Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 10414/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Й. срещу Решение № 4608 от 10.07.2023 г. по адм. дело № 4139/2022 г. по описа на Административен съд – София – град.

С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221519007777-091-001 от 03.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 409 от 18.03.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“- гр. София при ЦУ на НАП, с който спрямо В. М. за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в общ размер на 4 948,30 лева и лихви за забава в общ размер на 2 998,51 лева, както и в полза на лицето са присъдени разноски в размер на 1250 лева.

Касаторът – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обосновал наличието на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява по категоричен начин, че ревизираното лице /РЛ/ е реализирал разходи, които надхвърлят приходите през процесните данъчни периоди и съответно е налице основание за задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в установените от приходните органи размери. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира разноски.

Ответникът – В. М., чрез адв. В. в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА № Р-22221519007777-091-001 от 03.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 409 от 18.03.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“- гр. София при ЦУ на НАП, с който спрямо В. М. за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в общ размер на 4 948,30 лева и лихви за забава в общ размер на 2 998,51 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като данъчните органи са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК.

Установено е през предходните периоди, че няма подавани декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения и за извършени сделки с движимо и/или недвижимо имущество.

Въз основа на анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и извършена съпоставка между придобитите доходи и извършените разходи за всяка от ревизираните години, за което са изготвени таблици на стр. 5-11 и стр. 15 -20 от РД, приходните органи са отчели наличие на положително начално салдо в размер на 5000 лева към 01.01.2013 г., с липса на положително салдо към 01.01.2014 г. и към 31.12.2014 г.

В приходната част на съпоставките са отразени през получените през 2013 г. доходи от трудови правоотношения с „ПИЕМВИ“ ЕООД в размер на 311,45 лева. В разходната част на съпоставките са отразени установените разходи, в това число 30 000,00 лева за покупка на недвижим имот през 2013 г., платените данъци, осигурителни вноски, които по данни от информационната система на НАП са в размер на 800 лева; разходите са покупка на автомобил БМВ Х 5 през 2014 г. в размер на 3000,00 лева, както и разходи по издадените към лицето фактури за 2013 г. в размер на 32 346,96 лева и за 2014 г. в размер на 55 575,40 лева, представляващи основно платени лизингови вноски за МПС към „Ф. Д. АД .

Съобразно така установените данни и след като към паричните средства в началото на данъчния период /в брой и по банкови сметки/ са добавени постъпленията са извадени разходите и наличните парични средства в края на данъчния период, приходните органи са констатирани несъответствие между стойността на имуществото на ДЗЛ и направените от него разходи и декларираните и/или получени доходи съответно в размер на 57 898,10 лева за 2013 г. и 58 588,88 лева за 2014 г. Така установеното несъответствие е прието от органите по приходите за недеклариран доход с неустановен произход и на основание чл. 122 ДОПК вр. чл. 48 ЗДДФЛ с процесния РА са установени задължения в общ размер на 4 948,30 лева и лихви в размер на 2 998,51 лева за 2013 г. и 2014 г.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената писмена форма, при липса на съществени нарушения в рамките на ревизионното производство, но при неправилно прилагане на материалния закон. Въз основа на преценка на събраните в рамките на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, както и констатациите на в. л. по ССчЕ, АССГ обосновава извод за недоказаност на основанието по чл.122, ал. 1, т. 2 ДОПК и за липса на установено несъответствие между разходите и реализираните приходи за всяка една от ревизираните години, което обуславя материална незаконосъобразност на РА.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящото решение препраща изцяло към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. АССГ не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е указал доказателствената тежест на страните в процеса, предприел е необходимите процесуални действия по събиране на доказателства, извършил е обстойна преценка на всички доказателства по делото.

Изводът за материална незаконосъобразност на първоинстанционния съд е формиран при правилен и съвкупен анализ на доказателствата, събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство.

На първо място, към началото на ревизирания период е установено, че В. М. е разполагал със сума в размер на 29 878, 61 лева, а не само с 5000 лева, определени като начално положително салдо от приходните органи към 01.01.2013 г. Представените справки от Т. Ф. С. за 2011 г. – 2014 г. не са оспорени от данъчната администрация и от съдържанието им се констатира, че по цитираната банкова сметка лицето е разполагало с горепосочената сума, което означава, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот от 21.01.2013 г. Марков разполага с посочената в договора сума.

На второ място, видно от копията от платежни нареждания относно договора за лизинг с Ф. Д. АД за автомобил Мерцедес Г 55 неправилно от данъчните органи в разходната част на паричния поток е включена сума в размер на 30 000 лева, а се установява, че сумите са плащани до размер от 16 473,10 лева, като освен това вноските по договора за лизинг за процесния автомобил са с наредител трето лице – П. В., а не и РЛ.

По отношение на другия договор относно автомобил Ауди модел А8 правилно съдът е приел, че договорът е от 19.12.2014 г. и задълженията за лизингови вноски се отнасят за период след 01.01.2015 г., т. е. извън ревизирания.

Съдът е възприел констатациите на в. л. по неоспореното от страните заключение по ССчЕ, от което е видно, че по сметка на Ф. Д. АД през 2013 г. е платена сума в размер на 3529,95 лева от П. В., а за 2014 г. сума в размер на 12 943,15 лева от П. В. и сума в размер на 1177,00 лева от В. М.. С оглед на така установеното от в. л., съответстващо на писмените доказателства, представени от РЛ с жалбата срещу РА, адресирана до съда, в разходната част на паричния поток е включена само сума в размер на 1177,00 лева като разход, направен лично от В. М..

На следващо място, относно сумата в размер на 3000 лева, представляваща сума, заплатена от РЛ като купувач по договор за покупко – продажба на л. а. BMW Х 5, обосновано съдът не е кредитирал процесния договор, доколкото датата върху същия е поправена, както и от справка на СО – дирекция „Общински приходи“ е видно, че към 16.06.2014 г. партидата на процесния лек автомобил е закрита, т. е. л. а. вече не е собственост на Марков.

На последно място, съдът е приел наличието на средства по сметката на РЛ в Т. Ф. С. АД в общ размер на 61 033,57 лева за периода от 05.01.2011 г. до 08.12.2014 г., които служат и за покриване на установените плащания за данъци и осигурителни вноски в размер на 800 лева съгласно паричния поток в РД.

Следователно, съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е формирал краен извод за материална незаконосъобразност на РА при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Това означава, че касационната жалба е неоснователна по твърдените основания за отмяна по чл.209, т. 3 АПК и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Решението е правилно и в частта относно разноските. Неоснователно е искането на приходната администрация за присъждане на разноските по делото в тяхна полза с прилагане на санкцията по чл. 161, ал. 3 ДОПК. Искането е разгледано от първоинстанционния съд и същият обосновано го е отхвърлил. За да формира извода за незаконосъобразност на РА, съдът е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, включително и на тези, представени с жалбата до съда, както и събраните в рамките на съдебното производство, включително и неоспореното от ответната страна заключение по ССчЕ. В този смисъл доказателствата от съдебното производство не са единствените такива, въз основа на които да е изграден крайният извод на съда по спора. Правилно съдът е присъдил разноски в полза на направилата ги страна, а именно в полза на ревизираното лице на основание чл.161, ал. 1, изр. 1 ДОПК.

С оглед изхода на спора, в полза на страните не се дължат разноски – на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника по касация поради липса на доказателства за направени такива в рамките на касационното производство. От В. М. е представен списък за разноски за сума в размер на 2000 лева, за която се твърди, че съставлява уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По делото липсва както договор за правна защита и съдействие за касационното производство, така и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4608 от 10.07.2023 г. по адм. дело № 4139/2022 г. по описа на Административен съд – София – град.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА