Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 8753/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Наскар БГ ЕООД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. З. Н. срещу решение № 3892/13.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1304/2023 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р - 22220222000512 - 091 - 001/08.08.2022 г. (РА), издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив в частта, потвърдена с решение № 1704/24.10.2022 г. на Е. П. - заместник директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. София при ЦУ на НАП, оправомощена със заповед № ЗЦУ - 1891/21.05.2021 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (ИД на НАП) за установени задължения за ДДС в размер на 13 953,18 лв. за данъчен период от 16.11.2021 г. до 30.11.2021 г. и лихви за забава в размер на 918,66 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил доводите му за нищожност на ревизионния акт, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. В тази връзка се твърди от касатора, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на органа, който го е издал, поради издаване на заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) от некомпетентен орган и това е основание за отмяна на обжалваното решение, като са развити подробни доводи за това. Сочи разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т.1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал.1, т. 3 ДОПК Обсъдени са от касатора всички представени по делото заповеди на ИД на НАП и неговия заместник, но съдът според него не е направил правилния извод, вследствие посочените разпоредби за некомпетентност на органа, издал ЗВР, респ. и на РА.

Наред с изложените оплаквания за нищожност на ревизионния акт, в касационната жалба се излагат оплаквания и за материалната му незаконосъобразност, респ. за неправилност на обжалваното съдебно решение относно неправилното изчисление на размера на евентуално дължимите публични задължения. Касаторът възразява и срещу приетото от съда, че е реализирал оборот в размер на 83 719,07 лв. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и обявяване за нищожен на ревизионния акт, а ако съдът не намери основание за това - да се отмени ревизионния акт като незаконосъобразен, а в условията на евентуалност - да се измени, като съдът установи ДДС в размер на 9 743,80 лв. Претендира се и присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокатски хонорар, вкл. и за първоинстанционното съдебно производство. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. З. Н., който е представил и списък за разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба заместник директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. И. К., я оспорва с искане да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила с твърдение, че ревизионния акт не е нищожен. Твърди също така, че са налице безспорни доказателства за достигане на облагаем оборот на дружеството и регистрирането му по ЗДДС, както и за начисляване на ДДС съобразно нормата на чл. 102 ЗДДС.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение за законосъобразно.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Във връзка с направените възражения от касационния жалбоподател за нищожност на РА поради липсата на компетентност на органа, издал ЗВР и на издателите на РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден, тъй като е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК( неправилно е посочен чл. 118, ал. 2 ДОПК) във връзка с чл. 7, ал.1, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК.

За да отхвърли жалбата на Наскар БГ ЕООД срещу посочения по - горе РА първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са приели, че дружеството е достигнало оборот за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал.1 ЗДДС по фактури за продажба на леки автомобили към 16.11.2021 г., поради което в 7 - дневен срок от датата, на която е достигнат този оборот, дружеството е било задължено да подаде заявление за регистрация, т.1. към 23.11.2021 г., което не е направено. В тази връзка съдът е направил извод за законосъобразно прилагане от приходните органи на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно поради следното:

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден и е разгледал спора относно неговата материална законосъобразност, като е отхвърлил жалбата.

Налице е нищожност на процесния РА поради следните мотиви.

Законодателят в разпоредбата на чл. 112, ал. 2 ДОПК е указал кой може да издава ЗВР, а това са по т. 1 органи по приходите, определени от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и по т 2. изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Компетентната териториална дирекция се определя съобразно седалището на юридическото лице, постоянният адрес на физическото лице, адресът на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителни каси и т. н. арг. от чл. 8, ал. 1 ДОПК, поради което и на основание чл. 7, ал.1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите при съответната компетентна териториална дирекция на НАП.

В процесния случай е налице оправомощаване от ИД на НАП със заповед № ЗЦУ ОПР 9/21.05.2021 г. на заместник ИД на НАП да определи органите по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК, т. е. предвиденото по чл. 12, ал. 6 ДОПК изключение, което позволява органи по приходите от друга териториална дирекция да издадат заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), както и да издадат и РА. Налице е и заповед № З - ЦУ 3287/08.11.2021 г. на заместник ИД на НАП, в която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК от териториалните дирекция в Бургас, Варна, В. Т. и Пловдив, т. е тези органи не са ограничени да извършват проверки и ревизии само в обсега на териториалната дирекция, където е постоянното им място на работа. Налична е по делото и заповед № РД - 01 - 787/08.11.2021 г. на изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП - София, в която също поименно са посочени органите по приходите от териториалните дирекции в Бургас, Варна, В. Т. и Пловдив, които да изпълняват функциите на компетентни органи по чл. 112, ал. 2, т.1 ДПОК, считано от 08.11.2021 г. и за които съгласно посочената по - горе заповед от 08.11.2021 г. на заместник ИД на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че при издаването на посочените по горе заповеди освен основанието по чл. 12, ал. 6 ДОПК, е посочен и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). В заповедта, с която ИД на НАП е упълномощил заместник ИД на НАП да определи органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, както и при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда е в хипотезата на ал. 8 на посочената разпоредба, която не е приложима за процесния спор. Съобразно хипотезата на ал. 9 на чл. 10 ЗНАП не е необходимо командироване на органи по приходите от друга ТД на НАП, тъй като при нея не е налице преминаване на служители от една ТД на НАП в друга, т. е. само за осъществяване на правомощия по отношение на лицата, за които не важат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. И в двете хипотези на чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП законодателят изрично е посочил, че и преминаването на служители от една ТД на НАП в друга, както и осъществяване на правомощия без смяна на работното място и за части от работното време, може да стане само при необходимост. Без обосноваване на съответната необходимост за прилагане на чл. 12, ал. 6 ДОПК и ЗВР, и ревизионният акт следва да се приеме, че са издадени от некомпетентни органи. Това обосноваване на необходимостта за прилагане на чл.12, ал. 6 ДОПК, което е предвидено в чл. 10, ал. 9 ЗНАП, приложим в настоящия казус е задължително, за да не се допуска превратно упражняване на власт. Ако законодателят беше имал предвид единствено и само преценка на органа по целесъобразност, то щеше да употреби в чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП изразът по преценка, а не при необходимост. В този смисъл са и решения на ВАС по адм. дела № 5816/2023 г., № 6611/2023 г., № 6767/2023 г., № 7618/2023 г. и № 8751/2023 г.

Като не са обосновали какво е наложило да се приложи изключението на чл. 12, ал. 6 ДОПК предвид изискването на чл. 10, ал. 9 ЗНАПследва да се приеме, че ЗВР, както и ревизионният акт са издадени от некомпетентни органи по приходите, което води до нищожност на оспорения РА, издаден на Наскар БГ ЕООД. Като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА, а не е обявил нищожността му, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал.1 АПК ще следва да се постанови друго решение, с което се обяви нищожността на процесния ревизионен акт.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. З. Н. за разноски, такива следва да се присъдят на Наскар БГ ЕООД за двете съдебни инстанции в общ размер от 3 346,02 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № № 3892/13.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1304/2023 г. по описа на Административен съд, София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗЗД НИЩОЖЕН РА № Р - 22220222000512 - 091 - 001/08.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив в частта, потвърдена с решение № 1704/24.10.2022 г. на Е. П. - заместник директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения на Наскар БГ ЕООД - гр. София за ДДС в размер на 13 953,18 лв. за данъчен период от 16.11.2021 г. до 30.11.2021 г. и лихви за забава в размер на 918,66 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Наскар БГ ЕООД - гр. София направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 3 346,02 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА