Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 10268/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Евар инженеринг" ЕООД срещу решение № 5405/15.08.2023 г., постановено по адм. дело № 275/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221519001085-091-001 от 14.10.2019г. на ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 168/31.01.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) – София.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Административен съд – София-град е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, кредитирайки тези от тях, които потвърждават изводите на органа по приходите.

Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит.

Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите.

В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ се е справило с доказателствената тежест в процеса. Съгласно съдебната практика, когато недействителността па доставката произтича само от действията на доставчика или на негови предходни доставчици, правото на данъчен кредит на получателя може да бъде ограничено само ако бъде доказано - въз основа на обективни данни, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че сделката е част от злоупотреба.

Безспорно е, че мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай. Същите обаче не могат да са такива, че да предполагат и изискват от жалбоподателя да притежава документи или информация за издателя на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на правото на приспадане, дали разполага със съответните стоки и дали е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС. На данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги.

В хода на съдебното производство е доказана реалността на доставките. Както доставчикът, така и жалбоподателят са били регистрирани по реда на ЗДДС субекти, към момента на извършване на процесните доставки.

Формата на предаване на изготвените услуги, експертни оценки, схеми и конструктивни и технически изчисления е доказана чрез приемо-предавателните протоколи, предоставени при ревизионното производство. Ревизиращият екип посетил счетоводството и имал възможност да ги разгледа, включително да прецени и отчетните документи, да му бъдат демонстрирани продуктите и материалните резултати.

Не са взети предвид представените първични и вторични счетоводни документи, относно осъществени стопански операции:

-Обяснителна записка от В. Д. - управител на „Топ лес билд" ООД за строителство на жилищни и нежилищни сгради, покупка на стоки или други вещи с цел продажба и други.

- Оборотна ведомост за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г.;

-Фактура 406/31.10.2018 г. с доставчик Топ лес билд" ООД и получател „Евар инженеринг" ЕООД с [ЕИК] с предмет на доставка „Външни услуги - извърши ремонт на ВиК инсталация - подмяна на тръби, отпушване на мивки, канали и шахти." с ДО в размер на 25 480,00 лева и начислен 20% ДДС в размер на 5 096.00 лева.Услугата, извършена от В. Д.,[ЕГН] и Д. У. [ЕГН],строител на квалификация;

-Приемо - предавателен протокол към фактура № 406/31.10.2018 г. с основание - анулиране на услугата поради не извършено плащане и отказване на приемане на доставката за ремонтни дейности - ремонт на ВиК инсталация - подмяна на тръби, отпушване на мивки, канали и шахти;

-Договор за услуга от 10.01.2018 г. между "Евар инженеринг" ЕООД с [ЕИК], в качеството на Възложител и „Топ лес билд" ООД с [ЕИК], в качеството на Изпълнител. Предмет на договора е строителни услуги -строително-монтажни ейности - хидроизолации на [улица].;

-Главна книга на сметка 411 - Клиенти, 501 - Каса в лева и 503 - Разплащателна сметка в лева;

-фактура №406, издадена от „Топ лес билд" ООД ;

С издаването па документ фактура № 406/31.10.2018 г. със знак "минус" от страна на „Топ лес билд" ООД в дневниците за продажби :

-В хода на насрещната проверка „Т. Л. Б. ОООД е предоставило данни и документи относно това как е определена цената на горните услуги;

-Приемо - предавателен протокол към фактура 66/31.10.2018 г. с основание - приемане на услуга по договор за почистване като подизпълнител на фирма „Топ лес билд" ООД. Съгласно приемо - предавателен протокол към горепосочената фактура: П. А., управител на „Евар инженеринг" ЕООД предава услугата па В. Ш., управител на „Топ лес билд" ООД.

Налице са и работни карти на изпълнителите със завършените институти и сертификати, които са представени при посещенията от ревизиращите органи. Те са посочени на стр. 8-13 от документите за В. Д. те са 8бр., за Д. У. те са Збр., за О. Ж. те са ббр., Д. Й. -2бр.;Б. Н. -1бр; Ч. К.- 1бр.Д. У. -2бр., Ф. У.- 1бр., Д. И.-2бр.; Д. И. -2бр. Доставките в „Евар инженеринг“ ЕООД бяха контролирани от екип: П. А., [ЕГН],Г. А., [ЕГН] - осигурявани чрез дружеството и описани по посочените отчетни документи.

Доставните фактури от „Топ лес билд“ ООД са разплатени по банков път и са предоставени документи. Доставните фактури от „Авиор инвестмънтс“ЕООД също са разплатени по банков и касов път и са предоставени хронологии.

Следвало е да бъдат взети предвид и представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство допълнителни доказателства, а именно регистър на предявените рекламации съгласно чл. 127, ал.2 от ЗЗП, протоколи за анулиране на фактури, съответните фактури и договори към тях. Въпросните документи са представени за всяка една от процесните фактури с цел изясняване въпросът за причините за сторниране на фактурите, както и датата на която е сторено това, съгласно задължителните указания на ВАС, дадени с решение 140 от 06.01.2023г.. по адм. д. 2475/2022г.

Тези факти са необходими и достатъчни, за да се приеме, че доставката е реално осъществен юридически факт и съответно, като правна последица от това, за жалбоподателя се е породило правото на данъчен кредит, което той надлежно е упражнил. Съдебната практика императивно изисква от органите по приходите, в случаите на ограничаване на правото на данъчен кредит да разкрият цялостната схема за злоупотреба с ДДС, както и знанието на получателя на услуги, че участва преднамерено и целенасочено в тази схема. В противен случай ограничаването на правото на приспадане на данъчен кредит се явява незаконосъобразно и в противоречие с принципите на неутралност, пропорционалност и правна сигурност.

От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА.

Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател. Същите се установиха в размер на 3 584, 80 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5405/15.08.2023 г., постановено по адм. дело № 275/2023 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221519001085-091-001 от 14.10.2019г. на ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 168/31.01.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) – София.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Евар инженеринг" ЕООД, [ЕИК] сумата от 3 584, 80 лв., деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ