ви Строй“ ЕООД разходни норми и извършени от комисията изчисления, е прието, че офертата на участника не отговаря на изискванията, и същият е отстранен. Такава проверка не е извършена по отношение на офертата на избрания за изпълнител „Инфраинжстрой“ ЕООД, и както сочи съдът – дори не е констатиран пропускът да се посочат разходните норми, поради което двамата участника са третирани неравно.

Както бе посочено и по-горе, доколкото не може да се изключи негативното финансово влияние на нарушението върху разходваните средства от ЕСИФ, предоставени на бенефициера О. И. в качеството му на партньор в проекта по Програмата, то е налице осъществяване и на другия обективен елемент от състава на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ.

Правилна е и дадената от органа квалификация на нередностите. Нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП е квалифицирано като нередност по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като се касае за прилагането на критерии за подбор, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10, но ограничават достъпа на участниците, в хипотезата на б. „б“ предвид подадените две оферти в процедурата, които са допуснати до участие и отговарят на критериите за подбор. В тази хипотеза за нередността се предвижда определянето на финансова корекция в размер на 5% като при определянето на размера органът действа в условията на обвързана компетентност. Нарушението на чл. 107, т. 2, б. „а“ вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като се касае до определяне за изпълнител на участник при неправилно приложение на техническите спецификации, за което се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 25%. И в този случай възложителят действа в условията на обвързана компетентност. В съответствие с чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ правилно е определена една корекция за всички нарушения, засягащи разходите по сключения с „Инфраинжстрой“ ЕООД договор, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в оспорения административен акт. Поради това, независимо от извода, че не са налице две от твърдените от органа нередности, това не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като той има своето фактическо основание в останалите две установени нередности, едната от които е и определяща за размера на финансовата корекция.

Предвид правомощията на управляващия орган по чл. 143, 2 вр. 1 от Регламент № 1303/2013 и при доказано осъществяване на нередности при определянето на изпълнител за финансирана чрез операцията (проект с реф. номер В2.6с.17, code 1778) дейност, то определената с Решение № РД-02-14-571/19.05.2023 г. корекция е в съответствие с целта на закона да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, до какъвто правилен извод е достигнал и съдът.

Предвид изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на РНО по П. И. V-А Гърция - България 2014-2020 и е отхвърлил жалбата на О. И. първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора заявеното в отговора към касационната жалба от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за касационната инстанция.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 650/01.08.2023 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 657/2023 г.

ОСЪЖДА О. И. гр. Ивайловград, ул. "България" № 49, да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методи“ № 17-19, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА