Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 9310/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на д-р П. Х. в качеството си на представител на лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ Медик 28-Дружба-АИГПМП[Фирма 2] с адрес гр. София против Решение № 5077 от 26.07.2023г., постановено по административно дело № 2293/2023 г. по описа на Административен съд София град. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за частично прекратяване на договора.

Ответникът директорът на СЗОК, в писмен отговор по касационната жалба твърди нейната неоснователност и законосъобразност на съдебното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Заповед за налагане на санкция № РД 15-263/22.02.2023 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 412, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2020 2022 г. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО е наложена на Медик 28 Дружба АИГПМП[Фирма 2] санкция: частично прекратяване на договор № 22-1471/2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК и Медик 28 Дружба АИГПМП[Фирма 2], по отношение на медицинската дейност на д-р Р. Г..

Санкцията е наложена поради отчетена дейност, която не е извършена по амбулаторен лист издаден на ЗОЛ Я. С. на 31.03.2022г. , както и е констатирано нарушение на работата с медицинската документация. Наложената санкция касае единствено и само частично прекратяване на договор сключен между НЗОК и лечебното заведение по отношение на дейността на д-р Р. Г..

След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р Г. по отношение на здравно осигуреното лице Я. С. е отчел дейност, която не е извършена. Издаден е амбулаторен лист № 4362/31.03.2022 г. за извършен преглед на детето с диагноза [диагноза], като е установено, че амбулаторният лист не се съхранява в лечебното заведение и липсва подпис на пациента или негов представител. Свидетелските показания на д-р Г. пред първоинстанционния съд са в посока на допусната техническа грешка при издаването на амбулаторния лист, дължащо се на погрешно изписване на ЕГН или име на пациент, както и за недобра организация при съхранението на медицинската документация. Съдът не е кредитирал тези показания, като ги приел за защитна теза на санкционираното лице. Свидетелските показания на майката на детето Й. С. са кредитирани от съда и са установили, че тя никога не е попълвала заявление за избор на д-р Р. Г. за личен лекар на детето, както, че подписът положен в регистрационната форма за избор на ОПЛ, не е неин, както и обстоятелството за липса на извършен преглед на детето и.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормата на 412, ал. 1, т. 2 и ал.2 вр. чл. 421, ал. 1 б. а от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 г. (НРД за ДД за 2020-2022 г.) и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразното налагане на санкция прекратяване на договора частично, по отношение на д-р Г..

Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд София град, инстанцията по същество на спора, са проверени констатациите на административния орган, дали основание за издаване на административния акт. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Страните както в първоинстанционното производство, така и в касационното не оспорват фактическата обстановка, възприета от състава на АССГ.

Лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ Медик 28-Дружба-АИГПМП[Фирма 2] с адрес гр. София ж. к. Дружба, ул. И. Б. №1 има сключен договор № 221471 от 14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен с Национална здравноосигурителна каса, от който договор и приложената декларация се установява, че д-р Р. Г. е сред списъка на общопрактикуващите лекарите в обсъжданото лечебно заведение. Отчетен е преглед на здравно осигуреното лице от страна на д-р Г., който не е бил реално проведен, т. к. видно от данни по административната преписка и свидетелските показания на майката на детето, такъв преглед не е извършен. Нещо повече, детето никога не е записвано при личен лекар д-р Г., като не е подадена регистрационна форма за подобна промяна. Тази промяна обаче фактически е отразена в регистър на ЗОЛ с избор на общопрактикуващ лекар д-р Г. считано от 01.12.2022 г. за детето Я. С..

Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 421, ал. 1 б. А от НРД за ДМ за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б. а от ЗЗО. При безспорно удостоверено невярно документиране на преглед с амбулаторен лист на дата 31. 02.2022г., без пациентът да е присъствал и без фактически да е избрал този ОПЛ за личен лекар.

Тези факти напълно се покриват от нормите на чл. 421, ал. 1 б. А от НРД за ДМ за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б. а от ЗЗО и от договора между НЗОК и АПМС-ИП, поради което правилно съставът на АССГ е приел, че оспореният административен акт отговоря на изискванията за законосъобразност.

Правилно е позоваването на съдебната практика при отхвърляне на възражението в жалбата, че прекратяването на индивидуалната практика на лекаря ще доведе до цялостно прекратяване на докторската му практика и договора с НЗОК. Правилни са изводите на съда основани на чл. 21, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г, че лечебното заведение като изпълнител на ПИМП по договора с НЗОК и физическото лице, което работи като лекар, са различни правни субекти. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано, с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно, лекарят, по отношение на когото договорът е прекратен, запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило на чл. 59, ал. 11, т. 1 б. а ЗЗО правилно договорът е прекратен частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение.

С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съотвества на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и заявената претенция на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5077 от 26.07.2023г., постановено по административно дело № 2293/2023 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Медик 28-Дружба-АИГПМП[Фирма 2] гр. София да заплати на СЗОК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ