РЕШЕНИЕ

№ 234

гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Мая Цонева

Членове: Красимира Медарова

Мария Митева

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова

в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова

като разгледа докладваното от М. Ц. К. наказателно дело от общ характер № 20238002200500 по описа за 2023 година Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. К., защитник на подс. М. У. О., против присъда № 6/24. 01. 2023 год., постановена от Окръжен съд – Пловдив (ПОС) по в. н. о. х. д. № 80/2022 год.

С жалбата и допълнението към нея са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като освен това е развито и оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал нарушения на правилата за събиране, проверка, оценка и анализ на доказателствената съвкупност като е игнорирал част от доказателствата, а други е оценил превратно и незадълбочено без да ги съпостави помежду им, вследствие на което е останало неизпълнено задължението му за разкриване на истината. Оспорват се изводите на вещите лица относно механизма на пътнотранспортното произшествие, станало причина за вземане на кръв и урина за изследване, както и тези за здравословното състояние на подсъдимата след пътния инцидент и способността да преценява заобикалящата я действителност и да прави изявления във връзка с нея. Твърди се, че отсъства задълбочен отговор на възраженията на защитата за това, че изследваната кръв принадлежи на друго лице, а не на подсъдимата, както и на доводите за неспазване на изискванията на процесуалния закон за вземане на сравнителни проби и на този на Наредба № 1/2017 год. Сочи се, че вследствие на така очертаните нарушения на процесуалните правила е приложен неправилно и материалният закон като са направени незаконосъобразни изводи относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна. При условията на алтернативност се настоява за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. О. не участва лично в касационното производство и не изразява собствено становище относно законосъобразността на въззивната присъда.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 30. 09. 2021г., постановена по н. о. х. д. № 6200/2020 год., Районният съд – Пловдив е признал подс. М. У. О. за невинна в това на 02. 12. 2019 год. по автомагистрала „път”, км.108+100, област /населено място/, да е управлявала моторно превозно средство – л. а. „/марка/” с рег. № /рег. №/ след употреба на наркотични вещества – кокаин, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимата и с присъда № 6/24. 01. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 80/2022 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отменен, а О. е призната за виновна по повдигнатото обвинение и е осъдена на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лева.

На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Преди да бъдат коментирани останалите доводи на касатора е наложително да се припомни, че по правило касационният съд е инстанция само по правото, поради което не проверява дали възприетите от долустоящия съд фактически положения се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Необосноваността, на която е поставен акцент в жалбата, не е регламентирана от законодателя като самостоятелно касационно основание и тъй като очертаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън изключението на чл. 354, ал. 5 от НПК, настоящият съдебен състав не дължи отговор на тези оплаквания на защитата. Приоритетно обсъждане следва да получат възраженията, отнасящи се до аналитичната дейност на въззивната инстанция, защото евентуалната им основателност би обезсмислила произнасянето по аргументите за неправилно приложение на материалния закон.

Непредубеденият прочит на мотивите към въззивната присъда недвусмислено показва, че окръжният съд не е допуснал изтъкнатите от касатора пороци при формиране на вътрешното си убеждение.

Контролираната инстанция е проявила дължимата активност и е провела въззивно съдебно следствие, насочено към изясняване здравословното състояние на подсъдимата към момента на вземане на пробите от кръв и урина за изследване – от една страна, и към действията на лицата, ангажирани с тази дейност по силата на служебните им задължения – от друга. Всички тези обстоятелства са били установени по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин посредством допустимите от закона доказателствени средства. Не са налице фактически положения със съществено значение за правилното решаване на делото, които да са останали неизяснени и да са изисквали събирането на други допълнителни доказателства.

Неоснователни са възраженията срещу приетите от ПОС експертни заключения. Безспорно с най-голяма значимост за законосъобразността на постановения съдебен акт от всички експертизи е била комплексната съдебномедицинска неврологична и психиатрична експертиза. За да достигнат до извод, че към момента на вземане на пробите подс. О. не е била в състояние да изрази съгласие за извършване на съответните медицински процедури, вещите лица са обсъдили всички медицински документи, приети като писмени доказателства по делото, анализирали са ги внимателно в контекста на специалните си знания в различни области на медицинската наука и са изложили солидни професионални аргументи за това, че вследствие претърпяното пътнотранспортно произшествие подсъдимата е изпаднала в състояние на остра стресова реакция, характеризираща се с качествено нарушение на психичните функции и водеща до невъзможност да разбира в пълнота действията на околните спрямо нея. В основата на този извод експертите са поставили не само предизвикания от подсъдимата пътен инцидент, който сам по себе си е значим фактор за възникване на описаното състояние, но и травмите, които О. е получила при сблъсъка. За възникване на констатираната от вещите лица промяна в съзнанието на подсъдимата водеща роля аргументирано е призната именно на претърпяната от О. мозъчна травма със субарахноидална хеморагия. В тази връзка следва да се отбележи още и че сама подсъдимата в обясненията си пред въззивния съд, депозирани след приемане на експертизата, е заявила, че е била „..в ужасно състояние…“, че в продължение на три дни не помнела какво се случва, че не е могла нито да чете, нито да се съсредоточи. С оглед изложеното се налага категоричен извод, че твърденията на защитата за недопустими предположения както в коментираното заключение, така и в мотивите към въззивната присъда са без надлежна подкрепа от материалите по делото.

Що се отнася до констатациите на автотехническата експертиза, с които е изразено несъгласие в касационната жалба, следва да се подчертае, че с оглед характера и естеството на обвинението, повдигнато на подсъдимата – по чл. 343б, ал. 3 от НК, е без значение какъв е конкретният механизъм на пътнотранспортното произшествие, предотвратимо ли е било то и дали причина за него са единствено действия или бездействия на О. или то се дължи и на въздействието на други обективни или субективни фактори.

Същественото е, че подсъдимата е претърпяла инцидент на пътя, вследствие на който е получила коментираните по-горе мозъчна травма и остра стресова реакция. Ето защо поначало оспорването на това заключение не би могло да доведе до желания от защитата процесуален резултат – отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Несподеляеми са и доводите, отнасящи се до показанията на разпитаните по делото свидетели. Преди всичко не се установява представената от полицейските служители и медицинските екипи информация, интересуваща процеса, да е била интерпретирана превратно. Напротив, твърденията им са били оценени от окръжния съд съобразно действителното им съдържание, без да им се придава смисъл или значение, каквито те не притежават и без отделни техни части да бъдат тенденциозно разглеждани извън контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. С оглед обстоятелството, че въззивната инстанция е съд не само по правото, но и по фактите, нейно суверенно право е да кредитира едни доказателствени източници и да приеме за недостоверни други и при положение, че е подкрепила констатациите си в тази насока с надлежни аргументи, изводите не подлежат на преоценка от настоящия съдебен състав. Въпреки, че не е бил многословен при анализа на заявеното от свидетелите К., Д., А., К. и Т. относно състоянието на подсъдимата, ПОС достатъчно ясно е представил позицията си, че те заслужават доверие, защото са проверени посредством заключението на комплексната експертиза. Изтъкнатото в жалбата противоречие между показанията на свид. А. за това, че О. отговаряла на зададените въпроси и тези свид. К. за установена от него психомоторна потиснатост на подсъдимата не поставя под съмнение извода за състоянието, в което се е намирала същата, именно защото експертите са разяснили, че привидната контактност и простите разумни отговори от пациент в подобно състояние не са гаранция за нивото му на адекватност и яснота на съзнанието и способността му да разбира случващото се, тъй като в първите часове след причиняването на мозъчната травма е налице значителна динамика в тези показатели, които флуктуират от това лицето на моменти да изразява сложни мисли, да контактува привидно нормално с околните и да има обичайни сложни поведенчески реакции до това непосредствено след това да няма ясен или никакъв спомен за случилото се.

На обсъждане и проверка също така е било подложено разминаването между отразения в талона за изследване отказ подсъдимата да предостави биологичен материал за анализ и документираната в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози невъзможност на подсъдимата да подпише същия. В тази насока съдът се е доверил на посоченото от свид. Т., който добросъвестно е описал по време на въззивното съдебно следствие хронологията на собствените си действия и на тези на д-р К., установявайки, че първо е съставен протоколът за медицинска експертиза, а след това въпреки констатациите за състоянието на подсъдимата и невъзможността да положи подпис на документа, полицейският служител е направил опит да ѝ връчи талона за изследване.

Окръжният съд е дал законосъобразен отговор на въпроса относно необходимостта от съдебна санкция за принудително вземане на проби от кръв и урина при формално документирания отказ на О. да подпише талона за изследване. В настоящия казус вземането на биологичен материал представлява елемент от процедурата за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване по смисъла на чл. 11 и сл. от Наредба № 1/2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не изземване на сравнителни образци, необходими за изготвяне експертиза като способ за доказване по смисъла на чл. 144 и сл. от НПК (в същия смисъл и Р. № 376/2013 год. по н. д. № 1373/2013 год. на ІІ н. о.), поради което разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от НПК е неприложима към настоящия казус. Нещо повече, Наредбата се прилага винаги, когато се налага изследване на кръвна проба на водач на МПС без значение дали е налице или не висящо наказателно производство, докато разпоредбата на чл. 146 от НПК изисква императивно да е образувано такова. Правната природа на извършените действия и на документите, съставени за удостоверяване на резултатите от тях, не се променя от факта, че разследващият орган погрешно е назначил химико-токсикологична експертиза за установяване наличието на алкохол или на наркотични или упойващи вещества в организма на подсъдимата.

Най-сетне, несъстоятелни са и твърденията в жалбата за пропуск на контролираната инстанция да обсъди медицинската документация по делото.

Освен че медицинското досие на подсъдимата от престоя в здравното заведение е залегнало в основата на заключението на комплексната експертиза, то е било обект на самостоятелен анализ и от страна на въззивния съд на стр. 8 от мотивите към присъдата.

При положение, че не са допуснати претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата, не би могла да бъде възприета и тезата му за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че за разлика от престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК законодателят не е предвидил като елемент от състава на посегателството по ал. 3 употребата на наркотично вещество от водача на МПС да бъде установена по надлежния ред, визиран в Наредба № 1/2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо поначало доказването на това обстоятелство може да се извърши с всички допустими по НПК доказателствени средства, но при отсъствие на такива преценката дали обективният признак от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е установен по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин по необходимост включва регламента, възведен в цитирания подзаконов нормативен акт (в същия смисъл Р. № 164/2021 год. по н. д. № 255/2020 год. на II н. о., Р. № 51/2022 год. по н. д. № 192/2022 год. на III н. о.). В случая окръжният съд законосъобразно е преценил, че не са установени нарушения на този ред, които да налагат потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда.

Тежкото състояние на подсъдимата непосредствено след пътнотранспортното произшествие, довело до невъзможност за извършване на проверка на място, е обусловило и необходимостта да бъдат взети проби съобразно предписанията на чл. 4, ал. 2 от цитирания нормативен акт. Медицинското изследване и вземането на проби от кръв и урина в изискуемите от Наредбата количества са били осъществени от свид. К. – лекар в лечебното заведение, в което О. е била отведена за оказване на медицинска помощ.

Тук е мястото да се отбележи несъстоятелността на възраженията за нарушаване на реда за съставяне на протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Твърденията на защитата за нарушаване на чл. 12, ал. 2 от Наредбата се основават на неправилна интерпретация на цитираната разпоредба, в която е предвидено задължение за несъмнено установяване самоличността на изследвания водач на МПС, но не и императивно участие на трето лице при осъществяване на медицинското изследване и пробовземането, което във всички случаи да упражнява контрол върху субектите, ангажирани с получаването на биологичен материал за анализ. Този извод се налага при съпоставяне на коментираната норма с чл. 14, ал. 2 от Наредбата, в чието изречение второ е предвидено протоколът за медицинско изследване да се подписва единствено от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1, извършил изследването. Действително в протокола не са попълнени онези графи, касаещи предоставени от освидетелстваното лице данни, относно употребата на алкохол, наркотични вещества и медикаменти, но тази непълнота е логична последица от състоянието на подсъдимата към този момент, което макар да не е било безсъзнателно, не е позволявало получаването на пълна и изчерпателна информация за тези обстоятелства. Тази непълнота не внася съмнение върху валидността на извършеното медицинско изследване, защото от съществено значение за извода спазен ли е предвиденият с Наредбата ред е биологичните проби по вид, количество и качество да позволяват извършване на необходимите химични изследвания като бъдат взети по начин, който не компрометира резултатите от тези изследвания. В настоящия случай не се изтъква от страните, не се установява и от материалите по делото тези предписания на Наредбата да са били игнорирани.

Въззивният съд не е имал основание да възприеме и тезата на защитата за подмяна на изследваните проби. Самоличността на М. О. е била установена по безспорен начин. Нейните лични данни са били вписани във всички писмени документи, изискуеми от Наредба № 1/2017 год. – талона за изследване, протокола за медицинско изследване и в амбулаторния дневник; стикери с номера, съответстващи на номера на талона са били поставени върху самия талон и върху съдовете, съдържащи пробите от кръв и урина.

Върху последните отново е било отбелязано името на подсъдимата, а в заключението на химико-токсикологичната експертиза в съответствие с посоченото в протокола за доброволно предаване на л. 156 от ДП, е направена нарочна констатация, че постъпилите за изследване проби са във вид и състояние, съответни на изискванията. При положение, че пътят на епруветките с кръв и на контейнера с урина от момента на вземането им до момента на предаването им за изследване е проследим посредством показанията на свид. Т., отбелязването в амбулаторния журнал на здравното заведение и протокола за доброволно предаване и в същото време при получаването им от експертите не е установено нарушаване целостта на стикера, с който са били запечатани, не може разумно да се поддържа, че изследваният биологичен материал принадлежи на друго лице, а не на подсъдимата.

Предвид всички тези съображения касационната инстанция се солидаризира с извода на ПОС, че подсъдимата е управлявала МПС след употреба на кокаин и по този начин е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

С оглед изложеното настоящият състав на ВКС прие, че атакуваната присъда на Пловдивския окръжен съд е постановена при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон. Не са допуснати претендираните от защитата нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6/24. 01. 2023 год., постановена от Окръжен съд – Пловдив по в. н. о. х. д. № 80/2022 год. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.