Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 9953/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. П., подадена чрез адвокат Антов, против решение № 311 от 18.08.2023 г., постановено по адм. дело № 751/2022 г. по описа на Административен съд –Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04000621006725-091-001 от 08.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. потвърден с Решение № 105/11.11.2022 г. от Директора на Дирекция ОДОП - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, за данъчен период 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г., в общ размер 19 866.65 лв.

Касаторът счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба се излагат подробни доводи по същество на спора. Касаторът счита за недоказани изводите и констатациите въз основа на които ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и оспореният РА. Претендира разноски за касационна инстанция.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. Т. чрез юрк. В., оспорва касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2188 лв.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административният съд е бил РА № Р-04000621006725-091-001 от 08.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. потвърден с Решение № 105/11.11.2022 г. от Директора на Дирекция ОДОП - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г., в общ размер 19 866.65 лв., от които 15 323.81 лв. главница и 4 542.84 лв. лихва.

За да постанови обжалваното решение съдът е счел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е за установено че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДФФЛ и е данъчно задължено лице по чл.3 от ЗДФФЛ за доходи, произхождащи от източници в България и чужбина.

По същество на спора административният съд е съобразил на първо място за доказано установеното от ревизиращите органи несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и получените/декларираните доходи, което се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССче/.

На следващо място началното салдо към 01.01.2018 г. /началото на ревизирания период/ е счетено за правилно определено в размер на 0.00 лв., предвид липсата на посочени от ревизираното лице конкретни суми и представени доказателства за наличие на такива.

Съдът не е споделил тезата на ревизираното лице за получени значителни парични средства от П. П. /бащата на ревизираното лице/ в брой за периода 2018 г. и 2019 г. Мотивирал е извода си съобразявайки липсата на доказаност на получаването на твърдените суми от ревизираното лице в брой. В тази връзка е посочил, че свидетелските показания на И. П. не следва да се кредитират, приемайки същите за неубедителни и лишени от конкретика.

По отношение на твърдението на ревизираното лице за получена сума по граждански договор с „К. К. ЕООД в размер на 5 180 лв., съдът е счел, че същата действително е получена на 19.10.2018 г., като за спорно е приел основанието за получаване на същата. В хода на съдебното производство е открито производство по оспорване на представените в хода на съдебното производство от вещото лице чрез св. Богданова /счетоводител на дружеството/ документи – граждански договор и справка за реализирани продажби за м. 08.2018 г. С оглед оспорването на тези два документа и събраните доказателства за тяхната истинност, съдът е приел, че същата не се доказва по безспорен и несъмнен начин, поради което е счел документите за неистински и ги е изключил от доказателствата по делото. С оглед неприемането за доказателство на горните два документа, съдът не е кредитирал и заключението на вещото лице по ССчЕ, в частта му, позоваваща се на тези документи - относно извода, че сумата в размер на 5 180 лв. е с ясен характер и не трябва да попада в обхвата на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ за да бъде обложена втори път.

Аналогични са изводите на съда по отношение на твърденията за получени суми по граждански договор с „Алпи“ ЕООД в размер на 15 000 лв. Съдът е счел, че предвид представянето на граждански договор от 10.09.2019 г. и справка за реализирани продажби за 25.06.2019 г.- 30.09.2019 г. едва в хода на съдебното производство от трето лице – счетоводител на дружеството и при липса на доказаност на истинността им с оглед откритото производство по оспорването им същите не следва да се изключат от доказателствения материал. С оглед неприемането за доказателство на посочените два документа, съдът не възприема и заключението на вещото лице по ССчЕ, в частта му, позоваваща се на тях.

Счел е за неоснователни и твърденията на К. П. за превратно тълкуване на фактите и обстоятелствата по отношение на получена по банков път сума от лицето Х. Г. като е счетено, че за опровергаване на констатациите на ревизиращите органи не са представени нови доказателства пред съда.

Приети са за неоснователни и възраженията на ревизираното лице по отношения на установените обстоятелствата относно продажбата на лек автомобил "БМW 335D" и закупените на лизинг автомобили "BMV М550д х Драйф" и BMV Х6", като е счетено, че изводите на ревизиращите органи са обосновани, законосъобразни и подкрепени от приложените писмени доказателства като липсват представени допълнителни доказателства опровергаващи изложените констатациите в ревизионното производство.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон.

Неоснователни са твърденията на касатора за наличие на допуснати процесуални нарушения налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице допуснати нарушения и при обсъждане на заключението по ССче.

Обоснован и съобразен с оглед събраните доказателства е извода на съда за наличие на хипотеза по чл.122, ал.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по ССче. Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, се налага извода, че от ревизираното лице не са представени доказателства, както пред административния съд, така и пред настоящата инстанция, които да оборят фактическите констатации в ревизионния акт и да докажат съответствието на получените доходи с финансовото и имущественото състояние на лицето.

В съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че ревизираното лице не е доказало произхода на изразходваните парични средства, с оглед на което сумите с недоказан произход представляват недеклариран доход за ревизираното лице.

На първо място неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател по отношение на установеното начално салдо в размер на 0,00 лв. за 01.01.2018 г. Правилно административният съд е съобразил, че наличието на разполагаеми суми в брой е положителен факт подлежащ на доказване от ревизираното лице. Предвид обстоятелствата, че съответната информация е поискана двукратно от ревизираното лице, като липсват твърдения за притежавани конкретни размери и доказателства за притежаването им обосновано административният съд е приел, че началното салдо е правилно и законосъобразно определено от ревизиращите органи.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба по отношение на твърденията за получени суми в брой от бащата на ревизираното лице. Правилно административният съд е съобразил липсата на доказаност на предоставянето на сумите в брой. Необосновани са твърденията на касатора за представени доказателства за получени суми от родителите му, с изключение на получените суми по банков път, които са приети като приход от ревизиращите органи и не са предмет на спор. Наред с това правилно административният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Печенярска /сестра на РЛ/ предвид факта, че същите не са подкрепени от други доказателства и са лишени от конкретика.

Правилно е съобразено, че не са доказани реални основания за изплащане на ревизираното лице по извън трудови правоотношения от дружествата „К. К. ЕООД и „Алпи“ ЕООД. Не е доказано лицето да е извършвало дейност към тези фирми. Осчетоводяването на сумата като изплатена по граждански договор и декларирането и от касатора не може да послужи като доказателство, че същата е изплатена по граждански договор. В случая настоящият касационен състав споделя изводите са съда, че липсват доказателства, установяващи наличието и изпълнението на такова правоотношение.

Не са представени и доказателства за твърдените продажби на МПС през ревизираните периоди 2018 г. и 2019 г.

Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 188 лв. съобразно материалния интерес по делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 311 от 18.08.2023 г., постановено по адм. дело № 751/2022 г. по описа на Административен съд –Враца.

ОСЪЖДА К. П., [ЕГН], да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 188 лв. (две хиляди сто осемдесет и осем) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА