Р Е Ш Е Н И Е

№104

гр. София, 10.04.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №884 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ТРИЕРА КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД, [населено място], срещу решение №78 от 07.02.2023г. по в. т. д. №478/2022г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 260152 от 25.02.2022г. по т. д. №2427/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 92 от ЗЗД касаторът е осъден да заплати на „ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС)“, сума в размер на 66 000 лева, представляваща дължима неустойка по чл. 10, ал. 3 от Договор №11856/21.08.2017г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въпреки наличието на преюдициалност между в. гр. д.№2339/2020г. по описа на Софийски градски съд и настоящото производство, въззивният съд не е приложил императивната правна норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и не е спрял производството. Счита, че за сумата от 11 000 лева решението е недопустимо, поради припокриване със задържана от възложителя гаранция за изпълнение – предмет на горепосоченото дело. Намира, че не са налице всички предпоставки за осъществяване на фактическия състав на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Аргументира наличието на нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Счита също, че съдът неправилно е приел за неоснователно направеното от дружеството възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът по касация „ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС)“ оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно.

С определение №2075/22.07.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290 ал. 2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните е бил сключен договор за обществена поръчка №11856/21.08.2017г., с предмет Извършване на медийна/информационна (местна и национална) кампания по проект „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци“. Договорът е бил прекратен едностранно от възложителя, като на основание чл. 10, ал. 3 от същия възложителят е задържал гаранция за добро изпълнение в размер на 11 000 лв. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че възложителят не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на договора. Изтъкнал е, че неразделна част от договора е техническа спецификация, за която няма спор, че е предадена на изпълнителя, а в нея подробно са посочени отделните дейности, които трябва да бъдат изпълнени и стъпките за постигането им. Също се е позовал на представената по делото многобройна кореспонденция между страните. Приел е, че макар и медиите, чрез които жалбоподателят е възнамерявал да осъществи информационната си кампания, да са подробно посочени в представената по делото „Програма за осъществяване на информираност на населението с включена комуникационна и медийна стратегия и предварителна подготовка на кампанията“, не може да се направи извод, че тези медии са в състояние да постигнат целите на кампанията, за които е сключен договорът. Приел е, че в случая договорната неустойка не е нищожна, поради излизането от присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Този извод е аргументирал с обстоятелството, че едната страна по договора е предприятие, на което държавата е възложила упражняването на функции във връзка с опазването на околната среда, а другата страна е дружество, което при кандидатстването за сключване на договора е декларирало, че ще постигне изключително високи цели с помощта на своите експерти от медийната област. Изразил е становище, че тъй като двете страни са специалисти в своята област, не противоречи на добрите нрави да се договори неустойка за неизпълнение на договора. Позовал се е и на обхвата на договора (пет пилотни общини) и възможността изпълнението му да рефлектира върху сключването на подобни договори за останалата част от страната. Приел е, че не са налице предпоставките за недопустимост на обжалваното решение, нито изцяло, нито частично. Също така съдът е счел за неоснователно становището на жалбоподателя, че погасителната давност за вземането за неустойка е започнала да тече от 21.09.2017г. /крайният срок за предаване на програмата/, поради това, че в чл. 8, ал. 2 от Договора страните са предвидили процедура за отстраняване на несъответствия в представената от изпълнителя документация. Отчел е и обстоятелството, че след настъпването на срока за предаване на програмата - 21.09.2017г., страните са продължили комуникацията си във връзка с изпълнението на договора. С оглед на това и тъй като изпълнителят е представил две преработени програми от 20.10.2017г. и от 30.11.2017г., съдът е направил извод, че срокът е бил продължен. Намерил е, че с представянето на третата програма на 30.11.2017г. за възложителя е започнал да тече нов срок по чл. 8, ал. 2 от Договора за разглеждане и одобряване на програмата, съответно десетдневният срок за произнасяне е изтекъл на 10.12.2017г., която дата е била и началният момент на изискуемостта на вземането за неустойката. Изложил е аргументи, че искът е предявен на 08.12.2020г., т. е в рамките на тригодишния давностен срок.

По въпроса, по койтое допуснато касационно обжалване, съставът

на ВКС приема следното:

По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл. 263 от ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 от ГПК.

Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение:

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на постановеното от САС въззивно решение. Те са свързани с твърдението му, че производството по в. гр. д. №2339/2020г. на СГС, ГО, ІІ Д въззивен състав, се явява преюдициално по отношение на осъдителния иск по чл. 92 от ЗЗД по настоящото дело, тъй като предмет на първото производство е наличието на забава от страна на кредитора, която би изключила отговорността на касатора - изпълнител за претендираната в настоящото производство неустойка. Предмет на производството по в. гр. д.№2339/2020г. на СГС, ГО, ІІ Д състав, е вземането на изпълнителя за направени разноски поради забава на кредитора – възложител по процесния договор, а предмет на настоящото производство е вземане на възложителя за неустойка за пълно неизпълнение на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Това основание за спиране е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В настоящия случай, макар и по двете дела да са въведени за разглеждане твърденията на възложителя ПУДООС за пълно неизпълнение от страна на „ТРИЕРА КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД, и съответно твърденията на изпълнителя за забава на възложителя, между тях не е налице връзка на преюдициалност. Ако изходът на спора по две дела зависи от разрешаването на един и същи преюдициални въпроси, това не обуславя извод, че някое от делата се явява преюдициално по отношение на другото. Когато едно от делата приключи с влязло в сила решение, другият съдебен състав, пред който спорът още е висящ, следва да извърши преценка кои от общите за двете дела спорни факти и правоотношения са обхванати от силата на пресъдено нещо на това решение. Съгласно постоянната практика на ВКС, формирана с постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение №50088 от 12.07.2023 г. по гр. д. №2862/2022г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение №50174 от 19.12.2022г. по т. д. №1329/2021г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение №55 от 22.02.2012г. по гр. д. №812/2011г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 136 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО, когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по разгледан иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение.

По същество на касационната жалба:

С оглед на отговора на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Решаващият състав на апелативния съд не е изложил мотиви по всички въведени в въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и не е извършил анализ на доказателствата по делото, въз основа на който да направи самостоятелни изводи кои факти приема за установени.

Въззивният съд е обсъдил възражението на въззивника – изпълнител по процесния договор, че възложителят не му е оказал необходимото съдействие за изпълнение на договора, както и възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Също така е изложил аргументи относно началния момент от който е започнала да тече погасителна давност по отношение на претендираното вземане за неустойка. Обсъдил е и въведените в жалбата доводи за частична недопустимост на първоинстанционното решение, поради това, че съдът не е съобразил наличието на преюдициолно производство по в. гр. д. №2339/2020г. на СГС, ГО, ІІ Д въззивен състав.

Не са изложени мотиви от въззивния съд относно оспорвания от въззивника извод на първоинстанционния съд за съществено неизпълнение на поетите от страна на изпълнителя задължения по договора за обществена поръчка №11856/21.08.2017г., с предмет „Извършване на медийна/информационна (местна и национална) кампания“, породило за възложителя право на разваляне на този договор. По този начин необсъден е останал основният спорен между страните въпрос, обуславящ изхода на производството по предявения иск за неустойка. Независимо от доводите във въззивната жалба за неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства и несъобразени факти относно извършените от изпълнителя дейности, значими за спора, въззивният съд в противоречие със съдопроизводствените правила, не е обсъдил съдържанието на техническата спецификация, в която според въззивника – настоящ касатор са заложени параметрите на дължимия от него резултат и не я е съпоставил с представените от ответника писмени доказателсва за установяване на извършените от него дейности в изпълнение на договора и с данните от заключението на съдебно – техническата експертиза.

Въззивният съд не е извършил и самостоятелен анализ на приетатата по делото съдебно – техническа експертиза, въпреки изричните оплаквания във въззивната жалба за неправилно кредитиране от първоинстанционния съд само на части от заключението на вещото лице /вещото лице е посочило, че предоставеният резултат не съответства на възможно най - високото качество на изпълнение/ и игнориране на друга част от неговите констатации, а именно, че не са установени неизпълнени изисквания на техническата спецификация към договора. Не е обсъдено направеното от вещото лице заключение за средна степен на относително съответствие между техническата спецификация на възложителя и изработените от изпълнителя три варианта на програмата за осъществяване на информираност на населението. Не е коментиран решаващият извод на първоинстанционния съд за ирелевантност на представените доказателства за изпълнение на отделни дейности по договора, както и изложените в тази връзка съображения от съда, че заложените предложения за медийни носители на информацията на проекта / телевизия България - 24, Р. Ф. и Premiumdigest.com/ до значителна степен обезмислят качественото изпълнение на рекламните материали, тъй като може да се прогнозира ниска степен на информираност на населението, а оттук и незаинтересованост от изготвените рекламни материали и брошура.

Във връзка с оплакването на касатора за липса на съдействие от страна на възложителя, необходимо за изпълнение на неговото задължение, въззивният съд се е позовал на представената по делото многобройна кореспонденция между страните, без да обсъди съдържанието на обективираните в нея искания и твърдения и да формира извод дали на изпълнителя действително е било необходимо съдействие, дали то е било предпоставка за осъществяване на целия дължим резултат или е било необходимо само за отделни дейности и дали ако е било необходимо, такова съдействие е било оказано от възложителя.

При тези констатации основателно се явява оплакването на касатора за неизпълнение на задължението на решаващия съд по чл. 235 и чл. 236 ал. 2, вр. чл. 269 изр. 2 от ГПК, изразяващо се в необсъждане на целия доказателствен материал – поотделно и в неговата съвкупност във връзка с направените във въззивната жалба доводи и оплаквания, както и в липса на направени от въззивния съд собствени фактически констатации и правни изводи по всички спорни между страните въпроси.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на апелативния съд за ново произнасяне в друг състав, при което въззивният съд следва да изложи мотиви относно достигнатите от него фактически и правни изводи, като съобрази всички доводи на страните по исковата молба, въззивната жалба и отговорите им.

При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да обсъди значението на нововъзникналото обстоятелство, за което в касационното производство е представено доказателство, а именно влязлото в сила решение №261056/07.08.2023г. по в. гр. д.№2339/2020г. на СГС, ГО, ІІ Д въззивен състав /касационна жалба с вх.№294148/28.12.2023г., предявена от ПУДООС срещу решение №261056/07.08.2023г. по в. гр. д. №2339/2020г. по описа на СГС е оставена без разглеждане с влязло в сила определение №2443/24.09.2024 г. по т. д.№1912/2024г. по описа на ВКС, І т. о./. С посоченото решение на СГС, след частична отмяна и потвърждаване на решение №286975 от 27.11.2019г. по гр. д. №79954/2018г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 81 състав, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), да е осъдено да заплати на „ТРИЕРА КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сума в размер на 11 000 лв., платена на отпаднало основание гаранция, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба на 19.12.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18499 лв., представляваща направени разноски поради забава на кредитора. Видно от мотивите на представеното решение сумите са присъдени във връзка с прекратяването на правоотношението по процесния договор №11856/21.08.2017г.

Разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК регламентират правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, постановено в исков процес, както и непререшаемостта на разрешения правен спор. Задължението на съда да зачете формираната сила на пресъдено нещо е приложимо при разглеждането на делото във всички инстанции, независимо от разликата в техните правомощия. Когато дадено обстоятелство или правоотношение от значение за делото е било включено в спорното право по друго производство и е обхванато от силата на пресъдено нещо на решение, влязло в сила след постановяването на въззивното решение, ВКС не може за първи път да извърши преценка за зачитане на силата на пресъдено нещо, тъй като с оглед момента на осъществяването му, този нов факт не е обсъден от предходните инстанции. Предвид изложеното в тази хипотеза делото следва да се върне на въззивната инстанция с оглед осигуряване на възможността на страните за изразяване на становища и съответно с оглед съобразяване на този нов факт от въззивния съд и преценка дали с постановеното решение действително е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелства, обуславящи изхода на висящия правен спор.

Изложеното налага отмяна на атакуваното решение, на осн. чл. 293 ал. 3 от ГПК и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане на спора при изпълнение на горните указания.

При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели отговорността за разноски на страните, както и да се произнесе съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №78 от 07.02.2023г. по в. т. д. №478/2022г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.