№ 2075

[населено място], 22.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 884 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ТРИЕРА КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД, [населено място], срещу решение №78 от 07.02.2023г. по в. т. д. № 478/2022г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 260152 от 25.02.2022г. по т. д. №2427/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 92 от ЗЗД касаторът е осъден да заплати на „ПРЕДПРИЯТИЕ ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС)“ , сума в размер на 66 000 лева, представляваща дължима неустойка по чл. 10, ал. 3 от Договор № 11856/21.08.2017 г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въпреки наличието на преюдициалност между в. гр. д. №2339/2020г. по описа на Софийски градски съд и настоящото производство, въззивният съд не е приложил императивната правна норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и не е спрял производството. Счита, че за сумата от 11 000 лева решението е недопустимо, поради припокриване със задържана от възложителя гаранция за изпълнение – предмет на горепосоченото дело. Намира, че не са налице всички предпоставки за осъществяване на фактическия състав на чл. 92, ал.1 от ЗЗД. Аргументира наличието на нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Счита също, че съдът неправилно е приел за неоснователно направеното от касатора възражение за изтекла погасителна давност.

Допускането на касационното обжалване...