Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 8995/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Г. И., подадена чрез упълномощения адвокат М. Т., срещу решение № 886 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2524/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 472/07.10.2022 г., издадена от кмет на район „Приморски" при О. В.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, без да се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направени са възражения, че съдът необосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на материална компетентност на издателя й. Според касационния жалбоподател в случая не са изпълнени материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като предметът на разпореденото изземване не е надлежно индивидуализиран. Поддържа, че след като по делото е установено, че жалбоподателката е подала заявление за изменение на ПУП, то процедурата се явява обуславяща по отношение на тази по чл. 65 ЗОС и административният орган е следвало да изчака приключването й с влязъл в сила акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски съгласно приложено списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - кметът на район "Приморски - община Варна, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че обосновано и законосъобразно съдът е приел, че в случая са били налице основанията на чл.65, ал. 1 ЗОС за издаване на оспорената заповед. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Производството пред Административен съд – Варна е било образувано по жалба на Г. И. против заповед № 472/07.10.2022 г., издадена от кмета на район "Приморски" при О. В. с която, на основание чл. 46, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 21а от Наредба на ОбС Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ вр. чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е наредено да се изземе част от общински имот, владян и държан без правно основание от Г. И., представляващ идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.9535 по КККР – Варна, с НТП за второстепенна улица, владяни и държани от г-жа Игнатова чрез приобщаването им към площта на нейния собствен имот – ПИ 10135.2526.543, с помощта на строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи ПИ 10135.2526.543, които заемат приблизителна обща площ 292 кв. м.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, мотивирана е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - съдържа необходимите фактически констатации и правни основания, като при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основания за нейната отмяна. Решаващият съд е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване на имота, тъй като имотът, който е наредено да се изземе е част от улица с идентификатор № 10135.2526.9535, която е публична общинска собственост съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 от Закон за пътищата, за която съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС не се съставя акт за общинска собственост. Освен това съдът е установил, че с решение № 2405-10/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, вр. чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ, е одобрен план за регулация и застрояване на [жк] – гр. Варна, решението е обнародвано в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., посочено е, че подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от обнародването. Съставен е констативен протокол, към който е приложен опис на имотите, относно които е оспорен ПРЗ, като имотът на жалбоподателката не е бил сред тях, поради което съдът е направил извод, че на 04.09.2010 г. посоченият ПУП – ПРЗ е влязъл в сила, в частта за имот с идентификатор № 10135.2526.543 /УПИ Х-543/, собственост на жалбоподателката, и улица с идентификатор №10135.2526.9535, в частта от о. т. 198 до о. т. 200 - улица, както и в частта от о. т. 199 до о. т. 200, която част представлява задънена улица.
Съдът не е възприел заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, че ПУП – ПРЗ, в частта за имот идентификатор № 10135.2526.543 не е влязъл в сила, поради това, че се отнема по-голяма площ от допустимата и не е издадена заповед за индивидуализиране на имота. Мотивирал е извода си с обстоятелството, че отнемането на по-голяма площ от имота при одобряване на ПУП – ПРЗ може да доведе до незаконосъобразност на плана, но след като той не е оспорен и е влязъл в сила, на основание 22, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗР на ЗУТ е приложен в процесната част.
Административният съд е съобразил, че жалбоподателката е направила искане до кмета на О. В. за изменение на ПУП – ПРЗ "Св. Никола" за ПИ 10135.2526.543 и 10135.2526.541, но е посочил, че за започнатото производство не са били приложени доказателства. Изложил е мотиви, че дори и да се приеме, че е било налице производство по изменение на ПУП – ПРЗ, същото не е от значение за решаване на спор по чл. 65, ал. 1 ЗОС, защото при евентуално изменение на ПУП – ПРЗ, дори и да се промени площта на имота, това ще е предпоставка за въвеждане на жалбоподателката във владение в съответния имот, който не владее, но не и за спиране на производството относно изземване на имот, който се владее без основание. Съдът е приел, че след като ответникът не се е произнесъл по искането за спиране на административното производство е допуснал процесуално нарушение, тъй като нормата на чл. 54, ал. 1 АПК не допуска мълчалив отказ, но то не е съществено, защото не е било налице материално правно основание за спиране на административното производство, от което е направил извод, че чл. 65, ал. 1 ЗОС е законосъобразно приложен.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, досежно материалната компетентност на издателя на акта, предвид обстоятелството, че същият е издаден при условията на заместване, съгласно заповед № 466/05.10.2022 г. на кмета на район "Приморски", О. В. издадена във връзка с ползване на законоустановения й отпуск за дните 06.10.2022 г. и 07.10.2022 г., с която е наредено кметът на района да бъде заместван от заместник – кмета В. В. за дните 06.10.2022 г. и 07.10.2022 г. Поради това компетентността на издателя на акта произтича от заповедта за заместване, а не от делегиране на правомощия по чл. 65, ал. 2 ЗОС, както неправилно счита касационният жалбоподател. Съгласно цитираното от него Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по д. № ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Не такъв обаче е настоящият случай, поради което се явяват неоснователни възраженията на касатора за липса на материална компетентност на заместник – кмета на района да издаде обжалваната заповед, включително защото в нея изрично е посочена заповедта за заместване.
Основателни обаче са доводите на жалбоподателя, че процедурата по изменение на ПУП е обуславяща по отношение на тази по чл. 65 ЗОС и административният орган е следвало да съобрази както влизането в сила на предходното изменение на ПУП – ПРЗ на [жк], въз основа на което общината претендира да е собственик на процесния имот, така и инициираното впоследствие производство по изменение на този план.
По делото е безспорно установено, че Г. И. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от вилно място - овощна градина, парцел 749, по плана на вилна зона "Св. Никола" цялото с площ 900 кв. м и сезонна постройка със застроена площ от 30 кв. м., съгласно нотариален акт № 13/21.04.1997 г. С последващ нотариален акт № 50/27.09.2021 г. на Служба по вписванията – Варна Г. И. е придобила 1/2 идеална част от ПИ 10135.2526.543, [жк], м. "Св. Никола", целия с площ 636 кв. м по скица, а съгласно документ за собственост с площ 900 кв. м, заедно с намиращата се в имота вилна сграда с идентификатор. 10135.2526.543. 1, на два етажа със застроена площ 33 кв. м по скица и 30 кв. м по документ за собственост, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения. С решение № 2405-10/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, е одобрен план за регулация и застрояване на [жк] – гр. Варна. Впоследствие със заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на началника на СГКК – Варна, е одобрено изменение на КККР – Варна на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл. 16 ЗУТ, като имот с идентификатор 10135.2526.543, собственост на жалбоподателката, след изменението на КККР е с площ 636 кв. м, а преди това изменение, съгласно Плана на новообразуваните имоти е бил с площ 928 кв. м.
От заключението на вещото лице, по допусната СТЕ се установява, че по ПНИ, одобрен със заповед № РД-07-07706-203/08.08.2007 г. на областния управител на гр. Варна имотът на жалбоподателката е с площ 928 кв. м., като за улицата се отнемат 292 кв. м., представляващо 31,47 % от площта на имота, а ако се изчисли към площ 900 кв. м., частта от имота, отнета за улица е 29,33 %.
Незаконосъобразно и необосновано Върненският административен съд приема, че по отношение на имота на жалбоподателя е налице влязъл в сила ПРЗ на основание чл. 16, ал.1 ЗУТ (в приложимата редакция ДВ, бр. 61/2007г.). По делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че от имота на жалбоподателя се отнема площ за мероприятие по чл. 16, ал.1 ЗУТ и че той се урегулира на това основание по правилата на чл. 16, ал. ал.3,4 и 5 ЗУТ ( с плана да е определен равностоен урегулиран имот, който е с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ). Липсва заповед на кмета на общината по чл. 16, ал. 5 ЗУТ за точно индивидуализиране на отделен урегулиран поземлен имот, определен за жалбоподателя с плана, който да има незабавно отчуждително действие.
При безспорност на обстоятелството, че с плана се отнема площ от имота на жалбаподателя само за второстепенна улица, следва да се приеме, че се касае за план за улична регулация по чл. 16, ал.7 вр. чл. 110, ал.1,т.2 ЗУТ, който е различен от този по чл. 16, ал.1 ЗУТ. Той има за предмет само улична регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването на същите. Този план няма незабавно отчуждително действие и при него не са приложими нормите на чл. 16, ал. ал.1,3,4 и 5 ЗУТ )ДВ, бр. 61/2007г.) Планът за улична регулация се счита за приложен с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства(чл. 205 и сл. ЗУТ)-22, ал.1,т.1,б."в " ЗР ЗУТ. Съгласно чл. 208 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС на недвижими имоти, определени по ПУП за изграждане на обекти публична общинска собственост е 5 години от влизане в сила на плана за изграждане на елементи н атехническата инфраструктура по чл. 64 ЗУТ (вкл. улици). Този срок е преклузивен и изтичането му преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДДС ( Тълкувателно решение на ВАС по т. д. 6/2015г.). След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ да искат изменение на плана в частта на уличните регулационни линия и възстановяването им от преди урегулирането им ( в случая по ПНИ от 2007г.), но общината няма възможност да започне отчуждителна процедура.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е доказан първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост. Отделно от изложеното, той не е индивидуализиран по надлежния начин с посочване на площ и граници. Претендираната за изземване част е от имот, за който се установява, че е собственост на жалбоподателя, която не е отчуждена и за която не е получен равностоен урегулиран имот или парично обезщетение.
Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отмени незаконосъобразната заповед за изземване по чл. 65, ал.1 ЗОС.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 470 лева, съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК, които са доказани по основание и размер.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 886 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2524/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 472/07.10.2022 г., издадена от кмета на район "Приморски" при О. В.
ОСЪЖДА О. В. район "Приморски", да заплати на Г. И., [ЕГН], разноски по делото в размер на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ