Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 9025/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н., от гр. София, чрез адв. М. Й. против решение № 3741 / 07.06.2022 г. по адм. дело № 4211 / 2022 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.114, ал.2, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София – град, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. А. изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 3741 / 07.06.2022 г. по адм. дело № 4211 / 2022 г., Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на С. Н. срещу решение № 1040-21-296 / 11.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й и потвърдено разпореждане № РВ-3-21-00743931 / 10.04.2020 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал.3 КСО в ТП на НОИ – София град и е присъдил разноски. Съдът е приел, че поради заличените на основание чл.5, ал.4, т.1 КСО данни за С. Н. и липсата на статут на осигурено лице при „Р. К. Х. ЕООД, разпореждането за възстановяване на получените суми за парично обезщетение е законосъобразно. Решението е правилно.

Установено е, че въз основа на представени в ТП на НОИ София - град два болнични листове с № Е20178153107 и с № Е20178839402 от „Р. К. Х. ЕООД, с данни относно правото на С. Н. на парично обезщетение за временна неработоспособност, за периодите 20.03.2017г. - 02.04.2017г. и 03.04.2017г. - 02.05.2017г. е било изплатено парично обезщетение в размер на 305,32 лв. по първия болничен лист и 838,74 лв. по втория. Със заповед № ЗР-5-21-00465811/03.10.2018г. е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО при осигурител „Р. К. Х. ЕООД. Въз основа на нея е съставен констативен протокол № КВ-5-21-00703665/20.12.2019г. В него е обективирано, че дружеството няма подавани годишни отчети за дейността си. Представител на дружеството - К. Г. е подписал заповед за извършване на ревизия по ДОО и е декларирал, че не е наемал лица по трудови правоотношения, не е подавал данни по чл.5 ал.4 КСО за осигурени лица, не разполага със счетоводни документи на дружеството, както и с такива по отношение на лица, намиращи се в трудови правоотношения със същото, не е издавал удостоверения УП-2 и УП-3, не е подавал и удостоверения - приложение 9 за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. От ТД на НАП - София е изпратено писмо вх. № 1042-21-60#80/10.04.2019 г., с което е пояснено, че от „Р. К. Х. ЕООД са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО, има данни за дерегистрирано на 25.04.2016г. фискално устройство, а информацията по чл.5 ал.4 КСО е подавана по електронен път, подписана с КЕП. Въпреки липсата на дейност, в дружеството са осигурявани значителен брой лица на висок осигурителен доход. За дружеството са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015-2017 г. и ГФО, но няма данни за регистрирани обороти от фискални устройства за посочения период и/или каквито и да е приходи от дейността на дружеството. Няма декларирани търговски обекти. Предметът на дейност на „Р. К. Х. ЕООД е ресторантьорство, обект на извършване на дейността е ресторант „Блазе“ в Студентски град. За периода 26.03.2015 г. - 14.11.2018 г. се установява, че от името на дружеството са подавани уведомления по чл.62, ал.5 КТ за общо 72 лица по трудово правоотношение. Всички подадени уведомления за сключени трудови договори са прекратени до м.11.2018г., с уведомления по чл.62 ал.5 КТ. По отношение на жалбоподателката С. Н. е установено, че са подавани данни по чл.5 ал.4 от КСО за периода 24.01.2017г. 12.11.2018г. с код „01“ за вид осигурен. Налице е и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за регистриран трудов договор с „Р. К. Х. на длъжност „главен готвач“ на 23.01.2017г. и уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на 13.11.2018 г. В писмена декларация, подписана от С. Н. в хода на проверката от органите на НОИ е декларирала обстоятелства, свързани с трудовата й заетост в „Р. К. Х. ЕООД - готвач в ресторант „Блазе“. Нямало е данни за регистрирани обороти от фискални устройства за посочения период и/или приходи от дейността на дружеството и липсата на декларирани търговски обекти. След извършената проверка и данните предоставени от НАП е видно, че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ за времето м. 03.2015-м. 11.2018 г. Предприети са действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от „Р. К. Х. ЕООД по реда на чл. 13, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за периода м. 03.2015-м. 11.2018 г. След като са заличени данните, подадени за жалбоподателката за периода 24.01.2017г. - 12.11.2018г., е прието наличието на нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, въз основа на които е направен извод, че полученото от С. Н. обезщетение за временна неработоспособност за периода 20.03.2017г. - 02.05 2017г. в общ размер на 1134,06 лв. е неоснователно изплатено, тъй като тя не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на 1, т. 3 от ДР КСО. Издадено е разпореждане № РВ-3-21-00743931 / 10.04.2020 г., с което лицето е задължено да възстанови добросъвестно получени парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина за периода 20.03.2017г. - 02.05.2017г. в общ размер на 1134,06 лв. Недоволен от разпореждането, адресатът му го е оспорил по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – София-град, който с обжалваното пред първоинстанционния съд решение № Ц 1040-21-296/11.04.2022 г. е отхвърлил жалбата и го е потвърдил.

Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика.

Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в 1, ал.1, т.3 КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 КСО. В чл. 10, ал.1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Т.е, трябва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, за да са дължими осигурителни вноски, респ. да е възникнало осигурително правоотношение, защото то не е идентично с трудовото. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката не е осигурено лице при осигурител „Р. К. Х. ЕООД и данните, подадени за нея по чл. 5, ал.4, т.1 КСО, са заличени. Именно поради това на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е издадено разпореждане за възстановяване на получените суми за обезщетение поради временна неработоспособност за периода 24.01.2017г. - 12.11.2018 г. Разпореждането на административния орган е издадено след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Николова не е полагала труд в дружеството, което изключва качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за социален риск и след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност", при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от С. Н. трудова дейност в полза на дружеството през процесния период я изключва от качеството на осигурено лице и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за временна неработоспособност.

Административният съд е спазил вменените му задължения досежно изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100, 00 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3741 / 07.06.2022 г. по адм. дело № 4211 / 2022 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА С. Н. от гр. София, [жк], [улица], [адрес], с [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ