Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 11212/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "А. Л. М. ЕООД, гр. София, чрез процесуалния представител адв. Д. срещу Решение № 5478 от 28.08.2023 г. по адм. дело № 7578/2022 г. по описа на Административен съд - София - град, първо отделение, 6 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221421001896-091-001 от 12.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1028 от 01.07.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. 12.2020 г. и м.01.2021 г. по фактури, издадени от "С-Н-С Индъстрийт" ЕООД и "Диджиталсървис" ЕООД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка на правнорелевантните факти на спора и неправилен анализ на събраните по делото доказателства . Счита, че при задълбочена преценка на доказателствата се обосновава извод за доказаност на реалното осъществяване на процесните доставки по спорните фактури, издадени от "С-Н-С Индъстрийт" ЕООД и "Диджиталсървис" ЕООД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяната на РА.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“- София, чрез процесуалния си представител юрк. М., в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 596,92 лева за касационното производство.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-22221421001896-091-001 от 12.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1028 от 01.07.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. 12.2020 г. и м.01.2021 г. по фактури, издадени от "С-Н-С Индъстрийт" ЕООД и "Диджиталсървис" ЕООД.

Предмет на доставка по процесните 8 бр. фактури, издадени от "С-Н-С Индъстрийт" ЕООД е "аванс, окончателно плащане за ремонт на покрит и физкултурен салон, шпакловка, боядисване, мазилка, кърпежи, поставяне на гипсов картон, смяна на дограма, монтаж на ел. инсталация и боядисване на обшивка на хижа "Мальовица". Предмет на доставка по 6 бр. фактури, издадени от "Диджиталсървис" ЕООД е "аванс, окончателно плащане за ремонт на покрив и физкулктурен салон на хижа "Мальовица".

При преценката на материалната му законосъобразност АССГ е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка за всеки доставчик поотделно. Приел е, че наличните документи във връзка с твърдените СМР не доказват действителното осъществяване на фактурираните доставки. Съдът е приел, че липсва конкретизация на видовете работи, които се твърди, че съответният доставчик е изпълнил в полза на ревизираното лице /РЛ/, доколкото съответните ремонтни дейности са посочени общо, без да има данни за точния обем работа, както и достатъчна конкретизация на цените за всяка отделна работа и съответно, за количество материали, които са били използвани. В решението е изследван и въпросът за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да изпълнят СМР, въпреки че съдът изрично е отбелязал трайната практика на Съда на ЕС в насока, че само липсата на данни за материална и кадрова осигуреност не може да обоснове отказ от правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по съответните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция споделя развитите в обжалваното решение мотиви относно недоказаност на фактурираните доставки да са изпълнени от доставчиците по тях и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с изключение на частта, касаеща въпроса за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците.

Съгласно практиката на Съда на ЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай да са извършени доставките на услуги, при това именно от издателите на фактурите.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, на първо място, предвижда притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, съставен според изискванията на чл. 114 ЗДДС. В случая съдът правилно е приел, че издадените от всички доставчици фактури, не отговарят на законовите изисквания, тъй като в тях не е посочен достатъчно ясно предметът на стопанската операция. Разпоредбата на чл. 226 от Директивата за ДДС императивно изисква минимално необходимото съдържание на фактурите, издавани от доставчика за целите на общата система на ДДС, както и за целите на контрола - вж. чл. 242. В това отношение ЗДДС коректно транспонира посочената разпоредба, като задължава доставчика да издаде фактура, отговаряща на съответните минимални изисквания и съдържаща релевантната информация както за целите на приспадането, така и за целите на контрола.

В двата договора с доставчиците предметът е идентичен и посочен общо - изпълнение на строително -монтажни работи за обект "Учебен център Мальовица", представляващ учебен център с музейна сбирка на БТС и склад за алпийска екипировка. Фактурите са с предмет - плащане - авансово или окончателно, като липсват доказателства за разплащане между страните. Към договора със "С-Н-С Индъстрийт" ЕООД са приложени оферти без дата с описани различни ремонтни дейности, като има представени 3 бр. приемо-предавателни протоколи с аналогично съдържание като това на офертите, в които липсва дата на приемане на работите. В един бр. оферта и приемо-предавателен протокол към нея / л.220 - л.221 от приложението към делото/ ремонтните дейноста са описани общо - преместване и опаковане на мебел с найлон, шпакловане на пукнатини по степи и тавани, боядисване с латекс, две ръце и цената е дадена общо, без да е ясно за какъв обем работа се касае и каква е конкретната стойност на всяка една от описаните дейности.

Към договора с "Диджиталсървис" ЕООД са приложени 4 бр. оферти, в които са описани различни видове ремонтни дейности - демонтаж на ламарина, демонтаж на греди, полагане на вата и др., с посочване на обща сума, без индивидуализация на конкретния вид работа и съответно, разбивка на цената за всеки отделен вид ремонтна дейност. По този договор доставчикът е ползвал услугите на "С-Н-С Индъстрийт" ЕООД като подизпълнител, за което са представени договор, фактури, доказателства за плащане. Няма обаче доказателства за предаване на резултата от възложените услуги от "Диджиталсървис" ЕООД на получателя - РЛ.

С оглед на така представените писмени доказателства обосновано АССГ е приел, че конкретните видове ремонтни дейности не са индивидуализирани, както и няма данни как е формирана общата цена на СМР. От друга страна, представени са оферти, но не и доказателства за предаване, съответно приемане на резултатите за извършване на заявените услуги от изпълнителя и/или от подизпълнителя. Следователно, без зададени от възложителя конкретни параметри на услугата, не може да се приеме, че насрещна престация от доставчика наистина е била изпълнена, още повече, че не позволява да се установи съответствие между възложеното и изпълненото. В Решение от 08 май 2013 г. по дело С-271/12, Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, /чиито параметри са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС/, препятства приспадането на ДДС.

Обосновано съдът е приел, че съставените фактури не отговарят на изискванията на чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС за упражняване право на приспадане на данъчен кредит, след като не съдържат описание на вида на услугата, а и от допълнителните писмени документи не може да се извлече необходимата информация за параметрите на съответните ремотни дейности, за които се твърди, че са възложени и изпълнени от сочените във фактурите доставчици, респ. от подизпълнител.

След като не може да са индивидуализират съответните СМР и липсват доказателства за предаване на резултата от доставчиците на РЛ, то въпросът за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците не следва да бъде обсъждан и в тази част мотивите на АССГ, обосноваващи крайния извод за законосъобразност на РА, не се споделят от касационната инстанция.

Предвид изложеното твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК не са налице и обжалваният съдебен акт като правилен следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касация чрез юриск. Мустафа, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв. за касационното производство. За да присъди този размер, съдът съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС /ограничение на конкуренцията/, поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Следва да се вземе предвид и обемът на осъществената защита от процесуалния представител на приходната администрация в касационното производство, в рамките на което не е представен писмен отговор, в откритото съдебно заседание се е явила юрк. М., която е изразила лаконично становище по съществото на спора и не е представила писмени бележки. Това обуславя необходимостта претендираното от приходната администрация юрисконсултско възнаграждение да се намали на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК от 4 596,92 лева на 1 700 лева за настоящото касационнно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5478 от 28.08.2023 г. по адм. дело № 7578/2022 г. по описа на Административен съд - София - град, първо отделение, 6 състав.

ОСЪЖДА "А. Л. М. ЕООД, [ЕИК] да заплати в полза на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1700 лева за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА