3 Р Е Ш Е Н И Е

№ 60178

гр. София, 27.10.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 3653/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 170/20г., постановено по в. гр. д. №228/20г. на Ловешки окръжен съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - в каква поредност се намалява обезщетението по чл. 200 КТ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, когато е установен процент на съпричиняване, и когато е платеното застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“.

Поставеният въпрос е във връзка с касационна жалба, подадена от ответника по иска „Осъм“ АД, срещу решение № 170/20г. на ЛОС в частта, с която е осъден на основание чл. 200 КТ (като работодател) да плати на ищцата Г. Г. Н. (наследник на починалия при трудова злополука работник) обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 50262, 24лв. до 60383,57лв.. Касаторът не оспорва определения от въззивния съд глобален (неокончателен) размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД- 120000лв. (за причинена смърт от трудова злополука на сина на ищцата). Не обжалва и определения от въззивния съд процент на съпричиняване от починалия работник - в размер на 30%. Решението се обжалва, затова че въззивният съд, първо, от глобалната сума по чл. 52 ЗЗД е извадил застрахователното обезщетение, а след това от получената сума е приспаднал процента на съпричиняване. Според касатора правилото е обратно - първо, трябва да се намали размерът на обезщетението с процента на съпричиняване, а след това от получената сума да се извади платеното застрахователно обезщетение.

По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, приема, че когато е настъпила трудова злополука и увреденото лице е съпричинило протовоправния резултат, работодателят дължи намалено обезщетение заради съпричиняването. Платеното застрахователно обезщетение се приспада след това от задължението на работодателя (определено при условията на съпричиняване), за да не се допусне неоснователно обогатяване.

При съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от работодателя за непозволено увреждане, се намалява с процента на съпричиняване (чл.201, ал.2 КТ и чл.51, ал.2 ЗЗД). Така се определя реално дължимото от работодателя. Съпричиняването е обстоятелство, което се въвежда от работодателя с отговора на исковата молба и има значение за определяне размера на отговорността, на задължението му.

От друга страна, застрахователното обезщетение обезпечава отговорността на работодателя при настъпила трудова злополука, поради което застрахователят отговаря до размера на задължението на работодателя. Затова и застрахователят ще дължи застрахователно обезщетение при условията на съпричиняване. Плащането на обезщетение от работодателя и плащането на застрахователно обезщетение от застрахователя имат една и съща стопанска цел - да обезщетят вредите. По тази причина платеното застрахователно обезщетение (в случай, че е по - малка величина) се приспада от задължението на работодателя да плати обезщетение за вреди (определено при условията на съпричиняване), за да не се допусне неоснователно обогатяване. В трайната практика на ВКС се е процедирало по този начин - първо се определя размерът на отговроността на работодателя при съпричиняване, а едва след това се приспада платеното застрахователно обезщетение (реш.№125/16г. на ІV ГО, реш.№ 178/19г. на ІІІ ГО, реш.№186/19г. на ІІІ ГО).

По основателността на касационната жалба настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, счита, че решението на въззивния съд, в обжалваната част, е неправилно. Във връзка с отговора на поставения въпрос, неправилно въззивният съд е приспаднал от принципно определеното, глобално (неокончателно) обезщетение по чл. 52 ЗЗД, първо, платеното застрахователно обезщетение, а едва след това от получената сума е извадил процента на съпричиняване.

По същество на спора, доколкото съдът е обвързан от посоченото в жалбата (чл.290,ал.2ГПК) и е ограничен от забраната за влошаване положението на жалбоподателя (съдът не може да приема нещо различно от приетото от въззивния съд глобално обезщетение по чл. 52 ЗЗД и приетият процент на съпричиняване), работодателят дължи обезщетение, намалено заради съпричиняване от 30%, на основание чл. 200 КТ, във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 201, ал.2 ЗЗД, в размер на 84000лв. (70% от 120000лв.). Тъй като на ищцата е платено застрахователно обезщетение в размер на 33737,76лв., то искът е основателен за сумата от 50262,24лв..

С оглед изхода на спора в полза на работодателя следва да се присъдят направени разноски за настоящата инстанция в размер на 1132,41лв. съгласно представен Списък за разноски и доказателства за извършването им.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 170/20г., постановено по в. гр. д. №228/20г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която искът на Г. Г. Н. е уважен срещу „Осъм“ АД на основание чл. 200 КТ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, за сумата над 50262,24лв. до 60383,57лв., заедно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, и вместо това- ОТХВЪРЛЯ исковете в тази част.

Осъжда ищцата Г. Г. Н. да плати на ответника „Осъм“ АД разноски за настоящата инстанция в размер на 1132,41лв..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: