Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: М. М. Х. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Х. К. по касационно административно дело № 9315/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София, чрез процесуален представител срещу решение № 5390/14.08.2023г., постановено по адм. дело № 3293/2023г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Д. К. ЕООД е отменен АУПДВ № 10-10-1180#1/10.03.2023г., на изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 140 984.55лв., ведно със съответната лихва за забава.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационната жалбоподателка твърди, че при постановяване на обжалваното решение съдът е направил превратно тълкуване на приобщения по делото доказателствен материал и на относимите в случая правни норми. Сочи се, че в издадения акт изрично е прието, че трите дружества Д. К. ЕООД, Булран ЕООД и С. К. ЕООД представляват едно и също дружество по смисъла на чл. 2, 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013г. Изрично е посочено, че лицето М. П. контролира и упражнява доминиращо влияние в трите дружества, като по този начин при отпускане на минимална помощ на всяко едно от тях ще се съсредоточи голям финансов ресурс, в едно лице именно чрез правната фигура на едно и също предприятие, което е в противоречие с целта заложена в Регламент /ЕС/ № 1407/2013г.

По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу издадения АУПДВ. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба Д. К. ЕООД гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор я оспорва. Счита решението за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Предмет на спора пред АССГ е бил АУПДВ № № 10-10-1180#1/10.03.2023г., на изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София, с който на Д. К. ЕООД на основание чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 8 от ЗДП, чл. 166, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 165 от ДОПК, чл. 3, 7 и чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към помощта de minimis е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 140 984.55лв., ведно с лихва за неправомерност, от момента на предоставяне на помощта до пълното възстановяване на главницата.

За да отмени процесния АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за издаването му, но акта противоречи на материално-правните норми.

Установено е, че дружеството Д. К. ЕООД /към момента на сключване на договор с Агенцията по заетостта е ООД/ е с управител М. П., притежаващ 50% от капитала му. Същото физическо лице е и управител и едноличен собственик на С. К. ЕООД и Булран ЕООД.

Между търговеца и Агенцията по заетостта е сключен договор от 27.05.2019г. и допълнително споразумение, съгласно което Агенцията по заетостта, като възложител е следвало да предостави на търговеца средства в общ размер на 140 984.55лв. за всяко насочено и одобрено безработно лице с трайни увреждания по условията на П. О. и заетост, наето по трудово правоотношение на пълно или непълно работно време по КТ.

Установено е, че Д. К. ООД е получило помощ de minimis в размер на 140 450.36лв. Булран ЕООД е получило минимална помощ в размер на 255 645.24лв. и С. К. ЕООД също е получило минимална помощ от 37 666.08лв. на основание сключен договор с Агенцията по заетостта по посочения по-горе проект. Трите дружества са получили общо минимална помощ надхвърляща допустимия праг от 391 166лв.

Издателя на акта е приел свързаност между трите дружества, като се образува едно и също предприятие по смисъла на чл. 2, 2 от Регламент 1407/2013, чрез управителя на на Булран ЕООД и С. К. ЕООД, явяващ се собственик на 50% от Д. К. ЕООД, към момента на сключване на договора.

АССГ се е позовал на разпоредбите на 1, т. 15 и т. 19 от ДР на ЗДП относно понятията Минимална помощ и Неправомерно получена помощ, както и на разпоредби от регламент /ЕС/ № 1407/2013.

Решаващия съд въз основа тълкуване нормата на чл. 2, 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013 е приел, че качеството предприятие се отнася както до търговско дружество, така и до публичен субект, юридическо лице с нестопанска цел или индивидуален субект, важно е дейността която извършва да се квалифицира като икономическа.

АССГ е приел, че Д. К. ЕООД и посочените по-горе две други дружества са търговски такива, извършващи икономическа дейност в съответствие с регистрацията им в търговския регистър. Посочил е, че чл. 2, 2 от Регламент № 1407/2013 съдържа четири вида взаимоотношения, водещи до приемането, че се касае за едно и също предприятие, като в АУПДВ е посочена хипотезата на чл. 2 тъй като управителя на посочените дружества е собственик на капитала на две от тях и съдружник с 50% дялово участие в Д. К. и по този начин са изпълнени хипотезите на чл. 2, 2, бук. а, бук. б и бук. в от посочения Регламент.

Според решаващия съд чл. 2, 2 от Регламент № 1407/2013 съдържа две хипотези на осъществяване на взаимоотношения между предприятия пряка и непряка свързаност, като в акта не е посочено ясно коя от двете хипотези е осъществена. Прието е, че органа не е подвел установените факти към съответната правна норма т. е. липсва посочване а конкретно правно основание. Съдът е посочил, че не е посочено и не става ясно как точно управителят на Д. К. ЕООД /ООД към момента на сключване на договора/ държи контролното дялово участие в това дружество, след като това му участие е 50%.

В обобщение е прието, че оспорения АУПДВ като противоречащ на материалноправните норми чл. 2, 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013 е незаконосъобразен и е отменен.

Обжалваното решение е неправилно.

Безспорно по делото е установено, че дружеството Д. К. ЕООД /към момента на сключване на договора е ООД/ е с управител М. П., който е и собственик на 50% от дяловете в дружеството, както и, че това лице е собственик и управител на Булран ЕООД и С. К. ЕООД. Безспорно е, че дружествата са получили помощи от Агенцията по заетостта по програма Обучение и заетост в размер над 391 166лв. т. е. над минималния определен в чл. 3, 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013 размер, като е прието, че получената обща сума е неправомерно получена.

По силата на чл. 37, ал. 1 от ЗДП неправомерно получената минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Понятието за неправомерно получена минимална помощ е дадено в 1, т. 19 от ДР на ЗДП и е минимална помощ, предоставена в нарушение на регламент за минимална помощ т. е. в нарушение на регламент /ЕС/ № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към помощта de minimis. По силата на чл. 3, 2 от Регламента общия размер на помощта de minimis предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години.

По силата на чл. 3, 5 таваните, посочени в параграф 2, се прилагат независимо от формата на помощта de minimis или от преследваната цел и без значение дали предоставената от държавата членка помощ се финансира изцяло или частично със средства, произхождащи от Съюза. Периодът от три бюджетни години се определя според бюджетните години, използвани от предприятието в съответната държава членка.

В нормата на чл. 2, 2 от Регламента е дадено и легалното определение на понятието едно и също предприятие - означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения: а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие; б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие; в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт; г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие. Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) г), посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие.

В конкретния случай за да постанови АУПДВ за подлежащо на вземане държавно вземане административния орган е приел, че трите дружества представляват едно и също предприятие по смисъла на чл. 2, 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013 и тъй като получените от тях минимални помощи надвишават тавана в чл. 3, 2 от Регламента е налице неправомерно получена минимална помощ от дружеството-жалбоподател, подлежаща на възстановяване.

Следва на първо място да се установи дали посочените в акта дружества имат характеристиките на предприятие по смисъла на Регламент /ЕС/ № 1407/2013, като от събраните доказателства следва да се приеме, че те имат това качество, тъй като осъществяват икономическа дейност, включваща в себе си предлагане на стоки и/или услуги на даден пазар, както правилно е приел и АССГ.

На второ място следва да се прецени дали съществуват между тях взаимоотношения от такъв вид, че те да попадат под понятието едно и също предприятие.

Както правилно е посочил и АССГ нормата на чл. 2, 2 от Регламента е фикционна такава т. е. нормата създава необорима презупция, че всички предприятия, които поддържат помежду си поне един от посочените четири вида взаимоотношения се считат за едно и също предприятие. В конкретния случай настоящата касационна инстанция приема, че в издадения АУПДВ точно, ясно и конкретно, чрез установените факти и обстоятелства е посочено наличието на индиректна свързаност между трите дружества чрез участието на физическото лице М. П., а именно : притежание на мнозинство от гласовете в друго предприятие едноличен собственик на Булран ЕООД и С. К. ЕООД и собственик на 50% от дяловете на дружеството-жалбоподател; право да се назначават управителите на друго предприятие лицето е назначено за управител и на трите дружества, както и право за упражняване на доминиращо влияние посредством устав или учредителен акт, респек. закона М. П. с оглед заеманите от него функции на управител и едноличен собственик респек. на 50% от дяловете на Д. К. ЕООД има възможност да упражнява влияние и контрол върху вземането на решения и в трите дружества. Както се посочи именно чрез физическото лице М. П., се осъществява непряк контрол в управлението и на трите дружества и по този начин, той участва в икономическата дейност на контролираното предприятие. Тази индиректност на връзката между трите дружества се извлича от установените факти и обстоятелства, като органа изрично е посочил и нормите на чл. 2, 2, бук. а, бук. в и бук. г, като е обосновал своята теза. Изводите на АССГ, че липсва посочване на точната осъществена хипотеза пряка или непряка свързаност между дружествата, е неправилен и в противоречие със събраните доказателства и изложените в акта факти и обстоятелства. Установените правилно такива по спора са подведени и към съответната коректна правна норма, в противовес на мотивите на първоинстанционния съд т. е. при издаване на акта изпълнителния директор на Агенция по заетостта е посочил конкретното правно основание под което е включил удостоверените от него факти и обстоятелства.

С издаване на процесния АУПДВ, както се сочи в касационната жалба, е изпълнена целта на закона, а именно да не се допуска съсредоточването на голям финансов ресурс в едно лице, което се постига именно чрез фигурата на едно и също предприятие.

Изложеното налага извода, че обжалваното решение е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на Д. К. ЕООД срещу АУПДВ № № 10-10-1180#1/10.03.2023г., на изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София

С оглед изхода на спора, решението на АССГ е неправилно и в частта разноските за първоинстанционното производство, присъдени в полза на жалбоподателя поради което следва да се отмени и в тази му част.

От друга страна, предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден ответника по касация да заплати на Агенцията разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200лв., или по 100лв. за всяка инстанция, както и платената д. т. по касационната жалба в размер на 1 123.60лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5390/14.08.2023г., постановено по адм. дело № 3293/2023г. на Административен съд София - град, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. ЕООД гр. София срещу АУПДВ № № 10-10-1180#1/10.03.2023г., на изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София.

ОСЪЖДА Д. К. ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от управителя М. П. да заплати на Агенция по заетостта гр. София, сума в размер на 1 323.60лв. /хиляда триста двадесет и три и 0.60/, разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ