Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ША. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 12305/2020

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „МБНД – България“ АД, гр.София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Т., против Решение № 877 от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1689/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК /АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК/ № 53110000110-1 от 22.07.2014г. на орган по приходите при О. П. потвърден с Решение № 5311000023 от 21.05.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. поправено с Решение за поправка № 5311000027 от 01.10.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. в частта му относно установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ и данък недвижими имоти /ДНИ/, ведно с прилежащи лихви за забава, в конкретно визирани размери и данъчни периоди, постановено е, че АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1 от 22.07.2014г. на орган по приходите при О. П. потвърден с Решение № 5311000023 от 21.05.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. поправено с Решение за поправка № 5311000027 от 01.10.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. в частта му относно установените задължения за ДНИ и ТБО за конкретно посочени имоти за данъчни периоди 2007г., 2008 г. и 2009 г. не подлежи на принудително изпълнение и е осъден жалбоподателят за разноски.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновава тезата си, че неправилно първоинстанционният съд е преценил валидността на процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК в процесната му част, с аргументи че същият не е надлежно връчен на адресата му и не съставлява годно изпълнително основание. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност, вкл. и при прилагане правилата за спирането и прекъсването й, регламентирани в ДОПК, за задълженията за периода от 2007 г. до 2013 г., вкл. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба, поддържани в проведеното открито съдебно заседание от процесуания му представител адв. С. (пълномощията от адв. Т. са оттеглени след подаване на касационната жалба, така молба на л. 19), и се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК.

Ответникът по касационната жалба – Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (така доказателство на л.27), против подлежащ на оспорване и неблагоприятен в обсъжданата му част за тази страна съдебен акт, а разгледа на по същество за частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е била законосъобразността на АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1 от 22.07.2014 г. на орган по приходите при О. П. потвърден изцяло с Решение № 5311000023 от 21.05.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. поправено с Решение за поправка № 5311000027 от 01.10.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П.

Със същия АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК на дружеството са установени задължения за ТБО и ДНИ, както следва:

1. За имоти с партиден номер № М0308191_041019 (сгради и земя) – за д. п.2008 г. – ТБО в размер на 10,29 лева – главница, и 6,63 лева – лихви; за д. п.2009 г. – ТБО в размер на 11,37 лева – главница, и 5,82 лева – лихви; за д. п.2010 г. – ДНИ в размер на 2,18 лева – главница и 0,88 лева – лихви, и ТБО в размер на 11,37 лева – главница, и 4,59 лева – лихви; за д. п.2011 г. – ДНИ в размер на 28,08 лева – главница и 8,31 лева – лихви, и ТБО в размер на 146,62 лева – главница, и 43,37 лева – лихви; за д. п.2012 г. – ДНИ в размер на 28,03 лева – главница и 5,39 лева – лихви, и ТБО в размер на 153,98 лева – главница, и 29,61 лева – лихви; за д. п.2013 г. – ДНИ в размер на 27,98 лева – главница и 2,53 лева – лихви, и ТБО в размер на 77,07 лева – главница, и 7,00 лева – лихви; за д. п.2014 г. – ДНИ в размер на 13,97 лева – главница и 0,09 лева – лихви, и ТБО в размер на 38,47 лева – главница, и 0,24 лева – лихви;

2. За имоти с партиден номер № М0308192_041019 (земя) – за д. п.2008 г. – ДНИ в размер на 39,46 лева – главница и 41,37 лева – лихви, и ТБО в размер на 737,64 лева – главница, и 476,63 лева – лихви; за д. п.2009 г. – ДНИ в размер на 131,14 лева – главница и 67,05 лева – лихви, и ТБО в размер на 786,82 лева – главница, и 402,3 лева – лихви; за д. п.2010 г. – ДНИ в размер на 147,53 лева – главница и 59,51 лева – лихви, и ТБО в размер на 786,82 лева – главница, и 317,41 лева – лихви;

3. За имоти с партиден номер № М0308193_041019 (сгради и земя) – за д. п.2008 г. – ТБО в размер на 6,97 лева – главница, и 4,51 лева – лихви; за д. п.2009 г. – ТБО в размер на 7,71 лева – главница, и 3,94 лева – лихви; за д. п.2010 г. – ДНИ в размер на 1,48 лева – главница и 0,60 лева – лихви, и ТБО в размер на 7,71 лева – главница, и 3,11 лева – лихви; за д. п.2011 г. – ДНИ в размер на 81,96 лева – главница и 24,25 лева – лихви, и ТБО в размер на 428,05 лева – главница, и 126,61 лева – лихви; за д. п.2012 г. – за д. п.2012 г. – ДНИ в размер на 81,96 лева – главница и 15,76 лева – лихви, и ТБО в размер на 450,34 лева – главница, и 86,59 лева – лихви; за д. п.2013 г. – ДНИ в размер на 81,95 лева – главница и 7,44 лева – лихви, и ТБО в размер на 255,84 лева – главница, и 20,49 лева – лихви; за д. п.2014 г. – ДНИ в размер на 40,98 лева – главница и 0,25 лева – лихви, и ТБО в размер на 112,92 лева – главница, и 0,69 лева – лихви;

4. За имоти с партиден номер № М0308194_041019 (земя) – за д. п.2008 г. – ДНИ в размер на 146,94 лева – главница и 94,94 лева – лихви, и ТБО в размер на 661,23 лева – главница, и 427,26 лева – лихви; за д. п.2009 г. – ДНИ в размер на 117,55 лева – главница и 60,11 лева – лихви, и ТБО в размер на 705,31 лева – главница, и 360,63 лева – лихви; за д. п.2010 г. – ДНИ в размер на 132,25 лева – главница и 53,35 лева – лихви, и ТБО в размер на 705,31 лева – главница, и 284,54 лева – лихви;

5. За имоти с партиден номер № М76_060502 (сгради) – за д. п.2008 г. – ТБО в размер на 1 099,22 лева – главница, и 695,79 лева – лихви; за д. п.2009 г. – ДНИ в размер на 294,10 лева – главница и 150,37 лева – лихви, и ТБО в размер на 1 764,57 лева – главница, и 902,21 лева – лихви; за д. п.2010 г. – ДНИ в размер на 330,87 лева – главница и 133,48 лева – лихви, и ТБО в размер на 1 764,57 лева – главница, и 711,87 лева – лихви; за д. п.2011 г. – ДНИ в размер на 1 700,33 лева – главница и 502,90 лева – лихви, и ТБО в размер на 8 123,88 лева – главница, и 2 402,76 лева – лихви; за д. п.2012 г. – ДНИ в размер на 1 695,64 лева – главница и 326,04 лева – лихви, и ТБО в размер на 9 316,63 лева – главница, и 1 791,44 лева – лихви; за д. п.2013 г. – ДНИ в размер на 1 691,07 лева – главница и 153,43 лева – лихви, и ТБО в размер на 863,22 лева – главница, и 78,32 лева – лихви; за д. п.2014 г. – ДНИ в размер на 843,43 лева – главница и 5,17 лева – лихви, и ТБО в размер на 430,96 лева – главница, и 2,64 лева – лихви и

6. За имоти с партиден номер № М77_060502 (сгради) – за д. п.2007 г. – в размер на 1,36 лева – лихва във връзка с несвоевременното разчитане с бюджета на задължението за ДНИ, и ТБО в размер на 1 562,96 лева – главница, и 1 253,13 лева – лихви; за д. п.2008 г. – ДНИ в размер на 347,65 лева – главница и 224,63 лева – лихви, и ТБО в размер на 1 564,36 лева – главница, и 1 010,81 лева – лихви; за д. п.2009 г. – ДНИ в размер на 278,07 лева – главница и 142,19 лева – лихви, и ТБО в размер на 1 668,56 лева – главница, и 853,14 лева – лихви; за д. п.2010 г. – ДНИ в размер на 312,86 лева – главница и 126,22 лева – лихви, и ТБО в размер на 1 668,56 лева – главница, и 673,15 лева – лихви; за д. п.2011 г. – ДНИ в размер на 982,77 лева – главница и 290,68 лева – лихви, и ТБО в размер на 4 695,34 лева – главница, и 1 388,72 лева – лихви; за д. п.2012 г. – ДНИ в размер на 978,22 лева – главница и 188,09 лева – лихви, и ТБО в размер на 5 374,67 лева – главница, и 1 033,47 лева – лихви; за д. п.2013 г. – ДНИ в размер на 974,92 лева – главница и 88,46 лева – лихви, и ТБО в размер на 990,89 лева – главница, и 89,91 лева – лихви; за д. п.2014 г. – ДНИ в размер на 485,81 лева – главница и 2,98 лева – лихви, и ТБО в размер на 494,95 лева – главница, и 3,03 лева – лихви.

С Решение № 5311000023/21.05.2019 г., поправено с Решение за поправка № 5311000027/01.10.2019 г. и двете на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. е отписал като погасени по давност и неподлежащи на принудително изпълнение установените с АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК задължения за 2007 г. и 2008 г., в общ размер на 9 199,51 лева, от които 5 439,08 лева – главница, и 3 760,43 лева – лихви, в т. ч. за ДНИ в размер на 896,35 лева, от които 534,05 лева – главница, и 362,30 лева – лихви, и ТБО в размер на 8 303,16 лева, от които 4 905,03 лева – главница, и 3 398,13 лева – лихви, поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Установено е, че дружеството е собственик на процесните недвижимости, поради което и на основание чл. 11 ал. 1 и чл. 64 ал. 1 от ЗМДТ е данъчно задължено лица за заплащане на ДНИ и ТБО, като не е заплатило същите.

На първо място съдът е прел оспорването за допустимо, а АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК за издаден от компетентен орган и при спазени административно производствени правила.

За да обоснове извода си за частична неоснователност на оспорването съдът е анализирал представените писмени доказателства по административната преписка и тези събрани в хода на съдебното производство, анализирал е и приложимите в случая правни норми.

Формирал е изводи въз основа на така сторения съвкупен анализ, че е на лице качеството на задължено лице за заплащане на ДНИ по смисъла на чл. 11 ал.1 от ЗМДТ и на ТБО по смисъла на чл. 64 ал. 1 от ЗМДТ, което не е било спорно между страните.

Като основателно е възприел възражението за изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 171 ал.2 от ДОПК относно вменените задължения за 2009 г., респ. че преди издаването на АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК е изтекла петгодишната давност по чл. 171 ал. 1 от ДОПК, а не тази по чл. 171 ал. 2 от ДОПК както неправилно бил приел ответникът, за задълженията за 2007 г. и 2008 г., с аргументи черпени и от чл. 28 ал. 1 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. П.

Съобразено е и че от приетото заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че с Решението на ответника са отписани и посочени като неподлежащи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност задължения за ТБО и ДНИ за 2007 г. и 2008 г. в размер по-малък от вменения такъв с процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК.

Възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171 ал. 1 и абсолютната такава по ал. 2 от ДОПК по отношение на останалите публични общински вземания е отхвърлено като неоснователно.

При тези фактически и правни основания първоинстанционният съд е приел, че съобразно нормата на чл. 160 ал. 4 от ДОПК следва да се произнесе по законосъобразността на всяко едно от така установените публични общински вземания.

В този порядък по отношение дължимостта на ТБО за всеки един от спорните периоди е приел, че са представени Заповедите на Кмета на О. П. за всяка една от процесните години по чл.63 ал.2 от ЗМДТ, като имотите са включени в границите определени със същите, в които е предвидено да се предоставя всеки един от трите компонента на услугата; установил е, че през всеки един от разглежданите периоди О. П. фактически е представяла всеки един от компонентите по чл. 62 от ЗМДТ на услугата.

Съдът е приел също така, че са налице доказателства – договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в О. П. експлоатация на общинско депо за неопасни отпадъци – Провадия и озеленяване и поддръжка на зелени площи на територията на О. П. за срок от 5 години“; множество документи – анализи за единична цена за сметосъбиране, сметоизвозване, измиване, събиране, натоварване и извозване на отпадъци, машинно миене и метене на улици, площади и територии за обществено ползване; отчети от „Технокар“ ЕООД за извършено сметеосъбиране, сметозивозване и експлоатация на депо за неопасни отпадъци – гр. Провадия; двустранно подписани констативни протоколи за извършените дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и сметопочистване на гр. Провадия и [населено място], общ. Провадия, съгласно сключен договор № 44 от 27.04.2009 г., и протоколи за извършена ДДД обработка за извършени на обект общинско депо – Провадия дезинсекция и дератизация; справки за дейността „Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване – гр. Провадия; справки за количеството отпадъци, депонирани и обезвредени на общинско депо – Провадия; фактури за направени плащания, с доставчик „Технокар“ ЕООД и получател О. П. с предмет: „сметосъбиране“, „сметоизвозване“; „почистване на нерегламентирани сметища“, „експлоатация на депо“, „ръчно метене“, касаещи процесните данъчни периоди, от които безспорно се установява фактическото предоставяне на всеки един от компонентите на услугата.

Формиран е краен извод за дължимостта както на ТБО, така и на ДНИ за всеки един от данъчните периоди от собственика на процесните имоти.

Съгласно данните от приетото заключение по допуснатата ССчЕ, което е кредитирано изцяло от съда, е установена частична незаконосъобразност на процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК поради неправилно определени данъчни основи, респ. размери на задълженията за ДНИ и ТБО, което като краен резултат е довело до частичната отмяна на акта, в която част съдебният акт не е предмет на касационния контрол и е влязъл в сила.

В останалата му част оспорването е отхвърлено като неоснователно, съответно на основание чл. 160 ал. 4 от ДОПК е постановено, че АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, потвърден в хода на административния му контрол, не подлежи на принудително изпълнение относно установените задълженията за ТБО и ДНИ за 2007г., 2008г, и 2009 г. в посочените от съда размери.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Варна, като валидно и допустимо, при липсата на допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват извод за неговата незаконосъобразност, съобразно и изложените в касационната жалба съображения и служебната проверка в обхвата на чл. 218 от АПК.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че жалбата на МБНД България“ АД против процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, потвърден в хода на административния му контрол, е допустима, за което са изложени подробни мотиви, които не следва да бъдат преповтаряни и към които касационната инстанция препраща на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК.

По съответствието на решението с приложимите материалноправни норми и неговата обоснованост:

Правилна е преценката на Административен съд – Варна, че АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК е издаден от компетентен орган и при спазване на предвидената в чл. 107 ал. 3 от ДОПК форма.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора относно неправилността на преценката на първоинстанционния съд за валидността на АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, черпени от липсата на доказателства за неговото редовно връчване.

Съгласно константната съдебна практика нарушенията при връчването на административните актове (вкл. и от рода на процесния) има отношение единствено и само към началото на срока за оспорването им (което е съобразено от съда, като жалбата е приета за процесуално допустима и е разгледана по същество), респ. към този относно определяне датата на влизането им в сила, в частност и изтичане на давностните срокове, но не засягат валидността на волеизявлението и разпоредените правни последици.

Несъотносими към правния спор за законосъобразността на вменените публични общински вземания (а това е предметът на правния спор) са и възраженията във връзка с предприетите действия по принудителното изпълнение на процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК.

Неправилна и в нарушение на материалния закон (за обхвата на служебния контрол от касационната инстанция виж чл. 218 ал.2 от АПК) е преценката на първоинстанционният съд, че оспореният АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК е издаден при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

След като съставът на Административен съд - Варна е констатирал, че производството по издаването на АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК е образувано (липсват доказателства за по-ранна дата от тази на постановяването му), а и самият акт е издаден, след изтичането на 5-годишния срок считано от първи януари на годината, следваща годината за която се отнасят задълженията за ДНИ и ТБО (конкретно тези за 2007г. и 2008 г.), не е съобразили разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, и е приел че липсват допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обосноваващи незаконосъобразността му.

Съгласно константната съдебна практика правилото на чл. 109, ал. 1 ДОПК е приложимо по отношение вкл. и на актовете по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, установяващи задълженията за ДНИ и ТБО (виж чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ), този срок е преклузивен, касае допустимостта на административното производство, т. е. за спазването му съдът следи вкл. и служебно, за разлика от давностните срокове, за които съдът следи единствено при нарочно сторено възражение за това. В този смисъл следва да се посочи, че институтът на давността по чл.171 и следващите от ДОПК касаят сроковете за погасяване на вземанията, както установени по подадени от лицата декларации, така и установени с АУЗ по чл. 107 от ДОПК или РА. Последното обаче може да се осъществи само и единствено, ако не е изтекъл срокът по чл.109 от кодекса.

В чл. 109, ал. 1 ДОПК (в приложимата му редакция до изм. с ДВ бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) законодателят бе предвидил, че не се образува производство по установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

Безспорно относно задълженията за ДНИ и ТБО не се подават декларации за всеки период (ежегодно или помесечно), а еднократно, когато се придобие недвижим имот, което в случая е и сторено.

Видно от АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, заключението по допуснатата ССчЕ и приобщените към делото доказателства: 1. Първоначалното деклариране на поземлените имотите е сторено през 2004 г., след придобиване собствеността върху тях съгласно Нотариален акт № 9 от 23.07.2004 г., том IV, рег. № 2526, дело № 557 от 2004 г., с Декларации по чл. 17 ал. 1 от ЗМДТ, съответно с вх. № 0308000191 от 19.10.2004 г. за имот № 000217, м. „К. Чешма“ с площ от 5,999 дка, в землището на [населено място]; с вх. № 0308000192 от 19.10.2004 г. за Дворно място с площ от 49 150 кв. м., съставляващо УПИ VII, кв. 4 по плана на гр. Провадия – Северна промишлена зона, с вх. № 0308000193 от 19.10.2004 г. за Дворно място с площ от 3 280 кв. м., съставляващо УПИ IV-68, кв. 5, по плана на [населено място] и с вх. № 030800194 от 19.10.200 4г. за Дворно място с площ от 47 400 кв. м., съставляващо УПИ XV в кв. 3 по плана на гр. Провадия – Северна промишлена зона; 2. Първоначалното деклариране на сградите, находящи се в имотите в гр. Провадия – Северна промишлена зона, придобити с Нот. акт № 40 от 07.10.2005 г., том VII, рег. № 4420, дело № 1164 от 2005г. е сторено през 2006 г. с Декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 76 от 02.05.2006 г. и 3. Първоначалното деклариране на недвижимостите, съставляващи сгради, находящи с в имотите в [населено място] и в УПИ XV в кв. 3 по плана на гр. Провадия – Северна промишлена зона, придобити съгласно Нот. акт № 91 от 12.12.2005 г., том IX, рег. № 5662, дело № 1582 от 2005 г., е сторено през 2006 г. с Декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 77 от 02.05.2006 г.

Макар и тези декларации, а и изтичането на сроковете по чл. 14 и/или по чл. 17 от ЗМДТ за деклариране, в конкретиката на казуса, да не могат да бъдат относими към преценката дали е изтекъл преклузивният срок по чл. 109 ал. 1 ДОПК за задълженията от 2007 г. до 2008 г., доколкото съдебната практика е категорична, че първоначално подадената декларация замества декларациите за следващите календарни години (така например Решения по адм. дела № 5336/2016 г. и № 14499/2015 г. на ВАС, VІІ отделение и др.) и а задължението за заплащане на ТБО и ДНИ е годишно, то следва да се приеме, че меродавен за броенето на срока по чл. 109 ал. 1 от ДОПК касателно установяването на задълженията като процесните е първи януари на годината, следваща годината за която се отнасят същите.

Или налага се изводът, че преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл за периода от 2007 г. до 2008 г., както следва за 2007 г. на 31.12.2012 г. и за 2008 г. на 31.12.2013 г., а разглежданият АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК е издаден на 22.07.2014 г., т. е. след като е преклудирана възможността за това.

Или не е следвало да се образува производство по издаване на АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК за установяване на задълженията за ДНИ и ТБО за 2007 г. и 2008 г. поради изтичането на преклузивния срок, и като не е съобразил това и е отхвърлил жалбата в тази й част съдът е допуснал нарушения при прилагането на материалния закон.

Следва да се посочи, че след като е установено образуване на административното производство след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задължения за 2007 г. и 2008 г., нито административният орган, нито съдът е следвало да обсъждат възражението за изтекла погасителна давност, който е институт на материалното право, а не е въпрос за допустимостта на административното производство.

Не се констатира нарушение на чл. 109 ал. 1 от ДОПК във връзка с установяване задълженията за останалите периоди в обхвата на акта, поради което и изводът на първоинстанционният съд че АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК касателно същите е издаден при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила е законосъобразен.

Частично основателни са обаче доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон, доколкото при основателност на релевирано възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК първоинстанционният съд е сторил преценка на материалната законосъобразност на АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК относно установените задължения за 2009 г. и е отхвърлил жалбата и в тази й част, като се е позовал на чл. 160 ал. 4 от ДОПК, макар и да е посочил, че актът в тази му част не подлежи на принудително изпълнение.

Действително, разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК сочи, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В конкретния случай обаче, 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК касателно задълженията за 2009 г. е изтекъл не в хода на ревизионното (в случая на производството по чл. 107 ал. 3 от ДОПК), а на съдебното производство (изтекъл е на 31.12.2019г.), поради което първоинстанционният съд не е дължал предвиденото в нормата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК произнасяне и като е сторил това е приложил неправилно материалния закон. Задължението на съда да се произнесе по основанието и размера на задължението е ограничено с чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК само до хипотезите на изтекъл в хода на ревизията (в случая на производството по чл. 107 ал. 3 от ДОПК) давностен срок и уважено възражение за давност. При основателно възражение за изтекла абсолютна погасителна давност в хода на съдебното производство не е допустимо да се потвърди като законосъобразен АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, установяващ погасени по давност задължения. Правилото на чл. 160, ал. 4, изр. второ ДОПК не може да се тълкува и прилага разширително, поради което неправилно и в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е отхвърил жалбата в тази й част, като единствено е посочил в диспозитива, че актът не подлежи на принудително изпълнение.

При последователно поддържано възражение и пред касационната инстанция за изтекла погасителна давност, следва да се релевира фактът, че към датата на приключване на устните състезания, при съобразяване вкл. правилото на § 29, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.), е изтекла абсолютната 10-годишна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК и относно задълженията за 2010 г., поради което и на това основание изводът на АС – Варна за неоснователност на оспорването и в тази му част е незаконосъобразен.

По приложението на чл. 160 ал. 4 от ДОПК в изложения смисъл виж например Решение № 14610/25.11.2020 г. по адм. д. № 8394/2020 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение № 7137/10.06.2020 г. по адм. д. № 518/2020 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение № 12877/20.10.2020 г. по адм. д. № 4375/2020 г. по описа на ВАС, I отд. и Решение № 13967/11.11.2020 г. по адм. д. № 7215/2020 г. по описа на ВАС, I отд.

В останалата му част решението е правилно и като такова следва да с остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон – чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, като съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с ДНИ имоти. В случая не е спорна собствеността, видна на имотите, вкл. и размерът на задължението за ДНИ, съобразно кредитираното от състава на първоинстанционният съд заключение по допуснатата ССчЕ.

От своя страна нормата на чл. 62 от ЗМДТ, в приложимата редакция ДВ, бр. 153 от 1998 г., разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63 ЗМДТ (и в редакцията преди и след изм. съгласно ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 (преди изм. с ДВ бр. 105 от 2014 г. датата е 30) октомври на предходната година. Чл. 64 ЗМДТ определя, че данъчно задължени лица за ТБО са собствениците на недвижимите имоти на територията на общината.

Правилна е преценката на състава на Административен съд - Варна за това, че съобразно доказателствената тежест ответникът е установил обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци: имотите на задълженото лице се намират на територията на О. П. като тази територия правилно е прието, въз основа и на заключението на вещото лице, че попада в обхвата на заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ (в посочената приложима редакция) за съответните години на Кмета на О. П. и че реално са предоставяни определените видове услуги.

Следва да се посочи, че правилно съдът е кредитирал заключението по допусната ССчЕ относно размерите на дължимите ДНИ и ТБО.

Неоснователни са на практика единствените възражения на касатора за допуснато нарушение на материалния закон при преценката на първоноинстанционнията съд за погасяване по давност на задълженията за ДНИ и ТБО, без тяхната ясна конкретизация.

На първо място очевидно за задълженията от 2011 г. до 2014 г. /вкл./ не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК, вкл. и с приложение посоченото правило на § 29, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

От своя страна правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, предвижда че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. И този срок не е изтекъл към датата на издаване на обжалвания АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК (за най-ранните срокът по чл. 171 ал. 1 от ДОПК в общата хипотеза е следвало да изтече на 31.12.2016 г., съответно на 31.12. на всяка следва година, като за тези за 2014 г. – на 31.12.2019г.).

Действително според специалното правило на чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК на 22.07.2014 г. давността е била прекъсната, като от този момент съобразно правилото на чл. 172 ал. 3 от ДПОК е започнала да тече нова 5-годишна давност за така коментираните задължения, която е следвало за изтече на 22.07.2019 г.

Преди тази дата е сложеното началото на оспорването на акта (с т. нар. „възражение“ от 03.04.2019 г.), поради което и на основание чл. 172 ал. 1 т. 4 от ДОПК давността е спряла да тече за срока на обжалването на акт, поради което вкл. и към настоящия момент не е изтекла.

Или в обобщение съдебният акт, в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1 от 22.07.2014г. на орган по приходите при О. П. потвърден с Решение № 5311000023 от 21.05.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. поправено с Решение за поправка № 5311000027 от 01.10.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. в частта му относно установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ и данък недвижими имоти /ДНИ/, ведно с прилежащи лихви за забава, в конкретно визирани размери за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като незаконосъобразно, като постановени при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено.

Доколкото спорът в тази чу част е разрешен от фактическа и правна страна на основание чл. 222 ал. 1 от АПК касационната инстанция следва да разреши спора по същество, като постанови отмяна на процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК в тази му част, като незаконосъобразен като постановен в нарушение на административно производствените правила (неспазване срока по чл. 109 ал. 1 от ДОПК) касателно задълженията за 2007 г. и 2008 г. и поради изтекла в хода на съдебното обжалване на абсолютна погасителна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК относно установените задължения за 2009 г. и 2010 г.

В останалата му оспорена част с която е отхвърлена жалбата на дружеството съдебният акт като правилен и нестрадащ от релевираните в касационната жалба пороци на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставен в сила.

По въпросът за разноските.

Предвид изход на правния спор неправилно е решението и в частта за разноските. Съобразно уважената част от жалбата на дружеството са се следвали разноски за първата инстанция в размер на 707,18 лева, съответно съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ответника се дължат разноски за първата съдебна инстанция в размер на 1 771,33 лева. При съобразяване извършеното „прихващане“ от Административен съд – Варна, се налага изводът, че в полза на О. П. е следвало да се присъдят разноски в размер на 1 064,15 лева, като за разликата до пълния присъден такъв от 2 723,33 лева като незаконосъобразен съдебният акт следва да бъде отменен.

Страните не са заявили претенции за разноски пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното на основание чл. 221 ал. 2 предл. 1 и чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 877 от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1689/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, В ЧАСТТА с която е отхвърлена жалбата на „МБНД – България“ АД, гр.София, дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1 от 22.07.2014г. на орган по приходите при О. П. потвърден с Решение № 5311000023 от 21.05.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. поправено с Решение за поправка № 5311000027 от 01.10.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. В ЧАСТТА му с която в тежест на „МБНД – България“ АД, гр.София, са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по отношение на имоти с партидни номера М0308191_041019, М0308192_041019, М0308193_041019, М0308194_041019, М76_060502 и М77_060502, както следва:

- за д. п.2007 г. – ДНИ в размер на 0,00 лева – главница, и 1,36 лева – лихви, и ТБО в размер на 1 562,96 лева – главница, и 1 253,13 лева – лихви;

- за д. п.2008 г. – ДНИ в размер на 534,05 лева – главница, и 360,94 лева – лихви, и ТБО в размер на 4 079,71 лева – главница, и 2 621,63 лева – лихви;

- за д. п.2009 г. – ДНИ в размер на 820,86 лева – главница, и 419,72 лева – лихви, и ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 2 525,57 лева – лихви и

- за д. п.2010 г. – ДНИ в размер на 927,15 лева – главница, и 374,04 лева – лихви, и ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 1 993,14 лева – лихви, и е постановено, че същият не подлежи на принудително изпълнение относно установените задължения за д. п. 2007 г., д. п. 2008 г. и д. п. 2009 г., като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1 от 22.07.2014г. на орган по приходите при О. П. потвърден с Решение № 5311000023 от 21.05.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. поправено с Решение за поправка № 5311000027 от 01.10.2019 г. на Н. О. „Местни данъци и такси“ при О. П. В ЧАСТТА му с която в тежест на „МБНД – България“ АД, гр.София, са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по отношение на имоти с партидни номера М0308191_041019, М0308192_041019, М0308193_041019, М0308194_041019, М76_060502 и М77_060502, както следва:

- за д. п. 2007 г. – 1,36 лева – лихви, за несвоевременно разчитане с бюджета на задължението за ДНИ, и ТБО в размер на 1 562,96 лева – главница, и 1 253,13 лева – лихви;

- за д. п. 2008 г. – ДНИ в размер на 534,05 лева – главница, и 360,94 лева – лихви, и ТБО в размер на 4 079,71 лева – главница, и 2 621,63 лева – лихви;

- за д. п. 2009 г. – ДНИ в размер на 820,86 лева – главница, и 419,72 лева – лихви, и ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 2 525,57 лева – лихви и

- за д. п. 2010 г. – ДНИ в размер на 927,15 лева – главница, и 374,04 лева – лихви, и ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 1 993,14 лева – лихви.

ОТМЕНЯ Решение № 877 от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1689/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е осъдено „МБНД – България“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ет. 4, ап. 9, да заплати на О. П. съдебни разноски за разликата от 1 064,15 (хиляда шестдесет и четири лева и петнадесет стотинки) лева, до пълния присъден размер от 2 723,32 (две хиляди седемстотин двадесет и три лева и тридесет и две стотинки) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 877 от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1689/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Ш. п/ Таня Комсалова