Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 9243/2023 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на К. К. К., чрез адв. З. Д., против Решение №4575/07.07.2023 г., постановено по адм. д. №9111/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №1040-21-660/30.08.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- София - град, потвърждаващо Разпореждане №РВ-3-21-01157477 от 08.07.2022 г., издадено от длъжностно лице по реда на чл.114, ал.3 КСО, с което е разпоредено К. К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 15.11.2018 г. до 02.01.2021 г. в размер на 25 075, 13 лева, от които главница 19 572, 50 лева и лихва 5 502, 63 лева.

Касаторката оспорва съдебното решение като твърди, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че в съдебното решение липсват мотиви, налице е логическа непоследователност и са изведени неправилни правни изводи.Иска да бъде отменено обжалваното решение и да й бъдат присъдени разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София - град, чрез гл. юрисконсулт М. В., оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба, против подлежащ на оспорване административен акт. То е валидно и допустимо, но при постановяването са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

С обжалваното първоинстанционно решение е отхвърлена жалбата на К. К. К. против Решение №1040-21-660/30.08.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град, потвърждаващо Разпореждане №РВ-3-21-01157477 от 08.07.2022 г., издадено от длъжностно лице по реда на чл.114, ал.3 КСО, с което е разпоредено К. К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 15.11.2018 г. до 02.01.2021 г. в размер на 25 075, 13 лева, от които главница 19 572, 50 лева и лихва 5 502, 63 лева.

Административният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не е налице нарушение на административнопроцесуалните правила, а процедурата по издаването му е съобразена с приложимата норма на чл.117, ал.3 КСО.

Съдът е извършил фактически установявания, но не е преценил, че следва да обърне по - прецизно внимание на обстоятелството дали индивидуалният административен акт е мотивиран, дали са налице противоречия, неясноти и хронологично съответствие на изложените факти в мотивната част, дали описаната фактическа обстановка съответства на разпоредителната част на акта и посоченото правно основание, като в случай на такава констатация, съдът е следвало да събере относимите доказателствени средства и да установи в пълен обем правнорелевантните факти.

В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане на всички възражения на жалбоподателката, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона/чл.235, ал.2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението.

На първо място настоящият състав отбелязва, че по делото не е проследено хронологично точно и ясно развитието на административното производство по заявлението на жалбоподателката от 26.05.2022 г., което с Решение №1040-21-580/29.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ отменя Задължителни предписания №ЗД-1-21-01156547/01.07.2022 г. на ст. инспектор, издадени за заличаване на подадените от СИЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО за периода 01.12.2017 г. - 31.12.2021 г. и връща преписката на органа, вследствие на което са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01174601/01.08.2022 г. за същия период / предшествани с ново заявление, вх.№ 94-К-236/13.07.2022 г. от страна на жалбоподателката/ и за които предписания не е ясно дали са обжалвани или влезли в сила, т. е. не би могло да се установи категорично заличени ли са подадените данни с декларация, обр.1, съгл. Наредба №Н-13/17.12.2019 г. от МФ за К. К. К.. Следва да се отбележи, че този факт, вкл. периода 01.12.2017 г.-31.12.2021 г. има пряко отношение към настоящия спор, но той не е посочен нито от административния орган, нито установен от съда.

В своите мотиви, в темпорално неправилна последователност, съдът е отбелязал, че Разпореждане №РВ-3-21-01157477 от 08.07.2022 г., издадено от длъжностно лице по реда на чл.114, ал.3 КСО, е постановено след издадени Задължителни предписания № ЗД №1-21-011746004/02.08.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ - София - град, както и е развил съображения за приложение на хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 КСО, в противоречие с изложеното в разпореждането и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ, т. е. подвел е фактите и обстоятелствата по делото под правна норма, която не е релевантната за конкретния случай, с оглед разпоредителната част на оспореното решение. Отделен е и въпросът с разпределението на доказателствената тежест при наличието на двете предложения - чл.114, ал.1 и чл.114, ал.2 КСО.

На съда е служебно известно, че по посоченото заявление, вх.№ 94-К-236/13.07.2022 г., подадено от К. К., действително са издадени Задължителни предписания № ЗД №1-21-011746004/02.08.2022 г. на инспектор на ТП на НОИ - София - град за заличаване на подадените данни с декларация, обр.1 за процесния период, които са обжалвани и по тях е постановено Решение №6840/05.06.2024 г. по адм. д.№6718/2023 г. на шесто отделение на Върховния административен съд. Това обстоятелство също следва да бъде съобразено от съда.

Поради това, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от съда процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението.

Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания индивидуален административен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти прави невъзможно правилното приложение на материалния закон.

Касационният съд като контролна инстанция е обвързан от фактическите констатации на предходната инстанция и не може да навлиза по същество в материалноправния спор. Той не е снабден с правомощията на първата инстанция за провеждане на състезателно производство, гарантиращо установяването на истината за материалния въпрос, може обаче да следи дали фактическите изводи на първоинстанционния съдия не нарушават законите на мисленето, дали са изложени последователни и логични съждения относно фактите по делото.

Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя относно законосъобразността на акта, на всички основания по чл. 146 от АПК, както и да се съберат и анализират всички относими доказателства. Съдът следва да изпълни и служебното си задължение за разпределяне на доказателствената тежест в процеса с конкретни указания, както и да изиска комплектоване на цялата административна преписка по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК, доколкото по делото има данни, че съществуват допълнителни документи, които са от решаващо значение за изясняване на спора.

Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение за относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на административния съд, че жалбата на К. К. срещу Решение №1040-21-660/30.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София - град следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4575/07.07.2023 г., постановено по адм. д. №9111/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд София - град.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ