Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 9879/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 649 от 20.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1777/2022 г., Административен съд (АС) Бургас, е отхвърлил жалбата на[Фирма 2] с [ЕИК], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-151-0088434/02.09.2022 г., издадена от Началник сектор Мобилни групи гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). С Определение № 2252/01.09.2023 г. решението е допълнено в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100,00 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от[Фирма 2] с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град Бургас [пк], [улица], представлявано от управителя Х. Х., чрез упълномощения процесуален представител адв. П. Ш.. В същата се правят оплаквания за неправилност на решението на АС Бургас и се излагат подробни доводи, навеждащи на противоречие с материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба Началник сектор Мобилни групи гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение АС Бургас е отхвърлил жалбата на[Фирма 2] срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-151-0088434/02.09.2022 г., издадена от Началник сектор Мобилни групи гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и б. г във връзка с чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка Запечатване на търговски обект бензиностанция ДЕГА 4, находящ се в град Бургас, автогара Запад, стопанисвана от[Фирма 2], с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни.
Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложения на материалния закон и в съответствие с целите му. Систематизирани, мотивите му се свеждат до следното:
1. Според съда предпоставките за прилагане на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС са налице, тъй като от данните по проверка, извършена на 01.09.2022 г., в 11:48 часа, съвместно с органи на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), Български институт по метрология (БИМ) и А. М. (АМ), на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция ДЕГА 4, находящ се в град Бургас, автогара Запад, и от тези, обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) сер. АА № 0088434/01.09.2022 г., ведно с документите, събрани и приложени към него, се установява, че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министъра на финансите (МФ) (Наредба № 18/2006 г.) дружеството не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С това е допуснало нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № 18/2006 г. Нарушението се потвърждава от фактическите констатации, че преди легитимация на проверяващите органи, при извършено скрито наблюдение на проверявания обект за времето от 10:15 до 10:45 ч. било проследено зареждане с гориво на 27 превозни средства, а след проверка в системата за отчитане на продажби на НАП - Фискални устройства с дистанционна връзка (ФУДВ) било установено, че са регистрирани данни само за 12 продажби на гориво. По-конкретно, по време на наблюдението, в 10:22 ч., автомобил с рег. № [рег. номер] е зареден с дизелово гориво за сумата от 15 лв., като парите са приети от служителя, който е заредил горивото. След легитимация на проверяващите е разпечатана Контролна лента на електронен носител (КЛЕН), от която е видно, че за описаната сума в посочения час не е издаден фискален касов бон. Констатирана е и положителна касова разлика в размер на 94,48 лв.
2. На следващо място за безспорно съдът приел, че са налице и предпоставките за прилагане на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС, тъй като при проверката е установено още, че в качеството си на лице по чл. 118, ал. 10 ЗДДС дружеството не подава реални данни в НАП за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива. Приел, че това нарушение се потвърждава от справките и отчетите, разпечатани в момента на проверката, и от справката, която проверяващите органи са извършили в системата за отчитане на продажби на НАП - ФУДВ, в която са регистрирани данни само за 12 продажби на гориво при отчетени по време на скритото наблюдение 27.
3. Във връзка с горните нарушения, съдът е съобразил и обстоятелството, че при проверката било установено също така, че в обекта, между връзката на сондите на резервоарите и нивомерната измервателна система, както и между нивомерната измервателна система и централното регистриращо устройство и между електрониката на бензиноколонките са поставени устройства, свързани с компютър и монитор, който визуализира моментните наличности на гориво в резервоарите и извършените зареждания на колонките. При физическо замерване на наличностите гориво в резервоарите, извършено от представител на БИМ, е установено разминаване на данните с отпечатания при започване на проверката отчет за наличности. Посочил, че констатираните данни и разминаванията в тях са подробно описани, както в обжалваната заповед, така и в самото решение.
4. По отношение на дългия срок, за който е наложена процесната ПАМ, съдът коментирал и двете констатирани в случая нарушения, при което приел, че срокът се обосновава в по-голяма степен от нарушението, състоящо се в неподаване на реални данни в НАП за доставката и движението на количествата течни горива. В този смисъл и след като извършил преценка по чл. 169 във връзка с чл. 6 АПК и във връзка с чл. 22 ЗАНН заключил, че с налагането на ПАМ за срок от 30 дни в конкретния случай намесата в правата на засегнатото лице следва да се приеме за пропорционална на преследваната цел.
5. Отделно от горното, съдът посочил, че доколкото от данните по делото не се установява на[Фирма 2] да е издадено наказателно постановление, то в случая не е приложимо Решение на СЕС по дело С-97/21.
Формиран е краен извод за законосъобразност на приложената мярка и неоснователност на оспорването.
Решението на Административен съд Бургас е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на[Фирма 2] се правят неправилност на решението на административния съд поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Като повтаря изложеното в жалбата до първоинстанционния съд, касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на изводите на последния, който приел оспорваната заповед за законосъобразна. Поддържа аргументи, че първоинстанционният съд е извършил грешна преценка на доказателствата по делото. Възразява срещу изводите, свързани със събирането на доказателства по метода на скрито наблюдение. Твърди, че в случая е приложимо решение на СЕС по дело С-97/21, предвид издадено Наказателно постановление (НП) № 665380-F-677616/02.11.2022 г., с което дружеството е санкционирано на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500,00 лв. Счита, че с налагането на мярката не се постигат целите, заложени от законодателя.
По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното:
Оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и б г от ЗДДС, съгласно които принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 и не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП. В конкретният случай, разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС е приложима в хипотезите на ал. 1 и на ал. 10.
В ал. 1 се предвижда, че: Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В тази връзка в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е разписано, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ за всяка продажба, извършена от лицата по чл. 3, ал. 1, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД (за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.)
В ал. 10 се предвижда, че: Данъчно задължено лице доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
С оглед разписаното в горепосочените разпоредби, първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатите нарушения попадат в хипотезите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и б г ЗДДС. Повдигнатите в касационната жалба оплаквания относно това, че административният съд погрешно е преценил доказателствата, приемайки, че са налице нарушения, не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е направил фактически констатации, които са подкрепени от събраните по делото доказателства, и въз основа на това правилно е приложил закона. Изследвал е всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, анализирал е събраните доказателства и е формулирал обосновани мотиви за законосъобразност на Заповедта за налагане на ПАМ, които се споделят от настоящия съдебен състав. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, могат да бъдат формирани изводи единствено в посока, че доколкото в случая не е издаден фискален касов бон за извършена покупка и не е спазено задължението за предаване на данни, дружеството е нарушило нормативно установения ред за отчитане и регистриране на продажби (чл. 118, ал. 1 ЗДДС) и за подаване на данни в НАП (чл. 118, ал. 10 ЗДДС). Ето защо неоснователни са твърденията на касатора за обратното.
На следващо място неоснователни са и възраженията във връзка със събирането на доказателства чрез метода скрито наблюдение. Фактическите и правните изводи, както на административния съд, така и на органа, не почиват единствено на констатациите от наблюдението, а се подкрепят и от всички доказателства, събрани по надлежен ред при извършване на самата проверка.
Правилно административният съд е приел, че оспорената Заповед отговаря и на останалите изисквания за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 АПК. Издадена е от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, при спазване на административно-производствените правила, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число отделно изложени подробни и обосновани мотиви относно определения в нея срок за налагане на мярката (стр. 5 10 от заповедта). Заповедта съответства на целта на закона, с оглед защитата на този вид обществени отношения, засегнати от неизпълнение на задължението за всяка извършена продажба да се издава фискален бон и да се подават данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива в НАП. Чрез налагането на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС се цели преустановяване на тези нарушения, както и предотвратяване на съответните вредни последици от тях. В този ред на мисли правилно административният съд е отграничил двете нарушения и е изложил мотиви, че по-дългият срок на наложената мярка е обоснован от нарушението на разпоредбата на чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Отделно от горното, относно твърденията, че в случая следва да се вземе предвид Решение на СЕС по дело С-97/21, тъй като е налице издадено Наказателно постановление, следва да се посочи, че доказателства във връзка с наличието на НП, неговото съдържание, обжалване и влизане в сила не са представени. От твърдението, че с НП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС и от разписаното в посочения текст може единствено да се направи връзка с извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 ДДС. Няма данни конкретни за припокриване на двете нарушения, във връзка с които е наложена ПАМ, респективно не може да се формира извод за кумулация на наказания. В този смисъл липсва основание за съобразяване с посоченото решение на СЕС.
Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, б а и б. г ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената Заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на[Фирма 2], АС Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 649 от 20.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1777/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ