Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията В. П. по касационно административно дело № 9214/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП и от Ц. И. срещу Решение № 1065 от 19.07.2023 г. по адм. дело № 3687/2015 г. по описа на Административен съд Варна в съответните му части.

С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-25-1401392-091-001 от 24.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 539 от 16.11.2015 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, с който спрямо Ц. И. са установени задължения за внасяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. за разликата над 2013 лева главница до 34 809,65 лева и за разликата над 474,02 лева до 8368,95 лева лихви, като е отхвърлена жалбата на Ц. И. срещу РА в частта, с която са му установени задължения за внасяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2013 лева главница и 474,02 лева лихви.

Подадена е и частна жалба от директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 2229 от 09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 3687/2015 г. по описа на АС Варна в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

Касаторът директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в отменителната част на РА, като излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за недоказаност на обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за 2012 г. Според касатора е установено, че РЛ не е декларирало всички реализирани доходи от упражняваната адвокатска професия през процесната година и че от приложените договори за правна защита и съдействие лицето е получило съответни адвокатски възнаграждения, които не е декларирало по реда на ЗДДФЛ. На следващо място, касаторът изразява становище за доказаност на твърдяното от приходните органи основание по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ за получени доходи в общ размер на 326 352,20 лева / сбор от сумите 28 452,20 лева и 297 900,00 лева/ , които не попадат в обхвата на необлагаемите по чл. 13 ЗДДФЛ доходи и подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ. Иска отмяната на решението в посочената част със законните последици. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и за държавна такса за касационното производство.

Касаторът Ц. И. обжалва решението в частта, в която жалбата му срещу процесния РА е отхвърлена. Счита, че съдебният акт в тази му част е недопустим или неправилен. Прави възражение за изтекла давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК относно установените с РА задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за процесната 2012 г.

Ответниците по касационните жалби оспорват същите.

Частният жалбоподател директорът на дирекция ОДОП гр. Варна иска отмяната на определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 548, 70 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Ответникът по частната жалбата Ц. И. оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл.218 и чл.220 АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП е неоснователна, а касационната жалба на Ц. И. основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е РА № Р-25-1401392-091-001 от 24.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 539 от 16.11.2015 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който спрямо Ц. И. са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 34 809,65 лева главница и 8 368,95 лева лихви.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като данъчните органи са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 и т. 7 ДОПК.

Въз основа на анализ на събрани в хода на ревизията доказателства приходните органи са приели, че през процесния период Ц. И. е получил адвокатски възнаграждения в общ размер на 28 652,50 лева съгласно представените договори за правна защита и съдействие от трети лица, описани в таблица на стр. 15 17 от РС, като за липсващите от кочаните договори /общо 24 бр./ е прието, че същите са изписани и предадени на институции, пред които е осъществено процесуално представителство и са налице укрити доходи от получени адвокатско възнаграждения по тях от 8 595,84 лева, определени на база на средно възнаграждение за извършени адвокатски услуги по наличните попълнени договори за правна защита и съдействие в размер на 358,16 лева.

На второ място, в хода на ревизията е констатирано, че укрити доходи представляват и сумите от 297 900 лева, получена като разлика между 311 900 лева / сума, получена по банковата сметка на ревизираното лице от Р. Г., чиййто произход е от А. Б. ООД/ и 14 000 лева / възстановена сума на А. Б. ООД/ и която сума е останала при Ц. И. поради липсата на доказателства за разходването и връщането й, както и сумата от 28 452,20 лева, останала в патримониума на РЛ в края на 2012 г. като неизразходвана, преведена от А. Т. И. ЕООД по банковата му сметка по фактури за доставка на слънчоглед, издадени от Г. С. С. ООД.

В обобщение с РА е определена данъчна основа от друга стопанска дейност - 21 744,25 лева и годишна данъчна основа от други доходи 326 352,20 лева или данъчна основа на общия годишен доход 348 096,45 лева, дължим данък за 2012 г. в размер на 34 809,65 лева, деклариран данък в размер на 2013 лева, внесен данък 0 лева, данък за внасяне 34 809,65 лева и лихви 8368,95 лева.

Съдът е формирал извод за недоказаност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред спрямо Игнатов, като не са налице убедителни доказателства за наличието на укрити доходи, недекларирани от РЛ през процесната 2012 г. С обжалваното решение е прието, че Ц. И. дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на декларирания от 2013 лева - главница ведно с лихви за забава в размер на 474,02 лева, като процесният РА е отменен относно установеното задължение за внасяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. за разликата над 2013 г. главница до пълния установен размер от 34 809,65 лева и за разликата от 474,02 лева до 8368,95 лева лихви за забава и съответно, жалбата на лицето е отхвърлена срещу РА в останалата част.

Основателно е възражението на Ц. И. за изтекла 10 годишна давност относно установените с РА задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за процесната 2012 г. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10 годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Прилагането на давностния срок се извършва по възражение на задълженото лице и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява съответното публично вземане, като съдът има задължението да отмени оспорения РА.

В процесния случай задължението за данък по чл. 48 ЗДДФЛ е за 2012 г., поради което 10 годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е започнал да тече от 01 януари на 2014 г. и е изтекъл до края на 2023 г. Следователно, процесният РА се явява незаконосъобразен изцяло, включително и в частта на декларирания от лицето данък за 2012 г. в размер на 2013 лева ведно с лихвите за забава в размер на 474,02 лева. Неоснователно е твърдението на касатора Игнатов, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, като е приел, че предмет на обжалване е и декларираният от лицето данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2013 лева във връзка с декларирани доходи от упражнявана свободна професия адвокат в размер на 35 100 лева съгласно ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ с вх. № 7700 от 30.04.2013 г. Видно от констатациите в РД и в РА годишната данъчна основа във връзка с доходите от упражнявана свободна професия адвокат са за сумата от 21 744,25 лева / след приспадане на 25 % нормативно признати разходи и сумата за ЗОВ/, вместо за декларираната от лицето в размер на 20 133 лева, като от таблицата на стр. 3 от РА във връзка с размера на дължимия данък и лихвите за забава е отразена сумата в размер на 2013 лева и лихви в размер на 474,02 лева или общо сума в размер на 2487,02 лева, както и сума в размер на 32796,65 лева и лихви за забава в размер на 7722,93 лева. Общият размер на задължението за данък за внасяне за 2012 г. е за сумата от 34 809,65 лева и лихви в размер на 8196,95 лева съгласно РА, като РЛ е подало жалба както по административен ред, така и по съдебен ред срещу процесния РА изцяло. Следователно, в случая първостепенният съд не се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, респ. свръхпетитум.

Въпреки горното, след като към края на 2023 г. е изтекъл 10-годишният давностен срок по отношение на установените с РА задължения за данък за внасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. и така направеното в касационното производство възражение за изтекла давност, то обжалваното решение в отхвърлителната част на жалбата срещу РА относно декларирания/ но невнесен/ от Ц. И. данък в размер на 2013 лева и лихви в размер на 474,02 лева се явява неправилно и следва да се отмени ведно с отмяната на РА в посочената част. В останалата част досежно отмяната на РА относно задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за разликата над 2013 лева до пълния установен размер на задълженията за сумата от 34 809,65 лева и за разликата над 474,02 лева до 8196,95 лева лихви за забава решението се явява правилно.

Въз основа на извода за незаконосъобразност на РА обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските следва да се отмени, тъй като то е обвързано с постановения по главния предмет съдебен акт.

При този изход на спора, в полза на двамата касационни жалбоподатели разноски не се присъждат за Игнатов поради липса на заявено искане за тяхното присъждане и за директора на дирекция ОДОП гр. Варна поради липса на основание с оглед крайния съдебен акт за отмяна на РА.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1065 от 19.07.2023 г. по адм. дело № 3687/2015 г. по описа на Административен съд Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ц. И. срещу Ревизионен акт № Р-25-1401392-091-001 от 24.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 539 от 16.11.2015 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са му установени задължения за внасяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2013 лева главница и 474,02 лева лихви, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-25-1401392-091-001 от 24.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 539 от 16.11.2015 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, с която спрямо Ц. И. са установени задължения за внасяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2013 лева главница и 474,02 лева лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОТМЕНЯ определение № 2229 от 09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 3687/2015 г. по описа на Административен съд Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА