Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: Т. К. В. Д. при секретар М. В. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 10173/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. М. Д., чрез адв. Ма;ев срещу решение № 123 от 06.07.2023г., постановено по административно дело № 241 по описа за 2022г., на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за включване на землището на [населено място] в обхвата на необлагодетелстваните планински райони, обективиран в писмо №94 -474/18.05.2022г. на министъра на земеделието.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че с оглед противоположните становища на вещите лица, изготвили заключението по тройната СТЕ, делото е останало неизяснено от фактическа страна, а изводите на АС, основани на заключението на две от вещите лица са неправилни. Счита, че съдът не е следвало да кредитира заключението на тройната СТЕ, след като не е било изготвено съвместно от трите вещи лица. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на оспореното решение и постановяване на акт по същество, с който жалбата бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът по касация министър на земеделието и храните, чрез процесуален представител Л. Л. в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила.

Подадена е и частна жалба от министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител срещу определение №419 от 22.08.2023г. по адм. дело №241/2022г. на АС - Перник, с което е оставено без разглеждане искането по чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските. По наведени доводи за неправилност се иска отмяната му и присъждане на разноските.

Ответникът по частната жалба - Б. Д. в представен писмен отговор я оспорва. Твърди, че е недопустима, а в условия на евентуалност неоснователна. Иска оставяне на определението в сила.

Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната и частната жалби за процесуално допустими, като подадени в срок от надлежни страни с правен интерес и срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е писмо №94 - 474/18.05.2022г. на министъра на земеделието, с което Б. Д. е уведомен, че землището на [населено място] не отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и не може да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните планински райони.

За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на акта. Според АС - Перник, оспореният отказ е постановен при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Изводите си за правилно приложение на материалния закон, съдът е изградил като е кредитирал заключението на двете вещи лица от допуснатата тройна съдебно - геодезична експертиза, което е приел за пълно, обективно, безпристрастно и компетентно изготвено и подкрепено от дадените експертни становища от лицата, извършили техническите измервания в административното производство. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице Р. М. Г. по приетата, но оспорена СТЕ и на вещото лице Л. М., неподписало тройната СГЕ и изготвило особено мнение към нея с доводи, че при изготвяне на заключенията, вещите лица са ползвали само един източник на информация по отношение на извършените изчисления, без да вземат предвид целия събран и приложен в хода на административното и съдебното производство доказателствен материал, което според съда буди съмнение, относно обективността при изготвянето на представените от тях заключения.

Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, имащо за последица необоснованост на фактическите и правни изводи.

С приложимата Наредба за определяне на критериите за необлагодетелствани райони и териториалния им обхват се уреждат показателите и критериите за определяне на необлагодетелствани райони по чл. 2, а именно:1. планински райони и 2. райони с ограничения, различни от планинските. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата са посочени критериите на землищата на населените места, на които трябва да отговарят (поне на един от критериите), за да бъдат определени като планински райони. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че се хомогенизират землища и група от землища, съседни на планинските, които имат минимум 90% обща граница с планинските землища.

За изясняване на спора, относно наличието или липсата на тези критерии и законосъобразността на оспорения пред него отказ, както и необходимостта от специални знания по спорния въпрос, съдът е допуснал изготвянето на съдебно - геодезическа експертиза със задачи поставени от жалбоподателя в молба. Заключението на вещото лице по изготвената СГЕ е оспорено в съдебно заседание на 17.01.2023г. при изслушване на вещото лице, поради което не е прието от съда и на осн. чл.200, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът е допуснал изготвянето на тройна съдебно - геодезическа експертиза. Въпреки искането на жалбоподателя, вещото лице М., изготвило първоначалното заключение не е включено в състава на тройната СГЕ. Уважено е искането на страните за включване в състава на тройната СГЕ на посочено от тях едно вещо лице.

Заключението на изготвената тройна съдебно - техническа експертиза е представено в съда на 12.04.2023г. , подписано само от двете определени от съда вещи лица П. М. и Р. И., с приложено особено мнение, относно СТЕ на третото вещо лице Л. М..

При изслушване на вещите лица по допуснатата експертиза в съдебно заседание на 06.06.2023г. , всяко от вещите лица е заявило, че поддържа изготвеното заключение, а вещото лице Маев особеното си мнение, което е противоположно на останалите две вещи лица. От дадените пояснения на вещото лице И. в съдебно заседание е видно, че експертизата не е изготвена от трите вещи лица, в екип като между тях е имало комуникация единствено по телефон и имейл. Вещото лице Маев е пояснил, че е изготвил особено мнение и отделно заключение, поради несъгласие с експертизата на другите две вещи лица. След изслушване на трите вещи лица, процесуалния представител на жалбоподателя адв. Т. е заявила, че оспорва експертизата и е възразила по приемането й, с доводи, че вещото лице И. е заинтересована като бивш служител на МЗХ, поискала е назначаване на нова тройна съдебна - техническа експертиза, с включване в състава й на вещото лице, изготвило първоначалното заключение. Съдът е оставил без уважение това искане с доводи, че е налице хипотезата на чл.203 от ГПК и разнопосочните мнения на вещите лица ще бъдат преценени от съда с акта по същество. С определението си от съдебно заседание, съдът е приел заключението на първоначалната експертиза, както и заключението на СТЕ на двете вещи лица по допуснатата тройна СТЕ и особеното мнение на вещото лице Л. М..

Изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение се основават именно на заключението на двете вещи лица Р. И. и П. М. от състава на тройната СТЕ, което съдът е кредитирал като пълно, обективно и безпристрастно и при невъзприемане на заключенията на другите вещи лица, изготвили единичната СТЕ и особеното мнение по тройната СТЕ са необосновани, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Следва да бъде отбелязано, че тройната СТЕ е възложена от АС - Перник по реда на чл.200, ал.3 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, поради оспорване на заключението на вещото лице по приетата еднолична СТЕ. Разпоредбата повелява, че при оспорване заключението на вещото лице, съдът може да назначи друго или повече вещи лица. В случая съдът е назначил три вещи лица. От разпита на вещите лица в проведеното съдебно заседание се установява, че експертизата не е изготвена съвместно от трите вещи лица, а само от две от тях, поради което не е следвало да бъде приемана от административния съд. След като е извършил преценка, че за проверка правилността на оспореното еднолично заключение на вещото лице са необходими три вещи лица, то представеното пред съда заключение на тройната СТЕ следва да е изготвено съвместно и да изхожда от трите вещи лица, независимо, че някое от вещите лица може да не е съгласно с мнението на останалите и да изготви особено мнение по така представената съвместно от три вещи лица експертиза. В случая приетата от съда експертиза не е тройна СТЕ, както е била възложена от него с определение от 17.01.2023г. постановено в открито съдено заседание, а са приети и приобщени по делото две заключения на СТЕ, едното изготвено от две вещи лица П. М. и Р. И. и другото - особеното мнение на третото вещо лице Л. М. в нарушение на чл.200, ал.3 ГПК.

Относно приложената от съда разпоредба на чл. 203 от ГПК по силата на чл.144 от АПК, настоящата инстанция намира следното:

Посочената разпоредба повелява, че при разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица. Административен съд - Перник е преценил в случая, че въпреки представени от двете групи вещи лица становища, не се налага допълнително изследване, тъй като вещите лица подробно са изложили мненията си, както в съдебно заседание, така и в заключенията си и същите ще бъдат преценявани от съда с акта по същество. Съгласно безпротиворечивата практика на Върховните съдилища по прилагането на чл.203 изр.2 от ГПК при създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. Когато по делото са приети две категорични, но взаимно изключващи се експерти заключения относно основно, решаващо изхода на делото спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина, съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение. За тази цел той следва да обсъди в решението си подробно и двете експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото с оглед установяване на това решаващо за крайния изход, спорно между страните обстоятелство ( чл.202 и чл.203, изр.1 ГПК) При наличието на две противоречиви заключения на съдебно - технически експертизи, оспорени от страните в първоинстанционното производство, възражение относно неизвършен оглед и посещение на място, липса на необходимата техника от страна на двете вещите лица по назначената тройна СТЕ за извършване на необходимите измервания, невъзможността за отговор на поставени в съдебно заседание въпроси и изричното оспорване на това заключение от страна на касатора, Административен съд - Перник е допуснал съществено процесуално нарушение като е отказал да допусне нова тричленна съдебно - техническа експертиза - чл.200, ал.3, изр.1 от ГПК.

При така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването на касатора, че като е оставил без уважение искането му за допускане на нова тройна съдебно - техническа експертиза, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.209, т.3 от АПК. Основателни са оплакванията, поддържани в касационната жалба, че наличието на две експерти заключения, изводите на вещите лица по които взаимно се изключват, решаващият извод на АС -Перник за липсата на предпоставките по чл.3, ал.1 от Наредбата за включването на землището на [населено място] в приложение №1 към чл.3, ал.3 от същата, се явява и необоснован.

На следващо място съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. За да основе решението си на едно от приетите по делото заключения (в случая на част от тройна СТЕ) и при наличие на разногласие между вещите лица по тази експертиза, съдът следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Съобразно разпоредбата на чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключенията на вещите лица, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. Съдебното решение е постановено в противоречие с тези разрешения.

Постановяване на решението без изясняване на въпроса, кои от констатациите и изводите на двете групи вещи лица, както съдът ги е определил е вярна има за последица нарушаване на правото на защита на страната и необоснованост на решението. С оглед принципа на служебното начало по чл.9 от АПК, съдът осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, а по силата на чл.171 , ал.2 от АПК, вещи лица, оглед и освидетелстване той може да назначава и служебно. Следователно дори и при липсата на направено искане от касатора за допускане на нова тройна СТЕ, съдът с оглед констатираното разногласие между вещите лица по назначената тройна СТЕ е бил длъжен да назначи нова тройна СТЕ за отстраняване на тези разногласия и изясняване на спора, както и обективната истина по делото.

Като е приключил съдебното дирене преди изясняване на фактическата страна на спора, Административен съд Перник е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съгласно въведената императивна разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем.

Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, административния съд следва да положи максимални усилия за изясняване на спорния по делото въпрос, както и да допусне изслушването на нова, повторна тричленна съдебно - техническа експертиза, която да даде заключение по същите задачи и да бъде извършена от други вещи лица. След приемането на новото експертно заключение и постановяване на новото решение, административният съд следва да го обсъди в съвкупност с всички събрани доказателства и въз основа на това да направи изводите си за наличието или липсата на предпоставките по чл.3, ал.1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. При постановяване на решението си, съдът следва да съобрази и ал.2 от цитираната разпоредба, която предвижда, че се хомогенизират землища и група от землища, съседни на планинските, които имат мининум 90% обща граница с планинските землища, като въпроса относно наличие на обща граница и нейния процент с планински землища, следва да бъде изяснен при възлагането и изготвянето на СТЕ.

С оглед изхода на спора и отмяна на оспореното решение, следва да бъде отменено и определение №419 от 22.08.2023г. по адм. дело №241/2022г. на АС - Перник, постановено в производство по чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските.

С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените от страните искания за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора по делото.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №123 от 06.07.2023 г. по административно дело № 241/2022 г. на Административен съд Перник.

ОТМЕНЯ определение №419 от 22.08.2023г. по адм. дело №241/2022г. на Административен съд - Перник.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ТИНКА КОСЕВА

/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА