Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. А. Членове: М. А. Г. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 10684/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. от гр.Поморие, чрез адв. Г. К. като процесуален представител, срещу решение № 829 от 03.08.2023 г., постановено по адм. дело № 680/2023г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като твърди недоказаност на релевираното дисциплинарно нарушение. Възразява се срещу доказателствената сила на събраните в дисциплинарното производство сведения, а за достоверни се считат показанията на разпитаните свидетели, на които съдът неправилно не е дал вяра. Твърди се, че при налагане на наказанието органът не е оценил тежестта на нарушението, формата на вината и не е взел предвид цялостното поведение на служителя. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Доводите и исканията в жалбата се поддържат и с представеното писмено становище на адв. К., с което е предявена претенция за присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът главен директор на ГД Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт Л. Н. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като счита обжалваното решение за правилно.

Върховният административен съд, второ отделение, като прецени изложените касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Д. Д. срещу заповед № Л-1073/15.03.2023г. на главния директор на ГД Изпълнение на наказанията при МП, с която на осн. чл.197, ал.1, т.6 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2,т.4, чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с младши инспектор Д. Д. надзирател І степен в затвора гр. [населено място].

Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил, с обжалваното решение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитров срещу процесната заповед. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за материална компетентност на органа, съответстваща на правомощията му по чл.204, т.3 ЗМВР; за спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта по чл.59, ал.2 АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР вр. с чл.13,ал.2,т.9 и т.19 ЗИНЗС, както и на административнопроизводствените правила по чл.205 и сл. от ЗМВР, вкл. на задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Формирани са доводи за доказаност от фактическа страна на деянието, извършено от жалбоподателя, и констатации за правилното му квалифициране от дисциплинарно-наказващия орган като превишаване на власт и нарушаващо правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, уронващо престижа на службата /Етичния кодекс/. Обосновава се извод за наличие на основанията по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя при спазване на критериите по чл. 206, ал.2 от ЗМВР. Сочи се, че обстоятелствата в заповедта са установени по безспорен начин от представените към преписката докладни записки на полицейски служители, писмени сведения и обяснения на лишени от свобода лица, като е даден приоритет на същите за сметка на свидетелските показания, по отношение на които е констатирана недостоверност и противоречие със събраните доказателствени средства в дисциплинарното производство. Прието е, че е доказан фактическият състав на тежкото нарушение на служебната дисциплина по приложените материалноправни норми на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР вр. с чл.95, чл.99, чл.100 и чл.102 от Етичния кодекс.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Съдът е формирал собствени фактически и правни изводи, които се подкрепят от доказателствените средства по делото, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила.

По делото е установено, че дисциплинарното производство срещу надзирател Димитров е образувано със заповед № Л-353/20.01.2023г. на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора [населено място] и във връзка данните в докладна записка на инспектор СДВР при затвора - [населено място] относно получен сигнал за психически и физически тормоз над лишения от свобода З. Х. и извършена проверка, обективирана в докладна записка на инспектор вътрешна сигурност в затвора гр. [населено място] с информация за това, че на 08.01.2023г. в периода 18,40ч. -19,10ч. мл. инсп. Димитров е бил свидетел на унизителни действия спрямо л. св. Хасанов, лично е участвал в тях и не е предприел мерки за прекратяването им. Със заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган и същата е връчена на Димитров на 26.01.2023г., като му е отправена покана да даде писмени обяснения, каквито е представил на 14.02.2023г. с твърдения, че на посочената дата и часови интервал е извършил проверка в спално помещение № [номер], откъдето се е чувала силна музика и се били събрали много лишени от свобода, от които е изискал документи за притежаваната техника.

В хода на дисциплинарното производство са приети сведения на лишени от свобода лица, като в сведенията, подписани от лишените от свобода П. М., Е. Ч., И. К., С. Камил, Е. М. и З. З. се сочи, че на датата 08.01.2023г. в периода 18,40ч. -19,10ч., в спално помещение № [номер], л. св. З. Х. е принуждаван от л. св. З. К. и л. св. К. И., да пее и танцува, свидетел на което е мл. инсп. Димитров, като последният не е взел отношение да прекрати действията, а и сам е поръчвал песни, които да му бъдат изпълнени от л. св. Хасанов.

Въз основа на събраните в дисциплинарното производство доказателства, ДРО изготвя обобщена справка с изх. № 360/20.02.2023г., с която предлага на служителя Димитров да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина поради превишаване на власт и неспазване на чл.95, чл.99, чл.100 и чл.102 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, уронващо престижа на службата, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т.7 и т. 13 ЗМВР. Обобщената справка е връчена на Д. Д. на 21.02.2023г., ведно с всички материали от проведеното дисциплинарно производство, което е удостоверено с подписа на лицето върху покана от 21.02.2023г., с която му е предоставена възможност в срок от 24 часа за даване на писмени обяснения по предявеното дисциплинарно обвинение пред ДНО. Следва становище на ДРО по чл.207, ал.12 от ЗМВР с вх. № 3593/28.02.2023г. с адресат главния директор на ГДИН, в което се поддържат изложените факти в обобщената справка и предложението за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на мл. инсп. Димитров за посоченото дисциплинарно нарушение. До последния, ДНО е изпратил покана с рег. № 2662/07.03.2023г. за даване на писмени обяснения, която му е връчена на 09.03.2023г., като в предоставения срок при органа е постъпило писмено сведение на 13.03.2023г., в което същият твърди, че на посочената дата и часови интервал е извършил проверка в спално помещение № [номер], откъдето се е чувала силна музика и се били събрали много лишени от свобода, от които същия е поискал документи за притежаваната техника.

При горните обстоятелства, главният директор на ГДИН издава оспорената през административния съд, заповед № Л-1073/15.03.2023г. за нарушение на служебната дисциплина по чл.193, ал.2,т.4 от ЗМВР във връзка с чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, изразяващо се в следното: по време на наряд на 08.01.2023г. в затвора [населено място], мл. инсп. Димитров надзирател І степен, за времето от 18,40ч. -19,10ч. в спално помещение № [номер] е подложил л. св. З. Х. на унизително отношение като в присъствието на други лишени от свобода, го карал да пее песни и с това си поведение не е зачел правата и достойнството му; в същия период мл. инсп. Димитров не е предприел мерки за предотвратяване на неправомерните действия спрямо л. св. З. Х. от други лишени от свобода, които са го принуждавали да пее и танцува. Сочи се, че деянието е станало известно на служителите на ГДИН и Окръжна прокуратура Бургас, като има публикация за него и в електронен сайт Аларма.

Описаното поведение на жалбоподателя, органът е квалифицирал като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.7 /превишаване на власт/ и т.13 /деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата/, като е конкретизирал нарушените правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, както следва: чл.95, чл.99, чл.100 и чл.102 от Етичния кодекс, възпроизвеждайки коректно съдържанието им.

В съдебното производство, са приети като доказателства материалите от административната преписка, кадрова справка за мл. инсп. Димитров с данни за липса на предишни наказания и награди, като са разпитани свидетелите П. К. служител в затвора [населено място], Н. К., Е. М. и З. З. -лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора [населено място].

Преценката на посочените доказателствени средства обосновава правилността на изводите в оспореното решение за законосъобразност на обжалваната заповед. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, спрямо която правилно е приложен материалният закон. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт по чл.209, т.3 от АПК.

Неоснователни са наведените оплаквания в касационната жалба за недоказаност на деянието от обективна и субективна страна, с което се обосновават твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, настоящият състав на касационната инстанция счита, че въпросът относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващият съд. В съдебният акт се съдържа подробен анализ на доказателствените средства, събрани в дисциплинарното и в съдебното производство, въз основа на който са формирани констатациите за правилно приложение на материалния закон спрямо установените факти. Последните се основават на писмените доказателства по административната преписка и на сведенията на лишени от свобода лица, които се очевидци на съставомерното поведение на касатора. В изпълнение на задължението си по чл.206, ал.4 ЗМВР, респ. по чл.35 и чл.36 от АПК, ДНО е събрал и оценил всички относими и необходими за случая, доказателства. Последните по правилото на чл.171, ал.1 от АПК, имат сила и пред съда.

Във връзка с доказателствените средства, следва да се посочи и специалната разпоредба на чл.206, ал.3 ЗМВР, която предвижда, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл, неоснователно жалбоподателят акцентира на показанията на разпитаните от съда свидетели, за които твърди, че се различават от сведенията им, депозирани пред ДНО под диктовката на служителите от вътрешна сигурност. Доводите са необосновани от сравнителния анализ на двете групи доказателствени средства. Сведенията на неучастващите в дисциплинарното производство лица са допустимо доказателствено средство по см. на чл.44 от АПК и в тях се съдържат конкретни данни за поведението на жалбоподателя, които данни сочат по еднозначен и категоричен начин, че последният е свидетел на упражнения от други лица тормоз спрямо л. св. Хасанов, изразяващ се в принуждаването му да пее и танцува, като не е предприел мерки за преустановяване на горните действия, а и сам е предприел такива, приканвайки л. св. Хасанов да пее определени песни. В този смисъл са сведенията на лишените от свобода лица П. М., Е. Ч., И. К., С. Камил, Е. М. и З. З.. Действително, при разпита им в съдебното производство Е. М. и З. З. депозират отчасти различни данни. Същите признават, че инсп. Димитров е бил помещението когато е пеел л. св. Хасанов, но не поддържат сведенията за това, че си е поръчвал песни, които да му бъдат изпълнени, като твърдят, че сведенията са писани пред служители от вътрешна сигурност, които обаче не са им оказвали натиск. С последното се опровергават твърденията в жалбата, че сведенията са написани под диктовката на полицейските служители.

Съдът правилно е дал приоритет на сведенията, които е приел за достоверни и съответстващи на сведенията на много други лишени от свобода, приети в дисциплинарното производство. Така формираните мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция, както и крайният извод за безспорна установеност на описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. В случая, с действията си мл. инсп. Димитров е превишил властта си и е нарушил правилата на Етичния кодекс, с което уронил престижа на службата. Действията на държавният служител са в противоречие с правилата на Етичния кодекс, с които са въведени етични стандарти при изпълнение на служебните задължения и конкретно спрямо задържаните и осъдени лица. Описаните действия нарушават забраната за унизително отношение на осъдените лица по чл.95 от ЕК; задължението за уважително отношение към всеки задържан и осъден при зачитане на правата и достойнството на личността му по чл.99 от ЕК; забраната за прикриване на правонарушения и агресивно поведение спрямо осъдено лице, както и задължението за предприемане на мерки за преустановяването им по чл.100 и чл.102 от ЕК. Деянието е станало известно на широк кръг лица в ГДИН, Окръжна прокуратура Бургас и чрез публикация в електронен сайт, с което е уронен престижът на службата. Посочените нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, както правилно е приел ДНО. В заповедта е обективирана и преценката на ДНО за формата на вина на служителя и цялостното му поведение на държавна служба, с което са изпълнени и изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР.

От изложените факти, които административният съд обосновано е приел за надлежно доказани, следват изводи за наличие на основанията по чл.203, ал.1, т.7 и т.13 вр. с чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за санкциониране на служителя Димитров с най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на служебното му правоотношение. Издадената заповед е законосъобразна, а обжалваното решение за отхвърляне на жалбата срещу нея, е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал.3 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ГДИН сума в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 829 от 03.08.2023г., постановено по адм. дело № 680/2023г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Д. Д., [ЕГН], от гр. Поморие, [улица], да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията деловодни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРТИН АВРАМОВ

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА