Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 11457/2023 г.
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (ОПИК) срещу Решение №5543 от 07.09.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №9501/2021 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-11-1129 от 01.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 111 196,08 лв. по административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-1.005-0106-С01 с бенефициер Финболт ЕООД.
Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като първоинстанционният съд е мотивирал извода си само въз основа на аргументите на другата страна, без да обсъди изложените в административния акт факти и обстоятелства и без да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност, предвид чл. 122 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК.
Поддържа аргументите изложени в оспорения акт, като сочи, че в същия ясно е обосновано, защо отчетените разходи са недопустими. Сочи, че АССГ, в пълно противоречие на заключението на експертизата и без никаква обосновка, формира извод, че разработеният продукт отговаря на характеристиките и спецификациите, посочени в проектното предложение, одобрено за финансиране. Счита, че фактът, че са представени разходооправдателни документи не означава, че те доказват дали всички заложени дейности по проекта са изпълнени. Сочи, че в подкрепа на извода, че реализираният продукт не е нов, е становището на компетентната институция Патентното ведомство на Р. Б. (ПВ), което е обсъдено с останалите доказателства по преписката, а не е единственото основание за постановения отказ, както приема съдът.
Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. Касаторът се представлява от юрк. Д. Г..
Ответникът по касационната жалба Финболт ЕООД, счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.
Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. В. Г. и адв. С. Ч., Софийска адвокатска колегия.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:
Финболт ЕООД е бенефициер по сключен с УО на ОПИК договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект Разработване на иновативна система за предотвратяване на скимиране на стойност 713 000,00 лв. с предвидени основни дейности и с индикатори за изпълнение съгласно Приложение №1 към договора. Според заложеното, изпълнението на проекта води до разработване на иновативен продукт, отговарящ на 7-мо ниво на технологична готовност по TRL скалата: TRL 7 - прототип, демонстриран в операционна среда, тъй като с проекта се предвижда разработването на: изготвен краен готов за употреба продукт 1 бр. иновативен ATM с вградена система за предотвратяване на скимирането.
На 16.07.2019 г. е сключен договор със Споделена наука ЕООД с предмет Извършване на научно изследване и тестване на прототипа на устройство за предотвратяване на скимиране.
По повод изпълнението на проекта са извършени две посещения на място, при които не са констатирани съществени несъответствия с планираните дейности и сроковете за изпълнение.
Първата проверка е извършена на 01.11.2019 г. и при нея не са отправени препоръки към бенефициера (видно от протокол за проверка на място), както и от Писмо, изх.№ 26-Ф-64 от 05.12.2019 г. относно първи междинен отчет по административния договор.
След извършено посещение на място на 05.02.2021 г., във връзка с представен финален технически отчет на 14.01.2021 г. е установено, че дейностите по проекта са изпълнени съобразно план-график, като е създаден опитен образец-прототип на устройство за предотвратяване на скимиране на данни от дебитни и кредитни карти от ATM машини, избран е изпълнител за извършване на научи изпитания и тестване на прототипа, финализиран е проекта и са обобщени получените резултати. От изготвения за проверката протокол е установено, че дейностите са отчетени съобразно графика за изпълнение на проекта, като бенефициерът следва да представи пълния набор от документи във връзка с изпълнените дейности. От представените документи, експертите са отбелязали, че не получават необходимата информация, на база на която да изкажат становище за степента на съответствие на наблюдаваните дейности със специфичните цели на проекта. Посочено е, че съответствието между предоставените услуги и заложеното в АДБФД ще се установи след представяне на цялата документация във връзка с проведените научни изследвания и тествания на прототипа на устройството.
В резултат е изпратено искане за пояснения и допълнителни документи с писмо от 11.02.2021 г., като отговор от страна на бенефициера е постъпил на 23.02.2021 г. В резултат е констатирана липса на информация, обстоятелство, което не отговаря на заложеното в чл. 2 от Общите условия към сключените административни договори по програмата, а именно - отчетите трябва да съдържат необходимите приложения с пълна информация за всички аспекти на изпълнението за отчетния период.
На 29.06.2021 г. е издадена първа писмена оценка във връзка със сигнал за нередност като процедурата по сигнала за нередност приключва с оценка за липса на нередност.
С оглед нуждата от обоснован извод за реализация на проектната иновация и по повод изразено искане от бенефициера, специалист в областта да коментира реализацията на проектната иновация, е поискано становище от Патентно ведомство, като заключението на същото е, че продуктът не може да бъде определен като иновативно решение, тъй като не носи белезите на иновация.
На 12.07.2021 г. от Финболт ЕООД отново са изискани разяснения и документи. В отговор е постъпило становище от управителя на бенефициера, но документи в подкрепа на възраженията му не са постъпили.
Органът е изискал официално становище от Патентното ведомство, което е постъпило на 10.08.2021 г., с което е изцяло потвърдено първоначалното такова. Обоснован е извод, че при изпълнението на договора от бенефициера Финболт ЕООД, продуктът не отговаря на изискването за разработване на иновация, съответно на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Въз основа на това органът е приел, че не е доказано наличието на заложените в проекта функционалности на системата, не е спазено условието за допустимост на разходите - същите да са необходими за изпълнението на проекта, да отговарят на принципите за добро финансово управление, и да са свързани с реално доставени продукти и извършени услуги.
Отделно от изложеното е констатирано, че бенефициерът е сключил договор за услуга с изпълнител Споделена наука ЕООД, в изпълнение на който Делектра ЕООД е издала документ, наречен сертифицирано тестване на прототип на устройство за предотвратяване на скимиране №1461/06.09.2019 г., но според органа от една страна липсват документи, които доказват извършеното сертифицирано тестване, а от друга страна Делектра ЕООД не е дружество, което би могло да извършва подобни изследвания, поради липсата на нотификация за това.
Доколкото в проектното предложение на Финболт ЕООД е заложена основна цел на проекта да бъде създаден прототип на изцяло нов продукт, който към момента няма аналог в световен мащаб и превъзхожда алтернативните решения, органът приема, че при отчитане на проектното предложение, бенефициерът представя документи с неверни или непълни данни с цел да получи БФП. Приема, че допустимите дейности следва да съответстват на целите на програмата и да водят до постигане на специфичната цел и резултати на инвестиционния приоритет, а в случая тези цели не са постигнати.
Като краен резултат УО приема, че са нарушени чл. 57, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗУСЕФСУ във вр. с т. 13.1.I.2) от Условията за кандидатстване и чл. 1, точка 1.1 от Общите условия към АДБФП и чл. 4, ал. 1 ЗУСЕФСУ.
С тези фактически констатации с Решение №РД-11-129 от 01.09.2021 г., ръководителят на УО на ОПИК отказва верификация на разходи в размер на 158 851,54 лв. от които БФП в размер на 111 196,08 лв. по Административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-1.005-0106-С01 с бенефициер Финболт ЕООД, както следва:
1. Разходи за амортизация на ATM на обща стойност 25 851,54 лв., от които БФП 18 096,08 лв., поради липса на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условие във вр. чл. 7, ал. 1 от Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 2020 г. (ПМС №189).
2. Разходи за научни изследвания и тестване на прототипа на устройство за предотвратяване на скимиране на обща стойност 133 000 лв., от които БФП 93 100 лв., поради липса на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условие във вр. с чл. 7, ал. 1 от ПМС №189.
В хода на съдебното производство е изготвена и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза.
Представена е Заповед №РД-16-1182/05.08.2021 г. на министъра на икономиката, с която издателят на обжалваното решение е определен за ръководител на УО на ОПИК.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и неговата цел.
Приема, че в хода на административното производство, не са били изяснени в достатъчна степен всички факти и обстоятелства от значение за случая. Според съда предметът на договора е строго специализиран, изисква специфични технически познания в областта на технологиите и няколко други свързани области - физика, оптика, механика, автоматика, компютърни технологии, доколкото се касае за производство на изцяло нов иновативен продукт, с каквито специални знания административният орган не разполага. За да се направи преценка за допустимостта на разходите, органът е направил изводи, изискващи специални знания, които не са от неговата компетентност, като се е обърнал за съдействие и експертиза към ПВ, каквато принципна възможност има в административното производство. Според решаващия състав в представеното от ПВ становище не е извършена експертна оценка на процесното устройство, не е направен анализ и съпоставка между вече наличните методи за предотвратяване на скимирането на данни и тези, на база на които е проектирано устройството на Финболт ЕООД, нито е извършен сравнителен анализ между конкретните начини на действие на всяко устройство, предимства, различия и т. н., а декларативно е обоснован извод, че проектното предложение не носи белезите на иновация. Съдът приема, че като е възприел безкритично изцяло неаргументираното становището на ПВ, органът се е произнесъл при неизяснени обстоятелства, поради което възникналите фактически въпроси, не са намерили своя конкретен отговор и това е послужило като основание за отказ да се верифицират разходите, поради възникнали съмнения, което е недопустимо и е довело до неправилни правни изводи.
Обоснован е извод, че фактически разработеният продукт отговаря на характеристиките и спецификациите, посочени в проектното предложение, одобрено за финансиране, тъй като същият е разработен съгласно проектното предложение и съгласно предвидените в него етапи с постигане на ниво на технологична готовност за внедряване и пазарна реализация, след сертифициране, доколкото е доказано, че иновативният продукт с предвидените характеристики е създаден, произведен до необходимото ниво на готовност за пазарна реализация, с което целите на програмата са постигнати. По тези съображения е прието, че не са налице основания да се откаже верификация на разходите по договора.
Въз основа на горното съдът приема акта за незаконосъобразен и го отменя.
Решението е правилно.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.
Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно допустимостта на отказаните за верификация разходи.
От фактическа страна за да откаже верификация на заявените разходи, административният орган приема, че бенефициерът не е изпълнил дейностите по проекта съобразно критериите за подбор на операциите и критериите за допустимост по процедурата, с което не е изпълнил едно от лимитативно изброените условия за допустимост, а именно - условието по чл. 57, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗУСЕФСУ.
Позовавайки се на становището на ПВ органът обосновава извод, че Финболт ЕООД не е изпълнило условието за допустимост по т. 13.1.I.2) от Условията, а именно Проектите трябва да са насочени към разработване на иновация, базирайки се на дефинициите от Наръчника от Осло (Manuel dOslo Зе edition OECD/EUROPEAN COMMUNITIES 2005), c което не отговаря на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ.
Приема още, че не са спазени разпоредбите на чл. 12 от Общите условия към АДБФП, а именно, че за да бъдат признати за допустими по проекта, разходите трябва да отговарят и на изискванията, предвидени в съответните Условия за кандидатстване..
Предвид непредставяне от страна на бенефициера на доказателства, които по категоричен начин да потвърдят, че посредством постигане на проектната цел са налице предвидените функционалности на системата, ръководителят на УО приема, че не е спазено заложеното в т. 14.1. и 14.3. от Условията за кандидатстване - Да са необходими за изпълнението на проекта и да отговарят на принципите за добро финансово управление - икономичност, ефикасност и ефективност на вложените средства и Да са за реално доставени продукти и извършени услуги.
Приема още, че в рамките на сключения договор за услуга със Споделена наука ЕООД не са налице доказателства, че фирма Делектра ЕООД е нотифициран орган за оценяване на съответствието към БДС EN 61000-4-20/ Електромагнитна съвместимост (EMC), поради което отчетените дейности, свързани с извършване на научно изследване и тестване на прототипа на устройство за предотвратяване на скимиране и респективно извършените разходи в размер на 668 000 лева се, явяват недопустими при аргументите на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.
На основание посоченото в становището от ПВ, че разработване на иновативна система за предотвратяване на скимиране, не може да бъде определено като иновативно решение, тъй като не носи белезите на иновация, е формиран извод, че изпълнението на проекта не е постигнало основната цел на проекта - да бъде създаден прототип на изцяло нов продукт, който към момента няма аналог в световен мащаб. Направен е извод, че при отчитане на проектното изпълнение, бенефициерът представя документи с неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната финансова помощ, предмет на договора.
Позовавайки се на чл. 1, точка 1.1 от Общите условия към АДБФП, органът приема, че в случая е нарушено изискването за съответствие на проектното изпълнение с принципите на ефикасност и ефективност.
Тези изводи са противоречиви, необосновани и неправилни.
На първо място следва да се посочи, че голяма част от мотивите на органа касаят твърдения за извършване на нередности (нарушение на принципите на добро финансово управление; неизпълнение на одобрени индикатори), които нямат отношение към настоящото производство за преценка на допустимостта на разходите.
На следващо място мотивите на органа са непоследователни, неясни и нелогични. Не става ясно какво е основанието за постановения отказ. Изложени са хаотично различни факти и изводи за извършени нарушения на различни разпоредби от Условията за кандидатстване и Общите условия базирани на становище на ПВ и липсата на увереност от страна на проверяващите експерти относно постигането на целите до проекта и изпълнението на извършените дейности, в съответствие с правилата за допустимост по процедурата и критериите за подбор на операции. Видно от диспозитива на оспорения акт органът приема, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗУСЕФСУ във вр. с т. 13.1.I.2) от Условията за кандидатстване и на чл. 1, т. 1.1 от Общите условия към АДБФП, и чл. 4, ал. 1 ЗУСЕФСУ, като същевременно е отказал верификация на процесните разходи, поради липса на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условие във връзка с чл. 7, ал. 1 ПМС №189.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), за да бъде един разход допустим, и с оглед на това верифициран от органа, трябва да е направен за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и от допустим бенефициер. Критериите за подбор на операциите следва да бъдат установени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в случая това са Условията за кандидатстване.
Освен нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ органът е приел за нарушена и точка 2 на същата алинея. Съгласно точка 2 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, за да бъде един разход допустим, и с оглед на това верифициран от органа, трябва да попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в случая Условията за кандидатстване, както и в одобрения проект категории разходи. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ на практика е конкретизация на т. 1 от същата разпоредба, тъй като след като дейностите са недопустими, са недопустими и разходите за тях.
В т. 13.1.I.2) от Условията за кандидатстване е посочено, че проектите трябва да са насочени към разработване на иновация, като за целите на процедурата, базирайки се на дефинициите от Наръчника от Осло (Manuel dOslo 3е edition OECD/EUROPEAN COMMUNITIES 2005), за разработване на иновация следва да се приема: разработване на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки.
Съгласно чл.1, точка 1.1 от Общите условия към АДБФП, бенефициерът е длъжен да изпълни проекта, съобразно описанието, съдържащо се в Приложение I, и с оглед изпълнение на предвидените в него цели. Бенефициентът се задължава да спазва условията и изискванията, произтичащи от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и приложенията към него.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗУСЕФСУ безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, и при условията, определени в тях.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС №189, когато при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ се определя максимален размер за дадена категория разход, то това определяне става въз основа на общите допустими разходи по проекта. В отделни случаи, когато даден разход е пряко обвързан с друга категория разход, като основа може да се използват общите допустими разходи за съответната категория, с която е обвързан.
В диспозитива на акта е установена недопустимост на разходите поради липса на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условие във връзка с чл. 7, ал. 1 ПМС №189, но от една страна липсват факти и мотиви относими към посоченото правно основание на чл. 7, ал. 1 ПМС №189, а от друга страна, както беше посочено по-горе изискването за допустимост на разходите по т. 2 на чл. 57, ал. 1 изисква разходите да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, както и в одобрения проект категории разходи, каквито в диспозитива не са посочени.
Липсват и факти относими към основанието на чл. 4, ал. 1 ЗУСЕФСУ.
Единственото годно правно основание от посочените от органа, което би могло да послужи за отказ за верификация на процесните разходи е това на чл. 57, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 13.1.I.2) от Условията за кандидатстване, но последното не е доказано.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че в нарушение на административнопроизводствените правила ръководителят на УО не е назначил експертиза, чрез която да установи дали проектът на бенефициера води до разработването на иновация или не и съответно не е установил по надлежен начин възприетото от него основание да се откаже верификация на заявените разходи. Напротив, изводите на органа се основават единствено на становището на Патентното ведомство, обратно на твърденията на касатора. Видно от изпратеното искане за становище, органът е поискал ПВ да отговори на въпросите дали е разработен иновативен продукт и дали тестването е направено от сертифициран орган. Патентното ведомство е компетентно единствено да се произнесе относно патентоспособността на дадено изобретение (при наличието на заявка за издаването на патент), но не и да определи дали даден продукт е иновативен по смисъла на процесната процедура за предоставяне на БФП. Критериите за патентноспособност са посочени в чл. 6 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели и се различават от изискването на Условията за кандидатстване за разработване на нов или значително подобрен продукт/услуга, където не се поставя изискване този продукт/услуга да е патентоспособен или да се подаде заявка за издаване на патент или регистрация за полезен модел. Представеното от ПВ становище не може да замести необходимата в случая експертиза и не може да обоснове, че разработеният от бенефициера продукт не е в иновативен. Следователно, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че като е възприел становището на ПВ и същото е послужило като достатъчно основание за извод в посока липса на иновация, органът се е произнесъл при неизяснени обстоятелства. Отказът да се верифицират разходите е основан на възникнали съмнения и липса на увереност, което е недопустимо и респективно е довело до неправилни правни изводи.
Видно от изложеното касационните доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон към фактите по делото и въз основа на това е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите са в размер на 10 440,00 лв. за адвокатско възнаграждение, видно от доказателствата по делото договор за предоставяне на правни услуги и правна помощ и фактура от 16.10.2023 г. и банково извлечение от 18.10.2023 г.
Депозираното възражение за прекомерност с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК е недопустимо. Същото може да бъде направено до приключването на устните състезания, защото искането за присъждане на разноските е акцесорно и следва главното искане - в случая резултата от жалбата. С приключването на устните състезания се преклудира правото на страната да прави искания и възражения. В случая ответникът е направил възражение за прекомерност с писмената защита от 12.02.2024 г., след приключване на устните състезания, поради което същото е недопустимо.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5543 от 07.09.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело №9501/2021 г.
ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа, гр. София, [улица], да заплати на Финболт ЕООД, [ЕИК], гр. София, [адрес], разноски по делото в размер на 10 440,00 (десет хиляди четиристотин и четиридесет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА
/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА