Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Й. К. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 8945/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. В. Т. в дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Л. А. - Цветанова, срещу Решение № 109 от 03.07.2023 г., постановено по адм. дело № 81/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Видин, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11401/07.02.2023 г., издадена от началник на сектор ГКПП и мобилни групи гр. В. Т. 2 в отдел Оперативни дейности гр. В. Т. дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати в полза на К. и Г. ООД разноски по делото в размер на 500,00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел. Освен това според касатора Решение на СЕС по дело С-97/21 е неприложимо, тъй като от данните по делото не се установява К. и Г. ООД да е привлечено към административноказателна отговорност с издадено наказателно постановление (НП) срещу дружеството. Посочва се също така, че срокът за налагането на ПАМ е съразмерен и съобразен с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса в размер от 70,00 лева, както и на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) в минималния определен от Наредбата за заплащане на правната помощ размер.

Ответникът К. и Г. ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Дунавци, Област: Видин, Община: Видин, [улица], редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС - Видин е била Заповед за налагане на ПАМ № 11401/07.02.2023 г., издадена от началник на сектор ГКПП и мобилни групи гр. В. Т. 2 в отдел Оперативни дейности гр. В. Т. дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на К. и Г. ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена ПАМ запечатване на търговски обект мобилна кухня и бирария, находящ се в гр. Дунавци, главен път Е-79, до бензиностанция Круиз, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

С оспореното в настоящото производство решение, АС - Видин е отменил заповедта за налагане на ПАМ.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целите му.

На първо място АС Видин е възпроизвел в мотивите си установените от административния орган обстоятелства, че на 23.12.2022 г., в 12:00 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - мобилна кухня и бирария, находящ се в гр. Дунавци, главен път Е-79, до бензиностанция Круиз, стопанисван от К. и Г. ООД, е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от въведеното в експлоатация фискално устройство (ФУ) модел: Eltrade В1 KL с инд. № на ФУ ED 365890 и фискална памет 44365890. При проверка на наличните в касата парични средства ревизиращите органи са констатирали положителна касова разлика в размер на 8,50 лева между наличните парични средства в касата съгласно изготвен и приложен опис и тези, маркирани във ФУ. За установяване на посочените обстоятелства в хода на проверката е отпечатано копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от двете ФУ за периода 09.09.2022 г. - 14.09.2022 г.; представена е фактура № 2/09.09.2022 г. от фирма К. и Г. ООД на стойност 475,00 лева, за която сума е направено плащане от О. М. с разходен касов ордер № 518/12.09.2022 г. на същата стойност; представен е и фискален бон № 6/12.09.2022 г. на стойност 329,00 лева, като е установено, че за останалата сума от 149,00 лева не е била налице издадена ФКБ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ; изведени са междинни отчети; направен е опис на наличните парични средства в касата към момента на започване на проверката; изведени са периодични отчети; декларация от работник обр. КД 126; отпечатано е копие на КЛЕН за 07.09.2022 г. - 12.09.2022 г. и КЛЕН за периода от 09.09.2022 г. 14.09.2022 г.; копие на паспорт на ФУ; заверено копие на кочан с ръчни касови бележки; справка за реализирани приходи от продажба на дружеството за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. и 01.12.2021 г. - 30.11.2022 г.; дадено е обяснение от продавача в обекта - К. К.. Извършените наблюдения на обекта и констатациите от проверката са обективирани в протоколи за извършената проверка (ПИП) серия АА № 0019336/13.12.2022 г., ПИП серия АА № 0019338/27.12.2022 г., ПИП серия АА № 00193391/12.01.2023 г. и ПИП серия АА № 0019395/31.01.2023 г., както и в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F694469/31.01.2023 г.

Наред с това в съдебно заседание е разпитан и свидетел - продавачът в търговския обект К. К..

При тези факти, съдът е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС.

Според първоинстанционния съд в зависимост от обстоятелството, че липсва законова презумпция, че продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, то запечатването не може да бъде обосновано с предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид, поради което според съда мярката не съответства на нито една от целите, посочени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Наред с изложеното решаващият съд е приел, че мотивите, изложени от органа досежно продължителността на срока, са общи и бланкетни съображения за принципното прилагане на административната принуда, поради което не могат да бъдат разглеждани като надлежни мотиви.

На следващо място е прието, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ е нарушен и принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй като административният орган не е извършил анализ на потенциалните вреди, които биха настъпили за търговеца в съпоставка с тези, които би претърпял фискът в резултат от налагането на мярката за конкретно определения срок.

На последно място АС Видин, позовавайки се на Решение № С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), е приел, че с издаването на заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговския обект за срок от 10 дни се достига до двойно санкциониране, тъй като по делото е установено, че със съставянето на АУАН № F694469/31.01.2023 г. срещу К. и Г. ООД е било образувано и административнонаказателно производство, в хода на което също би се наложила санкция на задълженото лице. Според цитираното Решение на СЕС производството по издаване на заповед за налагане на ПАМ е самостоятелно и предвижда налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца наред с административнонаказателната отговорност, предвидена в чл. 185 от ЗДДС, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна.

Решението на АС - Видин е валидно и допустимо, но неправилно.

Според настоящата касационна инстанция от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 23.12.2022 г., в 12:00 ч. проверка от органи по приходите, е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на ФКБ от въведеното в експлоатация ФУ модел: Eltrade В1 KL с инд. № на ФУ ED 365890 и фискална памет 44365890. Наред с това при проверка на наличните в касата парични средства ревизиращите органи са констатирали положителна касова разлика в размер на 8,50 лева между наличните парични средства в касата съгласно изготвен и приложен опис и тези, маркирани във ФУ. Посочените обстоятелства са установени посредством: копие от КЛЕН за периода 07.09.2022 г. - 12.09.2022 г. и за периода от 09.09.2022 г. 14.09.2022 г., фактура № 2/09.09.2022 г. на стойност 475,00 лева, за която е направено плащане от О. М. видно от разходен касов ордер № 518/12.09.2022 г. на същата стойност, ФКБ № 6/12.09.2022 г. на стойност 329,00 лева, липсата на данни за издадена ФКБ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ за останалата сума от 149,00 лева. За установяване на фактите в административното производство са изведени също така: междинни отчети; направен е опис на наличните парични средства; изведени са периодични отчети; декларации от работник и управител;; справка за реализирани приходи от продажба на дружеството за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. и 01.12.2021 г. - 30.11.2022 г.; дадено е обяснение от управителя и собственика на дружеството - К. К.. Извършените наблюдения на обекта и констатациите от проверката са обективирани в протоколи за извършената проверка (ПИП) обр. КД.184 серия АА № 0019336/13.12.2022 г., ПИП серия АА № 0019338/27.12.2022 г., ПИП серия АА № 00193391/12.01.2023 г. и ПИП серия АА № 0019395/31.01.2023 г, както и в АУАН № F694469/31.01.2023 г.

С оглед на това първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за издаване на акт по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

В тази връзка неправилни са и изводите на административният съд, че при определяне на срока на мярката са изложени бланкетни, общо формулирани мотиви, както и че така определяният срок не е в съответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН и нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК.

Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност мобилна кухня и бирария, осъществяваща освен стационарни продажби и организирани събития, съобразена е потенциалната възможност за реализиране на значителни обороти предвид вида на предлаганите стоки, а също и факта, че дружеството отчита приходи от продажби за продължителен период от време. Преценена е представената от дружеството справка за реализирани приходи от продажби за периода 01.12.2021 г. 30.11.2022 г., както и обстоятелството, че при проверката е установена положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което според настоящата инстанция обосновано е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. Правилно и при съобразяване на обстоятелството, че така създадената организация в обекта води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане, е определен 10-дневен срок на мярката. От своя страна - фактът, че този срок е определен под средния размер, удостоверява и спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с извършеното нарушение.

Следва да се посочи, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник на сектор ГКПП и мобилни групи гр. В. Т. 2 в отдел Оперативни дейности гр. В. Т. дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП.

Неправилно решаващата инстанция е приела и че процесната Заповед е издадена в нарушение на общностното право с оглед Решение на СЕС по дело С-97/21. По делото е представен АУАН за извършеното нарушение, но липсват данни, а също и твърдения, че на дружеството е издадено и наказателно постановление, още повече - то да е влязло в сила. Поради това не се установява, че е налице липса на координиране на двете производства административно и административнонаказателно, като по този начин да е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на дружеството, съответно - Заповедта за налагане на ПАМ не може да се счита за издадена при несъобразяване с Решение на СЕС по дело С-97/21 г.

По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на К. и Г. ООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11401/07.02.2023 г., издадена от началник на сектор ГКПП и мобилни групи гр. В. Т. 2 в отдел Оперативни дейности гр. В. Т. дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол в Централно управление на Национална агенция за приходите.

При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции. Ответното по касация дружество - К. и Г. ООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на НАП гр. София разноски по делото в общ размер, възлизащ на 270, 00 лева, от които 70,00 лева за държавна такса и по 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции, определено при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 109 от 03.07.2023 г., постановено по адм. дело № 81/2023 г. по описа на Административен съд Видин, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. и Г. ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Дунавци, Област: Видин, Община: Видин, [улица], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11401/07.02.2023 г., издадена от началник на сектор ГКПП и мобилни групи гр. В. Т. 2 в отдел Оперативни дейности гр. В. Т. дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол в Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА К. и Г. ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Дунавци, Област: Видин, Община: Видин, [улица], да заплати на Национална агенция по приходите гр. София разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 270,00 (двеста и седемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА