№ 506

Гр.София, 06.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 2525 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Й. С., чрез адв. А. С., срещу решение № 545/03.02.2023 г. по в. гр. д. № 7944/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 3904/27.04.2022 г. по гр. д. № 54610/2021 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от Д. Й. С. против УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД-26-1959/26.08.2021 г. на изпълнителния директор на болницата на основание чл. 328, ал. 2 КТ, за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „Началник клиника“ в Клиника по хирургия при ответника и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 13 557 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2021 г. до окончателното плащане.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Следва ли договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборот печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения, инвестиции? – твърди се противоречие с решение № 108/2019 г. по гр. д. № 4168/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 78/2019 г. по гр. д. № 2493/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 225/2018 г. по гр. д. № 1671/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 230/2015 г. по гр. д. № 346/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 32/2014 г. по гр. д. № 4502/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 249/2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на ВКС, ІV г. о.; 2/ Какви са задълженията на въззивната инстанция като такава по съществото на спора? – твърди се противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, решение № 50101/2023 г. по гр. д. № 68/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 12/2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 1187/2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ІV г. о.

Ответникът по касационната жалба УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

По делото се установява, че между ищеца и ответника е съществувало срочно трудово правоотношение /за три години/, по силата на което ищецът заемал длъжността „Началник клиника“ на клиника по хирургия при УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Със заповед № РД-26-1959/26.08.2021 г. на изпълнителния директор на болницата, проф. И. П., трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ във връзка със сключен договор за управление на предприятието съгласно допълнителното споразумение от 14.07.2021 г., считано от 27.08.2021 г. Заповедта е връчена същия ден на ищеца при отказ, удостоверен надлежно с подписа на трима свидетели.

От представените по делото договор № РД-16294/19.4.2021 г., протокол на министъра на здравеопазването № РД-16-495/14.07.2021 г. и допълнително споразумение към него от 14.07.2021 г. се установява, че на 19.04.2021 г. е сключен договор за възлагане на управлението между „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД и изпълнителния директор – А. Г. Б., Ж. С. С. и В. Д. Д.. С решението от 14.07.2021 г. на едноличния собственик на капитала на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗПП е освободен един от членовете на съвета на директорите на болницата – А. Б. и на негово място е определен за член на СД и изпълнителен директор на ответното дружество И. П. за срок до провеждане на конкурс. На основание това решение на едноличния собственик на капитала между „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД и П. е сключено допълнително споразумение към договора за възлагане на управление от 19.04.2021 г. С посоченото принципалът възлага, а новоизбраният член на СД приема да управлява лечебното заведение, като приема и всички права и задължения по договора за възлагане на управление от 19.04.2021 г.. Допълнителното споразумение влиза в сила на 14.07.2021 г.

По делото не е спорно и се установява от приложената длъжностна характеристика, че заеманата от ищеца длъжност „началник клиника“ е с ръководен характер по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като според възложените му функции е осъществявал непосредствено ръководство на клиниката и е отговарял за дейността й. Длъжността на ищеца не е имала само изпълнителски характер, той е имал и организационни и контролни функции и е направлявал дейността на подчинените му служители.

Установено е още, че ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател до 20.09.2021 г. От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното БТВ на ищеца е в размер на 4050 лв., а търсеното обезщетение възлиза на 13557 лв.

От правна страна съдът е посочил, че право да приложи специфичното по цел уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението. Достатъчно е да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Целта на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието. Прието е, че УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КТ „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Въззивният съд е цитирал решение № 442 от 8.06.10 г. по гр. дело № 1621/09 г. на ІІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика. В случая в длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност като негови задължения са възложени ръководство, организация, контрол и отговорност за трудовия процес на лечебното заведение „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, поради което е направен извод, че длъжността му е с ръководен характер по см. на на § 1, т. 3 от ДР на КТ.

По отношение на представения по делото договор за възлагане на управлението – допълнително споразумение от 14.07.2021 г. към договора за възлагане на управление от 19.04.2021 г. съдът е приел, че същият съдържа бизнес задачи и бизнес програма, като препраща към последната досежно конкретика относно тяхното постигане. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от договора за управление на изпълнителния директор е възложено да организира и контролира изпълнението на бизнес програмата на лечебното заведение и ежегодното й актуализиране, както и достигането на конкретните икономически показатели, заложени в нея. Както е посочено в допълнителното споразумение от 14.07.2021 г., същото е неразделна част от договора за възлагане на управлението от 19.04.2021 г. В чл. 5 от договора за управление е предвидено задължение за СД на ответното предприятие да разработи и приеме бизнес програма за целия срок на договора – 2021-2023 г. Съдебният състав се е позовал на практика на ВКС, според която при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение – същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Макар постигането на така описаните цели да не е посочено изрично в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, същите произтичат от характеристиките на договора за възлагане на управление на предприятието и свързаните с него конкретни нови стопански цели, които несъмнено налагат изпълнението им да бъде осъществено с нов ръководен екип, а не със стария такъв предвид същността на посоченото уволнително основание. Достатъчно е да е сключен нов договор, с който собственикът на предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение е възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице (управител, изпълнителен директор на дружеството ) срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението по договора. Изводът произтича от правната характеристика на договора за управление, който е каузален, а неговото основание/кауза/цел, към която е насочен, е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск и полагайки грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат. С оглед това, макар в производството да не е представена бизнес програмата на лечебното заведение, въззивният съд е приел за неправилен изводът на първата инстанция, че в сключения договор за управление не е предвидено задължение на изпълнителния член на СД да постигне конкретни икономически показатели съобразно нея. Поради изложеното обжалваното решение е отменено и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ са отхвърлени.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното:

По първия въпрос в практиката на ВКС (напр. решение № 144/2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 259/2017 г. по гр. д. № 1235/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.) е изразено разбиране, че договорът е за възлагане на управлението, ако директорът се е задължил в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат. Без значение е дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна програма; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. В случая, доколкото в допълнителното споразумение няма уговорки за приемане на нова бизнес задача, а от друга страна е посочено, че новият управител осъществява всички права и задължения, произтичащи от договора за управление от 19.04.2021 г., то следва да се приеме, че в тях се включва и постигане на съществуващата бизнес задача, чието наличие не се оспорва. Необходимо е да се посочи още, че с исковата молба ищецът не е оспорил наличието на бизнес програма, като основният му аргумент за незаконността на уволнението е, че не е в правомощията на временно избран управител да извършва уволнения на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В съдебната практика е прието, че нито общата трудовоправна норма, нито приложимите в случая специални норми на ЗЛЗ не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл.328 ал.2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по-малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие, напр. до провеждане на конкурс за нов управител (решение № 259/2017 г. по гр. д. № 1235/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.). Поради изложеното поставеният въпрос не обуславя допускане на решението до касационно обжалване.

Вторият въпрос не отговаря на изискванията за правен въпрос така, както са разяснени с ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Въпросът е общотеоретично поставен и не визира конкретни нарушения, допуснати от въззивния съд при обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът единствено е посочил, че съдът е нарушил задължението си да спазва правилата на формалната и правната логика. Доколкото липсва въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, не е налице общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване.

Предвид посочените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба при направено искане за разноски се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545/03.02.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 7944/2022 г.

ОСЪЖДА Д. Й. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК 6810067681, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/ – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: