Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 9893/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на главния архитект на район „Студентски“, Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. В. М., за изменение на решение № 12988 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9893/2023 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта за разноските.

В молбата се претендира увеличаване на размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева на 150 лева, както и е обективирано искане за поправка на допусната, според страната, очевидна фактическа грешка в решението, която да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, като бъдат присъдени разноски в полза на Столична община, район „Студентски“, а не на Столична община.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни не изразяват становище по искането.

Върховният административен съд, второ отделение, намира молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд е оставил в сила решение № 5054 от 25.07.2023 г., постановено по адм. дело № 2395/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено оспорването на В. П. срещу виза за проектиране, издадена от главния архитект на район „Студентски“, Столична община, както и е осъдил жалбоподателят пред първата съдебна инстанция - В. П., да заплати на „М. Д. център“ ЕООД сумата в размер на 1 250 лева и на Столична община сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая като страна, за която съдебният акт е благоприятен, главният архитект на район „Студентски“, Столична община, който е бил представляван от юрисконсулт в производството, има право на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Със съдебното решение, чието изменение се иска, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ са присъдени такива в полза на Столична община в размер на 100 лева. Съгласно цитираните разпоредби в полза на юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Според чл. 24 от последната по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. От цитираните разпоредби се извежда извода, че съдът има правомощието да определи размера на юрисконсултското възнаграждение за страната, който за административни дела без определен материален интерес е от 100 до 240 лева. В случая по делото не е определен конкретен материален интерес и същото не се отличава с извънредна фактическа и правна сложност, поради което определеният от съда размер за юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева е съответен на посочените разпоредби и не следва да бъде изменян.

Обективираното в молбата за изменение на решението искане за поправка на очевидна фактическа грешка също е неоснователно.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, който е специалният закон, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В настоящия случай такива не се констатират, обратно на твърдяното от процесуалния представител на административния орган. Съгласно предвиденото в § 1, т. 6 от ДР на АПК присъдените на правоимащата страна съдебни разноски следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая органът, издал оспорения административен акт, е главният архитект на район „Студентски“, Столична община, който е бил страна в съдебното производство. Както се твърди и в подадената молба, район „Студентски“ е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, в рамките на общинския бюджет и неговото финансиране се осигурява изцяло от първостепенния разпоредител – Столична община. По тази причина и съобразно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските правилно са присъдени в полза на Столична община - юридическото лице, в структурата на което се намира административният орган, издател на оспорения акт и не е налице очевидна фактическа грешка в решението.

По тези съображения искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение също е неоснователно.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния архитект на Столична община, район „Студентски“ за изменение на решение № 12988 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9893/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските, присъдени в полза на Столична община. Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА