Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 8191/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тони Ес Груп“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К., против Решение № 224 от 28.06.2023г., постановено по дело № 151 по описа за 2023г. на Административен съд - С. З. с което по жалба на „Тони Ес Груп“ ЕООД, [ЕИК], е изменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-64-0117258/08.02.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, като срокът на определената мярка е намален от 14 (четиринадесет) дни на 5 (пет), а жалбата на „Тони Ес Груп“ ЕООД , в останалата й част, е отхвърлена като неоснователна.

От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че наложената ЗНПАМ не е мотивирана в достатъчна степен относно продължителността на срока на мярката. Навежда доводи, че същата е издадена в нарушение на общностното право, с оглед разясненията, дадени с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г.Развива подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Л., оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане за разноски и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на касатора.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима, като за да се произнесе по същество приема следното:

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за неправилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да се произнесе на по същество установи следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. З. е била законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-64-0117258/08.02.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], стопанисван от „Тони Ес Груп“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за извършено нарушение за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ административният орган е приел, че на 01.02.2023г. в 11:20 часа при извършена проверка в търговски обект-магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], общ. С. З. стопанисван от „Тони Ес Груп“ ЕООД, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба.

Приходните органи са осъществили скрито наблюдение на проверявания търговски обект. Констатирали са нарушението при съпоставка между разчетената касова наличност на фискалното устройство и фактическата такава в касата на обекта. Установили положителна касова разлика в размер на 44, 55 лева, в резултат на нерегистриране и неотчитане на извършена продажба на услуга в обекта чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0117258/01.02.2023г.

Административен съд-С. З. е счел, че оспорената Заповед е материално законосъобразна досежно вида на наложената мярка, предвид установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. По отношение на срока, съдът е изложил мотиви, че продължителността му от 14 дни не е в разумно съотношение на пропрционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществените отношения, касаещи данъчното облагане. Изводът, че срокът на мярката е прекалено дълъг е аргументиран, вземайки предвид липсата на данни за извършване на друго нарушение, свързано с неспазване на фискалната дисциплина, незначителния обем на извършените в обекта продажби, ниската стойност на неотчетения приход и малката площ на търговския обект. Поради това, съдът е изменил заповедта в частта й, определяща срока на действие на мярката, като го е намалил от 14 дни на 5 дни.

Касаторът обжалва така постановеното решение с искане да бъде отменено изцяло. В частта му обаче, в която на практика чрез изменението на заповедта, първостепенният съд я е отменил в частта й на наложена ПАМ за срок от 9 дни, същото е влязло в сила като необжалвано от ответната страна по жалбата, т. е касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима в тази част.

В останала й част, с която се атакува решението на административния съд, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „Тони Ес Груп“ против ПАМ, касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

Както нееднократно се посочва в съдебната практика при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определена, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

Законодателят обаче не е предоставил на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг. В този смисъл решение № 11465/27.09.2018г., постановено по адм. дело № 3490/2018 г. на ВАС. Първоинстанционният съд е имал две възможности – или да отмени изцяло акта, ако прецени, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, или да отхвърли жалбата, ако сметне, че оспореният акт, вкл. и в частта за определения размер на мярката е законосъобразен, т. е съдът няма правната възможност да измени размера на наложената мярка, както е сторил решаващият състав. С оглед горното настоящият касационен състав намира, че в нарушение на чл. 169 АПК първоинстанционният съд е отменил частично определения от органа по приходите срок.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".

В случая прилагането на ПАМ не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Последният гласи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно продължителността на срока, то определеният от съда срок ( за останалите 5 дни), се явява немотивиран, доколкото не е съобразено обстоятелството, че по делото липсват доказателства да са установени други предходни нарушения от същия вид в проверявания обект. Във връзка с размера на срока, съдът не отчел и местоположението на обекта и неговите характеристики, доколкото се касае за търговски обект в края на село, с малка площ, като така определеният срок би ограничил правата на субектите в степен надхвърлящ преследваната от закона цел. Затварянето на обекта за срок от 5 дни на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност, доколкото биха били нанесени щети на фиска, тъй като дейността на обекта ще бъде преустановена и няма да се генерират приходи, подлежащи на облагане.

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС намира, че решението е неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата.

Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател за разноски, такива следва да се присъдят в размер на 50 лева държавна такса за първоинстанционното съдебно производство, 370 лева държавна такса за касационно обжалване и 500 лева адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, или общо разноски в размер на 920 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 224 от 28.06.2023г., постановено по дело № 151 по описа за 2023г. на Административен съд - С. З. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-64-0117258/08.02.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Тони ЕС Груп“ ЕООД, [ЕИК], сторените разноски в размер на 920 лева ( деветстотин и двадесет лева) пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ