Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. А. по касационно административно дело № 9960/2023 г.
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, срещу Решение №66 от 14.07.2023 г. по адм. дело № 94/2023 г. на Административен съд (АС) – Габрово.
С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №405 от 07.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) по отношение на „Краса КР“ ЕООД е приложена принудителна административна мярка – забрана за използване на нелоялна търговска практика "да начислява теглото на опаковката на съответната стока (вкл. на „куркудена супа и свинско с картофи") към сумата за стоката, която потребителят ще заплати на касата в кулинарен магазин „Паприка" в гр. Габрово, ул. „Шипка" №2, осъществявайки състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите".
Касационният жалбоподател – председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Поддържа фактическите основания и правните изводи изложени в оспорения акт, като сочи, че безспорно е доказано наличието на съществена промяна в икономическото поведение на средния потребител вследствие на използвана нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във връзка с чл. 68в ЗЗП, която е своевременно санкционирана оспорената заповед. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на установените процесуални изисквания, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Краса КР" ЕООД. Претендира направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски за адвокатски хонорар надвишаващ минимално предвидените размери по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид липса на фактическа и правна сложност по делото.
Ответникът по касационната жалба – "Краса КР" ЕООД, счита същата за неоснователна. Излага възражения по изложените от касатора доводи. Счита, че правилно и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че не е налице противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност от страна на търговеца, тъй като клиентите са били уведомени за това, че е възможна продажба в собствени опаковки, или че в крайната цена на ястията и напитките се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба.
Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:
"Краса-КР" ЕООД е търговец по смисъла на 13, т. 2 ЗЗП.
Административното производство е започнало по повод извършена проверка в изпълнение на план-програмата на КЗП за месец март 2023 г., при което на 02.03.2023 г. длъжностни лица от КЗП, Регионална дирекция – Русе, са проверили кулинарен магазин „Паприка“ в гр. Габрово, ул. „Шипка“№2, стопанисван от „Краса КР“ ЕООД. Във връзка с извършената проверка, в обекта е направена контролна покупка на ястия, предлагани за продажба в пластмасови кутии. Проверяващите са установили, че към датата на проверката липсва предварителна информация, че опаковките се заплащат, като е направен извод, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. чл. 68в ЗЗП и че действията на "Краса КР" ЕООД противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят, или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат, или към когото са насочени. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № К – 2733441 от 02.03.2023 г.
Изготвена е Докладна записка, изх. № Ц-02-497 от 24.03.2023 г. от главния директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" до КЗП, в която е изразено становище, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в във вр. с чл. 68 г. ал. 1 ЗЗП от "Краса-КР" ЕООД.
На 07.04.2023 г., със Заповед №405 на председателя на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, на „Краса КР“ ЕООД е приложена принудителна административна мярка – забрана за използване на нелоялна търговска практика "да начислява теглото на опаковката на съответната стока (вкл. на „куркудена супа и свинско с картофи") към сумата за стоката, която потребителят ще заплати на касата в кулинарен магазин „Паприка" в гр. Габрово, ул. „Шипка" №2, осъществявайки състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите".
В съдебно заседание по делото са представени писмени и гласни доказателства за доказване на факта, че клиентите на обекта са били запознати посредством поставени на видно място указателни табели, че в крайната цена на ястията се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба, като е указана и възможност за продажба с опаковки на клиента. Представените доказателства не са оспорени от ответника по делото.
Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.
Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че потребителят е бил известен посредством указателни табели в обекта, че в крайната цена на ястията и напитките се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба, като е предвидена и възможността за продажба на храни и напитки продавани в обекта, в опаковки на клиента, като по този начин им е предоставен избор за опаковки при определяне на пазарното им поведение в обекта. Обоснован е извод, че при осъществяването на търговската си дейност, предлагайки храни и напитки в обекта, предмет на проверката, търговецът е действал професионално и компетентно и не е подвел потребителя, не го е въвел в заблуждение и не е повлиял на търговското решение на потребителя, нито е възможно да има промяна във взимането на търговското решение, тъй като материалът, от който са изработени кофичките е безопасен и разрешен от националното и европейско законодателство.
Въз основа на горното съдът е направил извод и за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил.
Решението е правилно.
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, порока. Липсват конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.
Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика.
Както правилно приема и първоинстанционният съд, чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа дефиницията на основния състав на нелоялните търговски практики, уредени в чл. 68б – 68м ЗЗП. Видно от разпоредбата нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа кумулативно две предпоставки: 1.) противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и 2.) способност да промени или възможност да промени икономическото поведение на средния потребител.
Дефиницията на добросъвестност и професионална компетентност е дадена в 13, т. 28 ДР на ЗЗП.
Административният орган е приел, че описаното пазарно поведение на търговеца представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика, забранена от закона, защото липсата на информираност, за това, че тарата не е изключена от общото тегло на закупуваната стока, означава недобросъвестност от страна на търговеца. Според органа за средния потребител плащането на опаковката, в която му се предлага готовата храна, е неприемливо и е предпоставка за промяна в икономическото поведение.
В рамките на съдебното производство административният орган не е доказал, че твърдяната нелоялна търговска практика е осъществена.
Безспорно е, че доказването от органа на фактите, послужили като основание за издаване на оспорения акт, следва да бъде главно, тъй като с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК именно негова е доказателствената тежест за тях. За адресата на акта е достатъчно да извърши насрещно и непълно доказване, тъй като той цели да обезсили главното доказване и да създаде вероятност за неистинност на фактическите твърдения на органа.
Органът, в производството по оспорване на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 68л ЗЗП, доказва фактическите си основания чрез данните, получени от сигнали на потребители и чрез извършени от служители на Комисията контролни проверки. Съвкупната преценка на представените от органа доказателства сочи, че на 02.03.2023 г. е извършена контролна покупка на ястие, което е разсипано в пластмасова опаковка и е поставено на електронна везна, без да бъде приспаднато теглото на опаковката.
Доказателствата, които представя търговецът, за да осъществи насрещно и непълно доказване са: 1.) четири броя снимки от двата търговски обекта на дружеството, съдържащи табела указваща, че в крайната цена на ястията и напитките се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба, като е възможна продажба с опаковки на клиента; 2.) свидетелски показания.
Представеният снимков материал не е датиран и не е видно кои са конкретните обекти, от които е направен. Следователно, само по себе си това доказателство не може да установи надлежно датата и обектите, на които са поставени процесните табели. Наред с това тази табела не е отразена в констативния протокол от проверяващите. Служителят, комуто е връчен констативният протокол, също не е вписал забележка за неотразена от проверяващите табела, макар последното да е само индиция, а не само по себе си доказателство за липсата или за наличието на табелата, защото е възможно фирмената политика на търговеца да не позволява на всеки служител да го ангажира със становища.
На следващо място разпитаният от съда свидетел е служител в проверявания търговски обект. При осъществения от първоинстанционния съд разпит свидетелят потвърждава факта, че предоставените снимки са от двата обекта на дружеството-ответник, както и, че клиентите са уведомени посредством посочените уведомителни табели за това, че в крайната цена на ястията се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба, като е указана и възможност за продажба с опаковки на клиента. Следва да се посочи, че свидетелските показания са допустимо доказателствено средство, като в случая ответникът не е оспорил тяхната достоверност.
Съвкупният анализ на представените доказателства дават основание да се приеме за правилен изводът на първоинстанционния съд за опровергаване на фактическите основания на органа.
С оглед изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган неправилно е приел, че описаното пазарно поведение на търговеца представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика. Този извод е обоснован с факта, че не е изяснена в пълнота фактическата обстановка в административното производство. Не е отразен фактът, че в обекта са били налични поставени на видно място табели, указващи на потребителя, че в крайната цена на ястията се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба като е указана и възможност за продажба с опаковки на клиента.
Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква конкретни предпоставки за противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на 13, т. 28 от ДР ЗЗП и да променя/да може да промени икономическото поведение на средния потребител по смисъла на 13, т. 25 от ДР ЗЗП. Обосновано е прието, че тези елементи не са доказани, не съответстват с установените факти и поведението на дружеството.
Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдените от касатора пороци. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.
В настоящото производство, макар да се претендират, не са представени доказателства за направени разноски от страна на ответника, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №66 от 14.07.2023 г. по адм. дело № 94/2023 г. на Административен съд – Габрово.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА