Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9670/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ), чрез процесуален представител, против решение № 538/01.02.2023 г. по адм. д. № 12641/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ) в частта, с която БНБ е осъдена да заплати на И. Г. от гр. София, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., в следствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се във фактическо бездействие, а именно невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В касационната жалба се твърди, че то е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Застъпва се твърдение, че административният съд не е взел предвид възражението за изтекла погасителна давност на исковата претенция, заявено още с отговора на исковата молба. Излагат се подробни доводи за липса на компетентност на БНБ да издаде акта за неналичност на депозити, както и за липсата на нарушение и на причинени вреди. Развиват се съображения, че депозитът на ищцата е бил олихвяван и е изплатен ведно с дохода от лихви, присъждайки и законова лихва се стига до неоснователно обогатяване, съдът не е взел предвид изплатената на ищеца договорна лихва, изчислена за целия срок на претенцията. Иска се отмяна на решенията, в оспорваните части и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

От БНБ е подадена и частната жалба, с която се оспорва Определение № 4137 от 15.05.2023 г. по адм. дело № 12641 от 2019 г., с което е отхвърлена молба от 20.02.2023 г. на БНБ за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Процесуалният представител на касатора сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за присъждане на разноски, съобразно изхода на делото.

Ответната страна – И. Г., не подава отговор по касационната и частната жалба в законовия срок.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че двете жалби на БНБ са процесуално допустими, а разгледани по същество са и основателни. Налице са касационни отменителни основания по отношение и на двата съдебни акта. Решението и определението според ВП са неправилни, поради нарушение на материалния закон и следва да бъдат отменени.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение и на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от И. Г. против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 8 627,96 лева за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност).

Вредите се претендират от незаконосъобразно фактическо бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на И. Г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в[Фирма 4] /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част над уважения до пълния предявен размер от 8 627,96 лева и за периода 06.11.2014 до 04.12.2014 г., искът е отхвърлен. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано Гигова е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 04.12.2014 г. също липсва причинно-следствена връзка.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е неоснователна.

Първо по становището на касатора за изтекла погасителна давност на исковата претенция, настоящата инстанция намира, че административният съд правилно и обосновано е отговорил на това възражение. Изводите на съда се споделят и от настоящата инстанция. Правилно АССГ е изследвал обстоятелствата, заявени в исковата молба и е стигнал до извод, че ищцата претендира вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие, обезщетяването на които се определя от стойността на законната лихва, което не променя характера на исковата претенция, че е за обезщетение. Приложима е общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. БНБ твърди, че исковата молба е просрочена, тъй като е постъпила в съда на 07.11.2019 г., а давностният срок е изтекъл на 06.11.2019 г. Настоящата инстанция също намира, че исковата претенция не е погасена по давност, тъй като видно от доказателствата по делото, молбата до съда е изпратена по пощата на дата 06.11.2019 г., а според чл. 62, ал.2, изр.1 ГПК срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. При буквално тълкуване на израза „срокът не се смята за пропуснат“, може да бъде направен извод, че процесуалното действие, извършено в писмен вид по пощата, се смята за извършено навреме. Касае се за фикция – когато определено процесуално действие, обективирано в молба, е изпратено в рамките на определения за извършването му срок, но фактически достига до съда като негов адресат извън този срок, законът го приравнява на действие, извършено в срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е възложена на ищеца.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките.

Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ.

Настоящата инстанция извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковата претенция е частично основателна и доказана.

От фактическа страна по делото е установено, че И. Г. е била вложител в[Фирма 4], с която е имала договор за безсрочен банков депозит и открита банкова сметка в лева. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на „КТБ“ АД.

След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на „КТБ“ АД Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г.

С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.

Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат.

По частната жалба:

С обжалваното определение № 4137 от 15.05.2023 г. АССГ е отхвърлил искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предвид на факта, че производството пред АССГ е образувано на дата 07.11.2019 г. преди влизане в сила на изменението на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ (ОБН.-ДВ, БР.94 от 29 ноември 2019 г., влязъл в сила на 03.12.2019 г.) разпоредбата на ал.4 не може да намери приложение в случая и не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските именно поради липса на основание за присъждане на разноски в полза на ответника. Дори в случаите на отхвърляне на предявения срещу него иск, разноски за съдебното производство по смисъла на ЗОДОВ не се дължат.

Изводите на първоинстанционният съд относно недължимостта на претендираните разноски са правилни. Въпреки законодателните промени в чл. 10 от ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./, същите действат занапред, предвид липсата на изрична законова разпоредба, придаваща обратно действие на този законов текст. АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на БНБ за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 538/01.02.2023 г., постановено по адм. дело № 12641/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в оспорената му част.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4137 от 15.05.2023 г. по адм. дело № 12641/2019 г. на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Особено мнение на съдия Светлана БорисоваОсобено мнение на съдия С. Б. по адм. д.№ 9670/2023г на ВАС

Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищцата договорна лихва.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.

СЪДИЯ:

/Св.Борисова/