19О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 628

С., 14.02.2024 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана К.

гражданско дело № 2895 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 39225/25.04.2023г., подадена от В. К. С., чрез процесуалния представител адвокат К. С., срещу решение № 1357/16.03.2023г. по в. гр. д. № 10613/2021г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 85031/12.05.2020г. по гр. д. № 29793/2018г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Б. С. М. срещу Р. В. П. (починал и заместен по чл. 227 ГПК от Д. Р. П. и Г. Р. П., действащи чрез своята майка и законен представител С. Г. А.) и В. К. С., искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 152 ЗЗД и е признат за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 148, том I, рег. № 12940, дело № 147 от 2009г. на нотариус А. Ч., както и е уважен предявеният от Б. С. М. срещу В. К. С. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено, че ответникът В. К. С. не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 87401.7501.787 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], с площ от 859 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 849, квартал: 32, парцел: ХХ1-345, при съседи: [№][№], [№], [№], [№], заедно с всички подобрения и приращения в имота (4 броя сгради), а именно: СГРАДА с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор [№], застроена площ: 65 кв. м., СГРАДА с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор № 87401.7501.787, застроена площ: 53 кв. м., СГРАДА с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица] 19, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], застроена площ: 40 кв. м.; СГРАДА с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор № 87401.7501.787, застроена площ: 10 кв. м. и като е отменено първоинстанционното решение №[ЕИК] от 03.02.2021г. по гр. д. № 29793/2018г. на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от касатора срещу Б. С. М. насрещен иск, с правна квалификация чл. 108 ЗС, е отхвърлен ревандикационният иск за признаване правото му на собственост на основание давностно владение за периода от 15.11.2012г. до датата на предявяване на иска – 22.10.2018г. и предаване владението върху процесния недвижим имот.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК бъдат отхвърлени или искът по чл. 108 ЗС бъде уважен, със законните последици.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с разпоредбите на чл. 164, ал. 2 ГПК и чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК. Поддържа, че решението е и необосновано като счита, че кредитираните свидетелски показания са вътрешно противоречиви, както сами за себе си, така и съпоставени с останалите свидетелски показания, поради което, въз основа на тях не могат да се направят категоричните изводи, изложени в мотивите на обжалваното решение за привидност на процесната продажба. Поддържа, че становището на въззивния съд за наличие на заемно правоотношение като основание за обявяване нищожността на процесната продажба, е очевидно неправилно. Счита, че не е ясно от какво произтича логическият извод на въззивния съд в обжалваното решение, че наличието на договорна ипотека за обезпечаване на отпуснат заем на трето, неучастващо в делото лице, е доказателство за възникнало заемно правоотношение. Твърди, че очевидно неправилен и необоснован е изводът на въззивния съд, че причина за неизвършване на „обратната сделка“ е „липсата на финансови средства“. Като очевидно неправилен и противоречащ на житейската логика и на съществуващите понастоящем в страната обществени отношения определя и изводът на съда, че е „житейски нелогична покупката на имот, който никога не е посещаван от купувача...“. Поддържа, че решението е неправилно и поради противоречието му с материалния закон, поради липса на предпоставките по чл. 152 ЗЗД.

Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на съда и по отношение на иска по чл. 108 ЗС. Счита, че са налице доказателства, свидетелски показания, както и разписки, представени по делото, издадени от г-жа М., че г-жа М. е ползвала имота след неговата продажба, като държател, а не като негов собственик. Поддържа очевидна неправилност и необоснованост на изводите на съда, че единствено упражняването на фактическата власт върху една вещ прави едно лице владелец, без да се отчита доказано променения след извършената продажба animus по отношение на имота.

Поддържа, че неправилно в мотивите на обжалваното решение се посочва, че по делото не е представен протокол за предаване на владението на процесния имот от Р. П. на касатора В. С. като в изготвения на основание чл. 146, ал. 1, във вр. чл. 140 ГПК и представен на страните проект за доклад по делото изрично е посочено, че са приети представените с отговора на исковата молба писмени документи като доказателства по делото, а изрично в съдебното заседание пред първата инстанция, проведено на 16.10.2019г. е приет докладът по делото, без да се направи възражение, че към него не е представен посочения в писмения отговор на В. С. протокол от 15.11.2012г. за предаване владението на процесния имот.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.За задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 331 по гр. д. № 257/2009г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 445 по гр. д. № 1733/2010г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 27 по гр. д. № 4265/2014г. на ВКС, ІV г. о и др.

2.Възможно ли е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт (в частта му, включваща изявлението на продавачката на имота за прехвърляне на неговата собственост в патримониума на купувача, която част на нотариалния акт има значението на изходящ от страната частен документ), без да са налице изключенията за това, предвидени в чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 2 ГПК?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълкувателно гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС.

3.Ако страна по делото представи документ, отнасящ се до предмета на делото, който документ е приет по надлежния ред от решаващия съдебен състав, длъжен ли е въззивният съд да установи липсата на документа по делото поради пропуски в администриране на делото, да изиска неговото повторно представяне от страната, която първоначално го е представила и се ползва от него, като едва след съобразяване с повторно представения документ се произнесе по съществото на правния спор?

По този въпрос касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Б. С. М., Д. Р. П. и Г. Р. П., действащи чрез своята майка и законен представител С. Г. А., не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове, предявени от Б. С. М. срещу Р. В. П. (починал и заместен по чл. 227 ГПК от Д. Р. П. и Г. Р. П., действащи чрез своята майка и законен представител С. Г. А.) и В. К. С. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване на нищожността договор за покупко-продажба на недвижим имот и иск с по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вторият ответник не е собственик на поземлен имот с идентификатор 87401.7501.787, с площ от 820 кв. м., находящ се в [населено място], Столична община, район „К.“, „Стара планина“ № 19, заедно с всички подобрения и приращения в гореописаното дворно място - 4 броя сгради с идентификатори [№], [№], [№] и [№] и насрещен иск, предявен от В. К. С. срещу Б. С. М. с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване правото му на собственост на основание добросъвестно давностно владение за периода от 15.11.2012г. до датата на предявяване на иска – 22.10.2018г. и предаване владението върху процесния недвижим имот.

Констатирано е, че в първоинстанционното производство е представен нотариален акт за право на собственост, придобит по делба № 65, том V, дело № 869/1971г., с който С. Б. В. е признат за собственик на дворно място, съставляващо парцел X.-849 в кв. 32 по плана на [населено място], С.. окръг от 820 кв. м., с неуредени регулационни сметки за придаваемите се 76 кв. м., както и една жилищна сграда; нотариален акт продажба на недвижим имот акт № 148, том I, рег. №. 12940, дело 147 от 21.04.2009г., вписан в СВ с вх. рег. № 14855, акт № 190, том ХL, дело № 9008/2009г., с който Б. С. М. продала на Р. В. П. недвижим имот - дворно място, с площ от 820 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ [№] по плана на [населено място], при съседи: улица, УПИ [№], [№], [№], [№], за сумата от 10000 лв., която продавачът заявил, че е получил напълно от купувача; пълномощно от Р. В. П. от 04.01.2010г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с което упълномощил Б. С. М. да го представлява и подписва пред нотариус, като продаде от негово име и за негова сметка, при условия и цена, каквито прецени, както и да договаря сама със себе си съгласно чл. 38 ЗЗД, като прехвърли собствеността на свое име, на следния имот: дворно място, с площ от 820 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ [№], от кв. 32 по плана на [населено място], при граници (съседи): улица, УПИ [№], [№], [№], [№], който имот е подробно описан в нотариален акт № 148, том I, рег. №. 12940, дело 147 от 21.04.2009г. на нотариус А. Ч. с рег. № 310 на НК, с което ищцата е упълномощена да получи продажната цена в брой или по банков път, да го представлява и подписва пред всяка банка, като получи от негово име сумата от продажбата, да подпише предварителен договор за сделката, да го представлява и подписва пред всички данъчни, общински, административни, технически и др. органи. Констатирано е от документ „Оттегляне на пълномощия“ от 03.10.2011г., с нотариална заверка на подписа, че Р. В. П. оттеглил пълномощно с рег. № 2/04.01.2010г. и на нотариално удостоверено съдържание № 3, том 1, № 1/04.04.2010г. на нотариус Е. П. с рег. № 379 на НК.

Прието е за установено от представена обратна разписка, че писмо от Р. П., адресирано до Б. М., е получено на 08.10.2011г. от С. М.. Констатирано е, че е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 200, том IV, рег. № 9254, дело 654/2012г. от 15.11.2012г., с който Р. В. П. е продал на В. К. С. недвижим имот - дворно място с идентификатор 87401.7501.787, находящо се в землището на [населено място], СО, район „К.“, [улица], с площ от 859 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 849, квартал 32, парцел X., при съседи по скица: [№], 87401.7501.766, [№], [№], [№], а съгласно документ за собственост - дворно място, с площ от 820 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ [№] по плана на [населено място], при съседи: улица, УПИ [№], [№], [№], [№], заедно с всички подобрения и приращения в гореописаното дворно място за сумата от 20000 лв., платима от купувача на продавача по банков път след подписване на нотариалния акт.

Съобразено е, че по делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 196, том II, рег. № 5437, дело № 350 от 2009г., съгласно който Банка Д. отпуска на кредитополучателя К. Г. М. банков кредит в размер на 40000 лв.

Констатирано е, че в първоинстанционното производство са представени скица № 15-401812-19.06.2018г. за поземлен имот с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на заповедта: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], с площ от 859 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 849, квартал: 32, парцел: ХХ1-345, при съседи: [№], [№], [№], [№], [№], съдържаща отбелязване за собственици: В. К. С.; скица № 15-906146-07.10.2019г. на сграда с идентификатор № [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на заповедта: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор [№], застроена площ: 65 кв. м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, собственици: няма данни, носители на други вещни права: няма данни; скица № 15-906151-07.10.2019г. на сграда с идентификатор № 87401.750l.787.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на заповедта: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор № [№], застроена площ: 53 кв. м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, собственици: няма данни, носители на други вещни права: няма данни; скица на сграда № 15-906155-07.10.2019г. с идентификатор № 87401.750l.787.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на заповедта: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор [№], застроена площ: 40 кв. м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, собственици: няма данни, носители на други вещни права: няма данни; скица на сграда № 15-906162-07.10.2019г. с идентификатор № [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на заповедта: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор [№], застроена площ: 10 кв. м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, собственици: няма данни, носители на други вещни права: няма данни.

Взето е предвид, че по делото са представени: удостоверение от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „К.“, съгласно което с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № [ЕГН]/04.12.2012г., подадена от В. К. С. е деклариран имот, представляващ земя с площ от 820 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], придобит на 15.11.2012г., за който е открита партида 7210Н20829 с облагане от 01.01.2013г., като към 16.09.2019г. няма непогасени задължения за данък имоти и такса битови отпадъци; приходни квитанции от 28.07.2011г., 06.04.2012г., 11.09.2019г. за платен данък за недвижим имот и такса битови отпадъци; заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди, писма с изх. № 1203547939_1/06.02.2020г., изх. № 1203547939_1/11.02.2020г. от „ЧЕЗ Е. Б. АД, заедно със справка за потребление и консумирана електрическа енергия за периода от 01.04.2009г. до 23.07.2018г. за адрес [населено място], [улица].

Съобразено е, че по делото е представено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.08.2013г. на прокурор при СРП по преписка № Я-17070/2013г. по описа на СДВР, в което за възпроизведени обясненията на ищцата и ответника Р. В. П., като съгласно обясненията на ищцата на 21.04.2009г. при нотариус Ч. заложила имот в [населено място], [улица], на В. П., който я накарал да го прехвърли на Р. В. П. срещу сумата от 10000 лв., които били дадени на Т. И. Т., с уговорка да върне парите с главницата и лихвите. Парите били върнати, а Р. П. й дал пълномощно, а на 12.10.2012г. къщата била продадена на В. С.. Посочено е, че съгласно обясненията на Р. П. през 2009г. при него дошъл С. М. му поискал заем от 15000 лева, като първоначално му отказал. След като М. му предложил да му продаде къщата в [населено място] за същата сума, а в бъдеще като изкара пари да я закупи обратно, П. се съгласил и купил имота от майката на С. М..

Посочено е, че е разпитан свидетелят С. М. К. (син на ищцата), който установява, че тъй като имал нужда от пари, заедно със съдружника си - Т. И. отишли в заложна къща, за да заложи имота в [населено място] за сума в размер на 10000 лв. Майка му се съгласила да му помогне. Месец април 2009г. отишла и подписала сделка, на която свидетелят не е присъствал. Искали да ипотекират къщата, но се оказало, че е направена покупко-продажба. След 7-8 месеца искал да върне парите, поради което ипотекирали апартамент в[жк], [жилищен адрес] и на 31.12.2009г. изтеглили парите от клон на Банка Д., на [улица]. Парите следвало да занесе на В. П., който бил лихвар и Р. П., който бил подставено лице, на което бил прехвърлен имота. След като им предал парите на бензиностанция „О.“ в[жк], на 04.01.2010г. Р. П. направил пълномощно на майка му да прехвърли сама на себе си имота за нейни нужди. Не успели да прехвърлят имота, а след няколко месеца разбрали, че е продаден на техния съсед. Заявява, че в кантората на нотариус А. Ч., когато е сключена сделката, били дадени 10000 лв. като заем. След 2009г. родителите му непрекъснато ползват имота.

Съобразено е, че по делото е разпитан и свидетелят Т. И. Т., който установява, че през 2009г. заедно със свидетеля С. М. К. извършвали общи строителни дейности, наложило се да закупят материали за работа и решили да вземат кредит от заложна къща. Уговорили се да вземат 10000 лв., като направят залог или ипотека на къщата, собственост на майката на С. М. К.. Кредитор бил собственика на заложна къща. Отишли в заложна къща, където разговаряли с две лица, като единият на име В. им обяснил, че трябва да направят залог пред нотариус. Установява, че придружил ищцата за прехвърлянето на имота в кантора на нотариус, но изчакал отвън и не е присъствал при сделката. След като излезли от нотариуса, лицата от заложната къща взели документите и дали парите на ищцата, като си удържали таксите по разходите. Ищцата получила сумата в заем и я предала на свидетеля. Мислела, че е ипотека, а се оказало покупко-продажба. След изтичане на срока заемът бил погасен от С. М. К. с пари на родителите му.

Взети са предвид и показанията на свидетеля В. П. Р. (братовчед на ищцата), който установява, че заедно със съпругът й цял живот живеят в имота в [населено място], [улица], който е техен. Свидетелят живее в съседен имот на [улица]. В имота на ищцата има две къщи и стопански сгради, кочини, кошари, един стар гараж, отглеждали животни, а градината се обработвала. В последните 15-­20 години ищцата не е напускала имота. Установява, че в момента няма ток в имота, както и че ответникът има имот от другата страна на улицата. Знае, че процесният имот е бил заложен и впоследствие откупен от ищцата.

Съобразени са показанията и на свидетеля Г. И. М., който установява, че С. М. К. работел при него и всеки ден се оплаквал, че има проблеми с лихвари. Помолил го да му услужи с кола, с която да закарат баща му да изтегли пари, които дължал на лихвари срещу къщата, която била заложена. Закарал ги до Банка „Д.“ на [улица]. След това ги закарал до бензиностанция „О.“ в[жк], където паркирал колата точно зад колата на тези, които взели парите. Възприел как С. М. К. предал в плик парите, а те ги взели и ги преброили на капака на колата, след което си тръгнали. Установява, че С. и родителите му никога не са напускали имота в [населено място], като го стопанисват, имали градинка. Ходил е на гости миналата година и тази година. Заявява, че преди 11 години, около 2008г. - 2009г. С. М. К. започнал да се оплаква от лихвари. Взел парите, за да ги ползва за нещо друго, а след това ги върнал с лихвите, като плащал ежемесечно по 800 лв. за лихва. Имотът не бил продаден, а заложен. Предал парите на двама души, които свидетелят не познава. Свидетелят знаел в каква връзка получават парите.

Посочено е, че по делото е разпитана и свидетелката Т. П. С., която установява, че е работела при ответника В. С. като охрана на портала на фирмата му на [улица]. Познава ищцата, която идвала до портала и носела пари за наем на имота, който ползва. Не знае В. С. да е живял или ползвал имота в [населено място], на [улица]; свидетелят З. В. И., който е работел при ответника В. С., като охрана на портала. Познава ищцата, която идвала всеки месец и носела по 100 лв. за ползването на имот. Не е виждал В. С. да влиза в имота на [улица] да ползва сградите в него.

Посочено е, че пред въззивния съд са приети като писмени доказателства по делото на основание чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК заверени копия на две разписки, съдържащи саморъчно изписани имена и подписи на ищцата и ответника В. С.. В едната е удостоверено, че ответникът В. С. получил от ищцата на 08.07.2020г. сумата от 320 лв., представляваща платена от него питейна вода за ползваната от нея от м. юни 2012г. до м. юли 2020г. на собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място], [населено място], [улица]. Във втората разписка е декларирано от ищцата, че съгласно устна уговорка с В. С. ползвала имота в периода от 2012г. до 2018г., като всеки месец му заплащала сумата от 100 лв. за месечен наем, като едновременно е удостоверено от ответника, че в посочения период е получавал сумите за наем. Удостоверено е, че на 17.07.2020г. ответникът получил от ищцата сумата от 106,71 лв., представлявала платени от него такси за електроенергия, изразходвана от ищцата при ползването от нея от м. май 2018г. до м. юли 2018г. на собствения му имот, находящ се в [населено място], [населено място], [улица].

За да уважи предявените искове от Б. С. М., въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т. е. доказателствената тежест да установи, че оспорваната сделка служи за обезпечение на заемно правоотношение е на страната, която твърди това обстоятелство. Посочено е, че в процесния случай се твърди, че прехвърлянето на правото на собственост върху процесния имот, макар и формално да е извършена с позволен от закона акт, служи като обезпечение на задължение по заемно правоотношение между страните по сделката, което противоречи на установената в чл. 152 ЗЗД забрана. Прието е, че в доказателствена тежест на ищцата по делото е да установи съществуването на заемното правоотношение като с всички доказателствени средства по ГПК може да се установява, че сделката е сключена в нарушение на закона, тъй като в този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 6 ГПК.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително като в практиката на ВКС по приложението на закона е разяснено, че забраната на чл. 152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че за обезпечаване връщането на сумата от 10000 лв. по договор за заем ищцата се е съгласила да прехвърли на първоначалния ответник Р. П. правото на собственост върху недвижим имот в [населено място], [улица], като от представения нотариален акт № 148, том I, рег. № 12940, дело № 147 от 2009 г., е видно, че имотът е закупен именно на цена от 10000 лева. Прието е, че от показанията на разпитаните свидетели по делото се установява, че е предоставен заем от 10000 лева на ищцата по молба на сина й, на когото за предоставянето на посочената сума в заложната къщата му обяснили, че трябва да направи „залог“ при нотариус на имота в [населено място]. Впоследствие свидетелите научили, че сключената при нотариуса сделка е продажба на имота.

Прието е, че действителните отношения по сделката, оформена в нотариалния акт, е имотът, предмет на продажбата, да служи като обезпечение на заемно задължение на ищцата към Р. П.. Посочено е, че в тази насока са показанията на свидетелите Т. и М., като свидетелят Т. лично присъствал заедно със свидетеля К. на разговора с лицето В. и ответника П. в заложната къща по повод уговорките за предоставяне на заем и залагането на имота, а след това е придружил ищцата до кантората на нотариуса за оформяне на сделката. Съобразено е, че в нотариалния акт е удостоверено, че продавачът е получил продажната цена от купувача, а в отговора на исковата молба ответникът П. също е твърди, че предал на ищцата сумата на ръка в брой преди влизането при нотариуса. Взето е предвид, че свидетелят Т. е посочил, че след като излезли от нотариуса ищцата предала документите на същите лица от заложната къща, с които по-рано разговаряли, след което предала на свидетеля сумата от 10000 лева. Изложени са съображения, че показанията на свидетеля са последователни, логични и безпротиворечиви, доколкото възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства и сочат предназначаване на договора за продажба да обезпечи договор за заем в нарушение на чл. 152 ЗЗД, като същите кореспондират с показанията на свидетеля С. К., които съдът е ценил при условията на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото и неговата заинтересованост от изхода на спора. Посочено е, че гласните доказателства на свидетеля К. съответстват и на тези от свидетеля М., като кореспондират и с писмените такива, в частност представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 196, том II, рег. № 5437, дело № 350 от 2009г., с който е обезпечен банков кредит, отпуснат на съпругът на ищцата, със суми от който се твърди да е върнат заема на ищцата.

Прието е, че е налице възникнало заемно правоотношение, за обезпечаването на което е сключена продажбената сделка, като съглашението между страните, постигнато заедно с възникването на заемно правоотношение, обезпечаващо договор за заем в противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, е сключено под прикритието на явна сделка за прехвърляне на собствеността, която е допустима от закона. Изложени са мотиви, че такава явна сделка, прикриваща действителните отношения между страните, е симулативна и поради това нищожна. Съобразено е обстоятелството, че след продажбата ответникът П. е упълномощил ищцата да прехвърли собствеността на имота при условия и цена, каквито прецени, както и да договаря сама със себе си, като прехвърли собствеността на свое име върху процесния имот, в каквато насока са твърденията на самия Р. П. в отговора на исковата молба и представеното пълномощно с рег. № 2/04.01.2010г. и нотариално удостоверено съдържание № 3, том 1, № 1/04.04.2010г. на нотариус Е. П. с рег. № 379 на НК. Прието е, че индиция в тази посока са и липсата на данни купувачът да е ползвал имота след продажбата. Посочено е, че не се спори, че в него живее ищцата, която е останала във владение на имота и след сделката. Изложени са съображения, че е житейски нелогична покупката на имот, който никога не е посещаван от купувача и последващо упълномощаване на продавача да прехвърли имота, при каквито условия намери за добре, включително и на себе си.

Прието е, че макар ответникът да оспорва да е давал сумата от 10000 лв. в заем, се установява, че е дал тази сума като продажна цена по сделката, след което упълномощил ищцата да изкупи имота обратно. Посочено е, че от представеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.08.2013г. на прокурор при СРП, представено от ищцата, съставляващо непряко доказателство, което съдът преценява по свое вътрешно убеждение с оглед всички данни по делото се установява, че през 2009г. С. М. поискал паричен заем от Р. П., който първоначално отказал, поради което М. му предложил прехвърлянето на собствеността върху имота в [населено място] от майка му, а през 2010г. свидетелят отишъл при него и му казал, че е намерил купувач за имота, поради което Р. П. направил пълномощно за осъществяване на сделката, но тъй като имотът до 2012г. не бил продаден, сам го продал (което според съда кореспондира с показанията на свидетелите Т. и К. и писмените доказателства по делото). Изложени са събражения, че съгласно съдебната практиката признанието е обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти и може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице, а когато не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Прието е, че когато бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора, като извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира. С оглед на това е прието за установено, че страните се съгласили, че чрез прехвърлянето на собствеността се гарантира връщането на заетата сума и договорът за покупко-продажба е сключен единствено, за да се обезпечи поето от ищцата задължение по паричния заем.

Въззивният съд е приел по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ответникът по отрицателния установителен иск за собственост за процесния имот и ищец по ревандикационния иск за същия имот и в двата случая носи тежестта да докаже, че в неговия патримониум е възникнало отричаното по установителния иск, по който е ответник и твърдяното по ревандикационния иск, по който е ищец, право на собственост върху имота. Прието е, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 200 от 15.11.2012г., том IV, рег. № 9254, дело 654/2012г., продавачът Р. В. П. продал на ответника В. К. С. процесното дворно място с идентификатор 87401.7501.787, заедно с всички подобрения и приращения в мястото. Съобразено е, че с оглед установената нищожност на сключения с нотариален акт № 148, том I, рег. № 12940, дело № 147 от 2009г. договор за продажба на недвижим имот, продавачът Р. П. не е придобил вещни права, тъй като нищожните сделки не са годно основание за прехвърлянето на права. Изложени са съображения, че в хипотеза, при която прехвърлителят не притежава правото на собственост върху вещта, то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, сделката по нотариален акт № 200/2012г. с последващия приобретател на имота, макар и действителна не е проявила вещен ефект за него.

Прието е, че придобивната давност, на която се позовава ответникът (ищец по насрещния иск), е оригинерен придобивен способ и за настъпване на последиците му е необходимо да се осъществи фактическият състав, посочен в нормата на чл. 79 ЗС. Посочено е, че ответникът следва да установи по така предявения иск предпоставките за придобиване на собствеността по чл. 79, ал. 2 ЗС, а именно наличието на упражнявано постоянно, явно, спокойно и непрекъснато владение в продължение на посочения петгодишен срок. Съобразено е при това, че съгласно чл. 71, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Прието е, че преценката за добросъвестността на владението се извършва според обстоятелствата при възникване на правното основание по чл. 70, ал. 1 ЗС, като добросъвестността на владелеца се предполага по силата на чл. 70, ал. 2 ЗС, като в тежест на насрещната страна е да обори законната презумпция.

Прието е, че началният момент, от който може да се приеме, че в полза на приобретателя е започнала да тече придобивна давност, е датата, на която е сключен договорът за покупко-продажба. Посочено е, че не е установено кога ответникът е установил владение върху имота - в нотариалния акт от 15.11.2012г. е уговорено, че владението ще му бъде предадено на същата дата след подписването му като в първоинстанционното производство приобретателят се позовава на протокол за предаване на владение, но такъв не е приложен към доказателствата по делото. Прието е също така, че по делото не е установено и праводателят П. да е установявал фактическа власт върху имота, която впоследствие да е предал. Посочено е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че единствено ответницата заедно със съпруга си живеели в процесния имот, никога не са го напускали, обработвали градина, грижели се за животни (свидетелите Р., М.). Прието е, че при упражняване на фактическа власт върху недвижим имот чрез действия по неговото лично ползване, стопанисване, облагородяване за свои нужди и опазване, то тези действия следва да бъдат квалифицирани като действия на владелец, но в случая не е установено ответникът В. С. да е влизал в имота или да го е ползвал за лични нужди (свидетелите С. и И.) като от показанията на тези свидетелите, ценени при условията на чл. 172 ГПК, не е ясно за кой имот се сочи, че е заплащан наем от ищцата, нито в кой период, както и между кои страни е възникнало отношение за възмездно ползване на имота. Посочено е, че въз основа на представеното удостоверение за декларирани данни по ЗМДТ и приходните квитанции не може да се прави извод за владението или липса на такова, тъй като декларациите по ЗМДТ по правило се подават в изпълнение на административно задължение пред съответния орган, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е административна дейност. Прието е, че при липса на несъмнени данни за началото на владението, давностен срок за придобиване на собствеността, не може да тече. Посочено е, че представените пред въззивния съд разписки съставляват частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК, подписани от лицата, които са ги издали и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съобразено е обаче, че същите са съставени в хода на производството, когато вторият купувач е формирал субективно отношение и съзнание по отношение на имота, при липса изискваното от закона незнание, че праводателят не е собственик. Прието е, че съставянето на разписките, както и за плащането едва на 08.07.2020г. и на 17.07.2020г., на цялата изразходвана в жилището електроенергия и консумирана вода, са с оглед събиране на доказателства по вече възникналия спор, поради което въз основа на разписките не може да се направи категоричен извод за владение на имота, годно да направи ответника собственик за периода преди подаване на исковата молба, а и по делото е установено, че ищцата М. упражнява фактическа власт върху имота. Формиран е решаващ правен извод, че след като не е установено ответникът (ищец по насрещния иск) да е упражнявал фактическата власт върху имота, считано от 15.11.2012г. в продължение на пет години, не се е осъществил фактическият състав на поддържаното от него придобивно основание по чл. 79, ал. 2 ЗС, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен, а предявеният насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При това следва да бъде взето предвид, че ако в обжалваното решение са изложени няколко групи съображения по основателността на исковата претенция, касаторът следва да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване за всички съображения, а не само за едно от тях. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл. 236, ал. 2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл, включително според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС. В съответствие с тези изисквания и с трайно установената практика на ВКС мотивите към обжалваното решение са изчерпателни и съдържат обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и изводи за правните последици на установените в хода на производството факти и обстоятелства. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос.

Вторият от формулираните от касатора процесуалноправни въпроси също не може да обоснове допускането на касационното обжалване, тъй като същият не е обусловил изводите на въззивният съд. След като поставеният въпрос не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е необходимо да се обсъжда и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че приетото от въззивният съд изцяло кореспондира с константната практика на ВКС, съгласно която при твърдения, че действителните отношения между страните по договора са прехвърлянето на имота да служи като обезпечение на друго задължение, с което се нарушава законова забрана, страната не иска опровергаване на правните последици на обезпеченото съглашение (в който случай важи ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК), а прогласяване на сделката за нищожна поради заобикаляне на предвидена в закона забрана. Ето защо, за установяване нищожността на сделка, сключена поради нарушение на закона или заобикалянето му са допустими всички доказателствени средства (решение № 461 от 16.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 1206/2010г. на IV г. о. и решение № 226 от 08.12.2016г. на ВКС по гр. д. № 1349/2016г. на IІІ г. о.). В практиката на ВКС е прието, че „когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем като се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на закона са допустими всички доказателствени средства (решение № 461 от 16.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 1206/2010г. на IV г. о. и решение № 196 от 15.10.2013г. на ВКС по гр. д. № 1348/2012г. на IІІ г. о.). Посочената съдебна практика по чл.290 ГПК е непротиворечива и напълно се споделя от настоящия състав.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос.

Действително в постъпилата по делото насрещна искова молба, както и в подадения от В. К. С. отговор на първоначалната искова молба е посочено, че се представя заверено копие от протокол от 15.11.2012г. за предаване владението на процесния недвижим имот от Р. П. на В. С. и именно с този протокол касаторът свързва началния момент на давностното владение, което твърди, че е установил върху имота. В изготвения на 29.07.2019г. проект за доклад първоинстанционният съдия е приел представените с отговорите на исковата молба писмени доказателства. Това доказателство обаче, както е посочено и в обжалваното решение, липсва в кориците на делото.

За да бъде допуснато касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос обаче изводът на въззивния съд, че не е установено касаторът да е придобил процесния имот по давност, следва да се основава само и единствено на съображението, че не е доказан началният момент на установяване на владението. Действително в обжалваното решение, както вече беше отбелязано, въззивният съд е приел, че не е установено кога В. С. е установил владение върху имота, доколкото в нотариалния акт от 15.11.2012г. е уговорено, че владението ще му бъде предадено на същата дата след подписването му, като в първоинстанционното производство приобретателят се позовава на протокол за предаване на владението, но такъв не е приложен към доказателствата по делото. Наред с това обаче е прието, че по делото не е установено праводателят Р. П. да е установявал фактическа власт върху имота, която впоследствие да е предал, доколкото от показанията на свидетелите е установено, че единствено Б. М. заедно със съпруга си е живяла в имота, никога не го е напускала, обработвала е градината, грижела се е за животните, които действия следва да бъдат квалифицирани като действия на владелец. Прието е също така, че не се установява В. С. да е влизал в имота и да го е ползвал за лични нужди. Изводът за неоснователността на предявения ревандикационен иск е изведен от това, че не е установено В. С. да е упражнявал фактическата власт върху имота в продължение на пет години, считано от 15.11.2012г., т. е. от недоказаността на твърдението за фактическо осъществяване на такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като владелчески. Недоказването на момента на установяване на фактическата власт върху имота следователно не е решаващ мотив да се приеме претенцията за неоснователна, доколкото не е установено и в последващ период такава фактическа власт от страна на В. С. да е била упражнявана. Съществено и важно е и вече посоченото съображение на въззивния съд, че доколкото не е установено праводателят Р. П. да е установил и упражнявал фактическата власт върху имота, то няма как той да е предал владението на приобретателя В. С.. И тук следва да се отбележи, че моментът, в който фактическата власт се твърди, че е била установена, има решаващо и определящо значение за изхода на подобен правен спор само когато по делото е установено претендиращият придобиване на правото на собственост по давност да е доказал, че е упражнявал фактическата власт върху имота, но с оглед извършването на преценка дали тази фактическа власт е била упражнявана в продължение на предвидения в закона срок, е необходимо да се установи и този начален момент. Настоящият случай не разкрива подобна особеност, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора, че е налице поддържаното от него основание за допускане на касационното обжалване.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че решението на въззивния съд следва да бъде допускано до касационно обжалване като очевидно неправилно. Според установените в практиката на ВКС критерии решението на въззивен съд може да бъде определено като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, когато тази неправилност е видима от самия прочит на същото. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от неговото съдържание, без при това да се извършва анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, освен ако същите не са посочени в решението. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Подобни констатации по отношение на обжалваното решение на Софийския градски съд при прочита на същото не се установяват – всички посочени в решението доказателства са обсъдени, всички факти, на които касаторът се позовава, са съобразени от въззивния съд, преценени са правните последици от тяхното осъществяване и същите са подведени към приложимата правна норма.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1357/16.03.2023г. по в. гр. д. № 10613/2021г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на В. К. С.. Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: