Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 9866/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. А., подадена чрез адвокат В. В. от САК, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4959 от 20.07.2023г., постановено по адм. дело № 6791/ 2019г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ).
В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се уважи предявеният иск в пълен размер, като основателен и доказан.
Ответникът - Българска народна банка (БНБ) в писмен отговор, подаден чрез процесуални представители главен юрисконсулт Драгинова и юрисконсулт Градинаров, моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира разноски по делото.
Ответникът в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Градинаров моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Решаващият съд първоначално е бил сезиран с искова молба от Р. А. и „Куадрига“ ЕООД срещу БНБ. Производството по делото е разделено с определение от 12.11.2020г. и е продължило по исковата молба на Р. А. срещу БНБ за присъждане на сумата от 8 627 лева, представляваща законната лихва за забавено плащане на обезщетение по гаранционната схема за неналичен депозит в КТБ за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г. в размер на 196 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното решение АССГ е ОТХВЪРЛИЛ иска на Р. А. срещу БНБ за присъждане на сумата от 8 627 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г., изразяващо се в законната лихва за забавено плащане на гарантирания размер на депозита на ищеца в размер на 196 000 лв. в Корпоративна търговска банка (КТБ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Според решаващият съд от доказателствата по делото е установено, че ищецът е бил титуляр на две банкови сметки в български лева в „КТБ“ АД. С договор за финансов мениджмънт от 01.06.2012г., ищецът Р. А. се е задължил, като изпълнител по отношение на „Б. Б. ЕООД да изпълнява функции по финансово менажиране на авоари чрез свои банкови сметки, със срок на договора 10.06.2012г. С Анекс №1 от 12.06.2013г. към договора за финансов мениджмънт, страните се договарят, че договорът за финансов мениджмънт се сключвал за неопределено време. С договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 19 януари 2018г., „Б. Б. ЕООД прехвърля на „Куадрига“ ЕООД вземането си от КТБ, като е посочено, че „Батибалено - България“ ЕООД притежава по сметки в КТБ към 20.06.2014г. сумата в размер на 2 938 299,10лв. представляващи сбор от депозитите по две сметки, съответно 2 838 199,10лв. и 100 100,00лв. Титуляр по сметките от името на дружеството и съгласно Договор за финансов мениджмънт от 2012г., е консултантът по финансов мениджмънт на „Б. Б. ЕООД - Р. А..
Със съобщение от дата 05.11.2014г., заведено в КТБ под № 11012, на основание чл.99, ал.З ЗЗД за извършено прехвърляне на вземане Ахундов уведомява КТБ, че е извършена цесия с договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014г., сключен между него и „Агро Ж.А.“ ООД за вземането си по банкова сметка с IBAN: BG19 KORP92205 4045678606 в размер на 2 838 199,10лв. и по банкова сметка в лева с IBAN: BG19 KORP92205 4045678608 в размер на 100 100, 00лв. По сметка на ищеца в КТБ останало вземане в размер на 12 199,10лв.
С. З. с вх. № 4595/ 21.11.2017г. на КТБ "Агро Ж.А." ООД уведомява синдиците на банката, че с влязло в сила Решение от 31.03.2017г. по т. д. 7218/ 2016г. на СГС, VI-4 състав, са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на КТБ, прихващането, извършено по придобити от дружеството вземания, сред които и от ищеца Р. А. по договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014г. и за вземания в размер на 2 826 000 лв. и 100 100лв.
На 05.12.2014г., ищецът получил сума в размер на 195 876, 36лв. от Фонда за гарантиране на вземанията.
По делото пред първата инстанция е назначена, изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, въз основа на която e установен размера на законната лихва за периода от 25.07.2014г. до 05.11.2014г., върху гарантирания депозит.
Решаващият съд установил, че на 20.06.2014г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с влязло в сила Решение № 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор.
От правна страна посочил, че не била доказана първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди - претърпени вреди в претендирания размер, както и настъпването на преки и непосредствени вреди за ищеца. Останало недоказано ищецът да е имал вземане от КТБ в размер на 195 876,36 лв. през исковия период от 30.06.2014г. до 04.12.2014г., произтичащо от кредитни салда по негови сметки в КТБ.
Съдът посочил, че изричното му съобщение от дата 05.11.2014г., заведено в КТБ под № 11012, на основание договорът за прехвърляне на вземане от дата 29.10.2014г., по силата на който е цедирал своето вземане, водел до извода, че ищецът имал вземане в размер на 12 199,00 лв. от КТБ като остатък по негови сметки. Размерът на вземането на ищеца от КТБ не бил променен до края на исковия период - 04.12.2014г., с оглед факта, че на21.11.2017г. цесионерът „Агро Ж.А“ ООД уведомява длъжника КТБ за настъпила промяна в договора за цесия и прави изявлението, че като правна последица от решението по т. д. 7218/ 2016г на СГС е настъпило прекратяване с обратна сила на договора за прехвърлянето на вземането.
По отношение на претендираната с исковата молба законна лихва върху вземането от КТБ, съдът достигнал до извод, че същата на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД е преминала върху новия кредитор, съгласно от Договора за цесия от 24.10.2014г.
В заключение, съдът е намерил, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава същата е била отхвърлена.
Съдебното решение е неправилно.
В случая е предявен иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките.
Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл.4 ЗОДОВ.
Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, като исковата претенция е неоснователна и недоказана.
По делото безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по - дълъг период, БНБ не е направила установяването в императивния 5 дневен срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 – (в този смисъл т. 95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16).
Налице е извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити.
Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на БНБ за липса на претърпени вреди и по точно, че ищецът не е претърпял загуба в размер на законната лихва за забава.
Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД).
Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната дейност са налице.
Следва да се има предвид, че на основание договора за платежни услуги, ищецът е имал притежание върху движими вещи– парични средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява, именно поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл. 10 от Директивата. Единствено и достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/ 19, а в случая това условие е настъпило безспорно.
Настоящата касационна инстанция не споделя и изводите на адм. съд, че ищецът не е имал вземане към КТБ за претендирания с исковата молба период.
Обсъдените в мотивите на оспореното решение действия по прехвърляне на вземането на Р. А. срещу КТБ чрез сключване на договор за цесия се явяват неотносими към периода, за който се претендира обезщетение за имуществени вреди. Съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Това съобщаване е извършено на 05.11.2014г. със съобщение № 11012, а не както съдът приема, считано от датата на сключване на договора за прехвърляне на вземане – 24.10.2014г.
От събраните по делото доказателства, както и от допуснатата и кредитирана съдебно - счетоводна експертиза е видно, че титуляр на сметките в КТБ, във връзка с които е изплатена на 05.12.2014г. сума в размер на 195 876,36лв. от Фонда за гарантиране на вземанията, е именно Р. А..
Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор), изтича на 27.06.2014г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС.
Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. – 05.11. 2014г.
Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху сумата 196000 лв. за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г., следва да се счита за ноторна. Настоящата касационна инстанция счита, че периодът, за който се дължи обезщетение във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение следва да е в размер на 5 624.38 лева.
В случая е налице доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от бездействия на БНБ, поради което следва извод за основателност на претенцията за имуществени вреди. Налице са всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на БНБ по иска, с който се претендира обезщетение. Исковата претенция е основателна.
След като е приел друго, административният съд е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде отменен, при което настоящият съдебен състав с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност и връзка следва да реши спора по същество - чл. 222, ал. 1 АПК. При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че предявения иск следва да бъде уважен до сумата от 5624,38 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
За разликата над този размер и за период, извън посочения по-горе, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, съответно решението следва да бъде оставено частично в сила.
Във връзка с искането за присъждане на разноски на касационния ответник, съдът намира, че същото е изцяло неоснователно, доколкото към момента на завеждане на исковата молба разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала възстановяване на разноски за ответника при частично или пълно отхвърляне на иска. Разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага за дела, по които исковите молби са заведени след приемането на разпоредбата. Законодателните промени в чл.10 от ЗОДОВ действат занапред, на основание 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4959 от 20.07.2023г., постановено по адм. дело № 6791/2019г. по описа на Административен съд – София - град, в частта му с която е отхвърлен предявения от Р. А. иск против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627 лв. представляваща законната лихва за забавено плащане на обезщетение по гаранционната схема за неналичен депозит в КТБ за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г. в размер на 196 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, до размера от 5 624.38 лв. и само за периода от 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., като вместо ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Р. А. обезщетение за имуществени вреди от осъществено нарушаване на правото на Европейския съюз, представляваща законната лихва за забавено плащане на обезщетение по гаранционната схема за неналичен депозит в КТБ в размер на 5 624.38 лв. за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която са присъдени на Българска народна банка разноски в размер на 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ