Р Е Ш Е Н И Е
№ 228/10.04.2024 г.
гр. София, 03.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ГК, Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
А. Ц.
при секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдия Цанова т. д. № 2920 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по подадена от Д. Л. С. и С. Л. С. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд решение № 75/13.03.2023 г. по т. д. № 18/2023 г., с което е отменено решение № 490 от 04.11.2022 г. по т. д. № 529/2021 г. на Окръжен съд - Варна, и са отхвърлени предявените на основание чл. 432 КЗ иска за заплащане на суми от по 50 000 лв. за всяка от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното издължаване.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че въззивният съд не е извършил подробен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства, не е изложил в пълнота данните по делото относно връзката между ищците и починалата им баба и не ги е анализирал, како не е извършил и правилна оценка на значението на конкретните факти за изградената връзка и не е преценил релевантните за спора факти.
Ответникът „ДЗИ - ОЗ“ АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Четвърто отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, Апелативен съд - Варна е приел за основателни оплакванията за необоснованост на обжалвания акт, като е счел, че анализът на ангажираните от ищците доказателства не дава основание за преценка за създадени отношения на такава изключително близка привързаност между загиналата Б. С. и нейните внучки, че тя да е заместила изцяло естествената привързаност на децата към родителите им, респективно на бабата с нейните синове, единият от които е баща на ищците. Изложил е, че за да бъде връзката окачествена като изключителна за обичайна семейна среда, следва да са установени не просто близки и сърдечни отношения на ежедневна грижа и взаимопомощ в бита на двете семейства, която е типична за традиционното българско семейство с преки низходящи и възходящи, а конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаване на връзка между баба и внук, която да изключва отношения с други, по - близки от внука роднини и да се отличава съществено от отношенията с други роднини, по - близки или със същата родствена връзка. Такива характеристика не се установявала, тъй като пострадалото лице не проявявало предпочитание към никой от внуците си и нямало данни ищците да са били приети в семейството на възрастните възходящи по начин, който да изключва отношенията със собствените им родители. Битовите затруднения по обгрижване на децата в семейството на С. и личностните качества на Б. С., която е била всеотдайна, отзивчива и готова да помага на семейството на сина си винаги при нужда, не можели да се окачествят като извънредни и нетипично сложили се обстоятелства в житейски план, които да са отчуждили децата от родителите им, за да се появи онази празнота, която да бъде запълнена по изключение от друг родственик. Временните краткотрайни отсъствия на родителите поради служебна ангажираност, както и периодът на влошени отношения между тях, в който ищците са живели преимуществено в жилището на баба си и дядо си, не са изключили възможността за пълноценното общуване на децата с родители им. Ежедневните посещения в семейството на бабата и дядото, отделянето от бабата на пълноценно време и внимание, осигуряване на дневни занимания и съвместни забавления, не можели да придадат на близостта в отношенията им степен на изключителност, за да окачествят така създадените отношения като извънредно превишаващи обичайните разбирания за традиционна свързаност между внучки и баба. Решаващият съд е счел и че житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между прародител и внуци, живеещи в един град - подпомагане на възпитание и отглеждане от най-ранна детска възраст и съпътстващо емоционално привързване. Общуването от този вид не е заместващо, а подпомагащо и произтича от съхранена и доразвита връзка с фактически затруднения родител на детето, прераснала в чувство за дълг за допълването на функциите му с пълноценна подкрепа и обич към неговите деца. Пострадалата е помагала с каквото, колкото и както може на семейството на сина си, без разлика в грижите и обичта и специално отношение към някоя от внучките си. В тази насока съдът е съобразил и свидетелските показания в частта, в която се сочи, че Б. С. никога не е проявявала предпочитание към някое от децата на синовете си, а от това следва, че тя би оказвала помощ и би полагала със същата готовност, отдаденост и обич грижи за отглеждането и възпитанието на всеки един от внуците си, ако е имало необходимост и възможност за това. Ето защо и решаващият съд е приел, че връзката между починалата и ищците съответства на типична емоционална близост, доверие и взаимна привързаност към роднини, съществуващи в рамките на обща емоционална среда на родствени връзки по-широк семеен кръг, като не е установен и изключителен характер на понесените негативни последици от разрушаването на тази емоционална връзка между бабата и ищците, позовавайки се и на показанията на свидетелите. Счел е и че нормативната уредба, уреждаща отговорност на застрахователя за покритие на риска „Гражданска отговорност”, следва да се прилага в съответствие с общо европейски стандарт - Директива 2009/103/ЕО относно застраховката Гражданска отговорност и по-специално: изискванията за гарантиране на правата на пострадалите в равна степен в различните държави членки чрез уредба на минимални суми на застрахователно покритие за пострадал или претенция, така че да бъдат покривани напълно и справедливо всички пострадали, получили много сериозни телесни увреждания, като същевременно се вземе предвид ниският брой произшествия с няколко пострадали и малкото произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни увреждания в рамките на едно и също произшествие (§ 12 от преамбюл); относителна самостоятелност на уредбата на отговорността на застрахователите, която следва да се хармонизира на Европейско ниво от принципната уредба на гражданската отговорност, установена независимо във всяка от държавите членки на национално ниво (§ 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения на гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка на територията на ЕС, били допълнително пояснени с тълкуване на Директивите в тази област, дадено с решението по Дело C-277/12 на СЕС, в което съдът е подчертал категорично, че държавите членки по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение, но са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до въведените лимитни суми, посочени в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5 (респ. чл. 492 КЗ). Затова и обвързващото националните юрисдикции тълкуване на общоевропейския стандарт изключвало прилагане на национална уредба, която гарантира фиксирани обезщетения за презумптивни вреди на пострадали роднини при смърт на близки членове на семейството. Въззивният съд е посочил, че възприема това тълкуване и прилага като норми, определящи застрахователното правоотношение по задължителната застраховка националните правила по чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51, ал.1 и чл. 52 ЗЗД, очертаващи граници на поетия за сметка на делинквент риск за пораждане на отговорност за непозволени увреждания до доказан във всеки отделен случай справедлив еквивалент на пряко и непосредствено засягане на неимуществена сфера на родственици, понесли предвидими и непредвидими страдания поради внезапно загубена емоционална връзка с близък човек. Позовал се е и на ТРОСНГТК № 1/2016 г., съгласно което обезщетяването на неимуществените вреди, понесени от роднини поради загуба на член от по-широк семеен кръг, е обусловено от наличие на изключителен случай на заместване на липсваща по - близка връзка с починалия, в който случай само може да се обоснове справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност, поет при отчитане на обичайния непосредствен тесен семеен кръг на низходящи и възходящи. В случая и двете допълнителни предпоставки: създадена особено близка „заместваща“ връзка между починалия и претендиращия обезщетението, както и интензитет и времетраене на страданието, надхвърлящи нормално присъщи за съответната загуба не били категорично доказани, поради което е приел, че не е възникнала отговорността на застрахователя да покрие и вредите, които несъмнено внучките на починалото лице са претърпели, поради което и предявените на основание чл. 432 КЗ искове са неоснователни.
С определение № 370/29.01.2024 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: „Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд?“.
Отговорът на въпроса е даден с ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за загубило сила ППВС № 2/1984г., ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Според т.1 от решението, материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1964г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, обичайно връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формална връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия преживелият родственик да докаже, че е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновава основание да се направи изключение от даденото в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото, като обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетението, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и страдания. Акцентирано е на нуждата от обезвреда във връзка с нереализираните оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, каквито отношения на трайна и дълбока привързаност следва да са налични към датата на деликта. Особено близка, трайна и емоционална връзка е налице винаги, когато поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително сила, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най - близките му, активно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди съгл. ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969 г.
Обжалваното решение е постановено в противоречие с така дадените задължителни разяснения. В случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По конкретно - свидетелските показания, от които се установява, че след раждането на голямото си дете - ищцата Д., майката започнала да изучава английски език, а по - късно продължила образованието си в ТУ - Варна, което наложило помощта на бабата, която поела изцяло грижите за отглеждането и възпитанието му, когато майката се подготвяла за изпити; че с оглед трудовите дейности на родителите, свързани с работа до късно, обучения и чести командировки, вкл. и в чужбина, бабата замествала родителите в грижите за децата им; че за период от 3- 4 г., през които отношенията между родителите били влошени, децата живеели в жилището на своите баба и дядо, където преимуществено оставали да пренощуват и след това; че споделяли общи страсти и интереси; че между бабата и внучките съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която се съхранила и след като Д. заминала да учи в Германия, която винаги когато се връщала в България отсядала предимно при своята баба, а С. от 14 г. до смъртта на баба си основно живеела в дома й; че грижите и взаимопомощта в бита, надхвърлящи ежедневните такива, са продължили през целия период на съзряване на децата и след това до смъртта на бабата. Ищците тежко понесли смъртта на своята баба, като Д. отложила предстоящата сватба за период от 2 г., а С. изпаднала в състояние на емоционален дисбаланс до степен, че загубила част от телесното си тегло, като и сега продължават да изпитват мъка и тъга от нейната внезапна загуба.
В този смисъл настоящият състав намира, че в случая е налице конкретна житейска ситуация, от която може да се направи извод за наличието на връзка по - здрава от обичайната за този вид родство, при която привързаността е станала толкова силна, че смъртта на бабата е причинила на нейните внучки - ищци по делото, болки и страдания, надхвърлящи по времетраене и интензитет нормално присъщите за този вид родство, които е справедливо да бъдат обезщетени.
При така изясненото от фактическа страна, отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав счита, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди към момента на увреждането от ищците, причинени от смъртта на тяхната баба, съобразен и със социално - икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на по 25 000 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва от 26.06.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния им предявен размер от по 50 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което и на осн. чл.293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищците се присъди обезщетение в размер на по 25 000 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва от 26.06.2019 г. до окончателното им изплащане.
По съдебните разноски:
С оглед изхода на спора, „ДЗИ - ОЗ“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Д. С.- В. и С. С. направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 2 030лв.- заплатен адв. х. за първата инстанция, 4 325 лв.- заплатен адв. х. за въззивното производство и 250 лв.- заплатен адв. х. за касационното производство. Съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, Д. С.- В. и С. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД сумата от общо 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК „ДЗИ - ОЗ“ АД следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВКС сумата от общо 4000 лв.- дължима държавна такса за производството.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 75/13.03.2023 г. на АС - Варна, 3 състав, постановено по т. д. № 18/2023 г., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ АД на осн. чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Д. Л. С.- В. и на С. Л. С., сумата от по 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ за всяка от тях - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната баба - Б. Е. С., ведно със законната лихва от 26.06.2019 г. до окончателното им изплащане, както и и направените по делото разноски в размер на 6 575лв.
ОСЪЖДА Д. Л. С.- В. и С. Л. С. да заплатят на „ДЗИ - ОЗ“ АД направените по делото разноски в размер на 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ на осн. чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметката на Върховният касационен съд сумата от 4000 лв.- дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: