5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3006

гр.София,

12.10.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 2958 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 80 от 06.03.2023 г. по в. гр. д. № 753/2022 г. на ОС – С. З. с което предявените искове по чл. 344 КТ са отхвърлени.

Жалбоподателят Н. Д. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение.

Ответникът - „М. М. И. ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С решение № 80 от 06.03.2023 г. по в. гр. д. № 753/2022 г. на ОС – С. З. е отхвърлил предявените от Н. Д. срещу „М. М. И. ЕАД искове по чл. 344 КТ.

Установено е, а и между страните не е спорно, че по силата на трудов договор ищецът е изпълнявал длъжността „Електромонтьор първа група“ в участък „Ел. ремонт“ към рудник „Трояново - север“ [населено място], както и че на датата 06.08.2021г. в 16:42, на изхода на КПП Главен портал, от Рудник „Трояново север” в [населено място], в управлявания от Н. Н. автомобил с марка УАЗ с рег.№Р 21286 са намерени три броя пластмасови бутилки с вместимост от по 10 литра всяка, общо 30 литра, съдържащи червена на цвят течност с мирис на бензин, без да притежава надлежен документ за това

Констатирано е, че по повод откритото гориво в автомобила, управляван от ищеца е издадена заповед с № РД-09-322/12.08.2021г. на Изпълнителния директор на „М. М. изток“ ЕАД, [населено място] и назначена Комисия, с цел извършване на спешна проверка на фактите и обстоятелствата описани в Доклад с вх. № 6437 от 09.08.2021 г. на О. А., на длъжност „Експерт сигурност-клон“/с място на работа клон рудник „Трояново-север“, [населено място], както и на зареденото, изразходвано и налично гориво на служебните автомобили, управлявани от Н. Д. Н., раб. № 2699, на длъжност „Електромонтьор- 1-ва група“ в участък „Ел. ремонт“.

За да постанови своето решение въззивният съд приема, че със Заповед на е вменено на Н. управлението и стопанисването на процесният служебен автомобил, респективно е налице и задължение на работника да издаване на пътни листи, защото това изхожда и от Вътрешните правила и норми при Работодателя и от Закона за движение по пътищата. Прието е, че изявлението на ищеца в исковата му молба за неспазване на това свое задължение по издаване на пътни листи е самостоятелно нарушение на трудовата дисциплина, което само по себе си също е основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Съдът е приел, че работодателят е изискал обяснения за извършените нарушения, като е формулирал конкретни въпроси към ищеца, свързани с извършените нарушения на трудовата дисциплина, а допълнително на 27.09.2021г. до ищеца от ответника е отправено писмо с още поконкретно поставени въпроси от работодателя - лист 61 от делото, в което се посочва, че обясненията му се изискват в рамките на чл.193, ал.1 КТ във връзка с Доклада на комисия, също приложен по делото, по повод на допуснатите дисциплинарни нарушения. Установено е, че писмото с искане за даване обяснения е стигнало до жалбоподателя, като същият изпраща своите обяснения до 5 управителя на рудника с писмо с вх. №10591/30.09.2021г., и е приложено като писмено доказателство по делото - лист 63 от делото.

Прието е, че работодателят е спазил писмената форма на заповедта, като я е мотивирал достатъчно: в заповедта са описани последователно и обстойно действията извършени от ищеца и констатираните нарушения на трудовата дисциплина, както и че заповедта съдържа ясно и точно посочване на данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст въз основа, на който се налага наказанието

Прието е, че в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и мотивирани обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила /заповед/, дата на извършване на нарушението на трудовата дисциплина, т. е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона.

Съдът е счел, че деянието представлява и тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на другите трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение - по смисъла на чл.187, ал.1 т.10 от Кодекса на труда във връзка с чл.126, т.10 , предложение първо от КТ: „Да спазва вътрешните правила приети в предприятието” и чл.126 т.13 предложение първо, трето и четвърто от КТ: „Да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт,... трудовия договор и от характера на работата”. Посочено е, че деянието представлява и тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя по смисъла на чл.187, ал.1 т.7 от Кодекса на труда.

При така изложените съображение съдът е счел за неоснователни и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Н. Н., чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпроси, за които поддържа че са от значение за спора: при въведени оплаквания за недоказаност на акта на работодателя, длъжен ли е въззивният съд да съобрази доказаността на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, законосъобразна ли е заповед за налагане на дисциплинарно наказание при несъответствие между диспозитивната и мотивната част на въпросния акт в частта, съдържаща описание на изпълнителното деяние, при недоказаност на факти и обстоятелства, взети предвид от работодателя в мотивната част на заповед за дисциплинарно уволнение, следва ли да се отмени наложеното наказание като незаконосъобразно предвид разпределението на доказателствената тежест и при прието от съда неосъществяване на едното дисциплинарно нарушение, законосъобразен ли е изводът на наказващия орган за тежестта на дисциплинарното нарушение, като елемент на изискванията за определяне на дисциплинарно наказание. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и ал.2 –очевидна неправилност за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Формулираните въпроси : при въведени оплаквания за недоказаност на акта на работодателя, длъжен ли е въззивният съд да съобрази доказаността на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и законосъобразна ли е заповед за налагане на дисциплинарно наказание при несъответствие между диспозитивната и мотивната част на въпросния акт в частта, съдържаща описание на изпълнителното деяние, при недоказаност на факти и обстоятелства, взети предвид от работодателя в мотивната част на заповед за дисциплинарно уволнение, следва ли да се отмени наложеното наказание като незаконосъобразно предвид разпределението на доказателствената тежест по същество са относими към приложението разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, която вменява задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи на страните. Касационният съд, с приетото ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване дава пълен отговор на тези въпроси, като е посочил, че евентуалното неизпълнение на вменените на съда задължения по постановяване на законосъобразен и обоснован съдебен акт по съществото на спора съставляват нарушения на процесуалните правила. Настоящият състав приема, че процесуално-правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК по естеството си съставляват оплакване за несъблюдаването им при постановяване на обжалваното решение, което процесуално поведение на съда може да обуслови единствено извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство, с които в случая съдът се е съобразил.

По въпроса при прието от съда неосъществяване на едното дисциплинарно нарушение, законосъобразен ли е изводът на наказващия орган за тежестта на дисциплинарното нарушение, като елемент на изискванията за определяне на дисциплинарно наказание, не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове /в този смисъл ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС/.

Установената практика не е неправилна за да се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Решението не е и очевидно неправилно. Такава е налице когато решението страда от някоя от формите на неправилност в особено тежка степен, изразяваща се в неправилно прилагане или не прилагане на императивна правна норма, постановяване на решение при нарушение на основни принципи на правото като състезателност и равенство между страните и обезпечаване правото на защита. За да е очевидна неправилността, тези пороци следва да могат да се констатират без да се извършва същинският касационен контрол.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника М. М. И. ЕАД сумата 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 06.03.2023г. по в. гр. д. № 753/2022 г. на ОС – С. З.

ОСЪЖДА Н. Д. Н. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на „М. М. И. ЕАД сумата 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: