Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 10490/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Шанс 2005" ООД срещу решение № 1026/05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1071/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-168-0121967 от 20.04.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при определянето на срока административният орган не е съобразил тежестта на извършеното нарушение. Развива подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ЗНПАМ. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била законосъобразността на ЗНПАМ № ФК-168-0121967 от 20.04.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на касатора е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект – магазин „Шанс“, находящ се в град Куклен, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Правното основание за издаване на ЗНПАМ е чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

Констатирано е, че при извършване на контролна покупка на 08.04.2023 г. в процесния търговски обект на обща стойност 113,44 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Изведен е дневен финансов отчет от фискалното устройство, извършен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и е установена положителна касова разлика в размер на 947,50 лева, както и че няма издаден касов бон за извършената в 9,59 часа контролна покупка. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0121967 от 08.04.2023 г.

Съдът е приел, че ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Стигнал е до извод, че дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка продажба. Приел е, че ПАМ е наложена за 14 дни, което е съразмерно с тежестта на нарушението.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ /Наредбата/ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него”.

Първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани изводи, че органът по приходите е наложил ПАМ при спазване целта на закона и принципа на съразмерност.

От доказателствата по делото безспорно е установено, че в процесния търговски обект са реализирани продажби без издаване на касова бележка, на което се дължи установената положителна касова разлика в значителен размер от 947, 50 лв.

След анализ на събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява извършеното от касатора нарушение на Наредбата, за което правилно административният орган е наложил оспорената ПАМ. В административната преписка се съдържат достатъчно доказателства за неспазване на финансовата дисциплина от страна на касатора, което обосновава и целта на закона. Мярката цели да постигне промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният – недопускане вреда за фиска.

Оспорената заповед е подробно мотивирана, не съдържа неяснота относно волята на административния орган и е в съответствие с приложените по делото писмени доказателства от административния орган. Срокът на наложената ПАМ е в рамките на законоустановения такъв.

В случая този състав на съда намира, че заповедта съдържа конкретни, съобразени с обстоятелствата на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен.

Относно представеното по делото Наказателното постановление от 30.08.2023 г., не са налице доказателства за неговото необжалване, респективно, за влизането му в сила.

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100 /сто/ лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1026/05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1071/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Шанс 2005“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град Куклен, [улица], да заплати на НАП съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ