Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 9137/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Директор ТП на НОИ Благоевград против Решение № 1471/03.08.2023г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 361/2023г. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 - предложение първо и предложение трето АПК се иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, както и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – С. С. чрез адв. Н. Г. в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София град, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд Благоевград е Решение №1040-01-65/09.03.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-01-01286444 от 23.01.2023 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Благоевград, по силата на което на основание чл. 114, ал. 2 и 3 от КСО е разпоредено на С. С. да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 31.01.2019 г. до 28.02.2021 г. в размер на 17577.33 лв. - главница.

Установено е по делото пред първоинстанционния съд, че на Стойкова са издадени следните болнични листа за различни периоди, като данните за издадените болнични листове са представени в електронния регистър съгласно чл. 7 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, като осигурителят О. П. е представил в ТП на НОИ - Благоевград удостоверения относно правото на правото на обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 от КСО, считано от 30.05.2020 г. до 28.02.2021 г. включително за лицето. Лицето е работило при двама работодатели О. П. и „Интертел“ ЕООД. При извършена проверка на „Интертел“ ЕООД е установено, че от дружеството са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за С. С. за сключени трудови договори на длъжности „консултант продажби” и „анализатор проучване на пазари” за периода от месец 08/2014 г. до месец 01/2015 г. и за периода от месец 08/2018г. до месец 08/2019г. След получени задължителни предписания за предоставяне на сведения относно трудовата и заетост в „Интертел“ ЕООД, Стойкова е предоставила сведения, че е работила там около една година от август 2018г. на длъжност „анализатор проучване на пазари на допълнителен трудов договор“.

Контролните органи са приели несъответствие между декларирания код на основна икономическа дейност на дружеството и декларираните длъжности; липсата на публикувани в Търговски регистър годишни финансови отчети за периода от 2014 г. до 2018 г.; вписаният за съставител на годишните финансови отчети за 2019 г. и 2020 г.; липсата на доказателства за реално постъпили приходи, от които да се изплащат трудови възнаграждения в декларираните размери, като е обосноват извод, че лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 2014 г. до 2021 г. не са извършвали трудова дейност във фирмата, поради което не подлежат на осигуряване по реда на КСО. На дружеството са издадени задължителни предписания №ЗД-1-21-01147365/14.06.2022 г. за заличаване на данните по чл.5, ал. 4 от КСО за 12 лица, в т. ч. за Стойкова, за периода от месец 01.2014 г. до месец 12.2021 г. Предвид влезлите в сила задължителни предписания са издадени Разпореждане № РВ-3-21-01248665/12.12.2022г. за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 31.01.2019г. до 13.02.2019г. в размер на 56,31лв. и Разпореждане №РВ-3-01-01286444/23.01.2023г. за възстановяване на добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода 31.01.2019г. до 28.02.2021г. в размер на 17 577,33лв.

За да отмени оспорения административен акт, съдът приел неизпълнение на предпоставките по чл. 110, ал. 4, изр. 2 от КСО, поради липса на установено редовно връчване на задължителните предписания, които не са влезли в сила и не са могли да породят правни последици като законосъобразно заличаване на данните по чл. 4, ал. 5 от КСО за лицето. Съдът изложил правни аргументи за издадени по отношение на Стойкова две разпореждания за възстановяване на добросъвестно получени парични обезщетения - Разпореждане №РВ-3-21-01248665/12.12.2022г. и Разпореждане №РВ-3-01-01286444/23.01.2023г., без да са изложени мотиви за припокриване на периоди, за които се дължи връщане на суми. Съдът е констатирал и неяснота относно начина на определяне на размера на паричните обезщетения за възстановяване, без данни за начина на изчисляване на размера за възстановяване на обезщетенията.

С правни изводи за създадена неяснота и липса на конкретика относно обезщетенията, съдът мотивирал нарушено правото на защита на лицето, което препятства съдебния контрол, водещо до отмяна на оспорените актове.

Решението е правилно като краен акт.

Настоящата съдебна инстанция не споделя правния извод на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за връчване на задължителните предписания по реда на чл.110, ал.4, изр. второ от КСО. Контролният орган е изчерпал всички възможни процесуални действия за връчване на дружеството осигурител, съответно на адреса на управителя, на адреса на дружеството, като е предоставена справка от ОД на МВР-Ловеч, установяваща че управителя е напуснал България през 2019г. без данни да се е завърнал в страната.

В административната преписка и в оспорените административни актове липсват категорични доказателства за внесени осигурителни вноски за фондовете на ДОО. Въпросът дали за лицето има ли внесени осигурителни вноски и от кои работодатели, както и за какъв период от време не е изследван от контролните органи на НОИ. Прието е, че за дружеството са подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014, 2016г., 2017г. и за 2018г. без 2015г., декларирани за приходи и разходи с резултати счетоводна загуба. Има данни за регистрирани обороти на фискални устройства през 2018г.

На осигурителя са изпратени задължителни предписания за събиране на сведения и пояснения, тези предписания са връчени и на Стойкова, която е представила подробни обяснения относно трудовата си заетост в „Интертел“ ЕООД, че е изпълнявала длъжност „анализатор проучване на пазари“. Описала е трудовата си дейност като намиране на клиенти от югозападна България, които да свързва с управителя. Посочва дейността на фирмата като търговия на едро със стоки дрехи, обувки, чанти и т. н. Получавала работна заплата в брой. Видно от доказателствата по делото са представени фишове за заплати на оспорващата и разчетно-платежна ведомост на фирмата за периода м.08.2018г. до м.07.2019г. За да постанови съдебния си акт, съдът е взел предвид и обяснителната записка от лицето, което е обслужвало счетоводно фирмата, и посоченият от нея адрес на дружеството, както и данни към 24.07.2020г. да работят 3 лица, като едното е в отпуск по майчинство . Същата потвърждава извършваната стопанска дейност от фирмата, така както я сочи и Стойкова. Взети са предвид и събраните в хода на процеса свидетелски показания на Ю. К., която потвърждава извършваната от лицето трудова дейност по предлагане на дамски дрехи чрез промотиране като дистрибутор (представител) на фирма.

Административният орган не е установил да е връчвал на С. С. задължителните предписания №ЗД-1-21-01147365/14.06.2022 г. за заличаване на данните по чл.5, ал. 4 от КСО .

Настоящият съд приема, че контролните органи не са обосновали извод, че „Интертел“ ЕООД не е извършвало стопанска дейност по смисъла на Търговския закон за процесния период/ който за Стойкова е от м.08.2018г. до м.07.2019г. В административната преписка има данни за осъществявана търговска дейност, подавани са ГФО, ГДД, издаване са фактури, налице са ведомости за изплащане на заплати. В тази връзка правилно и законосъобразно съдът е приел за недоказани констатациите на контролните органи за липса на реално упражнявана трудова дейност от лицето.

Като правилни се споделят и правните изводи на съда, че за добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 31.01.2019г. до 13.02.2019г. са налице две разпореждания за възстановяването му, които се припокриват по периоди. С Разпореждане №РВ-3-21-01248665/12.12.2022г. на оспорващата е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 31.01.2019г. до 13.02.2019г., а с Разпореждане №РВ-3-01-01286444/23.01.2023г. е разпоредено възстановяване на добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода 31.01.2019г. до 28.02.2021г. Съдът законосъобразно е приел, че липсата на данни за размера на изплатеното обезщетение за общо заболяване, както и данни за изплатеното парично обезщетение за бременност и раждане, по конкретни периоди възпрепятстват съдебната проверка по чл.168 от АПК и обосновават липсата на мотиви в обжалвания акт, относно разпоредените за възстановяване парични обезщетения. Следва да се добави, че недостатъчно обоснованите констатации на контролните органи, материализирани в разпореждания на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, не водят до категорични установявания за липсва на данни за реално упражнявана трудова дейност от лицето. Заличаването на данни е станало за период по-дълъг от периода, в който е прието, че трудова дейност не е упражнявана, което е в противоречие с периода, в който лицето е имало сключен трудов договор с осигурителя „Интертел“ ЕООД от м.08.2018г. до м.07.2019г.

Не е изяснено след тази дата Стойкова упражнявала ли е трудова дейност, има ли сключени трудови договори и възникнали осигурителни правоотношения, с оглед факта, че последните осигурителни данни са подадени от осигурител О. П.

За да приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и приеме, че случаят попада в изключенията на разпоредбата и добросъвестно получените суми за осигурителни плащания подлежат на възстановяване от осигурените лица, следва да има нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото изплащане. Административният орган е приел като ново обстоятелство влязлото в сила задължително предписание. С оглед обстоятелството, че то рефлектира в правната сфера на осигуреното лице, административният орган е следвало да го уведоми в изпълнение на чл. 26 АПК и по реда на чл. 18а АПК с цел да може тя да се защити в производството по издаването на неблагоприятните за нея административни актове.

Издадените на дружеството задължителни предписания за заличаване на осигурителните данни на Караджова на основание чл.5, ал.4 от КСО не са оспорени, а в производството пред административния орган, завършило с тяхното издаване, не е участвало заинтересованото лице. Очевидно е, че лицето за което се заличава осигурителна информация е заинтересовано от процеса по установяване качеството ме на осигурено лице. Видно от последващото настъпване на публични вземания, правният интерес от участие на лицето в това административно производство е обоснован.

Безспорно е, че за да възникване фактическия състав на реализиране за правото да се получи парично обезщетение, лицето следва да е осигурено, като е необходимо да се докаже, че е налице реално извършване на трудова дейност и заетост на работника.

Върховният административен съд в свое Определение № 9091/29.09.2023 г. по адм. дело № 8567/2023 г. вече се е произнесъл, че в случай на осигурител, който не извършва дейност и следва да заличи данните за осигурени лица, е налице пряко действие върху правата и законните интереси на осигурените лица, т. к. те се прекратяват с влизане в сила на задължителните предписания. В контролните производства на НОИ съдебната практика приема, че отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, като имат самостоятелни права, които могат да защитят.

Действително в правоотношенията между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице.

В случай обаче на недобросъвестност на осигурителя, който може да не документирана търговската си дейност, да не декларира доходи и не заплащане на данъци, то той няма интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания чрез оспорване на същите.

Качеството на лицето да бъде "осигурено лице" според Кодекса за социално осигуряване, зависи от наличието на "осигурителен стаж", като при наличието му лицата се считат за осигурени и имат право да претендират следващото им се парично обезщетение при настъпване на определен социален риск.

Два са основните елементи, с които се характеризира понятието "осигурителен стаж"– период от време, през който се осъществява възмездна трудова дейност, както и за лицето да са внесени или дължими осигурителните вноски.

В конкретния случай, първоинстанционният съд като е отменил Решение №1040-01-65/09.03.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-01-01286444 от 23.01.2023 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Благоевград, по силата на което на основание чл. 114, ал. 2 и 3 от КСО е разпоредено на С. С. да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 31.01.2019 г. до 28.02.2021 г. в размер на 17577.33 лв. – главница, е постановил законосъобразно решение.

Настоящата инстанция подкрепя аргумента на съда изложен в мотивите на оспореното решение, а именно че в контролното производство НОИ следва да установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на страните. В тази връзка лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, който е адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно те в конкретната хипотеза са основанието по чл. 114, ал. 2, т. 2 и т. 3 КСО, съобразно което органът е разпоредил връщане на процесната сума.

Правото да участва в административното производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, лицето черпи и от разпоредбата на 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. доколкото няма изрична забрана в закон за такова процесуално поведение, а и жалбоподателката основателно сочи своя пряк, личен и непосредствен интерес от търсената с жалбата съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в процесното производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на 10, ал. 1 КСО.

По така изложените съображения обжалваното решение е правилно, като законосъобразно постановено постановено.

С оглед изхода на правния спор на касационния ответник не се поисканите на осн. чл.38, ал.2 от ЗЗД разноски, поради липса на доказателства за изпълнение на предпоставките визирани в нормата.

Воден от горното и на основание, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1471/03.08.2023г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 361/2023г.

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на ответника С. С..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ