Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 9546/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на А. Ж., подадена чрез пълномощник адв. В. С., с подробно развити касационни основания, срещу Решение № 783/20.07.2023 г., постановено по адм. дело № 790/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74, ал.1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски.

Ответникът директорът на ТП на НОИ Бургас, в писмен отговор чрез пълномощник юрк Д. Д. оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащо на касационно оспорване съдебен акт.

С Решение № 783/20.07.2023 г., постановено по адм. дело № 790/2023 г. Административен съд - гр. Бургас е отхвърлил жалбата на А. Ж. против Решение на директора на ТП НОИ - Бургас изх. № 2112-02-36#7 от 05.03.2023 г., с което е оставено в сила Разпореждане № 2112-02-36#4 от 03.02.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП НОИ - Бургас, с което на основание чл.74, ал.1, т.3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за инавалидност поради общо заболяване на А. Ж..

Съдът е приел за установено, че с Експертно решение (ЕР) № 1111/01.04.2004 г. на ТЕЛК към МБАЛ - Бургас на Желев била определена 82,85 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, дата на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на инвалидността до 01.04.2007 г. Поради влошено здравословно състояние, било извършено преосвидетелстване и с ЕР № 91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас била определена 75 % трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на инвалидността пожизнен. С Решение № 0468/24.01.2023 г. по чл.98 от КСО медицинска комисия при ТП НОИ - Бургас е потвърдила оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране и срока на инвалидността.

След преценка на трудовия стаж е установено, че общият трудов стаж възлиза на 1 г., 5 месеца и 25 дни. Направен е окончателен извод, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО.

Решението на Административен съд - Бургас, с което подадената жалбата срещу адм. акт не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят извод, че правилно е отказано отпускането на пенсия по чл. 74 от КСО .

А. Ж. е подал Заявление вх.№ 2112-02-36/17.01.2023 г. с искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност. С Разпореждане изх. № 2112-02-36#4 от 03.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП НОИ - Бургас заявената пенсия за инвалидност поради общо заболяване била отказана, като е посочен мотив, че с Решение № 91333/13.12.2022 г. ТЕЛК - Бургас на Желев е определена 75 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на инвалидността пожизнен. Към датата на инвалидизиране Желев е имал навършени [възраст], а представеният от лицето стаж до тази дата е в размер на 1 г., 05 и м. 25 д., което е по-малко от изискуемия по чл.74, ал.1, т.3 от КСО, поради което не се следва пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

С Разпореждане № 2112-02-36#4 от 03.02.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас на А. Ж. е отказана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като лицето няма 3 години осигурителен стаж до датата на инвалидизирането.

Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Бургас, като по-горестоящият административен орган с Решение изх. № 2112-02-36#7 от 05.03.2023 г. е оставил без уважение жалбата на г-н Желев.

Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акта, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и отнесени към правилното решаване на спора с писмени доказателства, обсъдени с релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.

При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо признат ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, 3 години, до навършването на 30 години. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми и е установил, че към датата на инвалидизирането на Желев - 15.03.2004 г., той е имал придобит осигурителен стаж от 1 година, 5 месеца и 25 дни. Съдът правилно е счел, че изискуемият стаж следва да е придобит преди датата на инвалидизирането.

В касационната жалба не се съдържат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при извършване на съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за тяхното издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от този съдебен състав и не следват да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК , касационната инстанция препраща към тях.

Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице посочените касационни основания за неговото отмяна.

При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК , Върховният административен съд - състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 783/20.07.2023 г., постановено по адм. дело № 790/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас.

ОСЪЖДА А. Ж. с [ЕГН], гр. Бургас,[адрес], да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща, разноски по делото за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ