О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3430

Гр. София, 03.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 2701 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 8206 от 13.03.2023 г., подадена от адвокат С. К. от АК – П. (пълномощник на Е. К. П.) срещу Определение № 570 от 07.03.2023 г. по в. гр. д.№ 1497/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД за предоставената безплатно защита пред ОС – Пловдив, разгледано по реда на чл. 248 ГПК.

С отговор, подаден в срок чрез процесуален представител адвокат Г. Н. от АК – П., жалбата е оспорена от насрещната страна А. В. Б.. Счита, че искането по чл. 248 ГПК не е основателно, тъй като Е. К. П. първоначално е представлявана във въззивното производство от пълномощника й в производството пред първата инстанция (адвокат Л. П.), чиито пълномощия са до приключване на спора във всички инстанции; по делото не са претендирани от страната разноските във връзка с това упълномощаване; адвокат С. К. от АК – П. се явява втори пълномощник, а съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски могат да бъдат възмездени за възнаграждение за един адвокат. При условията на евентуалност моли да бъде взета предвид редакцията на НМРАВ, действала към 26.09.2022 г. – момента на сключване на договора за правна защита и съдействие с адвокат К., съобразно която минималното възнаграждение възлиза на сумата 800 лева.

По съществото на частната жалба съставът на ВКС намира следното:

С въззивно Решение № 35 от 10.01.2023 г. по в. гр. д.№ 1497/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд – Пловдив за допускане на съдебна делба по иск, предявен от Е. К. П. срещу А. В. Б.. Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба, предявена от А. В. Б. и преценена като неоснователна.

В такава хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК (аналогична на чл. 64 ГПК /отм./), в който смисъл е задължителната съдебна практика - т. 9 от ППВС № 7/1973 г., чиято актуалност е запазена и при сега действащия ГПК (така: Определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д.№ 1727/2016 г. на ВКС, І г. о. и цитираните в него). По тази причина при обжалване на първоинстанционно, респ. – въззивно решение, постановено в делбено производство, разноски във въззивното (респ. – касационното) производство се присъждат на онзи съделител, чиито права са били оспорени с подаването на въззивна (респ. – касационна) жалба, която е приета за неоснователна, респ. правата му са били отречени с обжалваното решение и признати за установени по подадена от него жалба. С оглед изложеното, становището на въззивния съд, застъпено в обжалваното Определение № 570 от 07.03.2023 г. по в. гр. д.№ 1497/2022 г. на ОС – Пловдив, е в противоречие със закона и задължителната практика по приложението му и обуславя отменяване на атакувания съдебен акт.

На основание чл. 278, ал. 2 ГПК въпросът за основателността на подадената по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от адвокат К. молба вх.№ 1273 от 16.01.2023 г. следва да бъде разрешен с настоящото определение.

С оглед т. 9 от ППВС № 7/1973 г. и актуалната практика на ВКС, както и изхода от въззивното производство и обстоятелството, че с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение по гр. д.№ 2702/2023 г. на ВКС, ІІ г. о. не е допуснато обжалване на въззивното решение, ищцата има право да й се присъдят разноски за защитата й в производството пред ОС – Пловдив.

Съставът на ВКС констатира, че с пълномощно от 26.09.2022 г. адвокат К. е овластен да представлява ищцата във въззивното производство, като съобразно ДПЗС № 126779 е уговорено, че защитата се предоставя безплатно. В рамките на настоящото производство не се поддържат доводи за отсъствие на фактическо основание по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, поради което този въпрос не се подлага на обсъждане.

Неоснователно е възражението, че присъждането на разноски при условията на чл. 38 ЗЗД би било в противоречие с правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ограничението, установено с тази норма, се свежда до забрана ответната страна да отговаря за възнаграждение за повече от един адвокат на ищцовата страна, а не въвежда изискване ищцовата страна да бъде възмездена за разноските, направени от нея за възнаграждение за първия по време упълномощен адвокат. Смисълът на разпоредбата е, че независимо от броя на упълномощените в рамките на съответната инстанция адвокати и броя на заплатените в тази връзка възнаграждения, на ищцовата страна ще се присъдят разноските, направени във връзка с упълномощаването на само един адвокат за съответната инстанция. Както самият ответник признава в отговора на настоящата частна жалба, във въззивното производство не са претендирани разноски във връзка с предоставената на ищцата защита от първоначалния й пълномощник адвокат Л. П., поради което няма никаква пречка разноски да се присъдят за защитата, предоставена от адвокат К..

Относно размера на възнаграждението следва да се има предвид, че съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗЗД съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 4 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. Прилагайки тези критерии настоящият състав намира, че за защитата пред въззивната инстанция следва да се присъди сумата 800 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ Определение № 570 от 07.03.2023 г. по в. гр. д.№ 1497/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. В. Б. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. от АК – П. сумата 800 (осемстотин) лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД за защитата на Е. К. П. във въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: