Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Петя Желева

по касационно административно дело № 11107/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 5923 от 10.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7580/2022 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-22002221001908-091-001/18.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1059/05.07.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е формирал изводите си за нищожност на РА, поради липса на КЕП на органа възложил ревизията, единствено въз основа на справка в публичния регистър https://www.b-trust.bg, от която установил, че П. Г., като орган възложил ревизията не е разполагала с КЕП към датата на издаване на процесния РА. В същото време, по делото са събрани доказателства за валидни КЕП на лицата, подписали ЗВР, РД и РА, намиращи се на лист 803А от преписката и съдържащи се на магнитен носител, които не са обсъдени и ценени от съда. Отделно от това, се поддържа, че в хода на производство по делото, първоинстанционният съд не е указал какви точно документи не са представени, респективно какви е следвало да бъдат представени, за да се установи притежаването на валиден електронен подпис от П. Г., в качеството ѝ на орган възложил ревизията, към датата на издаване на процесния РА. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на административния съд за постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Фанси С.А.“ ЕООД с [ЕИК], чрез упълномощения процесуален представител адв. Б. П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С Решение № 5923 от 10.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7580/202 г. по описа на АССГ е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-22002221001908-091-001/18.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1059/05.07.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с която на „Фанси С.А.“ ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност в размер на 30 600,07 лв. и лихви в размер на 12 336,09 лв.

Извършвайки преценка за валидността на оспорения пред него РА, АССГ е развил доводи за това, че същия се явява нищожен. Съдът е констатирал, че РА е издаден при повторна ревизия по смисъла на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и в съдържанието му е отразено, че е издаден чрез информационна система (ИС) „Контрол“, като електронен документ, подписан с електронен подпис. Приел е за безспорно установено, че с решение № Р-22002221001908-098-001/28.02.2022 г., преписката е иззета от определените със ЗВР органи по приходите, поради прекратяване на служебното правоотношение на Т. Н. на длъжност началник сектор „Ревиизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София със заповед № 102/07.02.2022г. и възложена на П. Г., оправомощена в качеството ѝ на възлагащ орган.

Въз основа на служебно извършена справка в публичния регистър https://www.b-trust.bg/queries/certificate-search за П. Г., съдът установил, че същата е разполагала с валиден професионален КУКЕП за следните периоди: от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г. и от 17.03.2021 г. до 17.03.2022 г. Приел е, че след 17.03.2022 г., включително и към датата на издаване на РА – 18.04.2022 г., Горанчева не е притежавала валиден професионален КУКЕП, следователно не отговаря на условията, предвидени в Регламент 910/2014 г. на Е. П. и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент 910/2014 г.) и в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В тази връзка, първоинстанционнитят съд отбелязал, че за да отговаря на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК, в случаите когато РА е издаден като електронен документ, следва да е подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП) на органите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. С оглед на изложеното, приел, че РА е нищожен, поради което не е изследвал останалите изисквания за законосъобразност. Решението е неправилно.

В случая правилно съдът е приел, че ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Електронните документи са представени по делото с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител преписи, което е процесуално допустимво съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК. От цитираната разпоредба е видно, че страната е длъжна да представи документа в електронен вид, при поискване.

Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства на електронен и хартиен носител – лист 803 А от преписката за валиден КЕП на П. Г..

Въз основа на представени пред първоинстанционния съд доказателства на електронен и хартиен носител, настоящата касационна инстанция приема за установено, че П. Г., подписала процесиня РА, като орган възложил ревизията разполагала с валиден професионален КЕП за периода 27.09.2021г. – 27.09.2022 г., включително към датата на издаване на процесния РА от 18.04.2022г.

Ето защо извода на първоинстанционния съд, че подписалата РА П. Г., не притежава валиден КЕП към датата на издаване на РА е необоснован.

Безспорно също така се установява, че процесния РА като електронен документ е подписан към датата на издаването му - 18.04.2022 г., с валидни квалифицирани електрони подписи на двамата актосъставители - органът по приходите, възложил ревизията П. Г. и ръководителя на ревизията Ц. Р. и като такъв е правно валиден и поражда действие. Същото се установява и по отношение на ЗВР от 02.04.2021г. и ЗИЗВР от 19.08.2021г., подписани към датата на издаването им с валиден квалифициран електронен подпис от издателя им - органът по приходите, възложил ревизията Т. Н., заемаща длъжност началник сектор към датите на издаването им.

От друга страна, за да приеме, че преписката е иззета от определените със ЗВР органи по приходите, поради прекратяване на служебното правоотношение на Т. Н. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София и възложена на П. Г., оправомощена в качеството ѝ на възлагащ орган, съдът се е позовал на решение № Р-22002221001908-098-001/28.02.2022 г. и заповед № 102/07.02.2022г., които не са събрани като доказателства по делото, нито на електронен носител, нито на хартиен носител. Доколкото тези обстоятелства са от значение за компетентността на органите по приходите, издали РА и определящи за преценката на действителността на оспорения акт, същите е следвало да се установят от първоинстанционния съд, като се дадат конкретни указания за разпределяне на доказателствената тежест.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че като е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, Административен съд - София град е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционния съд следва да укаже на директора на дирекция „ОДОП“ - София да представи решение № Р-22002221001908-098-001/28.02.2022 г. и заповед № 102/07.02.2022г. и след това да обоснове изводи за компетентността на П. Г. да издаде процесния РА. Наред с това, при повторното разглеждане на делото, съдът следва да разгледа спорът по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение.

Водим от горното, Върховния административен съд и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5923 от 10.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7580/2022 г. по описа на Административен съд – София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА