Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 9160/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите, чрез процесуалния представител юрк. Ч. – Калейн, срещу Решение № 2719 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11109/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № П-223 от 01.11.2022 г. на министъра на финансите и е осъдено Министерство на финансите да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба, евентуално да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Г. В., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Р., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложените в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. В., против заповед № П-223 от 01.11.2022 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и във връзка с утвърдено длъжностно разписание на Министерство на финансите, в сила от 01.11.2022 г. и докладна записка, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „главен вътрешен одитор“ в отдел „Вътрешен одит“ към дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“, поради съкращаване на длъжността, при неспазен срок на предизвестие.

За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма на акта, същата е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е от съда, че органът по назначаване не е спазил собствената си Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите на Министерство на финансите /Процедурата/, утвърдена със заповед № ЗМФ-446/06.07.2020 г., тъй като изготвената докладна записка изх. № 93-26-134/28.10.2022г. на директора на дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ не отговаря на изискването на подточки 2 и 3 от т. XII „Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване“ от раздел 1 към Глава 3 на Процедурата. Според съда при изготвяне на докладната записка са допуснати съществени пропуски, доколкото са посочени само имената на служителите, чиито длъжности са предложени за съкращаване, но не е посочено от коя дата следва да се случи това и липсва отбелязване, че срокът на предизвестие няма да бъде спазен, както и върху докладната записка липсва отбелязване за съгласуване с всички посочени лица в т. 3 от утвърдените правила, а именно: непосредствения ръководител, директора на съответната дирекция, директора на ДЧРАО и главния секретар. Административният съд приема също така, че върху докладната записка, на лист първи, има поставена резолюция „Да“ и положен подпис - 1 брой, без да става ясно от кое лице и в какво негово качество са поставени. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че след като изискванията по т. ХII от Процедурата не са спазени, то оспорената заповед е издадена в нарушение на приетите от самия административен орган правила за прекратяването на правоотношението по негова инициатива, като няма съмнение, че след като ответникът се обвързва да изпълнява конкретната процедура при всяко прекратяване на служебно правоотношение със служители на министерството, то неспазването на тази процедура води и до нарушаване на принципа за последователност и предвидимост, който изисква административните органи да спазват вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Относно прилагането на материалния закон първоинстанционният съд приема, че в случая действително е налице намаляване на броя на „главните вътрешни одитори“ в отдел „Вътрешен одит“ в дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“, тъй като общият им брой, видно от длъжностно разписание от 01.01.2022 г. е 4, като същият е намален на 3, видно от длъжностно разписание от 01.11.2022 г., поради и което е налице реално намаляване на щатната численост и твърдяното правно и фактическо основание за издаване на заповедта – съкращаване на длъжността.

Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, както и със съдържанието по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателя по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и оспорената заповед не е издадена в нарушение на материалния закон. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че първоинстанционният жалбоподател е заемал длъжността „главен вътрешен одитор“ в отдел „Вътрешен одит“ в дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ към Министерство на финансите и съгласно утвърдено от министъра на финансите със заповед № ЗМФ-1095/01.11.2022 г. ново длъжностно разписание, в сила от 01.11.2022 г., е намалена общата численост на дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ от 24 на 22 щатни бройки, като са намалени и щатните бройки в отдела, в който работи Г. В., при което заеманата от него длъжност „главен вътрешен одитор“ в новото длъжностно разписание е съкратена от 4 на 3 бройки. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.11.2022 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя в хипотезата на намаляване на щатните бройки в отдел „Вътрешен одит“ в новото длъжностно разписание. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на съответния орган и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. С оглед на това безспорно е, че в случая е налице реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на отдела, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител, както и не подлежи на съдебен контрол и въпроса дали действително е целесъобразно съкращението. В тази връзка следва да се има предвид също така, че в случая не е нарушена и нормата на чл. 21, ал. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/, изискваща освобождаването на вътрешните одитори в организациите по чл. 12, ал. 2, т. 1, 3, 4, и 5, ал. 3 и ал. 4 от същия закон, каквато длъжност безспорно е заемал и жалбоподателят, да се извършва след писмено съгласие на министъра на финансите, като искането се придружава от мотиви. Доколкото в случая е изготвена докладна записка, върху която е положена резолюция от министъра на финансите, който е и издател на заповедта, както и прекратяването на служебното правоотношение е мотивирано със съкращаване на длъжността във връзка с новото утвърдено длъжностно разписание, то съдът намира, че е спазено и изискването на чл. 21, ал. 5 от ЗВОПС.

Неправилно обаче административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото от страна на административния орган не са спазени собствените му правила за прекратяване на служебното правоотношение със служител по инициатива на органа, регламентирани в утвърдената Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служители на Министерство на финансите. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, утвърждаването на такава процедура от административния орган ограничава нормативно установените граници на неговата оперативна самостоятелност, като по този начин тази процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и нейното спазване е условие за законосъобразност на акта. Действително, в конкретния случай по делото се установява, че в изготвената докладна записка изх. № 93-26-134/28.10.2022 г. от директора на дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“, с която е направено предложение по отношение на служителите, чиито длъжности са предложени за съкращаване, липсват някои от реквизите, предвидени в подточки 2 и 3 от т. XII „Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване“ от раздел 1 към Глава 3 на Процедурата, а именно: липсва посочване на датата, от която трябва да се прекрати служебното правоотношение със служителя, както и отбелязване, че срокът на предизвестието няма да бъде спазен; липсват съгласувателни подписи на директора на дирекция „ЧРАО“ и на главния секретар. Нито едно обаче от посочените нарушения не е процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като не би могло да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, т. е. формираното от административния орган волеизявление в оспорения акт не би се променило, ако не са допуснати установените пропуски в изготвянето на докладната записка. Доколкото докладната записка е адресирана до министъра на финансите, то безспорно поставената върху нея резолюция „Да“ изхожда от министъра, чийто е и положения подпис. По отношение соченото от ответника по касация нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед, изразяващо се в нарушение на чл. 14, ал. 1 , т. 4 от ЗВОПС при утвърждаване на новото длъжностно разписание, следва да се има предвид, че при осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която в производството по оспорване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не подлежи на съдебен контрол.

Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на министъра на финансите.

При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и внесена държавна такса в размер на 70 лева. Неоснователно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, тъй като такова искане от страна на процесуалния представител на Министерство на финансите не е направено своевременно в производството пред Административен съд – София град, а се прави за първи път пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2719 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11109/2022 г. по описа на Административен съд – София град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. срещу заповед № П-223 от 01.11.2022 г. на министъра на финансите, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. В., с [ЕГН], да заплати на Министерство на финансите сумата в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА